Китай

"Руснаците идват" беше заменен от Вашингтон на "китайците идват". Даже китайците са по-опасни. Което е истина.

Заради това върхушката на САЩ, която се е вкопчила във вътрешни борби като "паяци в буркан", търси новия враг, с който да се оправдава не само за пандемията, но и за социално-икономическата криза. Китай е най-удобен. Но и най-опасен за тях.

2020 г. ще бъде преломна по много начини – президентските избори в САЩ, COVID-19, нефтената война, противоречията в рамките на световната система. Отделно и всички наведнъж.

Но и това не е всичко.

Администрацията на Доналд Тръмп създава прецеденти, които ще разделят света на две. Разцеплението ще има последствия, сравними с разцеплението на света след Втората световна война.

Това е новата антикитайска политика на САЩ, наложена с огромна бързина под прикритието на "пандемията". Явно в Белия дом, и не само там, са разбрали, че друг изход нямат.

Но и китайците разбират, че администрацията на Тръмп не им оставя избор. Китай трябва да се бори и да спечели, или да рухне. Избраха първото. Влязоха в боя и вече го печелят. Въпреки че оръжията все още не са стреляли, бурята вече се е събрала и въпросът е кога ще удари мълнията на всеобхватната икономическа война в най-добрите традиции на конфронтацията между САЩ и Китай.

Пекин има ясно разбиране за дълбочината на проблема, който води до ново полюсно разделение на света – "с Китай" или "срещу Китай".

На този фон важният въпрос е как светът ще бъде разделен в новата студена война.

Подкрепата на Русия за Китай е очевидна и всички събития показват, че този съюз не може да бъде разрушен от американците. През пролетта на 2017 г. Тръмп се опита да разговаря с Путин по тази тема, но срещна "неразбиране" от страна на Кремъл. Започна и изграждането на най-мощния военен съюз в историята на човечеството – Китай – Русия.

Западът няма никакъв шанс.

С Европа също е сложно. От една страна, европейските страни са зависими от китайската икономика и бързо ще загубят статута на равностоен икономически играч със САЩ. От друга страна, политическата зависимост на европейските държави от Вашингтон все още не е отменена. И затова европейските лидери седят на два стола.

Но и САЩ, и Европа не могат без китайските стоки. Това принуждава Тръмп да се откаже от обещаваното възстановяване на търговския баланс и да премине към военна конфронтация, без да прибягва поне до изборите до въоръжени сблъсъци. Ще се засилят и саботажите на "Един пояс, един път".

В ситуация, в която е в сила принципът "спасявай се който може", превъзходството на САЩ над ЗАпада загуби своето значение.

Когато Си Цзинпин за първи път обяви инициативата на Китай за "Един пояс, един път" през 2013 г., тя беше приветствана като необходим тласък на развитието на световната инфраструктура, който ще изкара стотици милиони хора в Евразия и извън бедността. Мнозина виждаха това и като възпроизвеждане на икономическия модел, който даде на Китай най-големия индустриален растеж, в съвременната история на света. Пекин заяви, че планира да инвестира 1 трилион долара и се надява да привлече други за 8 трилиона долара. Това означаваше маргинализиране на САЩ и преформатиране на световната геополитика.

А това означава, че американско-китайските отношения могат да станат още по-лоши, отколкото са в момента. Хонконг е само пореден етап. Тръмп предупреди, че САЩ ще реагират "силно" на китайското законодателство за Хонконг. В отговор Пекин предупреди, че ще отговори на всяка намеса на САЩ.

В момент когато отношенията между САЩ и Китай вече са нулеви, поради криминалното боравене с коронавируса, нещата ще се влошат още повече.

Но не бива да се изненадваме. Сегашната траектория на отношенията между САЩ и Китай следва познат курс.

Започна с валутната война.

Валутните войни не съществуват през цялото време, но когато се появят, те могат да продължат 15-20 години. Причината е, че обезценяването на валутите върви напред-назад между основните търговски партньори в дългосрочен план.

Добре, но, какво следва? Отговорът е – нови търговски войни.

След като девалвацията на валутата се провали, страните се обръщат към тарифите, за да забавят вноса и да подпомагат собствения си износ.

САЩ и Китай са в тази точка с продължаващата търговска война. Но това също е задънена улица от икономическа гледна точка и въпросът отново е: какво следва?

От историята можем да видим, че днешният модел е повторение на това, през което е преминал светът през 20-те и 30-те години на ХХ век. Първи валутни войни (1921-1936). След това дойдоха търговските войни (1930-1934) и после най-накрая голямата война (1939-1945).

Вървим ли към поредната голяма стрелба?

Светът трябва да се подготви, че геополитическото напрежение между САЩ и Китай ще се влоши. Може да е много по-лошо.

Това е урокът по история.

Но, както се казва, историята ни учи, че нищо не учим от историята.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ