Новата "златна треска" продължава и преминава от един етап в друг. Но защо именно златото?

Че хората не знаят много за златото днес, не е тяхна вина. Онези, които учиха международна икономика през 1970-1974 г. помнят, че САЩ "убиха" златния стандарт на 15 август 1971 г., когато президентът Никсън прекрати изкупуването на долари за злато от чуждестранните търговски партньори. Това всъщност беше първият банкрут на САЩ след войната и се опитаха да елиминират златото като международен еквивалент, което ги доведе до сегашната втора, още по-голяма депресия.

Това беше хаотично време в историята на международната парична политика. Германия и Япония преминаха към плаващи валутни курсове. Франция – при Де Гол, поиска връщане към истински златен стандарт. Поне си върнаха златото от САЩ.

През 1974 г. МВФ официално обяви, че златото вече не е паричен актив (въпреки че МВФ имаха 2814 тона злато, третият най-голям холдинг в света след САЩ и Германия).

След това златото все пак се оценяваше като стока.

Двата големи "бичи" пазара, т.е. на ръст, бяха през 1971-1980 г. (златото нарасна с 2200%) и 1999-20111 г. (със 760%)

Между тези пазари на ръст бяха двата мечешки пазара (т.е. на спад) – 1981-1998 г. и 2011-2015 г.

Но дългосрочната тенденция беше неоспорима. От 1971 г. златото нарасна с 5000%.

Сега е в ход третият голям пазар на ръста. Той започна на 16 декември 2015 г., когато златото достигна до 1050 долара за унция в края на ръста 2011-2015 г.

Оттогава златото поскъпна с още 65%.

Моделът предполага, че най-големият ръст в цените на златото тепърва предстои и в момента златото е готово за исторически ръст, тъй като третият голям пазар на ръста набира сила.

В момента златото се търгува над 1700 долара. Какво би могло да го качи над 2000 долара за унция и още по-нагоре?

Има три основни двигателя. Първият е загубата на доверие в щатския долар в отговор на печатането на пари, за да се спасят инвеститорите в пандемията. Ако централните банки трябва да използват златото като ориентир и критерий, за да възстановят доверието, цената на унцията трябва да бъде 10 000 долара или по-висока. Всяка по-ниска цена би принудила централните банки да намалят своите парични доставки, за да поддържат паритет, което ще бъде силно дефлационно.

Вторият двигател е просто продължението на пазара на ръста. Използвайки предходните два пазара на ръста като ориентир, средната стойност на ръста по време на тези периоди трябва да доведе до 14 000 долара за унция или по-високо до 2025 г.

Третият двигател е паниката от ново бедствие. Това може да бъде "втора вълна" от Covid-19, неуспех на борсата да осигурява физическо злато или победа на Джо Байдън на президентските избори в САЩ.

В момента златният пазар не отразява нито един от тези фактори. Но нито един от тях не трябва да се изключва и златото да хукне пак нагоре, където му е мястото.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ