Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Вектори
Кой открадна 200 млрд. долара
Какво крие "списъкът на Бобокови"
Анализ на "Строго секретно"

Откъде и защо се показа така нареченият "списък на Бобокови", съдържащ над 40 имена от началното натрупване на капитала в България, или по-точно от нейното разграбване и последвало унищожение.

Ще започнем с появилата се теза, че списъкът бил отражение на публикации в полското списание Wprost в периода 2002-2006 г., съдържащ имената и оценките на богатството на най-богатите хора в Русия и Източна Европа, като оттам те са били пренесени, посредством някаква книжка на някакъв български журналист, от Бобоков върху гърба на някаква снимка, която била открита сега след неговото задържане.

Това са глупости. Причината е проста.

За списъците на полското списание Wprost от 2002 г., и след това, пишехме само ние в "Строго секретно".

Едновременно поддържахме връзки и с други полски издания и журналисти, и на определен етап с журналисти в Лондон и Близкия Изток, като разглеждахме и по-широк фон – убийството на медийния магнат Робърт Максуел през 1991 г., неговите връзки в България, преди всичко с убития през 1996 г. Андрей Луканов, следите на парите на Максуел в България, появилите се обвинения срещу България в пране на парите на Саддам Хюсеин, грабежите на Симеон Сакскобургготски и неговия екип и др.

Освен това, публикуваните от Wprost български имена бяха само 4-5, /а не 45/ – на Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков, Александър Божков /от които жив все още е Васил Божков/.

Да се върнем накратко към онези години и въпросните списъци на Wprost. Защото и те са важна част от въпроса кой и как унищожи Българя, кой открадна парите на 9 млн. българи. И къде са сега тези пари...

... И така, в броя си 99 от края на 2002 г. /обърнете внимание на годините, на имената и цифрите в тези списъци/ като първи в България публикувахме статията "Wprost за Павлов и Божков", в която сочехме, че в своя брой от 20 октомври 2002 г. полското списание Wprost е публикувало списъка на 25-те най-богати хора на Центрана и Източна Европа, който изглеждаше по следния начин: 1. Михаил Ходорковски (Русия) – 3,7 милиарда долара, 2. Роман Абрамович (Русия) – 3 милиарда, 3. Ян Кулчик (Полша) – 2,9 милиарда, 4. Михаил Фридман (Русия) – 2,2 милиарда, 5. Владимир Потанин (Русия) – 1.8 милиарда, 6. Ренат Ахметов (Украйна) – 1,7 милиарда, 7. Владимир Богданов (Русия) – 1,6 милиарда, 8. Илия Павлов (България) – 1,5 милиарда, 9. Вагит Алекперов (Русия) – 1,4 милиарда, 10. Виктор Бинчук (Украйна) – 1,3 милиарда, 11. Александър Гудзовати (Полша) – 1,25 милиарда, 12. Милан Панич (Сърбия) – 1,2 милиарда, 13. Олег Дерипаска (Русия) – 1,1 милиарда, 14. Рем Вяхирев (Русия) – 1,1 милиарда, 15. Виктор Черномирдин (Русия) – 1,0 милиард, 16. Борис Березовски (Русия) – 1,0 милиард, 17. Владимир Гусински (Русия) – 1,0 милиард, 18. Виктор Медведчук (Украйна) – 0,8 милиард, 18. Зигмунд Соларж-Жак (Полша) – 0,7 милиарда, 19. Виктор Краузе (Полша) – 0,63 милиарда, 20. Васил Божков (България) – 0,5 милиарда и т.н.

Тази публикация предизвика веднага някои въпроси.

Първият беше, че българските медии съобщиха за нея чак 20 дни по-късно, т.е. че БТА не си гледаше работата. И вторият, как е възможно в такава страна като България, Павлов и Божков да изпреварват такива олигарси като Алекперов, Гудзовати, Дерипаска, Черномирдин, Березовски?

И още тогава сочехме, че анализът на която и да е международна одиторска организация ще покаже категорично, че такова натрупване по законен начин в такава бедна страна като България е невъзможно, т.е. по какъв начин са събрали тези пари Павлов и Божков, какви данъци са платили и къде, как и защо въобще са били оценени и от кого?

Но имаше и други неща, за които не се знаеше.

Ставаше дума за периода 2001-2006 г. когато Симеон Сакскобургготски и неговия екип "преоформи" дълга на България, с което ни закопа с 2 млрд. долара. По същото време те докараха България и митничарите от Crown Agents, които всичко откраднато от тях по границите изпращаха директно на Короната в Лондон. А цитираното списание Wprost беше известно с някои връзки с по-специалните служби именно на Англия, САЩ и Израел.

Означаваше ли това, че Wprost е пуснало тези информации, за да насочи вниманието на световните финансови полицаи или да предизвика закономерни скандали около някои хора в Източна Европа, които са под наблюдение от споменатите служби. Или пък да им напомни колко имат да връщат и на кого.

Тогава някои американски медии припомниха, че Клинтън не пожела да приеме дарението на Павлов за неговата предизборна кампания, защото ставало дума за мръсни пари.

И така, през 2002 г. Павлов се споменаваше на 8-о място сред най-големите богаташи в посткомунистическите държави с "приходи от 1,5 милиарда долара и стойност на произвежданата от неговите фирми продукция за 700-800 милиона долара".

За онези години Павлов не можеше да има 1,5 милиарда долара по легитимен начин, защото България нямаше такива възможности за натрупване на толкова легитимен капитал.

Същото се отнасяше и за В. Божков – с 500 млн. долара.

Значи, някой искаше да фокусира вниманието върху определени личности в Източна Европа от рода на Божков и Павлов.

Ако е било така, исканият резултат беше постигнат например в Украйна, където богатството на Ренат Ахметов – 1,7 милиарда долара, Виктор Пинчук – 1,3 милиарда и Виктор Медведчук – 800 милиона долара, предизвика интереса на данъчните власти, а хората излязоха на улицата, за да питат откъде тримата имат такива богатства при такава немотия в страната с огромна безработица.

Но при Павлов и Божков нямаше проверка, въпроси и данъчни. Но имаше други неща.

Водещите руснаци – Михаил Ходорковски , Роман Абрамович и Олег Дерипаска бяха обединявани от едно – правеха бизнеса си с държавата, която бе техният "пропуск" към бизнеселита. И те заставаха на "входа" и "изхода", което се практикуваше и от Павлов, който заяви: "Моята държава се казва "Мултигруп", в нея аз определям правилата и тези правила създават комфорт в моята среда".

Озадачаващи бяха по-далечните места на най-богатите в Чехия и Унгария. Най-богатият унгарец Габор Варсеги, имаше само 200 милиона долара. Същото се отнасяше и за най-богатия чех – Виктор Кожени. Или те крадяха по-малко от Божков и Павлов? И как е възможно в най-бедната източноевропейска страна – България, Павлов да има 1,5 милиарда долара, Божков – 500 милиона, а в богатите Чехия и Украйна олигарсите да са само с по 200 милиона долара?

В това може би се криеше и отговорът за убийството на Павлов – пъпната му връв към държавния организъм, най-лесния начин за забогатяване. В тази връзка Wprost споменаваше и Иван Костов, Александър Божков и Васил Божков.

Или убийството на Павлов беше "ехо" от миналото му с Луканов или имаше връзка с онзи, за които Павлов се хвалеше, че е довел на власт – Кобургготски. "Спонсорирах изборната му кампания и сега чакам дивиденти" – хвалеше се Павлов. Той се хвалеше, че е пратил следващия председател на БСП – Сергей Станишев да специализира в Лондон, че е номинирал президента Първанов за наградата на Международния фонд на православните народи. Въобще се хвалеше твърде много, което в тези среди не е добър тон.

Така стигаме до въпроса как беше възможно в България да се появи явлението Павлов и Божков?

Икономическата система на "нова България", съчинена от политсектата на Луканов и Лилов не беше "червена", в нея нямаше леви и десни, което е най-лошото обвързване на властта с парите. Властта най-напред създаде частна собственост, която след това като пиявица се впи във властта и започна да смуче обществена кръв, паразитно, без никакъв принос, на входа и на изхода.

Едновременно тръгна и приватизацията, която държавата осъществяваше така, че най-много печелеха някакви посредници. Павлов правеше това при Кремиковци, Химко, Булгаргаз, туризма, застраховките, банките...

Държавата започна да действа като сутеньор и да изгражда (не)реалния капитализъм. Същото се отнасяше и за Божков и за други.

Четири години по-късно Wprost – 2005 г., пусна поредна класация на 100-те най-богати хора в Източна Европа. В нея отново имаше български новобогаташи. Този път Васил Божков, представен от Wprost с неговия псевдоним "Васко комарджията", беше на 57-мо място и беше оценен за 700 милиона долара. На 73-то място беше представеният като "бързащ бавно" Емил Кюлев – 500 милиона долара, а на 94-то място беше вдовицата на Илия Павлов – Дарина – с 350 милиона долара. Павлов вече беше убит, Кюлев – още не.

В класацията водеше избягалият от Русия Роман Абрамович – с 15 милиарда долара, следван от Михаил Фридман – 9 милиарда, Владимир Лисин – 7,7 милиарда, Владимир Потанин – 7 милиарда, Михаил Прохоров – 7 милиарда, Олег Дерипаска – 6 милиарда, Виктор Векселберг – 6 милиарда, Владимир Евтушенко – 5,6 милиарда, Алексей Мордашов – 5,5 милиарда, Вагит Алекперов – 3,2 милиарда, Херман Хан – 3 милиарда и т.н.

В предишната класация – от 2004 г., първи беше Михаил Ходорковски, който влезе в затвора, а втори беше Абрамович, който нямаше намерение да се прибере в Русия от Англия.

Така стигнахме до извода, че богатството на тези хора растеше със същата скорост, с която изчезваше заедно със своите притежатели.

Същите въпроси тогава се появиха за Кюлев, Павлов и Божков.

От следващата годишна класация – 2006 г., на Wprost се разбираше, че 100-те най-богати олигарси в Централна и Източна Европа струваха вече общо 257,5 милиарда долара, т.е. със 74 на сто повече, отколкото преди една година, което засилваше масовото обществено недоволство и исканията за историческа и данъчна лустрация на натрупаното.

Сред първите 100 отново беше Васил Божков, на 51-во място – над 1 милиард долара, и жената на убития Емил Кюлев – на 93-то място, с 400 милиона.

Ето какво пишеше Wprost за Божков през 2006 г.: "Васил Божков (наречен "черепа") в началото на 90-те години спечели големи пари от нелегалната търговия с валута в периода на хиперинфлацията. През 90-те години беше член на Г-13, като негови партньори в бизнеса бяха илия Павлов и Емил Кюлев (и двамата застреляни). Божков оцеля в атентат през 1994 г. Той е пряк участник в 31 фирми, а чрез подставени лица – в 90 предприятия. Собственик е на колекция от антики и на около 3000 картини, струващи над 60 милиона долара".

В следващата година Wprost вече ограничи своите класации само до 100-те най-богати поляци, като междувременно и там имаше доста стрелба и пратени в затвори.

Но, за нас е важна България.

От тези списъци, цифри и тайминг, както от "списъка от снимката на Бобоков" е ясно, че те нямат и не могат да имат нищо общо с Wprost. Вероятно нямат нищо общо и със списъка от някаква книжка в България, или ако имат трябва да се пита нейният автор.

За нас най-важното обаче е кой открадна 200 млрд. долара от България и къде са сега тези пари и какво общо има "списъкът на Бобокови" с това грандиозно престъпление, унищожило България.

Защо 200 млрд. долара?

Още през 2005 г. т.е. преди 15 години, направихме някои изчисления, от които се виждаше, че след 1989 г. от България са били откраднати чрез приватизацията раздържавяването и "реформите" около 75 милиарда долара. Започнаха да ни повтарят без да разбират същността и по този начин това огромно престъпление беше замъглено.

Ще се опитаме да обясним отново за какво ставаше дума по възможно най-достъпния начин.

Откъде са тези 200 милиарда долара, които със загубените ползи и натрупвания вероятно са към 350 млрд. Но ще се ограничим до 200 млрд.

Към 1989 г. България разполагаше с основни фондове и трайни активи за около 30 милиарда лева, които по тогавашния курс правеха над 30 милиарда долара.

Но стойността им беше подценена, тъй като при социализма никой не предполагаше, че това ще има значение. Реално тези активи бяха за около 60 милиарда долара.

В населението имаше спестявания за около 10 милиарда долара, които бяха ограбени чрез краха на банковата система в началото на 90-те години.

Въпреки че имахме дълг за около 3-7 милиарда долара, разполагахме с валутни и златни резерви за около 3 милиарда, които се изпариха.

Имахме да прибираме и дългове за около 4,5 милиарда долара, които не бяха прибрани, не само от Ирак.

Дотук са над 80 милиарда долара.

Но това не е всичко. През 15-те години до 2005 г., въпреки че изплатихме дълг за около 10 милиарда, натрупахме нов за над 12 милиарда долара. Това правеше около 92 милиарда долара. Загубите от тяхната липса обикновено са около 15 на сто, т.е. още 15 милиарда долара. Общо около – 105 милиарда долара.

Далаверите на Велчев и Кобургготски с трансформирането на дълга и нереализирани изгоди са още 2,5 милиарда долара.

Изнесени от олигарсите още 2,5 милиарда и т.н. още – 5 милиарда – общо над 110 милиарда.

Това означава, че в най-общи линии грабежът на България след 1989 г. до 2005 г. възлизаше на около 110 милиарда долара.

Къде са тези пари, щом като от цялото приватизиране и разпродажба на България в хазната са влезли само 3 милиарда долара?

110 – 3 = 107 млрд. долара

Това е огромният, невероятен, безпрецедентен грабеж на България, покрит с една дума "демокрация", въпреки че във всяка демократична държава тези хора щяха да бъдат разстреляни, обесени, разчекнати и хвърлени на крокодилите в зоологическата градина.

Къде отидоха все пак тези пари, кой ги открадна?

Частичен отговор даваха класациите, които определяха най-богатите хора на Източна Европа, в това число и в България.

В началото бяха Васил Божков, Емил Кюлев и жената на Илия Павлов.

Павлов и Кюлев ги няма. Божков е все още налице.

Нещата се влошиха след слизането на социализма от сцената на Източна Европа. Падна и стената на страха на Запада. Този страх възпираше лакомията на западната олигархия. След това страхът им се отприщи и у нас намериха местни бандити да им вършат черната работа.

Така стигаме до днешните реалности. Погребението на реалния социализъм се оказа най-добрият бизнес в историята на световния капитализъм. От така нареченото трансформиране, приватизиране и раздържавяване на бившия социалистически лагер забогатяха фантастично най-безогледните бизнес-гангстери на Запад, същите, на които сега Forbes прави класации.

Парите на източноевропейските бандити преминаха в ръцете на наднационалните корпорации и банки. Прошка няма. Борбата е на живот и смърт.

На Запад отидоха и ограбените от България до 2005 г. 110 млрд. долара.

При Сакскобургготски се пръкна и Бойко Методиев Борисов, който добави за последните 10 години още около 100 млрд. долара, според многобройни независими оценки.

Заради това от години пишем, че от България бяха откраднати около 200 млрд. долара и че грабежът продължава.

Какво са 200 млрд. долара, които тогава бяха поне с 50% по-висока покупателна сила отколкото днес.

Това са стотици камиони Камаз натоварени с пачки от 100 доларови банкноти.

Или друго сравнение. За едно предприятие с най-нови технологии, изграждано от нула, ангажиращо 350-400 души, са необходими днес около 16 млн. долара. 200 млрд. долара са... 12 500 най-нови завода, даващи работни места на над 4 милиона българи.

Това са само някои от параметрите на грандиозния грабеж и още по-грандиозното унищожение на България след 1990 г.

Решението отдавна е налице – деприватизация, т.е. на кого служи държавата. Ако служи на мафията, както у нас, не може да става и дума за деприватизация. Откраднатото е "свещено", а онова, което още не е, ще бъде откраднато.

Но, ако държавата служи на гражданите и народа, трябва да бъде извършен пълен преглед на приватизацията. Тук няма никаква давност, имайки предвид мащабите на престъплението – до национален геноцид.

Примерът беше даден /неочаквано/ от Англия, която по времето на Маргарет Тачър, извърши деприватизация и на власт дойдоха по-нормални хора, които казаха, че да се краде не е хубаво. И намериха прост изход от ситуацията, данъкът, което нарекоха "данък върху богатствата, донесени от вятъра" – WindFall Taxes. /През 2017 г. законът беше актуализиран не само в Англия и в Ирландия./

Това е недоплатеният данък върху неизработеното с честен труд богатство и имущество, например, ако в момента на приватизацията е струвало 10 милиона долара, а е било купено за 10 000 долара. Това лесно може да се провери.

Освен това всички нашенски приватизатори имаха задължения за инвестиционни програми, за които забравиха веднага. Значи, има разлика между задълженията на инвеститорите и приватизаторите, между реалната цена на активите в момента на приватизацията и колко реално е било заплатено за тях. Разликата не е задължително да се върне с пари, може и в натура – производство или с акции, да не страда бизнесът. Но, ако олигархът не е развивал никакъв бизнес, а само е грабил, тогава пълна конфискация, т.е. да се върне на държавата онова, което е откраднал преди 25 години, и онова, което е натрупал с откраднатото след това.

Това вече действа в други страни от Източна Европа – пълна конфискация на всичко, в чието начало е имало престъпление. Такава е и Директивата на ЕС.

На тази тема ще се спрем в следващия брой.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 299, July 2020
Две минути преди ядрената полунощ
Под прикритието на коронавируса /може би това беше и неговото предназначение/ САЩ направиха още една крачка към ядрения ...
    Кулисите на "дълбоката държава"
Въведохме термина "дълбока държава" и "задкулисие" като едни от първите в света в началото на 90-те години с разкритията...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com