Каквито и да са резултатите от изборите в САЩ, в тяхното навечерие Русия опроверга твърдението на администрацията на Тръмп, че "САЩ и Русия били постигнали джентълменско споразумение" за продължаване на последния, все още действащ и най-важен договор за контрол на въоръженията – СНВ-3, т.е. за ограничаване на стратегическите нападателни ядрените оръжия.

Напротив, Москва определи отново условията на Вашингтон като неприемливи, и от своя страна предложи да бъде продължен без условия СНВ-3 с една година.

Китай подкрепи предложението на Русия като нарече позицията на САЩ за тристранни преговори "уловка", за да бъде обосновано излизането на САЩ и от този договор.

Дали САЩ ще се съгласят или ще играят на време, независимо кой ще влезе в Белия дом в края на януари, не е ясно.

Но ясно е, че става дума за най-важния договор за стратегическата сигурност на планетата и в неговото отпадане ще открие пътя на нова ракетно-ядрена надпревара.

Едновременно във Валдай Путин предложи на Запада нови крачки за деескалация на обстановката в Европа след прекратяването на действието на Договора за ракетите със средна и малка далечина – РСМД, който беше подписан от СССР и САЩ през 1987 г. и забрани производството, изпитанията и тестването на ракети със средна – от 1000 до 5500 км и по-малка – от който 500 до 1000 км, далечина, от който САЩ излязоха едностранно през 2019 г.

И така, останаха само Договорът СНВ-3 и Договорът за неразпространение на ядрените оръжия. На път са и те да изчезнат. И какво тогава? Тактическа и стратегическа безизходица, водеща към глобална ядрена война.

В момента по-важни въпроси за цялото човечество няма.

И така предложението на Тръмп да подпише ново споразумение "дори утре", при условие, че арсеналите от ядрени оръжия са замразени, в това число и на Китай, не намери отговор в Москва. А инициативата на Путин "да се удължи настоящият договор без никакви условия за поне една година, за да може да се проведат смислени преговори", остана без отговор във Вашингтон. Позициите са диаметрално противоположни.

Същността на схватката е много сложна. В навечерието на изборите Тръмп обяви голяма "актуализация на стратегическите ядрени сили на САЩ". За тези цели отпусна 1,5 трилиона долара. В рамките на 30 години с тези средства трябва да бъдат изцяло заменени ядрените подводници от типа "Охайо" с ядрените подводници "Колумбия".

ВВС на САЩ ще получат нов стратегически бомбардировач В-21 "Raider". Освен това всичките 400 остарели ракети Minuteman-3 ще бъдат заменени с нов перспективен носител. Ще влезе на въоръжение и нова стратегическа крилата ракета с ядрен заряд на американската авиация.

Ясно е, че основният спонсор на президентската кампания в САЩ – военно-промишленият комплекс – няма да позволи нито на Тръмп, нито на Байдън да провалят използването на тези трилиони долари.

Наред с това в опит да демонстрира своето глобално военно-дипломатическо превъзходство, Вашингтон искаше да присъедини и Пекин към СНВ, като Москва трябваше да го доведе до масата за преговорите. Не се получи. Всъщност в такъв случай Русия и САЩ трябва или да намалят своите ядрени арсенали до нивото на китайските, или Китай трябва да ги увеличи до нивото на опонентите. В същото време Белият дом категорично отказва включването в договора на неговите ядрени съюзници от НАТО – Великобритания и Франция.

Тогава измислиха още един трик – да се включат в новия СНВ и тактическите ядрени оръжия. Е, кой ще се хване на тази глупост?

Проблемът, че нито руснаците, нито американците, през повече от 30-годишната история на процеса на разоръжаване, не обясниха колко въобще ще продължи.

По-лесно е със стратегическите оръжия. Според СНВ-3 Русия и САЩ могат да разполагат с не повече от 1550 ядрени блокове, разположени на 700 ракети-носители.

Що се отнася до тактическите – свободно планиращи авиационни бомби, бойни глави на крилати ракети, торпеда, артилерийски снаряди – няма никаква информация. В арсенала на двете страни може да има по над 20 000 такива изделия, въпреки че според някои източници Русия вероятно има не повече от 1500 – 2000 такива бойни глави. За САЩ не се знае нищо .

Но дори и според тези цифри тактическият арсенал е повече от впечатляващ в сравнение със стратегическия, като в САЩ отдавна са убедени, че могат да го използват в локални военни конфликти. Например – въздушните бомби В61-12 с варианти с мощност от 0.3, 1.5, 10 kt. Техните носители са изтребителите F-16, Eurofighter и чисто новите F-35 Lightning. Същите, които сега купуват Полша и Финландия. Това е сериозен проблем за Москва. Полетът от територията на европейските съюзници на Вашингтон до Калининград или Санкт Петербург за F-35 е само няколко десетки минути. Ясно е, че руската система за ПВО ще ги открие, но дали всички ще бъдат свалени е въпрос. Нека припомним, че ядреният заряд, хвърлен върху Хирошима и Нагасаки имаше мощност от 20 kt и унищожи всичко в радиус от повече от 10 км. Може да се предположи, че В61-12 ще порази по-малка площ, вписвайки се в концепцията за "неприемливи щети".

Заради това Москва не иска да намали своите тактически ядрени оръжия. Всички съвременни крилати, оперативно-тактически ракети имат специална бойна глава. Сега те се съхраняват в складове, но при необходимост с тях ще бъдат оборудвани комплексите "Искандер", разположени в Калининградска област, военноморските "Калибри" и авиационните "Кинжали".

Дори "чудовищата от Студената война" бяха върнати на въоръжение – свръхмощните атомни 240-мм минохвъргачки 2С4 "Тюлпан" и 203-мм гаубици 2S7 "Пион". Последните две системи принадлежат към резерва на Върховното главно командване. В случай на конфликт с НАТО те ще спрат настъплението на врага с помощта на ядрени фугаси. За това, че тези оръжия ще бъдат използвани в случай на най-малка опасност, свидетелства и указът, подписан наскоро от Путин, одобряващ "Основите на държавната политика в областта на ядреното възпиране".

Какво ще се случи, ако СНВ-3 не бъде удължен до февруари 2021 г.? Възможни са поне два сценария.

Първият – при липса на официални ограничения, страните няма да се стремят към забележимо увеличаване на броя на бойните глави и на транспортните им средства. Те ще се съсредоточат основно върху подобряването на отделните образци и разработването на нови видове. Приблизителният баланс на ядрения потенциал ще бъде запазен.

Вторият вариант е, че САЩ започват да увеличават своите стратегически нападателни оръжия. Те ще започнат например от количеството на бойните глави на сухопътните ракети Minuteman-3 – от 1 на 3 бройки и на морските ракети Trident-2 – от 4 на 8 или 12 бройки.

Руските възможности в това отношение са ограничени. Тогава балансът на стратегическите нападателни оръжия ще бъде нарушен в полза на САЩ.

В същото време, според експертите, Русия се нуждае само от 300-400 ядрени бойни глави, за да унищожи напълно Америка, независимо от каквато и да е система за ПРО, или само от 10 тежки ракети "Сармат". Така че при всички случаи САЩ няма да останат извън руския удар.

Най-вероятно американците имат същата увереност в своите стратегически възможности заради което са толкова повърхностни относно необходимостта от сключване на ново споразумение за СНВ, предоставяйки през удължаването му всякакви допълнителни условия. И тогава до глобалната ядрена война ще ни делят само няколко дни или часове.

Обикновено, когато пишем за глобалната ядрена война между Русия и САЩ, към която непременно ще се присъединят и други членове на "ядрения клуб", предполагаме, че това ще ознаменува края на човечеството. Радиационно замърсяване "ядрена зима", животът може да бъде напълно унищожен и планетата дори ще се разцепи на парчета.

Разбира се, унищожаване на живота на Земята, както и разпадане на планетата са толкова абсурдни сценарии, че няма смисъл да ги обсъждаме. Това беше невъзможно и в средата на 80-те години на миналия век, когато общият брой на ядрените заряди на планетата надхвърли 65 000 бойни глави. и още повече сега, когато общият брой на ядрените заряди във всички страни по света, като се вземат предвид тактическите ядрени оръжия не надвишава 15 – 20 000 хиляди бойни глави.

Но споровете за възможността от "ядрена зима" все още продължават. Изграждат се климатични модели, водят се дискусии. Някои са склонни да вярват, че "ядрената зима" ще се превърне в нов ледников период с продължителност десетилетия, други твърдят, че "ядрената зима" ще продължи няколко месеца и ще доведе до местни последици, трети смятат, че глобалната ядрена война ще доведе до засилване на парниковия ефект и до глобално затопляне.

И така, кое е по-реално?

Първо, въпреки глобалния растеж на компютърните мощности, появата на невронни мрежи и подобряването на софтуера, климатолозите все още не могат да предскажат климата за период, надвишаващ няколко седмици с приемлива вероятност. Какво да кажем за прогнозирането на климата след глобална ядрена война?

Второ, по отношение на въздействието на ядрените оръжия върху климата на планетата може да се направи аналогия с вулканичните изригвания. Например на 27 август 1883 г. изригна вулканът Кракатауа, разположен в архипелага между островите Ява и Суматра. Смята се, че силата на експлозията по време на изригването на този вулкан е била 10 000 пъти по-голяма от силата на експлозията в Хирошима. 18 кубически километра пепел са били хвърлени във въздуха, горящи камъни са били разпръснати на площ от четири милиона квадратни километра. На 60 километра от мястото на вулканичното изригване на хората са се пукали тъпанчетата, взривната вълна е обиколила Земята седем пъти. Средната годишна температура в Северното полукълбо на планетата е спаднала с 0,8 градуса.

По време на изригването на супервулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава през 1815 г. са изхвърлени около 100 кубически километра пепел. Значително количество вулканична пепел е останало в атмосферата на височина до 80 км в продължение на няколко години, глобалната температура е спаднала с 2,5 градуса.

Какъв извод може да се направи от всичко това?

Климатичните промени в случай на глобална ядрена война със сигурност ще се случат, но те няма да бъдат определящ фактор, засягащ оцеляването на човечеството, а по-скоро негативно допълнение към другите фактори.

Глобалната ядрена война няма да доведе нито до ядрена зима, нито до глобално затопляне, но определено ще има отрицателно въздействие върху климата. В момента в който стане ясно, че междуконтиненталните балистични ракети на противника са напуснали шахтите си и целите им са неизвестни, ще бъде нанесен ответен удар с всички налични сили, за да се нанесе максимална вреда на противника. Целите ще бъдат най-големите градове и индустриални обекти, критичните инфраструктурни съоръжения, атомните и водноелектрически централи, съоръженията за съхранение на отработени ядрени материали и на опасните химикали. Ще бъдат използвани забранени биологични и химически оръжия. Няма съмнение, че нито САЩ, нито Русия ще позволят на някого да получи шанс за глобално лидерство в пост-ядрения свят. Следователно всички развити индустриални страни ще получат своя "дял" от ядрените удари.

Други членове на "ядрения клуб" ще действат по подобен начин – Северна Корея ще нанесе удар на юг, Китай и Пакистан ще се сблъскат с Индия, Израел с Иран и Турция и т.н.

Въпреки всичко краят на живота на Земята едва ли ще се случи. Трудно е да се предвиди какъв процент от населението ще бъде унищожен в глобална ядрена война. Но при всички случаи това ще са милиарди човешки животи. Някои ще умрат веднага, други ще умрат в резултат на радиацията и химическото замърсяване, епидемиите, липсата на медицинска помощ, глада, студа и другите фактори.

От една страна, унищоженото човечество ще има информация за разработените преди това технологии, от друга страна, условията за възстановяване ще бъдат напълно различни от тези, които са съществували преди. Ако приемем, че човечеството ще се върне до нивото на технологично развитие, приблизително съответстващо на края на Първата световна война, тогава можем да очакваме, че след три десетилетия хората отново ще излязат в Космоса, отново ще създадат ядрено оръжие и след сто години ще се върнат в "днес".

Но ще има и редица усложняващи фактори:

1. Високата урбанизация на населението. В началото на 20-ти век по-голямата част от населението живееше в селски райони, в къщи с индивидуално отопление, санитарни помещения и зеленчукова градина. Сега повече от половината от населението на света живее в градовете. Високата урбанизация ще доведе не само до големи загуби в първите часове на ядрения конфликт, но и до последващо изчезване на населението от студ, глад и нехигиенични условия.

2. Изчезването на населението ще бъде улеснено от общото влошаване на здравето, възникнало в хода на отслабването на естествения подбор. В случай на глобална война, без достъп до лекарства, мнозина ще умрат, раждаемостта ще намалее и майчината смъртност ще се увеличи поради липсата на квалифицирана помощ по време на раждането.

3. Ориентацията на страните в постиндустриалния свят също ще допринесе за влошаването на ситуацията. Когато се говори за постиндустриалния свят, това, разбира се, не означаваше пост-ядрен свят с разрушена индустрия.

В резултат на това много професии ще трябва да бъдат усвоени от нулата, т.е. съвременното производство е малко вероятно да оцелее в пост-ядрения свят.

Същото важи и за бита и ежедневието. Колко хора могат да шият дрехи за себе си или поне да ги пооправят? В училищата уроците по труд се заменят с уроци по религия.

Броят на тези, които могат да отглеждат нещо с ръце постепенно намалява, а в някои цивилизовани страни отглеждането на хранителни продукти без лиценз се наказва с глоби.

4. Глобализацията на технологичните процеси допълнително ще усложни съживяването на пост-ядрената индустрия.

По света не са останали държави с пълни производствени вериги във всички отрасли. Дори САЩ и Китай не разполагат с всички необходими технологии и ресурси, нещо все пак трябва да бъде закупено в други страни. В Русия, след разпадането на СССР, ситуацията е по-лоша: зависимостта от чужди компоненти е голяма. Ако индустрията не произвежда транзистори и кондензатори, тогава проблемът е не само в тяхното отсъствие, но и в липсата на специалисти, които знаят как да ги произвеждат.

5. В сравнение със света от началото на 20-ти век, добивът на ресурси в пост-ядрения свят ще стане много по-сложен. Много от наличните находища са изчерпани, а тези които съществуват, са далеч и изискват високотехнологично оборудване за добив: дълбоко разположени северни петролни и газови находища, шистови находища, изтощени мини от мед и уран.

Също така е малко вероятно да се направи "екологично" гориво в достатъчно количество. Повторното използване на металите от разрушени градове ще бъде трудно поради въведената в тях радиация.

Отглеждането на суровини за био-горива може да бъде непосилен лукс за пост-ядрения свят. По този начин гладът за енергия и ресурси за пост-ядрения свят ще се превърне в огромен проблем.

6. Радиационното замърсяване на терена допълнително ще усложни и без това сложния добив и транспорт на ресурсите. Най-големите източници на ресурси вероятно ще бъдат подложени на ядрена бомбардировка и ще останат радиоактивни в продължение на десетки или стотици години – няма да има ресурси за тяхното обеззаразяване. Експлодиралите атомни електроцентрали, които ще бъдат унищожени в глобална война, могат да създадат още по-големи проблеми. Последиците от унищожаването на десетки атомни електроцентрали по света, съчетани с ядрените удари, могат да бъдат с порядък по-сериозни.

7. И накрая, значителен проблем ще бъде разрушаването на държавната структура в много страни по света, широко разпространен сепаратизъм, до равнището на отделни селища. Даже лидерите на отделните страни по света да оцелеят, те няма да могат да запазят властта и да поемат контрола върху ситуацията в своята страна.

В комбинация всичките седем горни точки могат да имат синергичен ефект, който ще забави връщането на човешката цивилизация към сегашното ниво на развитие с няколкостотин години.

Сигурно е само едно: дори след най-разрушителния ядрен конфликт войните на планетата няма да спрат.

Какви могат да са унищоженията в САЩ и Русия от ядрения конфликт между тях. Отговор дадоха ученията от 2014 г. на САЩ за ядрена атака срещу Русия с бойно прогнозиране – Bear Spear, проведени от Стратегическото командване на САЩ. Тяхната цел беше моделиране на бърз и частичен ядрен удар по Русия. В резултат се оказа, че и САЩ ще са изтрити от лицето на Земята, заедно с цялото си 300-милионно население.

Тогава американските аналитици съобщиха за виртуални учения, чиято легенда стана така нареченият бърз глобален удар, нанесен от САЩ по евразиатска автокрация "Усира", разположена примерно на територията на Руската федерация.

Причина за този удар става комплекс от икономически и геополитически действия на държава, в това число отказ от доставката на енергоносители за ЕС, блокиране флота на НАТО, оказваща помощ на трета държава в спорна акватория, нарастваща заплаха от "Усира" да използва военна сила за защита на своите граждани, намиращи се в северна държава, в която стават масови антируски протести.

С една дума, сценарият отразяваше редица не виртуални, а реални събития около границите на Русия и вътре в нея.

Според данни на военните експерти САЩ са успели да "нанесат" масиран удар с високоточни крилати ракети по стационарните шахти на стратегическите ракети на противника, частично по местата на дислокацията на мобилните ракетни установки и по военните командни центрове на стратегическите и обикновени въоръжени сили.

Но в хода на атаката в максимално реални условия САЩ са получили колосални и неприемливи поражения, дължащи се на следните причини.

След високоточния удар на САЩ срещу "Усира" нейната система "Мъртва ръка" е извършила пуск на останалите в строя 30 процента от началния състав стратегически сили. Те са пробили противоракетната отбрана на САЩ и са унищожили инфраструктурата и военните обекти и 100 милиона американци в течение на 1 година. Основна роля е изиграл подводният флот на "Усира" със залпове от Северния полюс и в близост до територията на САЩ.

Загиналите от двете страни в течение на една година са надминали 400 млн. души. Имайки предвид, че населението на Русия е 140 милиона, а на САЩ – над 300 милиона, това означава, че САЩ и Русия са унищожили напълно цялото си население.

И тогава отново се заговори за системата "Мъртва ръка" /"Периметър"/, оръжието на "Страшния съд", на "Съдния ден" и т.н.

За какво става дума.

Още след като САЩ обявиха намерението си да се оттеглят от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват /РСМД/, по целия свят се заговори не само за възобновяване на надпреварата с ядрените оръжия, но и за руската система "Мъртва ръка", която може автоматично да нанесе унищожително ядрено възмездие.

Коментарите за "Мъртва ръка" се засилиха и след обявените намерения на САЩ да се изтеглят и от последния договор за глобална сигурност – Договорът за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ-3/.

Всичко останало се стопява в маранята на историята и не може да се сравни с опасността от тотално ядрено унищожаване на човечеството.

Оказа се обаче, че "Мъртва ръка" на Русия може да сграбчи американското гърло и от гроба. Защото Русия по принцип никога не е имала доктрина за превантивен ядрен удар, но има доктрина за контра удар, т.е. за "Страшния съд".

Става дума за руската система за ядрено отмъщение "Периметър", която на Запад по начин, характерен за американското въображение, се нарича "Мъртва ръка" или "Машината на Съдния ден", "Страшния съд" и т.н.

Особеността на тази система е, че тя е създадена да нанася автоматичен ядрен удар в случай на ядрена атака срещу Русия. Предполага се, че вражеският удар може да унищожи комуникационните системи, което прави невъзможно да се реагира на атака. "Периметър" трябва да анализира ситуацията и ако забележи признаци за атака срещу Русия – радиация, сеизмична активност и загуба на комуникация с командването, да даде командата за изстрелване на ответните ракети.

Поводът да се напомни на САЩ руската "Мъртва ръка" беше интервюто с бившия началник на Генералния щаб на стратегическите ракетни войски генерал-полковник Виктор Йесин в началото на ноември 2019 г. Йесин каза, че системата "Периметър" е в експлоатация: "Системата "Периметър функционира, дори беше подобрена".

И журналистите обявиха "Периметър" за оръжие на Апокалипсиса, "тъй като човек не е необходим за изстрелване на ракети, машината ще направи всичко".

Следим тази тема от доста време, защото системата "Мъртва ръка" беше най-страшният отговор от времето на СССР срещу евентуална ядрена атака на САЩ или НАТО. Тя действа и днес, като командването се намира в секретен подземен център в планината Ямантау в републиката Башкортостан.

Става дума за факта, че Русия притежава чудовищно оръжие на възмездието, което гарантира ответен ядрен удар по противника даже в кошмарен случай, че в Москва или в Генералния щаб вече няма да има кой да вземе решението за този удар. Уникалната система контраатакува автоматично, безотказно и апокалиптично.

Да си представим най-страшния вариант. Светът, балансиращ на ръба на войната, рухва. Срещу Русия, САЩ нанасят изпреварващ ядрен удар, чиято цел е да бъдат унищожени нейните ядрени сили. Руските ракети, стартиращи от шахтови пускови установки, от подводници и самолети, основните ядрени сили, мегаполиси, промишлени и военни центрове, пунктовете за управление са унищожени с един масиран удар на САЩ. Могъщият си ядрен арсенал Русия просто не е успяла да използва. Заповедта не е стигнала до ядрения център Ядрените сили на Русия са слепи, неми и неподвижни.

Но в този момент става нещо Унищоженият противник оживява. Хиляди ракети се изстрелват към западните страни, САЩ и изтриват от лицето на Земята големите градове, военни бази, промишлени центрове и т.н.

Така работеше по времето на СССР системата "Периметър", наречена "Мъртва ръка". Тя изстрелва автоматично ответен ядрен удар. Гарантира старта на балистичните ракети от подводно, надводно и шахтено базиране, даже когато противникът е унищожил всички пунктове, даващи заповед за ответна атака.

Системата влезе на бойно дежурство през 80-те години. През 90-те години, в рамките на СНВ-2 беше свалена от дежурство и какво ставаше с нея беше неизвестно. Според някои данни тя е била включена отново след изтичането на срока на действие на СНВ-1 през декември 2009 г.

Вероятно системата има собствени независими командни пунктове – 4, които са разположени на големи разстояния един от друг и дублират своите функции. В тях действа главната и секретна част на "Периметър" – автономна, контролна командна система. Това е сложен програмен комплекс, създаден на базата на изкуствен интелект, който може да прави собствени изводи дали става ядрено нападение срещу Русия. При отсъствие на редови сигнали от нормалните командни пунктове на стратегическите ядрени сили "Периметър" пуска в действие операцията "Апокалипсис". От шахтите се изстрелват командните ракети, създадени на базата на междуконтиненталната ракета YP-100 (стартова маса 71 тона, далечина на полета – 11 000 км, две степени, течногоривен двигател). Те носят особена глава. Това е радиотехническа система. Когато ракетата лети над територията на страната изпраща пусковите кодове за целия ядрен ракетен комплекс и в един момент мъртвите подводници оживяват. От шахтите им излизат континентални ракети. Същото става с мъртвите ракетни шахтени установки и стратегическата авиация.

"Периметър" е особено устойчива срещу всички поразяващи фактори на ядреното оръжие. Извеждането й от строя е практически невъзможно.

Системата е проектирана така, че да остане в състояние на сън, докато не бъде активирана в случай на криза. Едва след това системата, използвайки сензори започва да следи мрежата от сензори за сеизмично, радиационно и въздушно налягане за признаци на ядрени експлозии. След това системата трябва да провери четири предположения /ако – тогава/.

Първо, системата удостоверява, че в страната е настъпила ядрена експлозия /или няколко експлозии/. Ако това условие е изпълнено, тя е се опита да се свърже с Генералния щаб. Ако има връзка, системата решава, че отговорните лица са живи и сами могат да вземат решение за ответен удар, след което "Периметър" ще изчака от 15 минути до 1 час и след това, ако не открие признаци на нова атака, ще се изключи.

Но ако комуникационната линия с Генералния щаб е прекъсната, "Периметър" ще направи извод, че е настъпил Апокалипсисът. Системата веднага ще прехвърли правомощията за изстрелване на ракетите на онзи, който се намира в този момент в специално защитените бункери дълбоко под земята. Това може да бъде и министър, изпратен във връзка с кризата, или 25-годишен младши лейтенант, който вчера още е бил курсант на военна академия. По този начин системата "Периметър" или "Мъртва ръка" няма правомощията и техническите възможности да изстрелва ракетите самостоятелно.

"Периметър" е уникална система, която все още няма аналози в света и казва на противниците, че Русия сама няма да нападне никого, но в случай на атака срещу нея последствията могат да бъдат катастрофални.

Но сегашната стратегическа безизходица между САЩ – Русия е с много по-дълбоки корени, още след Втората световна война, когато САЩ и Англия планираха ядрен удар срещу СССР.

Американският военен бюджет днес е 800 милиарда долара. Това е повече от военните разходи на останалия свят, взети заедно. В допълнение към тези средства американците отделят повече от 500 милиарда долара годишно за създаване на нови военни технологии. За какво са те?

"Дяволът е в детайлите", т.е. във факти, които не са известни, говорят много повече от общоизвестните неща.

През 1988 г. в Бостън американските физици Акселрод и Каку публикуваха книгата "Победа в ядрената война: Тайните военни планове на Пентагона", в която анализираха американската официална политика от края на Втората световна война до края на 80-те години по отношение на възможното използване на ядрено оръжие от САЩ срещу СССР, Китай, Виетнам, Индия и дори срещу Уругвай. В него се цитираха думите на Кисинджър (по това време държавен секретар на САЩ), който каза през 1973 г., че ако арабите затворят крановете за петрол, САЩ ще използват ядрено оръжие срещу тях. Книгата се фокусираше върху факта, че при планирането на ядрени удари по СССР американците преди всичко са възнамерявали да унищожат райони с най-голяма концентрация на руското население и с по-малка интензивност, – Кавказ или Централна Азия. Бжежински (по това време съветник по националната сигурност в администрацията на президента на САЩ) обясни, че ядрото на СССР са руснаците и ако "ударите руснаците, всичко ще се разпадне".

Между другото, русофобията от 16-ти век е като ос и на британската политика. След 650 години такава последователна политика на Запада спрямо Русия е наивно да се мисли, че Западът ще я изостави.

И така, в съответствие с плана на Бжежински, първият ядрен удар на Съединените щати срещу СССР още през 70-те години е убиването на 113 милиона души. Преди това имаше друг план, той беше представен на президента Айзенхауер, според който първият удар от Съединените щати беше убиването на 195 милиона души. По отношение на детайлите на американската военна политика и 112-ят меморандум на Съвета за национална сигурност на САЩ. Според него за американците преговорите са "оръжие за политическа война", са необходими, за да може например да се пробие "желязната завеса", да се спечели време и да се използва за прегрупиране на силите.

И още по-рано, през 1946 г. при президента Труман в САЩ беше взето фундаментално решение: независимо каква политика провежда съветското ръководство, самото съществуване на СССР е несъвместимо с американската сигурност. Ако изходим от тази предпоставка – а тя беше крайъгълният камък на всички американски доктрини, не се очакваше никакво мирно съществуване между САЩ и СССР. Повечето от тези документи вече са разсекретени.

Планът Dropshop, одобрен от Труман като основа за външната военна политика на САЩ и НАТО, например планираше да се раздели СССР на 12 държави, всяка от които няма да може самостоятелно да гарантира собствената си сигурност и ще бъде икономически зависима от чужди държави.

За да се спаси СССР трябваше да се действа много просто... според Андрей Сахаров. Трябваше да се създадат голям брой 100-мегатонни бомби, да се разположат по американските брегове на атлантическия и Тихия океан в дъното на океаните и ако американците нападнат, СССР да се взривят всички – нямаше да остане нищо от САЩ. Но съветското ръководство отхвърли идеята на Сахаров. И чак сега тя се материализира в подводното чудовище "Посейдон".

Политиката на САЩ спрямо Русия упорито тласка и Европа към ръба на тоталната война. Европа е потенциално ядрено бойно поле. Защо?

Западноевропейците свикнаха да бъдат васали на америка от края на Втората световна война, а новите, т.е. източните и централно европейците – след разпадането на СССР.

Основният проблем е, че присъединявайки се към НАТО, страните от Източна и Централна Европа позволиха на Вашингтон да премести военното си присъствие близо до границите на Русия, въпреки всичките договорености със СССР/Русия. И това военно присъствие даде на Вашингтон имагинерната увереност, че Русия също може да бъде принудена да съществува като васална държава, т.е. в САЩ абсолютно не разбират за коя и каква държава говорят. Дори ужасната съдба на най-добрите армии, сглобявани някога – Великата армия на Наполеон и германския Вермахт на Хитлер не е научила Вашингтон.

И, тъй като Европа е васал на Вашингтон, едва ли Вашингтон ще научи този урок, докато не сподели съдбата на своите предшественици. Но това няма да спаси Европа.

Вашингтон, в своя арогантен геополитически и военен идиотизъм, започна пълзящо нападение над Москва след 1990 г., което ескалира през 2014 г. с държавния преврат в Украйна, с атаките в Сирия срещу правителствените сили и т.н.

Какво може да спре този ужасен сценарий преди избухването на войната? Може да го спре само решението н страните от Източна и Централна Европа да не участват в агресията на Вашингтон срещу Русия.

Европейците не са застрашени от "руската агресия", но са застрашени от агресията на Вашингтон срещу Москва.

Ако американските неоконсерватори и техните израелски съюзници /повтарям – Израел/, успеят да предизвикат война, цяла Европа ще бъде унищожена. Този път завинаги. Няма да има оцелели.

Освен това Европа вече страда от незаконните санкции на Вашингтон срещу Русия и от милионите бежанци, наводняващи европейските държави, спасяващи се от американските войни в Афганистан, Ирак, Сирия, Балканите...

Какво ще получат европейците, ако изпълнят васалната си "клетва" към Вашингтон? Ще получат реалната заплаха от Армагедон. Шепа европейски "лидери" – марионетки, получават "субсидии" от САЩ, които се изплащат с парите на тези държави, насочвани към САЩ. Е, това ако не е престъпление...

От друга страна, европейците биха могли да получат много повече ползи от присъединяването си към проекта Русия – Китай по "Пътя на коприната". Расте Изтокът, а не Западът.

Русия например е пълна с територии, пълни с ресурси. А Китай, по паритета на покупателната способност вече е най-голямата икономика в света.

Във военно отношение руско-китайският алианс надмина отдавна възможностите на Вашингтон.

Ако Европа имаше елементарно разбиране какво е независимост, отдавна щеше да се прости с Вашингтон. Но васалите в ЕС казват, че Европа се страхува да не бъде поробена от Русия и следователно се нуждае от САЩ. Но защо тогава европейците не се страхуват от 73-годишната си васалност към Вашингтон, която ги води към военен конфликт с Москва и гибел?

Друг проблем е, че за разлика от европейците и руснаците, американците въобще не разбират какво е война и какво са военни жертви.

САЩ нямат нито разбиране за войни, нито опит от войни. Това е изключително опасно. Защото Вашингтон ще влезе във всяка война с идиотска лекота. Но в такава война ще има само един резултат – Армагедон, и след него няма да има Вашингтон.

Ако има Трета световна война, САЩ и целият западен свят ще бъдат унищожени незабавно, тъй като между Запада и колосалния ядрен потенциал на Русия не стои нищо, освен паритета на пълното и взаимно унищожение.

И защото САЩ не са усвоили двете основни правила на войната и геополитиката:

1. Никога не воювай срещу Русия.
2. НИКОГА не воювай срещу Русия.

Не им пожелавам да ги изпитат на практика...