Вектори

Ядреният Армагедон е на "12 без 1 минута".

Както предупреждавахме вече е и в Черно море. Даже и минимална провокация на САЩ и Украйна срещу Крим може да ескалира до глобална ядрена конфронтация.

Всъщност ядрената война вече е започнала. доказано беше използването на ядрено оръжие в Ню Йорк, Фукушима, Китай, Украйна, Йемен, Ливан.

Войната постепенно поглъща нови държави и райони. И никой в България не разбира опасността и не прави нищо поне да бъдат предупредени българите – какво да се прави при ядрен взрив, ядрена война или ядрен тероризъм.

Ядрената заплаха може да дойде от няколко направления – от взрив на мръсна ядрена бомба, от взривяване на АЕЦ Козлодуй от терористи, при ядрена война от нанасяне на удари по базите на САЩ в България и съседна Румъния или по цели в Черно море.

Има и други възможности, които само потвърждават сериозността на положението.

Нямаме гражданска отбрана, нямаме и армия, да не говорим за химически войски.

Населението няма понятие какво да прави в случай на ядрена заплаха или война, противоатомните убежища са в плачевно състояние.

Метрото в София, заради плиткото си разполагане, не може да бъде използвано за противоатомно убежище, въпреки че "специалистите" твърдят обратното.

Заради това всичко е във вашите ръце и индивидуална подготовка за ядрено бедствие с индивидуални средства.

Шегите свършиха.

Ядрената война не е сцена от филмите, а на реално обозримо бъдеще. Според все повече експерти войната в Сирия или Украйна може да премине в Трета световна война.

Значи, не става дума за "всеки случай", а за неизбежна необходимост.

Ако започне ядрена война никой не знае дали тя ще доведе до ядрена зима или всичко ще се превърне в пустиня. Мощта на ядреното оръжие от една страна е преувеличено, а от друга – недооценена.

Ясно е, че е много опасно за онези, които се намират в центъра на удара /5-10 км/ и в зоната на най-голямото радиоактивно поражение /20-30 км/.

На второ място е ясно, че при започнала ядрена война времето за долитането на ракетата зависи от мястото на нейното изстрелване, т.е. от 10 до 25 минути. Системата за предупреждение, която и без това у нас е в трагична кондиция, няма да успее да направи нищо.

От друга страна обаче, най-лошият сценарий от преки военни действия винаги се предшества от "заплашителен период", т.е. времето, когато започналата подготовка за бойни действия вече не може да се скрие. Тогава започва и подготовка за война от всички и от обектите на гражданската отбрана. Това означава, че налице ще са около 14 дни, имайки предвид скоростта на въвеждането на страните до най-високо равнище DEFCON. Имаме на разположение няколко дни за подготовка за най-страшното – запасяване с храна, убежище, вода, гориво, оръжие, средства за лична защита, лекарства. Това е и времето за необходимата начална информация. Каква е тя?

Експлозията на едно ядрено оръжие ражда редица събития, които зависят от вида на взрива – атмосферен, повърхностен или подземен.

Видът влияе върху началната енергия на експлозията, околната среда и съотношението, в което енергията се предава – взрив, шок, радиация. Атмосферните условия също са важни – мъглата ограничава радиацията, вятърът я разнася на големи разстояния.

При ядрена експлозия компонентите на оръжието достигат температура от няколко десетки милиона градуса, което е еквивалент на ядрото на Слънцето. Температурата на химическите експлозии е най-много 5000 градуса. Цялата материя преминава в газово състояние в началния обем на оръжието, като създава огромно налягане. В милионна от секундата огромни количества радиационна енергия се освобождават и поглъщат от атмосферата, формирайки гореща светеща маса или огнена топка.

Наблюдателите на началните ядрени опити забелязаха, че огнената топка на 1-мегатонна бомба е няколко пъти по-ясна от Слънцето на разстояние до 80 км. След това огнената топка бързо расте и се издига. След една минута тя достига 6,5 километра. През това време газовете се концентрират и отново формират частици. Ако оръжието е близо до повърхността, движението нагоре ще изтегли земя, прах, камъни и други материали в радиоактивния облак. Това е смесица от прах, вода от атмосферата и взривни продукти от самото ядрено оръжие. Ако даже 1 процент от енергията на 1-мегатонова бомба изпари материята на повърхността, около 4000 тона материал ще се прибавят към облака и на земята ще остане кратер.

Еквивалентът на издигнатата вода към небето от море или езера ще бъде около 20 000 тона. Ранното опадане на видимите частици става обикновено до 24 часа. Следва забавеното радиационно замърсяване, което може да обхване целия свят.

Веднага след експлозията се появява шокова вълна от сгъстен въздух от 17 км, изминаваща 4,5 км през първите 10 секунди. За 50 секунди тя изминава 19,3 км и все още се движи по-бързо от звука.

Вторичната взривна вълна, причинена от първата, също е много мощна. Там, където двете вълни се срещнат, е най-високото свръхналягане. След експлозията, една бомба от 1 мегатон ще унищожи всичко до 2,2 км от нулевата зона, т.е. точката директно под експлозията. Ветровете достигат скорост от стотици километри на час.

Оръжието излъчва и термична радиация, като хората могат да бъдат изгорени до 13 километра. Допълнително се появява и ядрената радиация. Взривът излъчва неутрони и гама лъчи. Гама и бета радиация се излъчва от разлагането на радиоактивните частици. Взривната част на бомбата произвежда предимно неутрони.

Основните разрушения върху сградите са пречупване и изравняване със земята. Свръхналягането на бомба от 1 мегатон до 7 км упражнява сила от около 180 тона върху стена на средна къща. Хората обикновено са наранявани и от удара на въздушната вълна.

Термичната радиация предизвиква пожари като бомбардировките на Дрезден през Втората световна война. Отделно електромагнитният пулс на ядрената експлозия унищожава електронното оборудване.

Какво да се прави при ядрена война и взрив в района, в който се намирате? Ако сте близо да го чуете или видите, трябва да предполагате, че това е радиоактивно или химическо оръжие и напуснете колкото се може по-бързо района.

Ако вятърът духа към вас от взрива, напуснете района в перпендикулярна на него посока. Ако е възможно, покрийте лицето си с маска или парче плат, за да се избегне вдишването на радиоактивния прах. След като стигнете защитено място свалете всички дрехи и вземете душ, колкото се може по-бързо.

Подготовката започва още преди взрива, когато трябва да прецените дали ще се евакуирате от района според оценката от опасност на ядрена атака срещу него, заради политическо, икономическо и военно значение.

Друга задача е да осигурите покрива, вода и хранителни запаси на вас и семейството ви. За евентуални покупки трябва да разполагате с пари в брой. Нищо друго няма да се приема заради избухналата паника, финансовите и пазарни спекулации.

Започнете подготовката от събиране на вода веднага. Липсата й ще бъде фатална. Без питейна вода няма да можете де готвите. Всеки контейнер трябва да бъде напълнен. Ще бъде трудно да съберете много вода, ако всички правят същото. Налягането на водата в тръбите ще падне до нула. Празни пластмасови бутилки от 1-3 литра са идеални за складирането на вода. Ако имате вани, също ги напълнете.

Принципите за защита срещу радиацията са прости, заради което всяко семейство може да подготви или да импровизира радиационна защита. Най-опасното заразяване е в "нулевата зона" и се появява само минута след експлозията. Но по-малките и по-леки частици ще се появят часове след взрива, носени от вятъра на стотици километри.

Радиоактивният "падащ прах" е опасен, тъй като излъчва радиация и може да прониква през стени, покриви или дрехи. Отпадъците от ядрената експлозия, въпреки че са изключително опасни в началото, губят своята сила бързо, тъй като излъчват много енергия. Например прахът, излъчващ гама радиация, отслабва след 7 часа до една десета от началната сила. Два дни по-късно той е само една стотна от нея.

Това са добри новини, доколкото могат да се нарекат така, тъй като много семейства могат сами да се предпазят и оцелеят ако си осигурят правилната защита в началото. Опасността след това ще става все по-малка.

Онова, което спира радиацията, е колкото се може повече материал между хората и радиационния източник. Колкото по-дебел е материалът, толкова по-лесно спира радиацията. Силата й намалява до една десета от началната при стомана 6 см, бетон – 34 см, земя – 89 см, вода – 1 метър, 80 см – дърво и т.н. Дебелината, която е необходима, за да спре 99 на сто от радиацията е 58 см солидна тухла или 60 см пресована земя.

Скривалище може да бъде направено навсякъде – най-добрите опции са вкъщи или наблизо. Някои сгради сами по себе си представляват защита – търговските сгради, училищата, гаражи, тунели на метрото и др.

Ако имате мазе вкъщи, най-доброто решение е да го укрепите по много прост начин. Преместете масата, под която можете да влезете в ъгъл, който отвън е защитен от земна маса. Ако няма маса вземете врата и всичко което е наоколо – книги, дърва, картони, тухли, пясък, мебели, етажерки, водни контейнери, хранителни запаси, кутии, възглавници. Всичко което натрупате, ще намали радиационната вълна. Подсигурете изхода от това скривалище, за да не бъдете затрупани. С повече време може да се изгради и по-добро убежище, което да намали началната сила 200 пъти.

След взрива хората не трябва да напускат скривалището няколко дни. Колкото и минимална да е тази защита, тя все пак е по-добра от алтернативата.

При ядрен взрив трябва да се легне на земята с крака към епицентъра на взрива. Да се легне с лице надолу, а ръцете да се скрият под тялото. Ако скривате с тях главата си, ще получите топлинно поражение на ръцете си. Не трябва да се става веднага сред първото преминаване на ударната вълна. Необходимо е да се изчака и пропусне обратната взривна вълна, която ще се появи задължително.

В зависимост от начина на взривяване на ядрения заряд силата на взрива отива в различни видове енергия.

При въздушен взрив около 70 процента от енергията преминава в светлинна /в това число и невидимия спектър – алфа, бета, гама и неутронни видове излъчване/.

Подземният взрив е предназначен за унищожението на високозащитени обекти – бомбоубежища, пунктовете за управление и бункери. Заради това при него около 70 процента от енергията на взрива преминава в сеизмична вълна, т.е. в земетресение.

При надземен взрив енергията се разделя почти по равно – в светлинно излъчване и в сеизмична вълна. Светещата гъба се вижда на голямо разстояние. Лъчистата /видима/ енергия на видимия спектър поразява в зависимост от мощността на взрива, органите на зрението, кожата и предизвиква пожари. Най-опасен е невидимият спектър, той поразява човека с алфа, бета и гама излъчване.

Най-силна проникваща способност имат бета и гама лъчите. И, ако видите гъбата, вие непременно в този момент получавате своята порция проникваща радиация. Но за щастие нейнтоо проникващо действие е ограничено от времето на светенето на гъбата за разлика от радиоактивното заразяване, което действа столетия.

Един от поразяващите фактори на ядрения взрив е електромагнитният импулс. Той може краткосрочно – при слаб импулс, и безвъзвратно – при силен импулс да изведе от строя електрониката и всички радиосигнали. За възстановяването им ще е нужно много дълго време, ако въобще е възможно, т.е. човечеството ще остане напълно без комуникации и ще действат само старите радиоапарати, старите телефони и фенерчетата на батерии.

Колко време трябва да сте в убежище след взрива?

Равнището на радиоактивното заразяване ще намалява в зависимост от климатичните условия. Дъждовете например ускоряват процеса на естественото снижаване на равнището на радиацията. Но така или иначе, периодът на радиоактивното заразяване ще бъде дни и седмици. Радиацията от 800 рентгенчаса, това са минимум 4 денонощия, 240 рентгенчаса – 1 денонощие.

Официално с ядрено оръжие разполагат Франция, Великобритания, Китай, САЩ и Русия и неофициално – Израел, Пакистан, КНДР и Индия.

Какво да се прави, ако в града се взриви средна по величина ядрена бомба?

Тук действа методиката на Майкъл Дилън, от лабораторията в Ливърмар, САЩ.

Тя се отнася за защитата от радиоактивно заразяване и засега е само теория. Разчетена е за неголеми ядрени бомби – от 1 до 10 килотона, т.е. предполага се, че след неголяма ядрена бомба градът е оцелял и неговите жители трябва да се спасяват. Това е логично – при по-големи ядрени бомби градът ще бъде унищожен напълно с неговите жители.

Например бойна глава от 10 килотона създава радиационна заплаха на 1 км от епицентъра, а радиоактивните отпадъци могат да стигнат до 40 км. Значи ядрената атака днес не означава все още мигновена смърт. Има шанс за оцеляване.

Ако видите ярък взрив, не се приближавайте до прозореца, можете да пострадате докато гледате. Взривната вълна се движи по-бавно от взрива.

Сега трябва да се погрижите да се защитите от радиоактивните отпадъци. Но при неголям взрив не ви е нужно да търсите специално изолирано убежище. След 30 минути цялата начална радиация от взрива ще изчезне и главната опасност ще станат радиоактивните частици с размер на песъчинки, които ще падат около вас.

Къде да се скрием? Както споменахме това може да е мазето на вашата къща, или здание с много вътрешни помещения, стени, книги или него подобно.

Ако се доберете до своето убежище ще се появи въпросът колко дълго да останете в него, докато заплахата отмине. Във филмите показват развитието на събитията – от няколко минути в убежището до няколко поколения в бункерите.Това е далеч от истината. Най-добре е да останете в убежището докато не дойде помощ. Говорим за малък или среден заряд и спасителите трябва да реагират и да започнат евакуация.

Но, ако никой не дойде на помощ, в убежището трябва да прекарате не по-малко от денонощие.

Дали е достатъчно безопасно да се излиза от убежището след едно денонощие? Димът обяснява, че най-голямата опасност след взрива идва от ранните радиоактивни утайки, а те са достатъчно тежки, за да падат още няколко часа след взрива. Като правило те покриват зоната в непосредствена близост до взрива в зависимост от посоката на вятъра. Тези големи частици са най-опасни заради високото равнище на радиацията, което ще ви осигури незабавно настъпване на лъчевата болест. С това те се отличават от малките дози радиация, които могат да причиняват рак много години след произшествието.

Ако се укриете в убежище, това няма да ви спаси от перспективата от рак в бъдеще, но ще ви спаси от бърза смърт от лъчевата болест.

Трудно ще бъде да се определи къде се намира и границата на опасната зона и колко далече да я напуснете. Разбира се, освен най-опасните големи частици във въздуха се запазват и много по-леки, но те не са способни да предизвикат незабавна лъчева болест, т.е. онова, което се опитвате да избегнете след взрива.

Радиоактивните частици се разпадат много бързо, така че да се намирате извън убежището 24 часа след взрива е по-безопасно, отколкото веднага след взрива.

Популярната литература описва темата на ядрения апокалипсис когато на планетата ще останат малцина оцелели, укриващи се в ядрени бункери. Това е частично вярно. Защото ядрената атака, при повечето случаи, може да не е толкова разрушителна и опасна.

Общо взето има три варианта на разпалването на ядрена война.

Първият е използването на тактическо ядрено оръжие срещу неядрена държава. Да кажем САЩ воюват с ядрено оръжие срещу Русия в Украйна, което веднага ще доведе до глобален реквием за човечеството.

Вторият вариант е използването на тактическо ядрено оръжие срещу ядрена държава. Това е вариант за шизофреници, тъй като отговорът ще последва веднага и ще бъде или равностоен, или много по-силен, със стратегически ракети. И отново – глобален реквием за човечеството.

Третият вариант е внезапен удар със стратегическите ядрени сили по противника. Невнезапен, няма смисъл, но и тук ще последва глобална ядрена война.

Диаметърът на кратера, образуващ се при наземен ядрен взрив в сухи песъчливи или глинести грунтове се разчита по проста формула. Взрив на бомба с мощност 1 мегатон създава кратер с диаметър около 400 метра. При това неговата дълбочина е 7-10 пъти по-малка /40-60 метра/.

Наземният взрив на ядрен боеприпас с мощност 58 мегатона е еквивалент на "цар-бомба". По този начин се образува катер с диаметър около 1,5 км и дълбочина от порядъка на 150–200 метра.

При въздушен взрив с мощност 1 мегатон зоната на пълните разрушения /98 процента загинали/ има радиус от около 3,6 км, на силните и средни разрушения – 7,5 км. На разстояние 10 км ще загинат само 5 на сто от населението, а на 45 на сто ще получат травми с различна степен. С други думи, площта на катастрофалното поражение при мегатонен взрив възлиза на 175,5 кв.км.

В реалността, практически всички боеприпаси с мощност от мегатон или стотици килотона са водородни термоядрени. Основната част от тяхната енергия се отделя за сметка на реакцията на синтеза, в чийто ход не се появява радионуклеиди в значителни обеми. Но тези боеприпаси съдържат разпадащи се материали. Така в двуфазното термоядрено устройство истинската ядрена част се появява само в качеството на спусък, пускащ реакцията на термоядрения синтез. В случая с мегатонни бойни глави това е маломощен плутониев заряд с мощност примерно от 1 килотон.

За сравнение, плутониевата бомба над Нагазаки имаше еквивалент от 21 килотона, при това в ядрения взрив изгоря само 1,2 кг разделящо се вещество от 5, останалото е плутониев "боклук" с период на полуразпадане от 28 000 години, и просто се разсея по околностите, давайки допълнително радиоактивно заразяване.

По-разпространени обаче са трифазните боеприпаси, където зоната на синтеза, "заразена" с дейтерий на лития, използващ за синтеза тритий в термоядрената реакция в урановата обвивка, в която става "мръсната" реакция на разпадането, засилваща и направляваща ядрения взрив. Тя може да бъде направена даже от неудобния за обикновените ядрени боеприпаси уран-238. Но заради тегловите ограничения в съвременните боеприпаси се предпочита да се използват по-малко количества от по-ефективния уран-235. Но даже в този случай количеството от радионуклеидите надвишава равнището на Нагазаки не с 50 пъти, както и би трябвало, изхождайки от мощността, а само с 10 пъти.

Отделен вариант на ядреното оръжие, който се предлагаше в разгара на Студената война, бяха така наречените кобалтови бомби, в които допълнителното замърсяване се получава в резултат на вторично облъчване с неутрони на външната кобалтова обвивка на боеприпаса. Но по същите съображения от доктрината за "ядреното възпиране" замениха доктрината на "ядреното унищожение", т.е. така и не бяха въведени масово на въоръжение.

В съществуващите днес боеприпаси картината е различна – заради преобладаването в тях на продуктите на техния взрив на изотопите интензивността на радиоактивното излъчване бързо се снижава след 7 часа – 10 пъти, след 49 часа – 100 пъти, след 343 часа – 1000 пъти, т.е. след няколко месеца даже територията на епицентъра на взрива може да бъде заселена отново, в краен случай това ще стане след няколко години, което в мащаба на историята е секунда.

Всъщност няма необходимост да се чака докато радиоактивността падне до прословутите 15-20 микрорентгена на час – хората без никакви последствия живеят на територии, където естественият фон надвишава стандартите стотици пъти. Така например във Франция на някои места фонът стига до 200 мкр/ч., в Индия – до 320 мкр/ч., в Бразилия на плажовете на Рио – от 100 до 1000 мкр/час.

Към март 2013 г. Русия имаше 1480 стратегически бойни глави, и САЩ – 1654. С други думи, Русия и САЩ могат със съвместни усилия да превърнат в зона на пълни унищожения, до средни включително, страна с размерите на Франция, но не и целия свят.

С други думи, двете ключови ядрени държави, притежаващи огромната част от ядреното оръжие, могат практически да се изтрият от лицето на Земята взаимно.

Какво ще се случи с мегаполис в случай на удар по един от главните градове на САЩ с мощна ядрена бомба?

Според капацитета на "огнения щорм", ако атомен боен заряд се взриви над голям съвременен град, светлинното излъчване и мигновеното нагряване на атмосферата ще предизвика страшни пожари на огромни площи, наричани "огнен щорм" или "огнена буря". Това означава, че пожарът ще стане толкова горещ, че самият град ще се превърне в гориво за огъня. В общата съвкупност при това горене ще се отдели много повече енергия, отколкото от самото ядрено оръжие.

Именно това се случи по време на огнените бомбардировки през Втората световна война на Токио, Хамбург и Дрезден.

Ако по подобен начин, както Дрезден, бъде подпален до висока температура голям град, горящият асфалт и горящите здания ще се превърнат в милиони тонове разтопени сажди и материя. Този област постепенно ще се издигне в стратосферата на разстояние 20-40 км над земната повърхност. Частиците от сажди ще бъдат нискодисперсни, т.е. толкова големи, че няма да пропускат слънчева светлина. Това ще предизвика допълнително нагряване на тъмния облак, под който ще се образува зона на микроклимат. Там няма да има нито дъжд, нито вятър, нито светлина. За изчезването и разнасянето на облака ще са нужни няколко десетилетия.

Ядрените взривове на полигоните се правят обикновено в пустини. Там няма никакви масивни здания заради което при опитните взривове никога не е имало споменатия качулков облак. Но при взрив над градове ще се получат много сажди, които ще поглъщат слънчевата светлина.

В случай на по-голям конфликт с повсеместно използване на заряди от стратегически клас ще се получат температури максимум от ледниковия период, и даже по-ниски.

Вторият проблем се свежда до това, че нагряването на атмосферата ще разруши до 50 процента озоновия слой, произвеждайки изменения в скоростта на химическите реакции, които произвеждат озон. В загубата на озона от стратосферното затопляне ще е постоянно в целия свят. В резултат, селскостопанските култури и природните екосистеми ще се сблъскат не само с температурите на замръзването, но и с интензивна ултравиолетова светлина от Слънцето заради намаляване на озоновия слой.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ