Преди много години, като първи в света /повтаряме, като първи в света/ поставихме въпросите за наличното злато, неговата оценка, разпределението му по държави и т.н.

И още два въпроса, за които никой не беше и чувал – колко злато се намира в трезорите на САЩ и дали това не е фалшиво злато, т.е. кюлчета пълни с волфрам, като измамата беше извършена по времето на Буш – старши, като президент, и Бил Клинтън – като губернатор на Арканзас, заедно с наркотрафика през Мена /Арканзас/ от Бари Сийл. /По тези мотиви беше направен и филмът за наркотрафика Иран – Контрас./

Но филмът за колосалната златна измама още не е направен.

Ще продължим да я следим, още повече, че ставащото на световния златен пазар, поне в момента, не може да намери някакво логично обяснение...

И така, има ли злато във Форт Нокс, колко е, и дали е истинско.

Един от важните показатели за икономиката на държавите е размерът на официалните златни резерви. Общите златни запаси на централните банки на всички страни по света се оценяват на около 35 000 тона. В класацията САЩ са с голяма преднина пред другите страни.

В продължение на 50 години стойността на американските златни резерви е приблизително на същото ниво, надхвърляйки 8000 тона. Останалите държави имат по-скромни запаси, в края на 2020 г. (тона): Германия – 3362; Италия – 2452; Франция – 2436; Русия – 2299; Китай – 1948. Освен това Международният валутен фонд разполага със златни резерви от 2814 тона.

САЩ имаха още по-златни времена. По време на Втората световна война американските златни запаси достигнаха 20 205 тона. Това злато се превърна в основата на следвоенната международна финансова система, създадена по време на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. В началото на 50-те години САЩ притежаваха 70% от световните златни резерви.

В края на 2020 г. делът на САЩ в световните официални златни резерви беше доста голям – 23%, по-високо от дела на САЩ в световния БВП, изчислен при паритета на покупателната способност (15%).

Характерно за американския златен резерв е, че той представлява лъвския дял от всички (златни валутни) резерви на САЩ. В края на миналата 2020 г. този дял беше 79,3%.

Но официалните данни за златния резерв на САЩ са под съмнение от години. И всяка година има все повече въпроси, защото златните резерви на Министерството на финансите не са били одитирани от времето на президента Айзенхауер, от 50-те години на миналия век. В Конгреса на САЩ имаше и спешни искания за такъв одит. Но всеки път американската хазна се справяше с тези претенции под различни предлози, което подклажда съмненията, че златният резерв въобще е налице.

Появиха се и различни версии за злоупотреба със златния резерв от американските парични власти, в това число версията за съществуването на таен златен картел, представена от организация, наречена GATA (The Gold Anti-Trust Action Committee), която манипулира цената на златото и изкуствено я занижава.

GATA вярва, че от официалните резерви на САЩ е имало кражба. Кражбата е била замаскирана по различни начини.

От началото на ХХI век се появиха още повече подозрения. Причината беше например историята с германското злато. Известно е, че САЩ съхраняват злато от официалните резерви на много страни по света (над 60). Германия, с вторият по големина златен резерв в света, също е депозирала значителна част от метала си в американски трезори. В началото на 20-те години този век Бундестагът реши да прехвърли част от германското злато в Германия. В края на краищата, когато започна репатрирането на германско злато, стана ясно, че Германия започна да получава златни кюлчета от чужбина, различни от тези, които бяха предадени в САЩ на съхранение. Очевидно американските власти са използвали немското злато, и, за да върнат благородния метал, е трябвало да купуват ново злато на пазара.

Къде са съхранява златният резерв в САЩ? Посочват се следните трезори: Форт Нокс в Кентъки (4500 тона), клоновете на монетния двор на САЩ в Денвър (1400 тона) и Уест Пойнт (1700 тона) и трезорите на Федералния резерв в Манхатън (400 тона).

Форт Нокс е най-новото и най-голямото хранилище. Построено е през 30-те години на миналия век, за да съхранява злато, събрано от американското население в резултат на конфискация на администрацията на Франклин Рузвелт.

През 2017 г. Стивън Мнучин, министър на финансите при президента Тръмп, посети Форт Нокс и остана там няколко часа. Завръщайки се във Вашингтон, той тържествено заяви: "Видях златото в трезора на Форт Нокс. На място е. Оставете всички съмнения и страхове настрана."

През цялата история на Форт Нокс Мнучин беше третият финансов министър, посетил Форт Нокс. Но изявлението на Стивън Мнучин не можеше да се приема на сериозно. Първо, защото думите "злато на място" не означават нищо. За такова твърдение е необходимо поне да преброите златните кюлчета и да ги претеглите. И освен това проверете маркировката, съгласувайте я с вписванията в регистрационните книги и счетоводните книги. Между другото, според американските медии, Форт Нокс има 13 отделения, а министърът на финансите беше разгледал само едно.

Второ, претеглянето и проверката на всеки слитък е необходимо, но не е достатъчно. Защото в света на златото се появи така нареченото "волфрамово злато". Оказа се, че волфрамът има същото специфично тегло като златото.

Появи се подозрение, че в трезорите на Министерството на финансите на САЩ има хиляди тонове волфрамово злато. Сериозният одит изисква пробиване на кюлчетата. Сега обаче има специални методи за проверка, които не изискват механични действия.

На трето място, може да се окаже, че златото в трезорите не принадлежи на САЩ, че Форт Нокс се е превърнал в склад за съхранение на чуждестранно злато и че златото на Форт Нокс е прехвърлено на други организации въз основа на споразумения за лизинг на злато или златни заеми.

В края на май 2021 г. представителят Алекс Муни внесе законопроект в Конгреса на САЩ за одит на златните резерви в САЩ.

Алекс Муни би искал да знае дали Федералният резерв има собствено злато и ако има, за какво му е необходимо и къде се съхранява. Също така в писмото има въпрос за чуждестранното злато, което се съхранява в САЩ.

Алекс Муни също се интересува и от сделките със злато, които Министерството на финансите на САЩ е сключило с Банката за международни разчети, Международния валутен фонд и други международни финансови организации. Конгресът на САЩ имаше и преди това много такива инициативи. И всички те завършиха по един и същи начин – законопроектите не стигнаха до окончателното гласуване.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ