Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Геополитика
"Балонът на всичко" ще изгърми
Геополитиката пред есенното изостряне
Геополитически анализ на "Строго секретно"

Лятото отново е горещо. Никакво спокойствие. В политиката, икономиката, оръжията...

Но ако се съди по онова, което става сега, есента ще бъде още по-гореща.

Има няколко точки, които още в началото на есента ще се превърнат в плацдарми за активни действия.

САЩ ще бъдат локомотивът на новините, които ще имат важни последици за глобалната политика. Драмата на жанра в САЩ ще кулминира към ноември – президентските избори и периода след него /б. а. – на процесите в САЩ се спираме на другите страници/.

Едновременно и другите основни световни играчи правят изпреварващи действия, печелят нови позиции, за да водят борба.

Плацдармите се подготвят предварително, за да се предотврати активността или атаката на противника в удобно за него време.

Целият свят сега се подготвя за американската президентска кампания. И целият свят не очаква от нея нищо добро. Уравнението на американските избори в момента не може да бъде разрешено от никого, което води до маневра на другите големи сили на световната арена.

Основният играч, който активно се подготвя да се противопостави на ситуацията в и около САЩ, при всички възможни варианти там, е Китай. След като изтърпя поредица от сериозни обвинения в почти всички смъртни грехове, Китай работи на изпреварване и заемане на изгодни за него позиции.

Най-важният ход на Пекин беше приемането на закона за сигурността на Хонг Конг. Това означава едно нещо – Китай връща пълния суверенитет над тази територия.

Приемането на този закон се подкрепя от Русия. На Запад обаче някои държави изразиха готовност да предоставят на жителите на Хонг Конг паспорти и убежище /Великобритания и Австралия/. Ходът на Китай е превантивен. До няколко месеца ще трябва да почисти Хонг Конг от агентите на влияние на САЩ, Англия и т.н.

Друг фронт на конфронтацията е конфликтът в Хималаите между Индия и Китай. Това е стара точка на напрежение, която сега САЩ и Израел се опитват да подпалят отново. Посредничеството на Москва засега успява да свали напрежението между двете най-населени държави в света.

Плацдарм на напрежение е и Тайван, който не посмя да обяви независимост. Надделя инстинктът за самосъхранение. Но САЩ ще използват и тази платформа срещу Китай, за който обаче Тайван не е въпрос на настоящия момент. Основното за Пекин е да се предотврати активен сепаратизъм от тази метежна територия.

Последната точка на напрежение в контекста на Китай е Южно-китайско море, където САЩ вече събират сериозни сили за конфронтация и изпращат два самолетоносача в зоната наведнъж, което е демонстративно заявление за геополитическа конфронтация с Китай.

Позицията на Пекин е ясна - гарантиране на сигурността на Китай по периметъра, в който страната доминира, включително в морските пространства. Ще успее ли? Вероятно да.

Друга гореща точка е Турция и събитията около нея в Сирия, Либия и Източното Средиземноморие. Но докато Китай действа внимателно, Турция отива на изостряне и губи. Тя няма сили да отнесе онова, което иска в това число и с превръщането на "Света София" в джамия.

Защо? Най-вероятно за да се осигури възможността за търгуване: за Сирия вече се пазари с Иран и Русия, и за зоната на Идлиб, където са най-непримиримите противници на Дамаск. Но в бъдеще Ердоган ще трябва да сдаде всички територии в Сирия.

Участието на Турция в либийските събития предизвика гнева на Франция, зад която е Израел и вниманието на Египет и Алжир. Но Турция няма намерение да е единствената сила в Либия. По-скоро става въпрос за получаване на дял от либийския нефт и ще се опита да спечели участъци и бази.

Умишлената провокация със статута на Света София като функционираща джамия, което е нарушение на всички международни задължения на Турция, е необходима за Ердоган, както за вътрешни въпроси, така и спрямо Гърция, Северен Кипър и Русия.

Конкретно Турция се стреми да създаде колкото се може повече точки, около които да води преговори, например с Русия за Сирия, или с Египет – за Либия. Но основният удар по Ердоган ще бъде нанесен отвътре. Загубата на общините Анкара и Истанбул е показателна.

Наред е "Стара Европа", която започна да отписва от сметките си САЩ.

Министрите на външните работи и финансите на европейските страни, участващи в групата на А-7, отказаха да летят до САЩ на срещата на върха. И по политически причини. По-рано подобен демарш би бил невъзможен, но сега САЩ всеки ден показват такива очевидни признаци на деградация и упадък, че европейските съюзници започват откровено да бойкотират отношенията със САЩ.

В момента все повече европейските правителства не виждат смисъл в разговорите с администрацията на Тръмп. От гледна точка на европейските политици Тръмп се интересува "повече от шоуто, отколкото от диалога". Хаосът във вътрешния живот на САЩ нараства – денят на независимостта на САЩ, масовото горене на американски флагове в цялата страна, кампанията за разрушаване на скалните скулптури на великите президенти на САЩ на планината Рашмор, свещена за американския патриотизъм, появата на "черната милиция", т.е. въоръжените черни отряди, които искат от Вашингтон да даде Тексас на афро-американците и т.н. Докато Европа в по-голямата си част преодоля пандемията на коронавируса, в САЩ вече е "втора вълна". Икономиката им е в катастрофа – 13,3% от трудоспособното население са без работа, срив на БНП с 37%.

На този фон американските съюзници в Европа започват да отписват Америка.

Дания издаде разрешение за изграждането на "Северен поток 2" в своите териториални води.

Германия в необичайна за нея, ултиматумна форма, заяви, че "Северен поток 2" ще бъде завършен и въведен в експлоатация на всяка цена. Даже заплашиха САЩ с ответни наказателни санкции.

Важна точка в Европа е Полша, като център на сблъсъка между привържениците на Тръмп и на глобалните евроатлантисти. Президентските избори на 12 юли бяха спечелени отново от Дуда с малка разлика. Това означава, че Дуда, заедно с Орбан в Унгария, ще са основна опозиция на Брюксел вътре в ЕС.

От друга страна Дуда е лоялен партньор на Тръмп. Решението на Тръмп за преместване на част от американските войски от Германия в Полша е не само натиск върху Германия от страна на САЩ, но и подкрепа за Дуда, който критикува Германия.

Противниците на Тръмп се стремят да извадят полския плацдарм извън неговия контрол. Такъв беше Рафал Тшасковски в изборите, който минаваше за кандидат за Брюксел.

Позицията на Полша не е лесна. От една страна стана плацдарм на сблъсъка между Тръмп и глобалистите, между Тръмп и Германия и между Тръмп и Русия.

Целта обаче е постигната. Полаците са разделени 50/50. Не може да липсва и Нетаняху, който с наглост иска 300 млрд. долара от Полша за някакви "компенсации". Присъединиха се и американските евреи, които искат от Полша други 300 млрд. заради други "компенсации". Да не забравяме и проблемите на Варшава с Украйна и Беларус.

В такава сложна конфигурация Полша не е била никога след Втората световна война. Ясно е, че това е една от горещите области на бъдещата геополитическа игра.

И накрая, последната гореща точка, подготвяща се за настъпващите събития е Близкият Изток. Израел досега бавно прилагаше плана за анексията на палестинските територии на Западния бряг. Сега обаче неслучайно се бави. Израел и Нетаняху са в пряка зависимост от Тръмп, автор на проекта. Ако Тръмп остане – всичко може да стане. Ако не оцелее, трябва да се даде задна скорост.

Ситуацията е екзистенционална, както за Нетаняху, така и на партньора му в управляващата коалиция Гану. Това означава, че Израел ще се опита да печели време, за да не изпадне в трудна ситуация през есента и зимата, като дотогава ще се опитва да вкара САЩ в нов глобален или регионален конфликт с Иран, Китай или Русия.

От друга страна, забавянето е от полза за Тръмп, за да демонстрира, че не е зависим от Нетаняху и от евентуални разкрития около аферата Епщайн – Максуел.

В същото време палестинските сили, Хамаз и Фатах заявяват, че са готови да се борят съвместно срещу анексирането на палестинските територии. Това е нормално. За всички палестински сили действията на Израел са постоянен дразнител.

Освен това целият арабски свят ще подкрепи тези сили с изявления и пари. Така Израел иска да стане следващият трамплин за политическата игра в района, а от друга, преценявайки рисковете, не иска да е мишена на арабската съпротива, дори да изгуби подкрепата на САЩ (малко вероятно е Байдън – Хилъри да подкрепят Нетаняху. Напротив./

Така виждаме няколко плацдарма, които се подготвят за есенните действия.

Други някои точки или нямат стабилност (Украйна, която излезе от минските споразумения) или мащаб (Източна Африка), за да се превърнат в още един плацдарм.

Сега да видим ролята и мястото на Русия в тези разстановки и степента на нейното участие в предстоящата геополитическа конфронтация от есента.

Преди всичко Русия има независима позиция с твърде сериозни интереси и потенциал.

Съдейки по развитието на историята, в есенната конфронтация на Русия се подготвя съдбата на играча, на когото ще се опитват да закачат поредна порция обвинения и да въведат още санкции. В същото време Русия ще е включена в игрите на всички площадки, които бяха разгледани.

Като цяло тя ще има две поведения – пасивно и активно.

Първото се основава на поддържане на статуквото, без да се влошава ситуацията.

Второто е свързано с постигане на собствени изводи в рамките на конфронтацията.

Русия неизбежно ще бъде включвана в конфронтацията на САЩ и Китай. Достатъчно е да си припомним поканата към Русия за Г-7, т.е. Тръмп иска да демонстрира антикитайски съюз с Индия, Австралия и Южна Корея. Разбира се, Русия няма да участва в такова съмнително събитие.

Пасивният сценарий предполага на Русия варианта да остане над битката без сериозна намеса в ситуацията и без загуби в собствените си позиции. Това е напълно възможно.

От гледна точка на геополитическата активност конфронтацията между САЩ и Китай се очаква да бъде много напрегната, и Русия може да получи политически и икономически изгоди. Това съотношение не е най-лошото за Русия. Притежавайки стабилна политическа ситуация вътре в страната, проведените конституционни реформи и огромната подкрепа за президента от страна на народа, Русия може да участва в Голямата игра решително. Есента ще е подходящ момент.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 300, August 2020
Юбилей. Брой № 300 на "Строго секретно"
Пред вас е брой номер 300 на "Строго секретно".Преди всичко това означава, че 300 пъти сте получавали четиво в обем от 1...
    Коя е най-добрата война
Коя е най-добрата война? Няма добра война. Най-добрата война е онази, която не е започнала.И така, голямата игра, навлиз...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com