Красимир Иванджийски, Ноември 2020 г.

Преди 31 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история.

Защо Живков подаде оставка? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов?

Конкретното подаване на оставката от Живков беше изяснено от "Строго секретно" още през 1992 г. с публикуваната стенограма на заседанието на Политбюро от 9 ноември 1989 г., която отново публикуваме с малки съкращения.

Но преди това имаше и други събития.

На 4-ти ноември на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом в своя доклад посланикът на СССР и служител на КГБ Виктор Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, т.е. Тодор Живков, в която беше акредитиран. Всички присъстващи и неприсъстващи разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.

На 7 ноември на приема в съветското посолство Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев поискаха среща с Живков на другия ден – 8-ми ноември 1989 г., за 10 часа. Разговорът, който продължи два часа, беше труден. Тодор Живков беше изненадан, че именно те му отправят искане за оставка. Той прие, но изрази желание това да стане не на насрочения за 10-ти ноември пленум на ЦК, а на следващия, чиято дата не беше определена. Съгласиха се. Живков поръча да помислят за негов заместник, но изхождайки от това, че до бъдещия пленум има време, тази тема не беше обсъждана.

На следващия ден тримата се събраха и поискаха нова среща с Живков.

Новата среща на Джуров, Йотов и Станишев се проведе между 16 и 16,20 ч.

След като чу, че настояват да си подаде оставката на пленума на 10-ти, Живков ги изненада с думите: "Разбира се. Нали това е моето предложение. Добре, сега на заседанието на Политбюро от 17 часа ще си подам оставката, но кой ще ме замести?" Спомена две имена – на Георги Атанасов и Петър Младенов, но заяви, че вторият е "лековат".

***

Живков беше решил да си подаде оставката веднага, на заседанието на Политбюро.

То започна на 9 ноември 1989 г. в 17.00 часа.

Тодор Живков веднага започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет. Искам да поставя един въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново го поставям и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ – наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройство ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен.

Кой да бъде избран за генерален секретар – това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на Политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някой извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."

Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"

Тодор Живков: "обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."

Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар. Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."

Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.

Милко Балев: "Ние вече сме изразявали становища."

Добри Джуров: "Не е необходима почивка."

Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна.

Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля, че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."

Андрей Луканов: Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двусмислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."

Пенчо Кубадински: Трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката. Колкото да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, убеден съм, че трябва да стане промяна.

Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."

Добри Джуров: "Обстановката в страната – и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера – е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението.

Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет."

Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем. Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството, му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."

Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."

Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."

Димитър Станишев: Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."

Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."

Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."

Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"

Тодор Живков: Очевидно съм мислил. Вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени.

Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов взе думата последен. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."

Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.

Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

***

Младенов предложи пленумът на 10 ноември да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум.

Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха.

Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума.

Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ.

Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората с Петър Младенов. Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който ще се предложи от Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков.

След излизането на Тодор Живков от залата отново се постави въпросът за освобождаването му и като председател на Държавния съвет, но решение не бе взето.

***

След заседанието на Политбюро "реформаторите" се събраха в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ "Деловодството" на ЦК и там добавиха неистината, че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на Държавния съвет на НРБ. Решиха това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро. И да не се прави предложение Живков да стане почетен председател на Държавния съвет.

***

Това се изрази още на пленума на 10 ноември, на който в неговата първа част Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че той иска да се оттегли.

Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации. След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени. Гласуваха "за".

Живков искаше да му дадат думата.

Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."

Всичко беше решено.

От тези моменти е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркан и неразбиращ присъстващите.

Снимката отразяваше едно реално състояние, когато той чу да се съобщава, че си е "подал" оставката и като председател на Държавния съвет.

Живков знаеше, че това е краят.

***

Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока.

Намеренията си останаха намерения.

Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Промяната беше използвана от хора, които извършиха социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце и бяха криминализирани. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

Не е тайна, че руснаците сътрудничеха с американците. Подобни операции те проведоха в ГДР, ЧССР, Полша, Унгария, Румъния.

Всъщност Горбачов използваше паралелни структури като Академията на науките на СССР, Институтът САЩ-Канада, Институтът за световна икономика, Шеварнадзе и неговото министерство на външните работи, Евгени Примаков и т. н.

Либерално-реформистката фракция, наричаща се "перестройчици", под покровителството на Горбачов и неговия гуру Александър Яковлев, бяха клиентела на Западния глобален проект, заради което нямаха самостоятелно виждане или програма. Отново подчертавам, че в КГБ ставаше дема за ционисткото крило изграждано още от времето на ЧК, а по-късно от времето на Андропов.

В България тази група беше от хора, които нямаха нищо общо с реалната икономика или партийната практика. Това бяха парвенюта, апаратчици и чиновници предимно от външната търговия, външните работи и някои хора от органите.

Внимание в тази мозайка заслужава Андруй Луканов. Не е толкова важно за кого е работил – ЦРУ, Моссад или ГРУ, или за никой от тях. Важно е, че успя да стигне до Горбачов и да стане един от проводниците на инструкциите, получавани от Вашингтон и оформилите се вече там така наречени неоконсерватори.

Аналогична беше ситуацията в Берлин, Прага, Варшава, Будапеща и в техните центнрални комитети.

Чаушеску, който отдавна нямаше топли връзки с Москва, се опита, заради което беше ликвидиран от собствените сили за сигурност.

Приказките за някаква опозиция или дисиденти в социалистическа България са за глупаците. Системата беше вътрешно много здрава и "опозицията" беше един от абортите на органите за сигурност.

***

Веднага след 1989 г. България направи пагубен завой към Западния глобален проект. Започна надпревара кой по-бързо ще влезе в западния елит.

За съжаление така наречените народни маси бяха напълно деморализирани и демотивирани.

Появилият се нов прозападен елит беше толкова неподготвен, че не разбра, че на Запад никой не се нуждае от него, освен за едно нещо – за разгрома на България. Този "елит" се оказа толкова примитивен и алчен, че постави под заплаха реализацията на Западния проект, който беше принуден да връща на власт привидно лява върхушка, а след нея да изтласка към властта мафията.

Междувременно, за да бъде нанесен удар и срещу републиканските патриотични сили, беше докаран и Кобургготски, една от най-големите карикатури в Европа, която обаче се оказа по-крадлива и престъпна от дядо си и баща си.

***

И така, по лична заповед на Горбачов, оформено в секретно решение на Политбюро на ЦК на КПСС чрез тогавашните началници на КГБ и ГРУ и другите споменати структури беше създадено координиращо звено за превратите във всички социалистически страни - "лъч" и беше пусната директивата за свалянето на всички генерални секретари на "братските" социалистически страни, в това число и Живков. Без изключение.

Детайлите бяха различни, но по същество еднакви в ГДР, ЧССР, ПНР, НРБ.

КГБ и ЦРУ се бяха така добре взаимно инфилтрирали, че имаха взаимно действащи шпиони в своите централи и реално знаеха почти всичко за себе си. Те се бяха превърнали в една централа с две управления – източно и западно.

Операцията беше грандиозен провал, за да премине към логичната си поредна фаза – унищожаването на СССР и Русия, която продължава и до днес.

На срещата през декември 1988 г. в Малта Горбачов и Буш - старши, съобщиха за края на Студената война.

Страшната истина е, че от началото на 1989 г. висшето силово ръководство на СССР и лично Горбачов станаха ударната сила на разгрома на своята страна и на социалистическия лагер, в това число на НРБ. И се хвърлиха напред, към светлата ера на капитализма.

В края на 1989 г. нещата навлязоха едновременно – октомври и ноември, в решаваща фаза – превратите в Берлин, София, Прага, Варшава, Будапеща, Букурещ.

В края на 1989 г. и началото на 1990 г. по принцип демонтажът на източноевропейския социализъм приключваше.

Процесът беше необратим и вече нямаше кой да спре грандиозното предателство на Горбачов.

Това беше супер-предателство, най-голямото в съвременната история на човечеството. Горбачов и неговите спецслужби предадоха собствената си страна и съюзниците си от Източна Европа.

Характерни са и думите на Борис Елцин, който през януари 1994 г., по време на пресконференцията с Бил Клинтън, каза: "Ние се намираме във вихъра на руско-американската съвместна революция". Това е признание и за съдържанието на последвалия геополитически преврат. Всъщност това бяха "цветни революции".

На България й беше отредена ролята на загиваща нация в сценарий, подпомаган от появилата се след 10 ноември "нулева политическа класа", която продължава да присъства на политическата сцена.

През 1989 г. беше извършен контрареволюционен преврат – политически, икономически и социален. За България този преврат беше особено тежък, тъй като се съпровождаше и от геополитическа контрареволюция, тоест насочване към пагубния евроатлантически либерален модел.

След 1989 г. всичко тръгна в друга посока. Всичко се оказа фалшиво. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални.

Промяната беше използвана от хора, които извършиха социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце и бяха криминализирани.

Както и илюзиите, че след 10 ноември 1989 г. ще стане нещо по-добро.

Не стана.