Д-р Си Ченгли е китайска вирусоложка, която изследва коронавируси, подобни на SARS, с произход на прилеп.

Си ръководи Центъра за възникващи инфекциозни заболявания към института по вирусология (WIV), лаборатория за ниво на биобезопасност 4 (BSL-4), разположена в Ухан.

WIV е най-голямата лаборатория по вирусология в цяла Азия.

През 2017 г. Си и нейният колега Чу Ве откриха, че коронавирусът на SARS вероятно произхожда от популация прилепи в отдалечен район на Юнан.

WIV е частично финансиран с безвъзмездни средства от правителството на САЩ (Национални здравни институти – 3,8 милиона долара и от фондацията на Гейтс (Бил и Мелинда) – 500 000 долара.

Когато д-р Си Ченгли започна да експериментира с вируса SARS-CoV-1, който беше открит при прилепи, живеещи в пещера в Южен Китай, нейното тестване включваше заразяване на различни видове животни с вируса SARS-CoV-1, за да се види ефектът върху различни имунни системи. Изпъкваше само една група – мравоядът, в който вирусът се е променил. Не много, само с 3% вирусът се беше променил. Това означаваше, че оригиналният вирус остава в 97% непроменен, въпреки че се предава на различни лабораторни животни.

Мравоядите бяха донесени от южен китайски район, недалеч от мястото, където Си откри пещерите на прилепите, от които извади проби на оригиналния вирус SARS-CoV-1.

Предварителните тестове доказаха, че мравоядите вече са носили един вид на коронавирус. Си откри, че когато зарази мравоядите с вируса SARS-CoV-1 от прилепите, това ще доведе до модификация с 3% от първоначалния вирус SARS-CoV-1. Тя предположи, че вариацията е причинена от геномната комбинация от двата ковируса.

Този нов щам ще бъде наречен SARS-CoV-2.

Но каква беше разликата. Как тази проста промяна с 3% от генома ще се отрази на човек, заразен с варианта 2 на вируса?

Поискаха лабораторни тестове на новия вирус. Тестването върху различни лабораторни животни не се различаваше от първоначалният щам, само че инкубационният период беше по-дълъг.

Д-р Си се консултира с ръководителя си по вирусология д-р Дженфу Сио. Той от своя страна свика среща на директорите, за да обсъди резултатите на д-р Си.

Решено беше случаят с вируса да бъде предаден на Изследователския център по патогенни организми и инфекциозни болести, на Института за основни медицински науки, на Университета в Ухан.

Изследователският център за патогенни организми и инфекциозни болести (POIDRC) е разработен на базата на активи на Катедрата по патология на биологията в университета Ухан. Центърът се намира до университетската болница в Шонан, където щеше да се извърши тестването.

Центърът винаги е съблюдавал нуждите за превенция и контрол на националните инфекциозни заболявания. Използвайки фокусирано изследване на хора с важните патогени, които причиняват сериозни вреди на човешкото здраве, като HIV , Хантавирус, SARS, HBV/HCV, HPV, Mycobacterium tuberculosis, Schistosoma и др., той провежда цялостни изследвания и тестове на молекулярната епидемиология, механизмите на патогенезата и имунорегулацията на възникващите патогени, както и на диагностиката и разработването на терапевтични стратегии за вирусните заболявания. Това изисква тестване на хора.

С директорите на Института по вирусология, които имат връзки с университетите в Ухан и САЩ беше решено да се предаде вируса на POIDRC, за да се определи с какъв различен ефект, ако има такъв, новият вирус въздейства върху хората.

През август 2019 г. д-р Си подготви 10 флакона с вируса за допълнително изследване. Два щяха да бъдат изпратени в университетския изследователски център. останалите ще бъдат задържани за допълнително тестване.

В крайна сметка няколко бяха изпратени в различни други места за тестване. Но, докато тя беше на конференция, три флакона изчезнаха от лабораторията. Къде отидоха и кой ги изнесе не е ясно, но ясно е, че някои от "заподозрените" имаха връзки със САЩ и по-конкретно с учебните и изследователски учреждения в Масачузетс и Канзас.

В началото за тестовете бяха избрани петима здрави хора и трима бяха заразени с вируса в болницата на Университета на Ухан. Други лица не са били заразени, но са били поставени в инфекциозното отделение със заразените пациенти. Първите трима бяха от 20-годишна до 70-годишна възраст.

Наблюдаваха симптомите, сравнявайки ги с пациентите от епидемията от 2003 г. Тези симптоми включват:

• кашлица;
• затруднено дишане;
• температура 38.0°C или по-висока;
• други дихателни симптоми.

Най-честите симптоми са:

• втрисане и треперене;
• кашлица, обикновено започва 2 до 7 дни след другите симптоми;
• главоболие;
• мускулни болки;
• умора.

По-рядко срещаните симптоми са:

• кашлица с храчки;
• диария;
• замайване;
• гадене и повръщане.

При някои хора белодробните симптоми се влошават през втората седмица на заболяването, дори и след като температурата е спряла.

Усложненията могат да включват:

• дихателна недостатъчност;
• чернодробна недостатъчност;
• сърдечна недостатъчност;
• проблеми с бъбреците;
• церебрален кръвоизлив.

Симптомите при двете по-млади тествани лица са били леки, което води до минимални здравословни проблеми. 70-годишната жена обаче имаше остра респираторна болест и почина 9 дни след като се зарази.

Двамата неинфектирани пациенти са тествани ежедневно, за да се установи дали този вирус може да бъде предаден от човек на човек. След 15 дни всички тестове бяха отрицателни и те бяха освободени от програмата, за да се върнат по домовете си.

Но в рамките на три дни и двамата неинфектирани пациенти се върнаха в изследователското заведение със симптоми на вируса.

Констатацията на програмата беше доста изненадваща.

Инкубационният период от времето на инфекция до първите симптоми варира до 10 дни при заразените пациенти, т.е. вирусът се инкубира за дълъг период, причинявайки контактен пренос на инфекцията в голям брой.

По-нататъшното тестване показа, че вирусите са възстановими и в повечето случаи са не по-лоши от обикновената настинка.

Въз основа на това, което знаем, хората с висок риск от тежко заболяване от COVID-19 са:

• хора на 65 години и повече;
• хората, които живеят в старчески домове или подобни заведения;
• хората с хронична белодробна болест или умерена до тежка астма;
• хората със сериозни сърдечни заболявания;
• хората, които са с имунокомпрометирани от лечение на рак, тютюнопушене, трансплантация на костен мозък или на органи, имунен дефицит, лошо контролиран HIV или СПИН и продължителна употреба на кортикостероиди и други лекарства за отслабване на имунитета;
• хора с тежко затлъстяване (индекс на телесна маса [ИТМ] от 40 или повече);
• хората с диабет;
• хората с хронична бъбречна болест;
• хората с чернодробно заболяване.

Веднъж заразени 90% от тази група ще имат фатални симптоми.

Икономически погледнато повторното отваряне, преди вирусът да бъде потушен, ще създаде по-малка тежест за правителствата. Изчезването на възрастните хора и слабите от правителствените списъци ще спести на милиарди долари социални плащания и грижи.

Това е дилемата – да ни държат заключени и напълно да бъдат унищожени икономиките на света или да се отворят вратите, създавайки висока вирусна заплаха за по-слабите и възрастни хора.