На прага на световна война

Под прикритието на коронавируса /може би това беше и неговото предназначение/ САЩ направиха още една крачка към ядрения армагедон и могат да излязат и от Договора за открито небе.

Най-вероятно ще направят това и с Договора за забрана на ядрените опити и накрая, както съобщават, ще излязат и от последния и най-важен договор за глобалната сигурност – Договорът за съкращение на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/.

Това са най-важните събития, а не някакъв измислен вирус, който беше използван като параван за придвижване на така наречения ядрен часовник, който сега сочи "2 минути преди полунощ".

Така е с ядрените оръжия – най-важното се случва дълбоко зад кулисите и далеч от общественото внимание и знание на обикновените хора.

Няколко думи за часовника на глобалната ядрена опасност, който отмерва символичният край на човечеството, т.е. остават ни само 2 минути преди Апокалипсисът да ни погълне. По-близо до самоунищожението не сме били никога след 1947 г.

Doomsday Clоck, символичният часовник, отмерващ световната ядрена опасност, беше поставен на корицата на The Bulletin of Atomic Scientists за първи път през 1947 г. от Мартил Лангсдорф, жента на физика, работещ над ядрения проект на САЩ "Манхатън".

1953 г.: 2 минути преди 12 часа. САЩ и СССР за 9 месеца извършиха ядрени опити.

1963 г.: 12 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за частична забрана на ядрените опити.

1968 г.: 7 минути преди 12. Франция и Китай разработиха свое ядрено оръжие, войната в Близкия изток, войната във Виетнам, началото на световната надпревара във въоръжаването.

1969 г.: 10 минути преди 12. САЩ ратифицираха договора за неразпространение на ядреното оръжие.

1972 г.: 12 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за ограничаване на стратегическите оръжия СНВ-1.

1974 г.: 9 минути преди 12. Застой в СНВ-2.

1981 г.: 4 минути преди 12. Основните държави продължиха да се въоръжават, вълната на тероризма, конфликтът в Афганистан, военното положение в Полша, войната в юга на Африка.

1988 г.: 6 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие.

1990 г.: 10 минути преди 12. Краят на Студената война.

1991 г.: 17 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договора за ограничаване на стратегически нападателни оръжия СНВ-2.

1995 г.: 14 минути преди 12. Ескалиране на въоръжаването.

1998 г.: 14 минути преди 2. Ескалиране на въоръжаването.

2002 г.: 7 минути преди 12. Застой в ядрените преговори, САЩ се изтеглиха от Договора за ПРО.

И сега, 2020 г. – 2 минути преди 12 часа.

На новата ядрена риторика на САЩ Русия отговори адекватно – с влязлата в сила нова ядрена доктрина, позволяваща на Русия да използва пълен ядрен удар срещу нападения срещу нея с балистична ракета, независимо дали носи ядрена или обикновена бойна глава.

Това е отговорът на Русия на действията на САЩ – противоракетната отбрана /ПВО/ в Полша и Румъния, балистичните ракети и хиперзвуковото оръжие. Това скалира ядреното напрежение до незапомнени нива от времето на Студената война.

Новата руска военна доктрина потвърждава, че страната може да използва ядрено оръжие в отговор на ядрена атака или агресия с конвенционални оръжия, която "заплашва самото съществуване на държавата".

Документът предлага подробно описание на ситуациите, които биха могли да предизвикат използването на ядрени оръжия. Те включват използването на ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение срещу Русия или нейните съюзници и вражеско нападение с конвенционални оръжия, което заплашва съществуването на страната.

Излишно е да казваме, че в момента отношенията между САЩ и Русия са в най-ниската им точка въобще в съвременната история.

Крачка в тази насока е и анунсираното оттегляне на САЩ от Договора за открито небе /въпреки че след това Тръмп смекчи позицията/, който даваше възможност на САЩ и Русия да инспектират взаимно териториите си за нарушения на другите договори за ограничаване на ядреното оръжие.

Ако САЩ се оттеглят от този договор след 6 месеца, полетите на американски самолети над руска територия и на руски самолети над американска ще престанат. Такива полети се извършваха от 1992 г., както и взаимните проверки на другите страни, подписали споразумението.

Така и тази част от бившата система на международна сигурност може да бъде изпратена в кофата на историята, както преди това Договорът за съкращаване на средните и малки ракети.

С краха на "Открито небе" въпросите за движението на стратегическите оръжия ще станат много по-малко прозрачни и съответно стратегическите рискове ще се увеличат.

Сега на ред е СНВ-3, който може да бъде отменен през следващата година и в което Русия, разбира се, ще бъде обвинена отново, както беше обвинена преди САЩ да се оттеглят от другите договори – "Русия нарушава", "Русия не води Китай за преговори", "Русия тайно прави забранени ракети" и т.н. Ще чуем всичко това отново и наведнъж.

И така, влязохме в епохата на много големите промени, когато непоколебимите досега неща изчезват напълно. Следващото движение на "часовника" ще е 1 минута преди полунощ...

Всъщност САЩ още през август 2018 г. неочаквано замразиха действието на Договора за открито небе. Решението не отговаряше на положенията на документа и би трябвало да се разглежда на заседание на Консултативната смесена комисия. Договорът предвиждаше възможност за излизане от него, има и опция за отказ на конкретни инспекции, но за замразяване на сътрудничеството други участници, нищо не се казваше, значи, още през 2019 г. решението на САЩ противоречеше на договора.

Но Американците започнаха да предявяват претенции към Русия за Договора за открито небе още от април 2014 г., т.е. от началото на украинската криза, като използваха голословни обвинения.

Но защо сега искат да излязат от този договор?

Да се върнем към близката му история.

Този договор беше подписан след десетилетия опити на САЩ да получат съгласието от СССР за тези спорни мисии в напрежението между СССР и САЩ и на противостоенето на НАТО и Варшавския договор.

Договорът за открито небе беше международен документ, установяващ режима на наблюдателни полети над територията на неговите участници с цел контрол на изпълнението на споразуменията в областта на разоръжаването.

Идеята за открито небе беше за първи път обявена от президента на САЩ Айзенхауер на конференцията на четирите велики държави – СССР, САЩ, Англия и Франция, през юли 1955 г. Режимът открито небе предполагаше обмен на информация между СССР и САЩ и нейна проверка чрез взаимни въздушни снимки на територията на двете страни. Това беше един от важните елементи на контрола над въоръженията по време на Студената война.

Преговорите започнаха в началото на 50-те години, но бяха прекратени след инцидента с американския шпионски самолет U-2 през май 1960 г.

Пролетта на 1989 г. президентът на САЩ Буш-старши предложи на страните от НАТО и Варшавския договор да се върнат към обсъждането на този въпрос. Първите два рунда на преговорите бяха в Отава /Канада/ и в Будапеща. След това процесът продължи във Виена – 1991 г. и 1992 г.

На 24 март 1992 г. в Хелзинки документът беше подписан от 27 страни-членки на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, което от 1995 г. се преименува в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.

Договорът влезе в сила след ратифицирането от 20 страни. Според него всяка от страните, използвайки собствени разузнавателни възможности и технически средства на самолети, извършва полети над предварително съгласувани територии на страните - участнички в договора, т.е. и на териториите на другите страни.

Участници в договора станаха 34 държави, като документът детайлно описваше техническите параметри на апаратурата, която може да бъде установена на борда – могат да се използват оптически, панорамни и кадрови фотоапарати, видеокамери с изображения на дисплея в реално време резолюция на местността не повече от 30 см, инфрачервени устройства за формиране на изображението и др.

През 2016 г. Русия се обърна с предложение към другите участници в договора да се съгласят за монтиране на самолетите на "Открито небе" на най-новите цифрови камери.

Освен това на борда на самолета винаги присъства и представител на страната, над която става полетът.

Апаратурата за наблюдения преминава международно сертифициране, което изключва възможността за използване на технически средства, непредвидени в договора.

Договорът се разработваше по времето на НАТО и Варшавския договор и предвиждаше индивидуални пасивни квоти – например за САЩ – 40, на ФРГ -12, за Русия и Беларус – 42, Бенилюкс – 6, България – 4, Канада – 2, Дания – 6, Испания - 4, Франция – 12, Англия – 12, Италия – 12 и т.н.

Но днес страните от Варшавския договор и част от републиките на бившия СССР са в НАТО или се намират под негово външно управление. Заради това страните, намиращи се под англосаксонски контрол могат да проверяват територията на Русия и Беларус – 161 пъти, а Русия и Беларус могат да проверяват само 42 пъти териториите на 20 страни.

Това означаваше, че договорът за открито небе и днес би бил в полза на САЩ и НАТО и е във вреда на Русия.

Но именно сАЩ ще излизат от него. Значи става дума за нещо друго, т.е. за целенасоченото рушене от Вашингтон на цялата система от договори за глобалната сигурност и преди всичко в ядрената област.

Предишният договор, от който излязоха, беше Договорът за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина.

Следващият, и последен, ще бъде споменатият Договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения – СНВ-3.

Що се отнася до Договора за средните и малки ракети – ДРСМД, ще припомним, че на 18 август 2018 г. на изпитателния полигон на остров Сан-Николас /Калифорния/ САЩ извършиха успешно /или поне така го показаха/ изпитание от наземна стационарна установка за вертикален пуск Mk-41, монтирана на обикновен трейлър, на нова модификация на крилатата ракета Tomahawk. Установката Mk-41 е аналогична на онези, които се използват от ПРО на САЩ в Европа.

По този начин именно САЩ погребаха окончателно Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина /ДРСМД/.

САЩ излязоха от договора на 2 август 2019 г. и само след 16 дни направиха пуск на напълно нова ракета. Възможно ли беше това? Не.

Това само потвърди факта, че американските системи за ПРО предварително са настроени не само за противоракетна отбрана, но и за удар по руска територия, заради което Русия също излезе от този договор.

На 22 август 2019 г. Русия и Китай свикаха извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, заради изстрелването на ракетата Tomahawk от наземната установка Mk-41.

На 23 август 2019 г. Владимир Путин свика Съвета за сигурност на Русия и поръча на Министерството на отбраната да предприеме мерки за подготовка на симетричен отговор. Обърнете внимание – Путин говореше за симетричен отговор, а не за асиметричен отговор, което ще постави много нови въпроси пред САЩ.

По този начин падна и предпоследният договор за стратегическа стабилност на планетата – за средните и малки ракети. Остана само два договора за "големите ракети" – СНВ-3, който изтича през 2021 г., като САЩ са на път да излязат и от него.

САЩ вероятно очакваха "огледален отговор" на Русия, т.е. изстрелване на крилата ракета 9М729 на комплекса "Искандер", която САЩ от своя страна сочеха като виновник за нарушаване на договора от Русия.

Но на 24 август 2019 г. Русия предупреди с изстрелване на две балистични ракети с морско базиране – Р-30 "Булава-30" от "Юрий Долгорукий" от Баренцово море по цел на Камчатка, и със "Синева" от "Тула" от район до Северния полюс по цели на полигона в Архангелска област.

Едновременно Путин постави задача да бъде направен наземен вариант на крилатата ракета с морско базиране "Калибър".

Един месец по-рано – на 25 юни, НАТО от Брюксел заяви, че Русия има ограничен срок, за да се върне към изпълнението на Договора за съкращение на ракетите със среден и малък обхват /РСМД/. Вероятно генералният секретар на пакта не знаеше, че САЩ вече бяха излезли от този договор.

Освен това НАТО не е страна на договора, а само САЩ и Русия. В тази поредна параноя на НАТО беше ясно само едно – да се прехвърли отговорността на провала на Договора на средните и малки ракети и за започващата надпревара във въоръжаването от САЩ върху Русия.

Но имаше и още един скрит сюжет, който е още по-опасен, тъй като НАТО няма да каже и една дума без заповед на Вашингтон. Това беше информационната подготовка на западното общество към излизане на САЩ от най-важния договор за глобалната стабилност – Договора за съкращение на стратегическите нападателни въоръжения – СНВ-3, чийто срок, ако не бъде продължен, изтича през 2021 г.

Така САЩ още през 2018 г. взеха курс към излизане не само от РСМД, но и от СНВ-3.

На 30 май 2019 г. САЩ взеха курс и към разрушаване на последния договор в областта на контрола над въоръженията. Направиха го по типичен за тях начин – обвиниха Русия, че не съблюдава мораториума за провеждане на ядрени опити, т.е. САЩ имат намерение да излязат и от Договора за всеобщата забрана на ядрените опити, въпреки че Русия ратифицира този договор през 2000 г., а САЩ и Израел не са.

Обвинението обаче дойде от САЩ – че Русия била извършила на архипелага Нова Земя ядрен опит с малка мощност за усъвършенстване на своя ядрен арсенал. С една дума – след като САЩ излязоха от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват, сега ще излязат и от Договора за съкращаване на стратегическите /междуконтинентални/ нападателни въоръжения и от Договора за забрана на ядрените опити.

Други договори не останаха.

В навечерието на суспендирането на договора РСМД, Вашингтон отправи поредни обвинения към Москва, че новата ракета за Искандер 9М729 е именно наземен вариант на "Калибър". Москва отговори с отворен показ на тази ракета, от който се виждаше, че тя е с обхват 480 км, но и това не намери отзвук в САЩ.

Всъщност с появата на тогавашния съветник на Тръмп по национална сигурност – Джон Болтън, беше ясно, че нещата ще имат такава еволюция. Именно този човек по времето на Джордж Буш – старши беше инициатор на излизането на САЩ от основния Договор за противоракетната отбрана – ПРО, със СССР от 1972 г. и не криеше, че има намерение да излезе от всички договори за въоръженията, които "ограничават действията на САЩ".

Дойде ред и на ДРСМД. Всъщност излизането на САЩ от този договор започна още през 2013 – 2014 г., когато Барак Обама обвини Русия в неговото нарушаване, т.е. че Русия през 2008 – 2011 г. е тествала наземна крилата ракета с радиус над 500 км. След това се прехвърлиха към споменатата ракета за искандер 9М729, че и тя била наземна крилата ракета с по-голям радиус.

След това Вашингтон започна да се оправдава, че този Договор за РСМД не включва Китай и Иран, които развиват и свои наземни крилати ракети, т.е. че САЩ излизат от договора не толкова заради Русия, а заради Китай и Иран.

Всъщност причините бяха коренно различни. Както неведнъж писахме, САЩ, след 25-годишно доминиране на глобалния ядрен "полигон" при стратегическите и тактическите ракети, започнаха да губят предимство. Заради това приеха нова ядрена програма за 400 милиарда долара за военно-промишления комплекс и опит за реанимиране на икономиката на САЩ. Едновременно налагат на Европа и НАТО да купуват американско оръжие, за което беше необходима антируската и антикитайска риторика.

Едновременно Пентагонът започна прегрупиране от Близкия изток и Сирия, към Венецуела.

Сега Европа, Япония, Южна Корея, Тайван, ще са принудени отново да купуват ракетни системи от САЩ и да финансират американския военно-промишлен комплекс.

САЩ разположиха ракетните установки Mk-41 в сухопътна версия в Румъния и Полша – в Девесалу и Реджиково, които могат да използват и крилатите ракети Tomahawk.

САЩ развиваха и хиперзвуковата крилата ракета X-51А и нарушиха Договора за РСМД при антибалистичните тестове.

С една дума, повтаря се познатата картина – САЩ нарушават, но обвиняват Русия.

Цялата система за ядрена сигурност рухна.

Европа, особено Източна Европа, става заложник на химерите на САЩ, в нов много по-опасен вариант, защото в новата ситуация САЩ стават заложник на авантюрата на Тръмп и Нетаняху. Срещу тях сега не е само Русия, но и Китай, Иран и КНДР, като всяка от тези страни може да нанесе по САЩ изпреварващ насрещно-ответен или ответен удар, като ще ги унищожи напълно и никаква ПРО няма да им помогне.

Решението на Тръмп от 2 февруари 2019 г. да излезе от Договора за РСМД задвижи лавина от опасни събития не само в Европа и не само между Сащ и Русия.

Европа отново става заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО. Това е и целта – да се изнесе бойното поле далеч от САЩ – в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник – Русия.

Ще припомним отново, че Договорът за РСМД от 1987 г. нямаше безсрочен характер.

Неговите участници – САЩ и СССР, се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна и с по-малка далечина от 500 до 5500 км. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно техническите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение. Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 9 декември 1987 г.

Тогава САЩ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че разполагат нови ракети още по-близо – Прибалтика, Полша, Румъния и преди всичко с изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост и разполагането в Румъния и Полша на наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41. Наземният противоракетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, е аналогичен на универсалната установка Mk-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, което е нарушение на Договора за РСМД.

Наред с това Камарата на представителите на САЩ прие програма за развитие на ракетите с наземно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 км, т.е. на същото въоръжение, което САЩ и СССР прекратиха да разработват по време на Студената война преди 3 десетилетия. Казваха, че става дума за "традиционна", а не за ядрена ракета, което обаче беше нарушение на договора, който не прави разлика между двата типа въоръжения.

Путин даде и задача да се създаде сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия ракета "Калибър". Всъщност още през 2007 г. Русия показа комплекси, като на всеки могат да се разположат 4 или 6 ракети "Калибър". Но тогава целият свят мислеше, че далечината на "Калибър" е 380 км. Но, когато стана ясно, че даже с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км, ракетата придоби съвършено нови черти. Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Значи Русия можеше, без да нарушава ДРСМД, с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпни само за ракетите със седна далечина. Нещо повече. Най-новите разработки, които влизат на въоръжение в Русия, въобще имат произволна далечина, т.е. за тях няма недостъпни цели на планетата при свръхзвукова скорост.

Това беше коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава съветските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес, за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилати ракети Русия ги изпревари и можеше да прави това без да нарушава Договора за средните и малки ракети.

Това означава, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат да наваксат технологичното изоставане от Русия. И американците излязоха от Договора за средните и малки ракети.

Но, за да представят това по някакъв "приличен начин", обвиняват Русия, че го нарушава.

Веднага обаче се появяват много въпроси.

На първо място, ако американците излизат от договора, какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Даже първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години.

Русия обаче започна въвеждането на хиперзвуково оръжие.

Хиперпредставлението обаче тепърва започва. Този път шокът е наистина зашеметяващ и наистина исторически.

Реакцията на САЩ и НАТО беше предвидима – такова нещо не е възможно, това е мистификация, зрителна измама, стара ракета с нови бойни глави не може да лети с тази скорост, защото ще се стопи, а ако лети на тази скорост, не може да се управлява нито по хоризонтала, нито по вертикала, няма такъв метал, който да издържи нагряването от няколко хиляди градуса и т.н.

Оказа се, че всичко това е възможно.

След излизането на САЩ от Договора за РСМД Тръмп съобщи, че ще възроди "програмата на Рейгън за противоракетна отбрана, така наречената "Звездни войни", които бяха огромен блъф. Това би трябвало да е много важно, тъй като към стратегията за изпреварващия удар на САЩ, преди всичко срещу Русия и Китай, сега Тръмп предвижда качествено нова програма за противоракетната обрана, за американското господство на сушата, морето, въздуха и киберпространството и даже в Космоса. С една дума Пентагонът ще прехваща унищожаване на всички стадии на полета – земята, водата, небето и Космоса, всички балистични ракети на всички противници – Русия, Китай, КНДР, Иран и т.н., в това число и хиперзвуковото оръжие.

Ако трябва да съм откровен, тъй като се занимавам с ракетно-ядрената тематика над 45 години, по-голяма глупост отдавна не съм чел. САЩ не само не могат да нанесат изпреварващ удар, но нямат и няма да имат в обозримо бъдеще никаква ПРО. Даже срещу КНДР и Иран, да не говорим за хиперзвуковото оръжие.

С една дума, управляващата САЩ "дълбока държава" е най-големият враг на американците.

А часовникът на "страшния съд" цъка и е вече почти на 12...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ