Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Око към еко
Градът или селото. Назад към бъдещето
Анализ на "Строго секретно"

Основният въпрос на нашето време е за системата, в която живеем през последните 30 години. На всички е ясно, че системата е фалирала, което означава, че тя умъртвява и хората, които живеят в нея. Значи, се появява следващият въпрос за хората – как да излязат от системата, за да оцелеят.

Въпросът наистина е на живот и на смърт, както за системата – наричана либерален капитализъм, така и за хората, които живеят в него. В това число и в България.

Ако се погледне "отвисоко" ще забележим, че това е система на регионално и глобално концентриране на капиталите и хората, в определени точки, наричани мегаполиси, т.е. супер големи градове, мегаградове. Това са "гробищата" на системата и на живеещите в нея хора.

Появява се следващият въпрос – как може човек да оцелее в тях или извън тях.

Многослойни, пронизани от убийствени електромагнитни вълни, смог, бензинова воня, хлорирана вода, солна снежна киша, с паркове с убита почва, висока престъпност, огромни задръствания, без паркинги, пренаселени територии и т.н. Отделните клетки в блоковете на тези концлагери са няколко десетките квадратни метра жилищна площ на деветия етаж, в десетия вход, които, при щастливо стечение на обстоятелствата, могат да бъдат предадени даже по наследство. Пчелите изчезнаха, даже хлебарките и плъховете. Останаха само няколко паразитиращи птици...

Мегаполисът се отличава от малките градове не само със своите мегаразмери. Това е и много сложна система в сравнение с крупните градове от миналото. Това е система, пренаселена от хора, която при най-малка възможност се попълва още повече, заради което състоянието пренаситеност за нея е нещо естествено.

Мегаполисът е много уязвим. Това е крехка система, и като всяка такава система може всеки момент да излезе от строя. Заради своята свръхсложност в нея програмно са заложени автономни деструктивни процеси – транспортен колапс, срив на електрозахранването и на компютрите, терористични операции.

Системите от този вид се рушат комплексно, едновременно в няколко ключови точки, и мегаполисът за известно време принудително е "разжалван" до статута на обикновен голям град. След това не е ясно какво ще се случи, но със сигурност възстановяването ще изисква години.

Мегаполисите постоянно балансират на ръба на своите възможности. Това е тяхната природа, за това са създадени от системата. Но системната беда е, че устойчивостта към външното въздействие при тях постоянно се снижава. Колкото по-голям е градът, толкова тя е по-ниска, а с това и на хората, живеещи в него.

Така стигаме до най-важното – до човека, който живее в мегаполиса и как да се измъкне от този капан. Дали е възможно?

Една от илюзиите е, че градът разширява възможностите на човека. Това не е така. Не е истина. Градът направлява възможностите в регламентирани допустими ограничителни рамки, преди всичко на развлеченията. Цялото свободно време например в малкия град или на село, в частен дом или къща, може да се използва за семейството, за почивка, която е разнообразна, особено ако наблизо има планина, река или море. Свободното време в провинцията принудително се изразходва в "големи пропорции".

Безработният в града е безпомощен и се срива в депресия и виртуалност. Безработният на село има десетки допълнителни задачи и няма време да скучае. Освен ако не иска.

Градът, по принцип, убива. Такава е неговата функция – да ви изстиска и ликвидира. Понякога ви плаща някакви пари, но веднага си ги взима обратно. Човекът в мегаполиса е безпомощен и безличен, някаква песъчинка, напълно зависи от функционирането на тази чудовищна структура, която е устойчива в нормално време и много неустойчива по време на кризи, тероризми и войни.

Истината е, че икономиката спечели от миграцията на работната сила от селата към градовете. Но сега започва обратният процес и той ще се засилва. Това е нормално. Социалните процеси въобще са инерционни. Хората например харчат пари за практически безполезно образование и се тълпят в отдавна препълнени професионални ниши. Това е инерцията на тълпата.

Нещо подобно става и с мегаполисите. Работата с интернет все повече намалява необходимостта работникът да се намира именно в столицата, където животът и жилището са скъпи, а екологията е фатална. Това ражда оттичане на квалифицирани специалисти в момент на огромни социални, политически, екологични и демографски сътресения. Даже след изчезването на дестабилизиращите фактори, което едва ли ще се случи през следващите години, деурбанизирането ще продължава заради принудителното обективно пропадане на системата.

Да тръгнем поред.

1. На първо място, разбира се, е качеството и цената на жилищната площ и сравнението на мегаполиса, малкия град или селото. Животът в бетонните панелни квартири или в осъвременената и модернизирана селска съща с гараж, беседка, градина е с преимущество на втората.

2. На второ място са възможностите за работа и доходи. Понятно е, че възможностите в мегаполиса са много повече. Но и претендентите за тях са повече. Средното равнище на предложенията, разбира се, е в полза на столицата. Но провинцията вече не е онази, която беше. Тлъстите градски години завършиха завинаги. В кризата, в мегаполиса става много скъпо. Запазващите се плюсове в полза на мегаполиса са все по-малко, особено заради прогреса в транспорта. Все повече хора могат да работят със столицата, и даже с други страни, дистанционно, изпълнявайки работа по поръчка, на смени, на определени дати, без да се нуждаят от организационна техника на фирмите и офисна площ. Това касае проектирането, консултациите, продажбите и др. Колкото повече напредва прогресът в тези области, толкова по-малък смисъл има да се намираме непосредствено в столицата или големия град заради някакви бонуси за получаване на работа. Това обръща столичния ценови тренд към изравняване с периферията.

3. На трето място са възможностите за допълнителни доходи в свободното време. Тук е почти паритет в нарастващ превес на малкия град. В кризисни времена допълнителната заработка може да стане и основна.

4. На четвърто място са най-необходимите насъщни разходи за живот. Тук, разбира се, столицата губи. Разходите в нея са с пъти по-високи.

5. Възможностите за развлечения. Вече не винаги съвпадат с възможностите на големия град. За обикновения човек той по-скоро е минус, т.е. постоянно и ненужно изкушение да се излиза извън рамките на допустимите разходи.

6. Социалната инфраструктура – музеи, изложби, училища, театри, стадиони. Тук офертата на мегаполиса е много голяма. Но, ако се преместите в провинцията, веднага ще разберете, че на театър ходите 3-4 пъти годишно и ще можете да ходите на кино, изложби, мачове, когато поискате.

7. Така наречената плътност на информационния поток. Много важна. Преди 30 години мегаполисите водеха с огромно предимство и това имаше значение, формиращо човека. Сънната провинция си включваше телевизора с две програми. Оттам идваше и презрителното "село – скука". Но сега ситуацията е практически изравнена. Спътниковите чинии са навсякъде, навсякъде има мобилна клетъчна връзка, интернет с добро качество. навсякъде няма разлика. Вестниците не закъсняват с два дни. Всъщност, вече почти не останаха.

8. Снабдяването със стоки и продукти. Преди също печелеше столицата. Днес продължава да води, но предимно за сметка на цените и асортимента. Но предишната разлика я няма, или ако я има, е незначителна. Освен това в провинцията присъства огромен пласт от предлагани натурални продукти, които в мегаполиса могат да бъдат с пъти по-скъпи. В този пункт малкият град или селото е много по-добро. Млякото и яйцата са по-важни от пицата и KFC.

9. Криминалната ситуация. Като цяло провинцията е с пъти по-спокойна и декриминализирана. Организираната престъпност е в градовете, там е и тероризмът. На фона на очакваното влошаване и войни това е много важно.

10. Самоподсигуряването на жилището. В период на криза това е важно. Токът, водата и отоплението могат да бъдат изключени и в мегаполиса и в малкия град. Най-устойчива към подобни неприятности е къщата на селото – с кладенец, генератор, камина. Най-уязвими са големите градове, където сте напълно безпомощен.

11. Екологията. Мегаполисът губи силно. На семейството не са нужни стотици магазини, двеста училища. Семейството използва 2-3 магазина, едно училище, месторабота и се връща в къщи. Останалото е ненужно, което отделя само социално напрежение. Жителят на мегаполиса живее в хроничен стрес, което се отразява на неговата нервна система.

12. Устойчивост на системата град. Мегаполисът губи спрямо малкия град и провинцията.

Резултатът:

Мегаполисът печели по точки 2, 5, 6 и 8. Губи по точки 4, 9, 10 и 11. В останалите е примерен паритет.

Разбира се, всеки човек трябва сам да оцени коя от тези точки или тяхната съвкупност е важна за него. Но тенденцията е очевидна, особено за кризисните времена, в които живеем в България. Връщането към корена може да завърши с провал, но има и шанс за оцеляване, който в мегаполиса липсва, особено през близките 20 години, което означава един активен човешки живот.

И най-важното – още днес линията на основните военни действия, тероризма и психофизическото въздействие на противоборстващите държави, които ще се засилват в бъдеще, минава през мегаполисите. Заради тяхната уязвимост тук наистина може да се появи основната фронтова линия. В момент на крах на сегашната финансова система няма да можете нито да купите, нито да продадете нещо, нито да построите.

България, заради нейните сравнително малки размери и разстояния, е подходяща за демегаполизиране, т.е. за връщане на хората към малкия град и към провинцията. Всъщност една трета от България се равнява на целия мегаполис Лос Анжелис, в който хората живеят в партерни или едноетажни къщи със собствени градини и обикновено пътуват до работа най-малко 1 час и за толкова се връщат оттам средно в радиус 60-80 км.

Ако решите да се местите, трябва внимателно да се избере новото място, като се обръща внимание на:

  • отдалечеността от големи населени места не по-малко 30-40 км;
  • екологията и естетиката на района, природата. Идеално е в близост до планинска река, южен склон;
  • наличието на гори, най-добре борови, минимум влага, насекоми и здрав климат;
  • отсъствие на зони с военни обекти, крупна промишленост;
  • затрудненият достъп намалява криминалната опасност;
  • православно население – училище, болница, храм, почистване на пътищата от снега през зимата и т.н.;
  • възможност за активна почивка и занимание – риболов, гъби, лов, мед, ливади...;
  • културен фон, история на района;
  • не се препоръчва концентрация около единствено предприятие;
  • добро водоснабдяване и електрозахранване;
  • умерена височина, но не планини;
  • приемлив транспорт.

Всички останали атрибути на цивилизацията може да ги има на място – телевизия, интернет, клетъчна телефония.

80 на сто от територията на България отговарят все още на тези условия и в това отношение страната е наистина уникална в Европа.

Време е да се замислите. Идват лоши времена. Всъщност те са започнали и едва ли скоро ще свършат.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 312, Oct-Nov 2021
Вирусът на глада се умножава
През 2020 г. 5,5 пъти повече хора са умрели от глад в света, отколкото от COVID-19, но Световната здравна организация (С...
    55 години контрареволюции: 75 години "Гладио" - Gladio /24/
След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с така...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2021, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com