2020 г. остава зад нас.

Връхлита ни 2021 г.

Между отдръпването на едната и настъпването на на другата година има съвсем малко време за въпроса "Какво ни очаква?".

Бързам да ви успокоя – ще бъде още по-лошо.

Единственото сигурно нещо е, че светът се приближава към "края на играта" – end game.

В началото на 2021 г. глобалната картина не е красива:

• в навечерието на 2021 г. САщ излязоха окончателно от договора за открито небе с Русия;
• САЩ няма да продължат и последния и най-важен договор за глобалната сигурност – Договорът за съкращаване на стратегическите нападателни ядрени въоръжения – СНВ-3;
• САЩ разглеждат и възможността за възобновяване на ядрените опити за първи път след 1992 г. и др.

Както виждате, няма особени основания за оптимизъм. Следователно, ако има останали живи хора, някой от тях ще напише: "Нищо особено не се беше случило. Всичко вървеше нормално. Никой не искаше войната. Войната беше неизбежна".

Всъщност войната върви отдавна и сега навлиза в своя горещ стадий: САЩ, Англия и Израел срещу Русия, Китай и Иран. Може да добавя от всяка страна още по няколко държави, но това не променя голямата картина, че "само Армагедон върви по разписание".

Постоянно ми възразяват – за каква Трета или Четвърта световна война пишеш?. Отговарям – след Първата световна война нито една война не е била обявявана официално. За информация – в сегашната голяма война участват много повече държави, отколкото във Втората световна война, като само в актуалната й фаза – вирусната, пораженията и загубите на цялото човечество надминаха загубите на Втората световна война.

Става дума само за вируса.

Ами, другите хибриди – финансови, икономически, информационни, геополитически, военни и т.н.? Зад тези термини се крие най-голямото преформатиране на света през последните векове, колосални тектонични промени и нови геополитически проекти.

Англосаксонският ционистки проект на глобалния паразитизъм слиза от сцената.

Световната олигархия и клептокрация е в паника. Търси изход в радикално съкращаване на населението на света, но, тъй като ядрената война ще е самоубийствена и за това, прибягват към други варианти, в това число вирусни.

Това е война на унищожение в пропорции, каквито не е имало в миналото – за доминиране, за сфери на влияние, за контрол над ресурсите, над икономиката, геополитиката и т.н.

Фронтовете са ясни. От едната страна е англосаксонският ционистки банкерски "интернационал", който, за да оцелее, трябва да води война в различни нейни форми.

От друга страна е Русия /единствената държава, която с едно натискане на бутона може да унищожи целия Запад/, и Китай

/новият икономически гигант на планетата, който отдавна изпревари САЩ/.

Въпреки това САЩ продължават да плашат с ядрена война. Блъфът е опасен, защото не е ясно докога ще издържи търпението на Москва и Пекин.

В основата на тази безизходност на САЩ е тяхната системна криза, т.е. на тяхната система, която се счупи и не може да се ремонтира в рамките на тази система. Това е невъзможно.

Това са само някои щрихи към основната картина. На голямата шахматна дъска отдавна не се играе шах, а се стреля по всички посоки с ракети, долари, интернети, бацили, вируси, с всичко...

Армагедон върви по разписание. Светът е обезумял.

През 1976 г., когато прохождах в икономическия и политически анализ, доста популярен беше така нареченият "закон на Херберт Щейн: "Ако нещо не може да се движи вечно, то ще спре". Той почина през 1999 г. и онова, което сега се чупи, го надживя за негово щастие. Но ние нямахме този късмет и сме в окото на бурята, т.е. западната система не е вечна, спира и се чупи пред нашите очи.

Друг "класик" – Кейнс, пък написа през 80-те години: "В дългосрочна перспектива всички ще умрем". Това си е истина, но за него това беше оправданието на правителствата, които могат да заемат от бъдещето, за да финансират днешното икономическо развитие, т.е. да живеем за сметка на бъдещите поколения.

Е, поживяхме и доживяхме кризата, която вилнее около нас, на паразитизма на тази система.

Къде все пак изчезна нашият свят, онзи – отпреди мултикултурализма, в който имахме приятели на които можехме да разчитаме, в които родителите поемаха отговорността за своите деца, светът, в който нямаше държавни данъци върху приходите и върху продажбата, в който хлябът струваше 15 стотинки, големият апартамент – 7500 лева, в който водата, токът и парното бяха почти безплатни и имахме два пъти отпуски – на море и в планина, образованието и здравеопазването бяха безплатни, но бяха на световно равнище, в който аз от нощни дежурства във вестника в полиграфическия комбинат "Благоев" се връщах дълбоко след полунощ часа през парка и никой не ме нападаше, светът, в който наследствената ни библиотека покриваше няколко стени в дома ни?

Къде изчезна този свят? Днес имам чувството, че моята страна е отвлечена на някакво чуждо далечно място, което не считам за мой дом.

Къде отиде този свят, за да бъде заместен от кошмара около нас – безумия, войни, насилие, разрухи, престъпления, убийства и кризи и т.н.?

И как можа човечеството да допусне изгражданият сега около нас глобо-концлагер, в който фундаменталните права на човека отдавна са изхвърлени на боклука?

Сетихте ли се вече за какво става дума през последните 30 години и че така наречената "демокрация", както пиша на друго място в този брой, означава "строй, който позволява на няколко мерзавци да управляват тълпа от идиоти".

Новите мрачни векове, в които навлизаме, едва ли ще свършат скоро и едва ли това ще стане без нова голяма война.

Заради това някакви особени основания за оптимизъм няма.

Голямата картина съвсем не е красива.

Но именно от нея трябва да се роди Новият свят, срещу техния Нов световен ред.

Значи все пак има шанс. Светът ще върви към съвършено различна реалност, която няма да има нищо общо със сегашните понятия. Не става дума само за преход от еднополюсен към многополюсен свят. Става дума за нов цивилизационен модел, т.е. за парадигмата на нещо ново, неизвестно и непроучено.

Смъртта на стария строй и раждането на новия винаги е с хаос и войни.

Заради това ставащото около нас още не е краят.Даже не е краят на началото. Това е само началото на края.

Все пак нещо оптимистично в началото на 2021 г.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ