Шахматната дъска

Това, което се случва с COVID-19, се сравнява с война.

Всъщност щетите за икономиката от глобалната карантина са колосални. И колко красив е новият лозунг "имаше война срещу тероризма, а сега ще бъде срещу коронавируса".

Войната срещу тероризма беше първата заплаха за демокрацията. В целия свят правомощията на специалните служби бяха засилени, по летищата започнаха да събличат и събуват, а когато вълната от "тероризма" утихна, дори Осама беше намерен и убит. Но новите правила срещу него никъде не бяха отменени.

Сега с войната срещу коронавируса шпионират и проверяват всички и навсякъде. Демокрацията се превърна в напълно абстрактно понятие, конституцията може да бъде изложена в музея до асирийския клинопис.

За война – студена или гореща, сме свикнали да считаме конфликт между държави, в които, по един или друг начин има насилие и се нарушава международното право. Този конфликт може да е остър или не много, но тази ситуация е ненормална и не може да продължи дълго. Има конфликти между групи хора – икономически войни, война на половете война на поколенията, война на класите, и накрая гражданска война.

Хората, както знаем, като цяло са войнствени. Има културни войни, когато се борят срещу абстрактни понятия, има войни срещу наркотиците, престъпността, рака, бедността...

И накрая, е старата добра война на доброто и злото, в която фронтовата линия минава във всеки от нас.

До каква степен сегашната война прилича на всички тези войни? Да, колко е уникална?

Казват, че това не е "война с", а "война вместо": т.е. тя действа като заместител на някаква "истинска" война, вероятно Трета световна война. И че тази световна война ще даде възможност за нулиране на всички дългове, на първо място дългът на Федералния резерв на САЩ, но че световните елити са станали човеколюбиви и не искат този път да унищожат твърде много хора. Заради това пуснаха и коронавируса.

Но защо изобщо е необходима такава война, ако може да се реши проблемът с нулирането на дълговете много по-лесно - да се нулират направо.

Война, разбира се има, войната върви въпреки че не е обявена, а това, което виждаме сега, са само първите пушеци на нейните големи оръдия.

И все пак, за каква война говорим? Кои са нейните участници? Кой с кого се бори? Къде минава линията на фронта и има ли такава?

Нека започнем с отговора на първия въпрос.

Обявената война, която започна през март тази година, това е старата позната ресурсна война. Подобни войни са се водили в цялата история на човечеството, но с появата на капитализма в новото време те станаха особено жестоки. Войни за минерали, за редки метали, за дървен материал, диаманти, злато, за достъп до вода и особено за нефт – под знака на тези войни мина целият ХХ век, а някои от тях се преместиха и в ХХІ век, прекрасната епоха на паралелни вселени и разширена реалност – век ХХІ.

Обикновено войните за ресурси се водят в бедни страни със слаби правителства, с корумпирани лидери, които могат да бъдат купени, ако не за долари, то за апартаменти в Ню Йорк, близо до Централния парк. Което и правят многонационалните компании от Цюрих или Лондон.

Такива войни постоянно вървят в Конго, където частта от доходите, които местните хора получават от продажбата на ресурсите, отива за закупуване на оръжие и в резултат на това доларите винаги се връщат в метрополията. Корпорациите купуват и двете страни на конфликта и действат така, че никоя от тях да не е особено слаба.

Днес обаче хората се превърнаха в най-печелившият ресурс и това, което наблюдаваме сега, е първата война за "новия нефт" – човешкият.

Голямата разлика между тази нова война и старата е, че можете да спечелите пари и да използвате човешкия ресурс, засега предимно в развитите страни. Следователно трябва да се води война за контрол над този ресурс не в Африка, а преди всичко в Европа. И в Русия и Китай които са достатъчно развита.

Разпределението е следното. Бойното поле в нашия случай не е отделна страна, а целият свят, цялата ни цивилизация. Хората в него дори не са атоми, а неврони, които образуват хипермрежи, предаващи сигналите за управление.

Реалността на нашата цивилизация не значи нищо, от нея е изпомпан въздухът на културата, някога общ за човечеството, въздухът, който някога дишаха хората и техните общности – научен, художествен, литературен и т.н., въздух, през който се продаваха мисли, идеи, концепции за истината и красотата.

Някога хората не бяха неврони, не бяха и атоми, те бяха хора. Но днес културата е изчислена, изпомпана, обработена, пакетирана и монетизирана – с висока ефективност.

Това е нова реалност, в която човешките неврони са свързани в една мрежа с компютри, строят хипермрежи, по които трябва да предават сигнали възможно най-бързо, със скорост на светлината, без да губят време и енергия.

В този прекрасен нов свят на айфони и приложения реалността претърпява пълно изпомпване, а човешкото съзнание се заменя с нещо близко до познанието, онова хипнотично състояние, когато човек се превръща в перфектен неврон, прилепнал към неврона на смартфона в ръката.

Човешките "големи данни" (big data) не напразно се считат за стратегически ресурс. Наистина приличат на нефт в смисъл, че лежат в основата на новата икономика, служейки кат своего рода мултипликатор. Има ли достъп до големите данни – ще има поръчки за печалба, тъй като и други данни, съставящи big data, са наслоени върху други "лични данни", от които се произвеждат поведенчески продукти и продукти за управление.

Има много начини да се печелят пари от търговия с данните на хората. Първо, чрез пряка продажба, покупка и предаване на изходните лични данни на хората – тук говорим за паспортни данни и други документи, информация за местожителство и т.н. Това са данни, от които няма да се спечелят много пари, освен ако не се използват някакви измамни схеми. Директната продажба на такава информация – едва ли има смисъл днес.

Така беше преди двадесет години. Именно за този метод за печелене на данни най-често пишат в медиите – за така наречените "анонимни данни", което означава, че събраните данни могат да бъдат свързани с определен човек.

Във всеки случай корпорациите имат по-изгодни начини да използват данните, отколкото тяхната примитивна продажба, например биометрия, здравни данни, емоции и мотивация. Но бизнес моделът на най-големите цифрови корпорации като Facebook, Microsoft, Twitter или Google се основава на търговията с поведенчески продукти. Това им носи десетки милиарди долари годишно.

Малко хора са наясно колко големи обеми и разнообразни са данните, събирани от тези компании и колко съвършени са техните методи на обработка.

Най-ценният ресурс за дигиталните платформи е "поведенческата печалба", получена от потребителите и като че ли напълно ненужна за "основната" дейност на същите търсачки или социални мрежи. Какво общо има търсачката с рецептата за пица и съхраняването в паметта на Google на всички искания на конкретен човек, данните за начина, по който човекът е въвел заявката и как точно, колко компетентно и бързо е формулирал заявката, за колко време е бил на сайта, къде е отишъл след това, какви сайтове обича да посещава, през кое време на деня, колко време остава на тях и т.н.?

Не всеки знае колко много може да се каже за даден човек не от самите данни, а от метаданните, т. е. от косвената информация.

"Поведенческата добавка" за Twitter например е потребителският профил: неговия цвят, вида на изображението, състав, данни, демография, емоция и т.н. След това метаданните отиват във визуалната текстура.

Инстаграм пък анализира тона, яркостта, наситеността на изображенията и други знаци, чрез които автоматично се съставя психологически портрет на любителя фотограф. активността на хората в Twitter, Facebook или Instagram позволяват да се създаде петфакторен модел на тяхната личност, въз основа на който може да се разбере много за човека, сексуалната ориентация, неврозата, откритостта към нови идеи... И въз основа на тези модели може да се прогнозира например "удовлетворението от живота" или дори предлагането на услугата "ще изберем вашия президент", както направи Cambridge Analytica с данни от Facebook. Потребителите не знаят за това и не трябва да знаят.

Биолозите провеждат проучвания върху животни, за които не подозират нищо. Но с хората, колкото и странно да изглежда, експериментите не могат да се правят без тяхното съгласие. Психологическите експерименти са изпълнени с много законодателни ограничения, и в допълнение, те са изключително скъпи и отнемат време.

Но същият Facebook инвестира в психологически изследвания и експерименти, които засягат милиони хора и гигантски ресурси всяка година, докато компанията не се смята обвързана с ограниченията, които се прилагат за държавно финансираните институции. Често Facebook с подобни изследвания отива на сътрудничество с водещи институции по света и заобикаля забраните – чисто социално инженерство.

Големите цифрови компании отдавна се чувстват като на сафари. В Силициевата долина считат за доблест да нарушават закона, ако е възможно да се спечелят много пари. Победителите не се съдят и ако бъдат съдени, наемат най-скъпите адвокати и нещата спират с минимални глоби. Няма прегради пред тях: в света няма вече забранени места или затворени врати, няма къщи, които да не са били стъклени, няма понятия за личен живот, благоприличие, интимност и дистанция.

В хода на коронавирусната епидемия хората бяха принудени да спазват дистанцията, но тези ограничения не засягат компаниите от "големите данни" – в някои случаи те вече предоставят информация, идваща от тялото.

През последните години пазарът за автоматично разпознаване на емоциите, базиран на Facial Action Coding System бързо нараства. Отчитайки микродвиженията на мускулите на лицето, както и на главата, очите, езика и т.н., системата разпознава шест основни емоции (гняв, страх, тъга, радост, отвращение и удивление) и други емоционални оттенъци в широк диапазон. Моделът FACS стана за разпознаване на емоциите, същият като петфакторния модел OCEAN за изграждане на модел на човешка личност.

Корпорациите печелят, като подават фючърси на човешкото поведение – както на отделни лица, така и на големи групи хора. освен това прогнозите са по-точни, колкото повече реални данни се подават на изкуствените невронни мрежи, произвеждащи поведенчески продукти. Колкото по-точни са прогнозите, толкова по-скъпо могат да бъдат продадени – с абсолютна точност се гарантира, че човекът ще отиде там, където го искат и ще извърши това, от което се нуждаят.

Как работи прогнозният двигател на Facebook? Той е изграден на платформа за изкуствен интелект, наречена "FBLearner Flow". Компанията го описва като "ключ към персонализиран опит", който на изхода дава най-точния поведенчески продукт. Трилиони точки от данни пристигат на системните входове ежедневно – това са не само данни за местоположението, подробности за Wi-Fi мрежата и свързаните към нея устройства, но и данни видео, аудио, анализ на приятелства и контакти, прилики и различия с приятелите и т.н. Тези данни "обучават" хиляди модели, задействани за прогнозиране в реално време. Предлагайки продуктите си, Facebook гордо съобщава, че от създаването на платформата милиони невронни мрежи са били обучени и той дава повече от 6 милиона прогнози всяка секунда.

Една от многото услуги, които "двигателят" обслужва, е "прогнозиране на лоялността". Той анализира "поведенческата добавка" на даденото лице, за да направи заключение дали той или тя в бъдеще, близо или далеч, ще е изложен на "риск". Рекламодателите незабавно започват да обсаждат този човек с рекламни съобщения, за да си осигурят лоялността му в бъдеще. По този начин продуктът комбинира предсказването с намеса в човешкото поведение и неговата модификация, а Facebook предоставя на компаниите гарантиран резултат, променяйки бъдещето.

Някои хора в САЩ са изненадани от факта, че правят поръчка в Amazon късно вечерта, а рано сутринта вече я получават. Как е възможно това – поръчката първо трябва да бъде доставена поне до най-близкия склад на Amazon! Но още през 2013 г. Amazon патентова метод за доставка, който позволява да се изпрати пратка до потенциалния клиент, още преди да е направил поръчката. Технологията се основава на анализ на "големите данни" и предвижда поведението на клиента. Очевидно сега той работи в ограничени варианти, в които "очакваният" колета се изпраща до най-близкия до клиента склад, който, както предвижда системата, ще направи поръчка в близко бъдеще.

За наистина точна прогноза, системата се нуждае от още повече "големи данни", а за да разреши най-широк спектър от задачи, се нуждае от абсолютно всички данни, които могат да бъдат получени. Тук е важна не само информацията за поведението на човек онлайн, но и данните за него след излизането му от Интернет.

Следователно биометричните данни, геоданните, медицинските данни са от голямо значение.

Но и това не е всичко. За технологичните компании е много важно да получат достъп под кожата на човек, до кръвта му. Би било добре да влязат и в мозъка му.

Отдавна пишем за някои "чипове", които могат да се използват за контрол на поведението. Може би се разработват така наречените "течни микрочипове", състоящи се от "квантови точки", които се въвеждат в тялото като сонди за биологични изследвания.

Обикновено, когато говорим за чипове, се имат предвид твърди кристали, но в сюжета с COVID-19 става дума за инжектиране на колоиден разтвор с наносензори в кръвта, след което те могат да нахлуят в органите. По този начин ще бъде възможно да се сканират параметрите на активността на човешкото тяло.

Достъпът до световната мрежа, който ще бъде осигурен от 5G мрежата, ще позволи да се създава "блокчейн от човешки тела" и да се контролира поведението 24/7. Всъщност тази идея се съдържа в патент на Microsoft. Заради това е и свирепата война с китайския Huawei.

Разбира се, това не е единственият начин за контрол на поведението, но може би един от най-лесните до момента. Обемът на данните за човека ще се увеличи с порядък, което ще увеличи точността на прогнозите и възможностите за "кондициониране" (този термин влезе в практиката на управление на човечеството директно от книгата на Хъксли "За прекрасния нов свят").

Мъск пък обещава да пусне през 2021 г. интерфейс между човек и компютър, който ще бъде имплантиран през дупки, пробити в черепа, директно в мозъка. Това би трябвало допълнително да увеличи обема на данните за поведението, което може не само да идва директно от мозъка, но и обратно – директно към мозъка, като технократите директно ще могат да контролират човешките импулси и мотиви, преди те дори да се оформят в емоция или мисъл.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ