Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Вектори
Кой открадна 200 милиарда долара /4/
Анализ на "Строго секретно"

Публикуването на така наречения "списък на Бобокови", на който се спряхме в предишните броеве на "Строго секретно" /и ще продължим да го анализираме/, отвори "кутията на Пандора" на грабежа на България след 1990 г., когато, под прикритието на словосъчетанията "демокрация", "приватизация", "преход", "реституция", "прощаване с тоталитаризма", беше извършен грабеж, изчисляван от 100 милиарда до 1 трилион долара.

България беше унищожена от мафията или по-точно от мафиите – вътрешни и външни.

Да припомним накратко откъде и защо се показа така нареченият "списък на Бобокови", съдържащ над 40 имена от началното натрупване на капитала в България, или по-точно от нейното разграбване и последвало унищожение.

Ще започнем с тезата, че списъкът бил отражение на публикации в полското списание Wprost в периода 2002-2006 г., съдържащ имената и оценките на богатството на най-богатите хора в Русия и Източна Европа, като оттам те са били пренесени, посредством някаква книжка на някакъв български журналист, от Бобоков върху гърба на някаква снимка, която била открита сега след неговото задържане.

Това са глупости. Причината е проста.

В списъците на полското списание Wprost от 2002 г. българските имена бяха само 4-5 /а не 45/ - на Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков, Александър Божков /от които жив все още е Васил Божков/.

Тези публикации предизвикаха още тогава някои въпроси, сред които - как беше възможно в такава страна като България, Павлов и Божков да изпреварват такива руски олигарси като Алекперов, Гудзовати, Дерипаска, Черномирдин, Березовски?

И още тогава сочехме, че анализът на която и да е международна одиторска организация ще покаже категорично, че такова натрупване по законен начин в такава бедна страна като България е невъзможно, т.е. по какъв начин са събрали тези пари Павлов и Божков, какви данъци са платили и къде, как и защо въобще са били оценени и от кого?

Но имаше и други неща, за които не се знаеше, но бяха много важни.

Ставаше дума за периода 2001-2006 г., когато Симеон Сакскобургготски и неговия екип "преоформи" дълга на България, с което ни закопа с 2 млрд. долара.

По същото време те докараха в България и "митничарите" от британската частна фирма Crown Agents, които всичко откраднато от тях по границите изпращаха директно на Короната в Лондон. А цитираното списание Wprost беше известно с някои връзки с по-специалните служби MI-6 и Моссад.

Означаваше ли това, че Wprost е пуснало тези информации, за да насочи вниманието на световните финансови полицаи или да предизвика закономерни скандали около някои хора в Източна Европа.

Или пък да им напомни колко имат да връщат и на кого.

Значи, някой искаше да фокусира вниманието върху определени личности в Източна Европа от рода на Божков и Павлов.

Но при Павлов и Божков нямаше проверка, въпроси и данъчни. Но имаше други неща.

Водещите руснаци – Михаил Ходорковски, Роман Абрамович и Олег Дерипаска бяха обединявани в едно – правеха бизнеса си с държавата, която бе техният "пропуск" към бизнеселита. И те заставаха на "входа" и "изхода", което се практикуваше и от Павлов, който заяви: "Моята държава се казва "Мултигруп", в нея аз определям правилата и тези правила създават комфорт в моята среда".

В това може би се криеше и отговорът за убийството на Павлов – пъпната му връв към държавния организъм, най-лесния начин за забогатяване.

В тази връзка Wprost споменаваше и Иван Костов, Александър Божков и Васил Божков.

Или пък убийството на Павлов имаше връзка с онзи, за който Павлов се хвалеше, че е довел на власт – Кобургготски. "Спонсорирах изборната му кампания и сега чакам дивиденти" – хвалеше се Павлов. Той се хвалеше, че е пратил следващия председател на БСП – Сергей Станишев, да специализира в Лондон, че е номинирал президента Първанов за наградата на Международния фонд на православните народи. Въобще се хвалеше много. Но както знаем, богатството на тези хора растеше със същата скорост, с която изчезваше заедно със своите притежатели, което се случи с Илия Павлов.

Същите въпроси тогава се появиха за Емил Кюлев и Васил Божков.

В годишната класация за 2006 г. на Wprost сред първите 100 отново беше Васил Божков на 51-во място – над 1 милиард долара, и жената на убития вече Емил Кюлев – на 93-то място с 400 милиона.

Ето какво пишеше Wprost за Божков през 2006 г.: "Васил Божков (наречен "черепа") в началото на 90-те години спечели големи пари от нелегалната търговия с валута в периода на хиперинфлацията. През 90-те години беше член на Г-13, като негови партньори в бизнеса бяха Илия Павлов и Емил Кюлев (и двамата застреляни). Божков оцеля в атентат през 1994 г. Той е пряк участник в 31 фирми, а чрез подставени лица – в 90 предприятия. Собственик е на колекция от антики и на около 3000 картини, струващи над 60 милиона долара". И така нататък...

Тези списъци, цифри и тайминг, "списъкът от снимката на Бобоков" не можеха да имат нещо общо с Wprost. А с кого?

За нас най-важното обаче е кой открадна 200 млрд. долара от България и къде са сега тези пари и какво общо има "списъкът на Бобокови" с това грандиозно престъпление, унищожило България по времето на Симеон Сакскобургготски като премиер, Милен Велчев – като финансов министър, и английската "частна фирма" Crown Agents – като какво, всъщност . И дали именно Кобургготски и тези Crown Agents не бяха в дъното на сегашната поредна национална катастрофа на България, причинила унищожения за десетки милиарди долари и евро...

Не става дума само за откраднатите от Симеон Сакскобургготски "имоти" за около 200-400 млн. евро, а за други важни неща...

... През март 2002 г. "Строго секретно" публикува документите за така наречения договор между Министерството на финансите и английската частна фирма Crown Agents, който се превърна в големия юридически, дипломатически и политически скандал на управлението на правителството на Сакскобургготски. Скандалът беше подет и от другите медии и в крайна сметка стигна до Конституционния съд, чието решение обслужваше интересите на присъстващата тогава на сцената гарнитура.

Главни лица в този скандал бяха Сакскобургготски, Милен Велчев, тогавашният английски посланик Ричард Стаг, тогавашният директор на Агенция "Митници" Емил Димитров, Crown Agents и други лица, стоящи в сянка.

Тогава се появиха и доказателствата за личното ангажиране на Симеон Сакскобургготски в налагането на Crown Agents. Това бе потвърдено в книга на Емил Димитров "Митнически дневници", в която той описва диалога си с премиера, от чиито несвързани думи, както обикновено, все пак се разбра, че той лично се е ангажирал с Crown Agents, която била препоръчана от "роднини на Сакскобургготски", които казали суперлативи за тази фирма и т.н.

Това означава, че Кобургготски носеше цялата отговорност за налагането на "договора" с агентите.

Най-напред се говореше, че договорът определя "управленски функции", но след като скандалът получи публичност и Велчев съобщи, че става дума "само за консултантски услуги".

Последва поредното "недоразумение". Оказа се, че договорът между България и английската частна фирма Crown Agents е засекретен, заради което не се знаеше какво е съдържанието му.

Но според чл. 85 от Конституцията, договор, който третира финансови ангажименти подлежи на ратификация от Народното събрание преди подписването му.

Нарушен бе и Законът за международните договори. Според чл. 9 договори с чуждестранни лица, в които България участва като публично-правен субект, се смятат за международни и следва да бъдат ратифицирани от парламента.

Ставаше нещо безпрецедентно в световната практика. Една страна – България, се отказваше от своите правомощия да контролира и охранява митнически и финансово националните си граници и предоставяше това на чужда частна фирма – Crown Agents.

Велчев беше сключил договор с тях за

8 132 000 британски лири, което правеше около 15 милиона долара за 3 години. Това пък правеше по 5 милиона долара годишно или по 13 700 долара дневно. Айнщайн би поискал по-малък хонорар.

Но нещата бяха много-много по-лоши.

Ставаше дума за суверенитета на България, за нейното тогавашно правителство и за евентуалното манипулиране на негови членове от чужди специални служби, и че България беше преднамерено поставена в ролята на колония, на протекторат и лишена от основна функция на държавата – да контролира собствените си граници.

Основни действащи лица бяха бившият посланик на Нейно величество кралицата на Великобритания Ричард Стаг /за по-интимните си приятели Дики/, споменатият Милен Велчев, вицепремиерът Николай Василев, фирмата Crown Agents и вероятно някои институции в Лондон, които заради естеството на работата си предпочитат да са в сянка.

И така, да започнем...

... На 2 август 2001 г. посланикът на Великобритания в София Дики Стаг /замина си през ноември – точно когато беше подписан договорът с Crown Agents/ написа "лично и поверително" писмо "на Негово превъзходителство Милен Велчев, Министър на финансите на Република България", в което се казваше:

"Уважаеми г-н министър,

Нашите дискусии през последните няколко дни за плановете ви за реформа в митниците бяха удоволствие за мен. Считам, че е разумно да се запише на хартия и да се очертаят някои от начините, по които Обединеното Кралство може да ви помогне да се придвижите напред.

Ясно е, че преди старта на всяка програма за реформи трябва да се извърши по-нататъшна работа по структурата на новата организация, да се определи как да бъде изградена тя, ролята на външните донори /консултанти/сътрудници/, какви промени са необходими в българското законодателство, за да стане възможно всичко това.

Въпросът е от изключителна важност. Процесът на реформи трябва да бъде устойчив и праволинеен. Продължавайки скорошните ви дискусии Морис Кембъл би могъл да се върне, за да помогне с предварителната работа, а британското правителство с радост ще покрие свързаните с това разходи. Ако желаете да се възползвате от опита на Морис, той ще е на разположение от вторник, 14 август.

Следващият етап ще бъде прилагането на реформите. Бих желал и тук британското правителство и Морис да играят активна роля – както и типична за него, стига да се споразумеем за точния вид на тази роля, дискутиран през последните няколко дни. Вярвам, че Великобритания ще може да организира неговото /повторно/ изпращане в България и ще покрие разходите. Бихме могли да се възползваме от експертното мнение например на Служителите на Короната, /които имат високоспециализирана група с голям опит в тази област/, с които Морис има среща утре в Лондон. Обаче ние желаем да играем подобна роля само ако предложените идеи и /в частност/ персонал са подходящи и за двете страни. Нашата цел е успешно партньорство.

Но с някои от лицата, чиито имена четем в пресата като например възможен зам.-министър, ни се струва, че сътрудничеството ни не би могло да бъде продуктивно. По подобен начин ключови длъжности като бъдещият Генерален директор на митниците, трябва да бъдат попълнени от висококвалифицирани професионалисти /като ключови членове на сегашната администрация бъдат освободени в най-скоро време/.

Надявам се, че ще се съгласите, че за нас е полезно да разберете както ангажиментите на Великобритания да подпомогне вашите усилия, така и ограниченията, които могат да ни окажат влияние.

Изпращам копие от това писмо само на Николай Василев.
искрено ваш
Дики Стаг

P.S. ще се консултирам и с ЕС, за да се уверя, че се движим в една и съща посока."

Обърнете внимание на няколко неща.

На 2 август 2001 г. посланикът на Великобритания, някой си Стаг, с това "лично и поверително писмо" до Милен Велчев извършваше груба намеса във вътрешните работи на България и настояваше за уволнение на още неназначен зам.-министър на финансите и на новия директор на митниците Емил Димитров. И още на 2 август съдбата им бе предрешена от... английския посланик.

От писмото се виждаше, че Милен Велчев, под диктовката на Сакскобургготски, е бил инициатор на започналата дискусия за привличането на Crown Agents.

Но каква е тази частна фирма, щом като правителството на Великобритания организираше и плащаше пътуванията на нейния представител до София.

Пределно ясно е за какви служители става дума.

По същество договорът бе неприложим на територията на България, тъй като бе изключен от българската юрисдикция. Освен това, сделката беше сключена в нарушение на 11 български закона.

Фалшифицирани бяха стенограми от заседанието на Министерския съвет, криеха от парламента съдържанието на договора, нарушаваше се Закона за обществените поръчки, нарушаваха се преговорите с Европейския съюз, като се допускаше частна английска фирма да поеме контрола над митниците и на границите на България, а в перспектива и на ЕС.

Договорът бе международен и приложимо можеше да бъде единствено международното право. Тъй като договорът бе одобрен от Министерския съвет и ако е било предоставено пълномощно на министъра на финансите да го подпише по установения от закона ред, политическата отговорност носеха Милен Велчев и министър-председателят Сакскобургготски.

Договорът бе грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. Взето бе политическо решение, свързано с националната сигурност, въпреки че сделката с Crown Agents нямаше нищо общо с нея.

Кабинетът и лично Сакскобургготски са знаели, че нарушават закона. Ако от този договор, който е неприложим в България, имаше загуби за държавата, материално отговорни са министърът на финансите и премиерът и те трябва да ги покрият, тъй като са се разпоредили със средства, каквито нямат разрешение да изразходват.

Казусът Crown Agents беше внесен в Конституционния съд, където беше "узаконен", с което предизвика недоумение в Европейската комисия.

За договора бяха сезирани и органите у нас за нарушаване на законови разпоредби за извършване на престъпление от общ характер.

Намесата на посолството на Англия беше безпрецедентно, но то отговори, че не коментира писмата си, а Стаг, който изчезна, бил заявил, че не може да коментира, защото "това било много отдавна".

Министерството на финансите все пак беше най-смешно. Най-напред говорителката му съобщи, че писмо на Стаг не е имало. Вероятно не бе видяла, че беше публикувано факсимилето. След това Велчев стигна до заключението, че няма да коментира това писмо, защото било написано от Стаг до него "поверително". Вероятно не знаеше, че при нарушаването на основния закон на тази държава и нейните национални интереси няма нищо "поверително".

Отгоре на всичко Стаг беше изпратил на Велчев още няколко указания "какво да прави и как да го направи", за да наложи "избора" на Crown Agents, като бе влязъл и в компетенциите на други министерства и служби на България, занимаващи се със залавяния, разузнаване, нарушители и т.н.

За хората, които не схващат все още, ще отбележим, че навсякъде по света митниците са свързани с по-специалните органи и изпълняват по-особени функции. По този начин англичаните директно влизаха в тези наши служби и започваха да охраняват своите интереси по границата и митниците на... България.

Тази безпрецедентна намеса в нашите вътрешни работи личеше от едно от приложенията, които Стаг е изпратил към цитираното вече писмо. Това беше проект за писмо на министъра на финансите, т.е. на Велчев, до негови служители.

Представяте ли си? Английският посланик дава писмени указания на М. Велчев какво да съобщи на своите служители и как да обоснове промените в българската митница, засягащи всички български граждани.

"Митниците – съветваше Стаг какво да каже Велчев – са от голямо значение за министерството на финансите на България и за българския народ. Зная, че много от вас са служители, отдадени на работата си, които дават отлични резултати, други не работят така усилено, а трети на различни нива не се придържат към високите стандарти на интегритет. Именно тези, които злоупотребяват със служебното си положение, независимо от нивото им в служебната йерархия, следва да очакват най-строги мерки, предприети срещу тях от настоящето правителство. Някои по-висшестоящи служители вече напуснаха, а аз направих временни назначения докато трае набирането и избора на нови работници. ... Очаквам, че новият ръководител на агенцията, който ще председателства нов съвет на управлението ще се обърне към вас отново скоро след като бъде назначен..."

Това е написано от Стаг за Велчев още на 2 август 2001 г., за да може последният да го изрази като собствено мнение и на правителството пред всички българи.

Такава намеса – чак до кадрови съкращения и тяхното мотивиране, беше не само груба, но и просташка намеса без прецедент в света.

На 2 август 2001 г. един чужд посланик реши цялата реформа в митниците на България и заповяда на така наречения министър на финансите какво да прави и говори, как да наложи английска частна фирма да стане новият "митничар" на България и т.н.

Това означаваше, че посолството на Англия е действало като полицай, законодател и кадровик в България в полза на частната фирма Crown Agents.

Що за фирма е Crown Agents. Преди години тя беше британска публична корпорация, но след това е била прехвърлена в частния сектор с ограничена отговорност, собственост на The Crown Agents Foundation. Членове на фондацията са "компании и други организации с голям интерес в нашата дейност". Британското правителство е един от тези членове, заедно с други големи фирми, неправителствени организации и международни , но със "златна акция" органи.

Онези, които могат да четат между редовете, знаят за какво става дума.

Оказва се, че Crown Agents си е филиал на английското разузнаване, т.е. цялата информация, събирана на границата на България, която реално е външна граница на ЕС, чрез английската "частна фирма" отиваше някъде в Англия. А през тази граница на ЕС минава всичко от Европа към Турция, Близкия Изток, Кавказ, Централна Азия. Това "всичко" включва милиони тонове стоки, милиони хора и не на последно място трафикът на наркотици, оръжие и хора.

Всичко това е следено на територията на България и по-нататък в цяла Европа, във всички страни от ЕС. Това прави една частна английска фирма, която контролира трафика в половината свят.

Ако не разбирате за какво става дума – в Берлин, Париж, Брюксел, Мадрид, Рим, Истанбул, Москва, Тел Авив, Вашингтон знаят много добре, че акцията с Crown Agents бе едно активно мероприятие на специалните служби на Лондон.

Такова нещо в историята на целия свят не е имало.

Неслучайно представители на Министерството на вътрешните работи в състав Бойко Методиев Борисов и Бойко Василев Коцев заминаха светкавично за Лондон /вероятно Коцев, за да превежда на Борисов/. След разните си срещи Борисов заяви пред един тамошен журналист по BBC, че тази Crown Agents е една много "добра фирма". Не знаеше, че като държавен служител няма право да лобира за частна фирма. Пълно умопомрачение.

Всъщност Б. Борисов нищо не знаеше. Като например:

  • че правителството на Кобургготски и неговите министри са марионетки на Лондон;
  • че предаваха националните интереси на България, престъпление, за което няма давност.

Именно на този фон се появяваше онова, което днес се нарича "списъкът на Бобокови".

Продължение – в следващия брой.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 302, October 2020
Внимание: информационен концлагер
Информационната война в интернет и в цифровизирането става все по-свирепа.Максимата "който владее информацията, владее с...
    50 години контрареволюции - какво означава/ше/ Vatican Incorporated /15/
Следя с интерес и симпатия посланията на папа Франциск за слагане на край на всички войни, терористични атаки и страдани...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2020, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com