Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

НОВО ДЕЛО
Отново за частното лице С. Кобургготски
Анализ на "Строго секретно"

Бяхме доста изненадани от съобщението, че ръководителката на посолството на една от великите сили в София е посетила "главата на Българския царски дом" Симеон Сакскобургготски във Врана, където обсъждали разни работи, в това число и "укрепването на междуцърковния диалог".

Съобщението – нарочно или случайно – съдържа неточности по същество – In meritum, и допълнителни – on the margin.

По същество. Частното лице Симеон Сакскобургготски не е никакъв "Глава на българския царски дом", защото такова нещо не съществува нито според конституцията на Република България, нито според референдума от 1947 г., нито според решенията на Великите сили след Втората световна война и на Тристранната комисия, изхвърлили от историята Борис III, съюзник на Хитлер /за което България плати милиардни репарации/ и конфискували завинаги всички /спорни или неспорни/ царски имоти в полза на българския народ, нито според нотата от 1970 г. между правителствата на НР България и Испания /след Франко/, с която двете правителства се договориха, че Кобургготски не може да изпълнява никакви функция, освен на частно лице.

Въобще около това частно лице е юридически бардак, който е изцяло в прочета на различни престъпления.

Испанските власти го приемаха само като частно лице, на което не признаваха никакви права да упражнява представителни функции по смисъла на публичното право. Нотата се показа в архива на академик Топенчаров, който тогава беше посланик в Париж, където стана възстановяването на дипломатическите отношения между София и Мадрид. Тя е подписана от испанския посланик в Париж Педро Кортина и Маури и от акад. Топенчаров. В нея се казваше: "Симеон е частно лице, на което не се признава никакво право да упражнява или да претендира за каквито и да е функции – представителни и други, в съответствие с публичното право" и т.н.

Това поставяше и въпроса какво гражданство е имал С. Кобургготски. Защото, според нашата конституция, чужденци не могат да бъдат избирани нито за президенти, нито за премиери, да не говорим за царе. Същото се отнася и за хора с двойно гражданство. Това означаваше, че Кобургготски си е бил испански гражданин до 2003 г. и незаконно е бил премиер след 2001 г., като е извършил престъпление като е твърдял, че е български гражданин.

След това се появи фамозна декларация, изпратена от президентството на Първанов, носеща дата 13 юли 2001 г., в която Сакскобургготски е подписал, че няма двойна гражданство.

Освен това става дума за един неграмотен човек без никакво образование. Цитираният по-горе испански посланик в Париж е споделил: "Какъв цар? Та той няма нито едно завършено образование. Започва от един факултет, изкарва един-два семестъра, преминава в друг факултет, даже военно училище в САЩ не успява да завърши."

А самият Сакскобургготски в един формуляр под рубриката "Образование" е бил написал "Инженер – икономист", което също е документна измама.

Да припомним и други неща. Юнският преврат през 1923 г. бе извършен с указанието на Борис (бащата на Главата на Българския царски дом), както и убийството на Александър Стамболийски. Цанков установи диктатура с благословията на "царът" и забрани БЗНС, който представляваше над 80 на сто от населението. След бунта бяха избити над 10 000 души без съд и присъда, а след атентата от 1925 г. – почти цялата интелигенция на България.

През 1940 г. беше приет фашисткият закон за защита на нацията. Според него 52 000 евреи бяха украсени с жълтите звезди, а 14 000 от Беломорска Тракия и Западна Македония, с позволението на Борис (за което Бекерле съобщи в Берлин) бяха изпратени в Германия за изтребване.

На 1 март 1941 г. България се включи официално в Тристранния пакт, като Филов подписа договора с пълномощията на "царът". На 13.12.1941 г. българският парламент с благословията на "царът" обяви война на САЩ и Великобритания.

По силата на параграф 36 на тогавашния бюджет, одобряван от Борис, за глава на убит антифашист се плащаха по 50 000 лева. След смъртта на Борис присъдите, в т. ч. и смъртните, бяха издавани в името на Симеон, нищо, че беше невръстен.

Що се отнася до "имотите", в това число и Врана, /където е станала и срещата/, отдавна беше доказано, че "имотите" са публично-държавна собственост, към която Сакскобургготски не може да има никакви претенции, освен към една къща в Баня. Това, което той направи, е обсебване и престъпление по служба в особено големи размери и с тежки последици. Той няма права нито към Врана, нито към Ситняково, нито към Царска Бистрица и Кричим, нито към изсечената жестоко гора на Рила, нито към… Това са имоти, които са били дадени от държавата за временно ползване по време на временното пребиваване в България на тази фамилия (докарала страната до две национални катастрофи през 1887-1946 г., а сега Кобургготски и до трета), чрез Цивилната листа на Интендантството, които Кобургготски не може да наследява. И най-важното, тези имоти /каквито и да са те/ са конфискувани с решение на съюзниците САЩ, Англия и СССР. Тяхната "реституция" е ревизия на резултатите от Втората световна война в най-неоспоримата й част, и глорифициране на нацизма.

И накрая, тъй като частното лице Кобургготски не е никакъв "глава на Българския царски дом" с него не може да се води никакъв "междуцърковен диалог", въпреки че той се беше отново изтъпанил в "Александър Невски" на Великден на мястото на "царя", като явно трепереше от страх, заради определената му явка, подготовка за срещата във Врана. Явно този човек не става и за Щирлиц.

Интересно какво ще кажат в Москва, ако започнат да пишат, че Маша Хохенцолерн е "глава на Руския царски дом", която е дъщеря на обергрупен-фюрера от SS на Хитлер В. Кирилович.


You have read 1 of your 30 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 308, June 2021
Някои параметри на Третата световна
Тези няколко инфографики показват по убедителен начин онова, което анализираме през последните години. Или, както казвам...
    Гилотината – инструмент на демокрацията и хуманизма
Ще ви разкажем полезната и за нашите дни история – как гилотината се превърна в символ на хуманизма, равенството, просве...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com