Тема на месеца

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /Гладио/. Така се наричаше мрежата в Италия, която анализираме над 30 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло, със седалище в Брюксел.

Продължение от предишния брой

Всъщност дейността на Gladio може да се разглежда в два етапа:

• от 1945 г. до 2001 г., т.е. до тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. – години, в които Gladio беше основно оръжие срещу СССР и социализма под контрола на ЦРУ и НАТО;
• и след 2001 г., когато "войната срещу комунизма" на Gladio морфира в Глобалната война срещу тероризма, т.е. срещу исляма, Русия и Китай, отново под контрола на ЦРУ, НАТО , Моссад, Mi6, дълбоката държава и банкерите.

От няколко броя се концентрираме върху дейността на Gladio в Турция, Сивите вълци, Али Агджа, стрелбата по Йоан Павел II и др.

Ще останем при тази тема още, защото тя е важна в контекста кой и защо организира атентата срещу Йоан Павел II.

Турският Гладио беше известен като Counter-Guerilla. Тази паравоенна група беше финансирана от ЦРУ и стоеше зад преврата през 1960 г., довел до смъртна присъда на популярния премиер Аднан Мендерес. Аднан Мендерес беше наречен "ислямист". Но фактите бяха различни. Аднан Мендерес беше обесен по заповед на военен съд през 1961 г., защото заплаши, че ще задуши високодоходните контрабандни пътеки и магистрали, преминаващи през Турция, в това число и наркотрафикът. Те бяха контролирани и организирани от ЦРУ и техните сътрудници в турската мафия, висшето командване на армията, турската държавна тайна служба – MIT, и криминалните крайно десни наемници от Сивите вълци.

След възстановяването на гражданското управление полковник Алпарслан Тюркеш, един от превратаджиите, създаде политическа партия с името Национална партия за действие.

Тя имаше военизирано младежко крило – Сивите вълци.

Националната партия за действие и Сивите вълци бяха финансирани от ЦРУ и подкрепяха пантюркска идеология, претендиращи за части от СССР, Китай и др.

Мендерес беше елиминиран, защото планираше да отиде в Москва, за да осигури икономическа помощ, което САЩ, НАТО и турските военни не можеха да допуснат.

Стратегическото разположение на Турция, силната й позиция в НАТО, стремежът й да стане отново могъща с пантюркска идеология, обхващаща много региони, намиращи се в тогавашния СССР и Китай, нейният интензивен национализъм и антикомунизъм, я направиха идеален инструмент за ЦРУ и НАТО за употреба срещу СССР и соцстраните в Европа, в т.ч. и България. Заради това проникването на американски шпионски военни агенции във военната и разузнавателна структура на Турция беше много дълбоко и много опасно, което пролича и при Агджа и стрелбата по Йоан Павел II.

Ключовият човек в Турция при създаването на тайната армия от тип Gladio бее полковник Алпарсалан Тюркеш, който беше контактно лице с нацистите в Турция по време на Втората световна война. Полковник Тюркеш вярваше в расовото превъзходство на турците и цитираше Хитлер в речите си. Той установи контакт с ЦРУ и по указание на ЦРУ започва създаването на тайната армия "стой отзад" – stay behind, около 1948 г.

Когато Турция се присъединява към НАТО през 1952 г., полковник Тюркеш вече беше създал турското Gladio.

Тайната организация, която контролираше турския Gladio, беше разположена в офиса на ЦРУ в Анкара. Офисът на ЦРУ в Анкара носеше името Делегация на американската помощ – JUSMATT, докато организацията, която контролираше турския Gladio, получи името Tactical Mobilization Group (Seferberlik Taktik Kurulu, STK).

STK беше преструктуриран през 1965 г. и преименуван на Отдел за специални войни (Ozal Garp Dairesi OHD).

Когато през 1990 г. Gladio беше разобличен, OHD беше преименуван на командване на специалните сили (Ozel Kuvevetler Komutanligi, OKK).

Турският Gladio беше кръстен Counter-Guerilla и се контролираше от OHD.

Counter Guerilla имаше пет единици – специален раздел за кюрдите, друг – за Кипър, група, специализирана в техники за разпит, група за координация и административна секция.

OGD (Специален отдел за военни действия) беше финансиран и обучен изцяло от ЦРУ. Членовете на тази тайна армия също служеха на MIT (Milli Isthbaarat Testilati), турската военна секретна служба.

След като Аднан Мендерес беше обесен, полковник Тюркеш създаде своята Национална партия за действие и Сивите вълци. Сивите вълци съвсем не бяха младежка организация.

Те бяха брутална мрежа от обучени и въоръжени мъже, готови да използват насилие, за да налагат каузата на пантюркизма.

Статията "Символът на сивите вълци" в BozKurt, официалното списание на организацията, уточняваше идеологията и стратегията на движението по следния начин: Кои сме ние? Ние сме членове на Сивите вълци (Bozkurtcu). Каква е нашата идеология? Турцизмът на сивия вълк (Bozkurt). Какво е кредото на Bozkurtcu? Те вярват, че турската раса и турската нация са по-висши. Какъв е източникът на това превъзходство? Турската кръв."

Фактът, че са финансирани от ЦРУ, ги правеше инструмент, но много насилствен и опасен.

ЦРУ имаше група от най-малко 20 души, които работеха заедно с MIT. Те гарантираха както обмена на разузнавателна информация, така и сътрудничеството в съвместни операции, както в рамките на Турция, така и извън нея. Турската тайна служба работеше съвместно с ЦРУ от 50-те години на ХХ век. Цялото техническо оборудване, което използваше, беше предоставено от ЦРУ. Голяма част от персонала беше обучен от ЦРУ в чужбина. Централата на MIT беше построена от ЦРУ. ЦРУ предостави на турците и оборудването за изтезания. Цялото оборудване на камерите за разпит – от най-простите до най-сложните устройства, идваше от ЦРУ.

MIT беше изцяло зависим от ЦРУ. Разходите за операциите във и извън Турция се поемаха от бюджета на ЦРУ.

За да генерират напрежение, операторите на Stay-behind на 1 май 1977 г. организираха истинско клане на площада Таксим. Половин милион мъже и жени се бяха събрали на площада в този ден. Към залез слънце снайперисти стреляха по тълпата, създавайки пълен хаос. Стрелбата продължи 20 минути, в резултат на което загинаха 38 души, а стотици бяха ранени. Снайперистите стреляха от хотел International. Споменатият хотел е собственост на ITT, американската телекомуникационна компания. Три дни преди инцидента всички гости бяха изхвърлени от хотела. Група "чужденци" заеха хотела. След инцидента "чужденците" напуснаха, собствеността на хотела се промени, както и името му – той стана хотел Marmara. Контрола на ЦРУ над Counter Guerilla и MIT, участието им в клането на площад Таксим беше очевидно.

През 70-те години насилието на Gladio продължи Бюлент Еджевит, който стана четирикратен министър-председател на Турция, беше наясно с тайната Counter-Guerilla и я подозираше в продължаващото насилие в Турция. Заместник-държавният прокурор на Анкара Доган Оез започна да разглежда връзката между фашистката партия МHP на полковник Тюркеш, Counter-Guerilla и Сивите вълци. Той установи тяхната взаимовръзка. Затова той беше убит на 24 март 1978 г. Неговият убиец Чифтчи призна, че го е убил, но каза на съдиите, че не могат да го докоснат. Всеки път, когато гражданският съд го наказваше, това се отменяше от военните съдилища. В крайна сметка Чифтчи беше освободен. Гражданските съдии отбелязаха, че са принудени да освободят престъпника, тъй като не могат да обжалват решението на висшия военен съд. Насилието в Турция доведе до втория преврат през 1971 г., но след възстановяването на цивилното управление насилието избухна отново. Кланетата бяха провокация на MIT. Почвата за Преврата на 12 септември беше подготвена. Веднага след като генерал Кенан Еврен пое властта (през 1980 г.) цялото насилие изведнъж изчезна.

Президентът на САЩ Джими Картър беше на операта, когато се извърши превратът в Турция. Когато чу за това, той се обади на Пол Хенци, бивш шеф на резидентурата на ЦРУ в Турция, напуснал Анкара малко преди преврата, за да стане съветник по сигурността на президента Картър във Вашингтон на турското бюро на ЦРУ. По телефона Картър каза на Хенци това, което последният вече знаеше: "Вашите хора току-що извършиха преврат!". Президентът беше прав.

Пол Хенци, ден след преврата, триумфално заяви пред колегите си от ЦРУ във Вашингтон: "Нашите момчета са го направили!". Именно Хенци беше главният архитект на преврата на 12 септември 1980 г. Години по-късно Картър коментира, че "преди движението на 12 септември Турция е била в критично положение по отношение на отбраната си.

След интервенцията в Афганистан и свалянето на иранската монархия, движението се стабилизира. Когато много от Сивите вълци, които впоследствие бяха арестувани и вкарани в затворите, се обърнаха към MIT, който обеща да осигури освобождаването им, при условие, че се съгласят да се бият срещу кюрдите, те бяха освободени.

И така започна новата фаза на масовото насилие в Турция. В борбата срещу кюрдската КПП над 25 000 души бяха убити от двете страни, а милиони кюрди бяха разселени. Турците бяха снабдени от САЩ и МHP с модерна военна техника в хода на тази вътрешна война. На кюрдите помагаха соцстраните, в това число НР България, която в тогавашната Студена война се позиционираше срещу НАТО и Gladio в Турция и Италия.

Участието на армиите на НАТО в кланетата срещу кюрдите беше сред най-големите тайни в Турция и Вашингтон.

Вашингтон контролираше и турските, и гръцките военни, както и техните разузнавателни служби и ги използваше, за да подкопае двете страни. Кървавото и безмилостно предателство на кюрдите от британците и впоследствие от американците, през целя ХХ век до днес, изисква отделно разглеждане.

Журналистите и политиците, които разкриваха операциите на турския Gladio, участието им в трафика на наркотици, убийствата и техните връзки с ЦРУ, бяха елиминирани. Това беше същият модел, както в Италия, където журналистите, които разкриваха Gladio бяха елиминирани. Турските офицери на Counter-Guerilla бяха обучени в прословутото училище на Америка (SOA) във Форт Бенинг, Джорджия, САЩ.

Така стигаме до ЦРУ, Сивите вълци и опита за убийство на Йоан Павел II на 13 май 1981 г.

Между тях имаше дълбока връзка. По това време продължаваше войната в Афганистан. Човекът, който разследваше тази връзка, беше смелият турски разследващ репортер Угур Мумчу, който беше "човекът, който знае твърде много". Той беше убит при експлозия на кола бомба на 24 януари 1993 г. Но преди да умре, разкри дълбоките връзки между ЦРУ, MIT, Сивите вълци, трафика на наркотици и оръжия и връзките им с опита за убийство на Йоан Павел II, първият неиталиански папа от средата на ХIV век.

Западните граждани бяха захранвани с наркотици от собствените си власти в сговор с организираната престъпност. Схемата "оръжия за наркотици" доставяше първокласен военен хардуер в Близкия Изток от запасите на НАТО в Европа – в замяна на хероин, който наводни западните пазари.

Угур Мумчу установи, че Мехмет Али Агджа, убиецът на папата, е работил и за Бекир Челенк, който се занимаваше с контрабанда на оръжие и наркотици чрез своя флот от товарни кораби, плаващи под панамски флаг. Интервюирайки работници и членове на екипажа на "Васула", той получи показания, че е пренесъл 495 ракетни установки и 10 000 ракети до Истанбул, където бяха получени от водещи фигури от подземния свят на Турция, включително Абузер Угурлу.

Работейки с турската полиция, Мумчу установи връзките на Агджа. Сивите вълци и десните терористи и че Агджа е извършил екзекуции, включително убийството на Ипекчи, с Абдула Чатлъ и Орал Челик. Той успя да идентифицира Челик като човекът, който бягаше от площад "Свети Петър" в Рим на 13 май 1981 г.

Контрабандните оръжия бяха произведени в страните от НАТО, а каналите за тяхното движение по онова време, в това число и през България, бяха в рамките на противопоставянето НАТО – Варшавски договор. Това бяха годините на Студената война.

Тези връзки постепенно изплуваха по различни начини, когато онези, които тайно контролираха тайната политика на САЩ, решиха да убият папата. На 1 септември 1976 г. Хенри Кисинджър създаде клуба "Сафари" от ръководителите на разузнавателни агенции на САЩ, Франция, Саудитска Арабия, Египет, Мароко. Много агенти на ЦРУ също бяха членове на Сафари-клуб.

Основната функция на клуба беше организирането на терористични и прототерористични групи по целия свят – от Ренамо – в Мозамбик, до Унита – в Ангола, от Контрите – Никарагуа, до моджахедините – в Афганистан.

Папа Йоан Павел II идваше от Полша и имаше контакти с полското движение "Солидарност", което се бореше срещу комунизма. Едновременно с това банката на Ватикана получи огромни суми от американците, които да бъдат насочени към "Солидарност". Интересното е, че Ватиканската банка получи 200 милиона долара за целта, но в действителност не повече от 200 000 долара годишно бяха дадени на "Солидарност". Другите изчезваха в корупция и измами. Всички тези неща бяха известни на американското разузнаване.

От 1979 г. принц Турки ал-Фейсал, споделяше, че "Сафари" клубът беше претъпкан с бивши хора от ЦРУ, които, по една или друга причина, бяха уволнени или напуснали централата. Те включваха и легендарния Теодор Шакли, който присъстваше в Рим на "Свети Петър" в деня, в който папата беше застрелян. Целта на клуба "Сафари" беше да дискредитира комунизма по всякакъв начин. Неговите членове изпълняваха "работни задачи" от името на "истинското" ЦРУ.

Предстоеше най-зрелищната им операция: убийството на папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. на площад "Свети Петър", Рим.

Снимките показваха, че Агджа държи пистолета с двете си ръце, на метър или повече от папата. Изглеждаше, че се прицелва внимателно. Свидетелите описваха турчина като дрогиран и странно неодушевен. Очевидно никой не го беше видял, да извади скритото оръжие и да се прицели, което е странно, като се имаше предвид плътно събраната тълпа.

Папата получи три куршума и кървеше толкова силно, че оцеля на косъм. Няколко поклонници също бяха ранени. Колко куршуми бяха открити на мястото, не е известно. Имаше една снимка от зрител, показваща друг стрелец, който бяга с пистолет. Угур Мумчу идентифицира този човек като Абдула Чатлъ, който беше убит в ужасна автомобилна катастрофа десетилетие по-късно, в Сусурлук и който беше номер две в йерархията на спонсорираните от ЦРУ "Сиви Вълци".

Снимките показваха, че Агджа не е действал сам. Но беше осигурено бързо прикритие.

Това че е имало прикритие, е неоспоримо. Магистратът Лучано Инфелизи, известен със своята независимост, заяви, че има документални доказателства, че Мехмет Али Агджа не е действал сам". Той беше отстранен от случая за нула време.

Освен това използването на лекия, не много точен белгийски револвер. Браунинг принуди Франческо Бруно, специалист по оръжията на италианската тайна полиция, който случайно беше на служба този ден, да каже: "никой сериозен убиец не би използвал пистолет Браунинг за смъртоносна рана на жертвата си". Бруно заключаваше, че "Агджа е човекът, индоктриниран да вярва, че трябва да изстреля предупредителни изстрели или най-много да създаде прикритие". Но неговите заключения бяха отменени. Защо?

Трима експерти дадоха мнение, че Агджа не е действал сам. Миришеше ли на прикритие? Със сигурност.

Това което последва беше най-удивителното. Делото приключи само за три дни.

Важна роля изигра шефът на SISMI (Италианска военна информация и сигурност) генерал Джузепе Сантовито в прикриването. Сантовито беше член на масоните от P2, която участваше в саботажни операции в Италия и имаше връзки със Сивите вълци. Следователно той знаеше повече за Гладио от всеки друг.

Сантовито скоро се прояви като главен герой в заговора за убийството. Той се зае с всички аспекти на разследването. И осигури прикритие на заговорниците. Той даде подслон на убийците. Като началник на военното разузнаване и командир на италианските части на Gladio той беше квалифициран за ролята. Генералът гарантираше безопасността на мащабните "оръжие за наркотици", операции, създадени от сицилианската мафия, турските бабас и ЦРУ.

По време на процеса Мехмет Али Агджа отказа да приеме юрисдикцията на италианският съд, тъй като инцидентът се случи във Ватикана. Ватиканът е самостоятелна суверенна държава. Когато искането му за преместване на делото на друго място беше отхвърлено, той просто каза, че "делото е приключило" – "Няма да отговарям на никакви въпроси, не признавам този съд. Делото приключи."

Снимката, на която ясно се вижда мъж бягащ с пистолет в ръка, принуди съда да заяви, че няма валидни елементи, позволяващи да се потвърди или изключи "възможността за друг човек с оръжие".

Освен това присъствието на площада "Свети Петър" по това време на уволнените Тед Шакли и Том Клайнс, бивши служители на ЦРУ, също трябваше да бъде проучено от съда и следователите. Това беше изключително значимо присъствие.

Там където бяха Шакли и Клайнс, непременно щеше да има убийство.

Защо тези двама бивши служители на ЦРУ бяха там и какво правеха? Те със сигурност не бяха там, за да почетат папата.

Всъщност да видим какво каза техният колега в престъпленията и конспирацията в продължение на десетилетия, Джеймс Исус Енгълтън на смъртния си одър за това, което те са направили.

На смъртния си одър Джеймс Исус Енгълтън, йезуитският шеф на контраразузнаването в ЦРУ, даде интервю на Джоузеф Тренто. Това беше две години преди смъртта му (Енгълтън почина през 1987 г. в Тренто), пишеше: "Попитах умиращия как всичко се обърка толкова. Без емоции в гласа, ръцете му трепереха, Енгълтън отговори: "По същество бащите-основатели на американското разузнаване бяха лъжци. Колкото по-добре сте излъгали, и колкото повече сте предали - толкова по-вероятно е да бъдете повишени. Тези хора се привличаха, единственото общо нещо беше желанието за абсолютна власт. Правех неща, за които съжалявам. Алън Дълес, Ричард Хелмс, Кармел Офие и Франк Уизнър бяха големите майстори. Ако бяхте в стая с тях, трябваше да повярвате, че заслужено ще се окажат в ада." Енгълтън бавно отпи от чая си и след това каза: "Предполагам, че скоро ще ги видя там".

Тед Шакли и Том Клайнс напълно отговаряха на категорията, спомената от Енгълтън. Клайнс беше заподозрян в убийството на Салвадоре Алиенде, чилийския президент. Шакли и Клайнс управляваха ескадроните на смъртта в Южна Америка. И двамата имаха огромна кръв по ръцете си. Така че присъствието им на местопроизшествието в деня на опита за убийство на Йоан Павел II беше много важно.

Въпреки че Агджа беше осъден на доживотен затвор с една година в карцера, той прие много важни посетители по време на тази "изолация". Условието за изолация беше наложено, за да може Агджа да приеме тези важни посетители, а на всички останали да бъде отказано разрешение да се срещнат с него.

Сред посетителите му бяха генерал Джузепе Сантовито, генерален директор на SISMI (Италианска служба за военна информация и сигурност), бившият агент на OSS и основател на разузнавателната агенция Pro Deo в Рим - Феликс Морлион, вторият в командването на SISMI и едновременно агент на ЦРУ Франческо Пациенца, агенти от ЦРУ и др. Да не забравим "посетителят" Йоан Павел II. Какво беше толкова важно, че шефът на SISMI трябваше да посети лично Агджа? Можеше да изпрати офицер от SISMI. Единствената причина, поради която той лично е посетил Агджа, беше да се увери че неговото собствено участие в убийството не е било разкрито и евентуално да се прецени до колко Агджа е разбрал онова на което го е учил Франческо Пациенца. Агджа излезе от изолация след около шест месеца затвор, когато неговите ръководители бяха сигурни, че той е запомнил това, на което са го научили.

Явно Пациенца е посещавал Агджа много често – няколко месеца, и го е обучавал за "участието на българи" в опита за убийство.

Агджа трябваше да запомни всеки детайл от чертите на лицето на българите, чиито имена по-късно ще му дадат. Така той научи и за техните навици и получи друга информация за тях.

След като си научи урока Агджа беше насочен да "разкрие" своите български "сътрудници", като по този начин посочи с пръст към "участието на Съветския съюз в опита за убийство".

Агджа започна да разказва на прокурорите за "участието на счетоводител и военно аташе в българското посолство в Рим". Това беше през есента на 1981 г. Той също така каза, че плановете за убийство са съставени в апартамента в Рим на българин на име Сергей Антонов, който впоследствие беше арестуван и обработен с психотропни лекарства. /Антонов беше освободен след три години в състояние, в което не можеше да води елементарен разговор. Антонов почина през 2007 г./

"Писатели" като Майкъл Ледин, Пол Хенци и Клеър Стърлинг започнаха да пишат статии и книги за опита за папско убийство, замесващ българите и СССР. Всичките бяха на заплата на ЦРУ. Тези статии се появяваха в националните издания, както и в Readers Digest. Важно е, че Пол Хенци беше казал на Угур Мумчу, че ако не се откаже да рови може да го срещне "неприятна изненада".

Няма никакво съмнение, че ЦРУ стоеше зад опита за убийството и че убийството трябваше да бъде извършено от операторите на Gladio, като обвинят комунистите, в случая СССР.

Но историята се заплиташе. Малоумният Агджа успя да опише и всеки недостатък на българите, които искаше да замеси в престъплението, но не можа да опише ръста им. Това се оказа фатално за него, тъй като двамата "съзаговорници", работещи в българското посолство в Рим, имаха големи ръстови разлики. Разликата им в ръста беше почти комична.

Друг проблем идваше от описанието на Агджа за апартамента на Антонов. Отличителните черти, които той описа, включително разделението между хола и трапезарията, ги нямаше в жилищните помещения на българина. Те бяха в апартамента, етаж по-долу.

Агджа спомена, че се е срещал със съпругата на Антонов през април. Но по това време семейството на българина не беше в Рим. Те се бяха върнали в България.

Въпреки всичко това съдът постанови, че Агджа е единственият отговорен за опита за убийство. Но ЦРУ оказа натиск, за да гарантира, че съдът няма да произнесе присъда, която би довела до разкриването на ЦРУ.

Впоследствие Агджа се срещна сам с папа Йоан Павел II и вероятно разказа на папата истинската история /или онова, което беше разбрал/. Каквото и да е казал на папата, то остана при папата до смъртта му и след нея. Папата прости на Агджа.

ЦРУ не беше разкрито Gladio беше защитен.

P.S. Дълбоко се съмняваме, че Йоан Павел II при посещението си в София е казал именно на Соломон Паси, че "българите са невинни". Това не беше документирано официално. Защо именно на Соломон Паси, който плещеше "майната му на православието"? На какъв език го е казал и какво е разбрал Паси от казаното, защото папата беше вече в такова състояние, че даже личният му секретар Дживиш не разбираше онова, което Войтила говореше?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ