Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'22'21'20'19'18'17'16'15'14'13'12'11
'10'09'08'07'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Световна икономика
"Северен поток – 2" е завършен. Нова газова геополитика
Анализ на "Строго секретно"

На 10 септември Газпром обяви, че "Северен поток – 2" е завършен и че скоро ще бъде пуснат в експлоатация.

Газопроводът се състои от две двойни нишки тръби с дължина около 1200 км всяка.

Общият капацитет на двете тръби на "Северен поток – 2" е по 55 милиарда кубически метра годишно.

Предварителното решение за започване на строителството на газопровода с участието на международен консорциум, който включва ENGIE, OMV, Royal Dutch Shell, Uniper и Wintershall беше взето през 2012 г. Полагането на тръбите в Балтийско море започна през 2018 г. Строителството беше планирано да завърши в края на 2019 г., но наложените тогава през декември санкции от САЩ му попречиха.

Преди това САЩ организираха превратът в Киев през 2014 г., за да поставят преграда на транзита на руския газ към Европа през Украйна и да използват това за геополитически шантаж спрямо Русия. По този начин новите тръбопроводи към Европа бяха ефективно блокирани, в това число и Южен поток, от един пожарникар в Банкя.

САЩ започнаха студена война и в енергетиката.

Последва обаче независимостта на Крим и Донбас, и новата оферта на Москва – Северен поток – 2. Просто и ясно.

Отговорът на Москва беше шокиращ – внимавайте, Европа ще се нуждае не само от "Северен поток – 2", но и от "Северен поток – 3".

И на 10 септември изграждането на новия газопровод, който ще доставя газ за Европа, заобикаляйки Украйна, стигна своя логичен завършек. Последната тръба на "Северен поток – 2" беше положена.

"Северен поток – 2" е преди всичко икономически инфраструктурен проект.

Изграждането му ще се изплаща за 7-8 години при пълно натоварване (при 200-300 долара за 1000 кубически метра) или за 15-16 години, ако се използва наполовина. Проектът е предвиден за 50 години. Печалбата ще е десетки милиарди долари за участниците в проекта и десетки милиарди за руския бюджет.

Сега обаче цената на 1000 кубометра скочи над 900 долара за 1000 кубометра.

И започна ценова паника. По принцип цените на газа не се бяха променяли от 2014 г. Обикновено пикът им е през лятото, когато се купуват количествата за зимата и се пълнят газохранилищата.

това означава, че целият ЕС си остава огромен енергиен вносител, още повече, че офшорните газови залежи – на Норвегия и Нидерландия, се изчерпват много по-бързо от очакваното.

И цените тръгнаха нагоре и надминаха 700 долара за 1000 кубометра, заедно със съобщенията за приключването на "Северен поток – 2".

Предложените транзитни мощности за следващите години от Полша и Украйна останаха неангажирани. Газпром не се нуждае от тях и ще изпълнява само поетите досега ангажименти за транзита през Украйна.

Освен това на газопровода Ямал – Европа се случиха някакви инциденти, започнаха и планирани профилактични работи.

Голямата игра продължава – отоплителният сезон ще започне след един месец. Ситуацията с газа е сложна.

Цената на октомврийския фючърс за спотовия индекс TTF на борсата ICE Futures достига на 60,5 евро за кВтч, или 737 долара за 1000 кубически метра.

Доставчиците на втечнен газ от САЩ намаляват, тъй като газът в Азия е по-скъп. И в Латинска Америка цените са високи заради проблемите с хидроенергетиката, дължащи се на сушата. В Европа няма газ за запълване на газохранилищата. Русия има проблеми с тръбата Ямал – Европа. Заради това Газпром намали обемите на запълването на газохранилищата Хайдъх в Австрия, Реден – в Германия, и Бергермеер – в Нидерландия.

Газпром увеличи добивът, но за него приоритет е напълването на собствените газохранилища. В Русия зимата е по-студена от Европа.

Цените в Европа се изравниха с азиатските.

Печатаните от Тръмп и Байдън трилиони долари, които бродят по планетата, установяват рекорди на фондовите площадки. Сега тези пари се стовариха и върху суровинните площадки, за да поставят и на тях ценови рекорди. През 2020 г. САЩ само за един месец напечатаха толкова долари, колкото за всичките предишни 12 години.

Епохата на евтиния газ, когато цените в Европа падаха под 100 долара за 1000 кубометра, са в миналото. Сега цените са около 700 долара за 1000 кубометра.

Уравнението е ясно – при по-малко газ и цените ще растат.

Според прогнозите на Eesti Gaas цените за частните потребители от 1 септември трябваше да се увеличат поне с 51 процента.

Газпром се обръща към вътрешния пазар, като вътрешните пазари трябва да станат основни за него.

В същото време Газпром няма да се откаже от традиционните си пазари. И от европейските също.

Изводът е следният: потреблението на газ варира в зависимост от сезона. През отоплителния сезон търсенето се увеличава рязко. За успешно задоволяване на търсенето газът се помпа в подземни хранилища през топлия сезон. Те са разположени близо до центровете на потребление.

Това означава, че Газпром ще помпа около 75 милиарда кубически метра в подземни складови бази в Русия тази година, а в Германия, Франция и Англия ще доставя и приблизително 85 милиарда кубически метра. И като цяло доставките за страни извън ОНД ще възлизат на около 195-200 милиарда кубически метра.

В настоящата ситуация световните цени на газа растат бързо, достигайки 900 долара за 1000 кубически метра. В момента резервите в региона са на най-ниското ниво за последните 10 години.

Колко високо все още могат да се покачат? Или да паднат?

Цените започнаха да се покачват след обявяването на резултатите от търга за резервиране на допълнителни мощности за транзит на газ през Украйна през септември. Там бяха изложени капацитети до 15 милиона кубически метра на ден, но Газпром купи само 0,65 милиона кубически метра на ден, или 4,3% от обема.

Същевременно по източното направление – към Китай, ежедневните доставки по наскоро пуснатия газопровод "Сила на Сибир" бележат исторически рекорди. Доставките формално нарастват и в западната посока.

Като цяло износът на газ за страни извън ОНД в момента са на ниво, близко до историческия максимум. Така например доставките за Турция през януари – август тази година са се увеличили със 173,6% (което изобщо не е изненадващо, като се има предвид заработилият "Турски поток"), за Германия – с 39,3%, за Румъния – с 344%. За Сърбия – със 123,9%, в Италия – с 15%, в Полша – с 12%.

Газпром е увеличил производството на газ със 17,9% (приблизително 51,2 милиарда кубически метра синьо гориво) от началото на тази година, в сравнение със същия период на 2020 г.

Общият обем на производството достига 337,2 милиарда кубически метра. Тази година Газпром ще има нов исторически рекорд за производство на газ за последното десетилетие. Според прогнозата производството ще се увеличи с 55 милиарда кубически мета газ през 2021 г. И ще надхвърли обема от 510 милиарда кубически метра. В същото време износът на газ тази година ще е не по-малко от 183 милиарда кубически метра, което е с 6 милиарда повече спрямо миналата година.

Това означава, че въпреки некоректното противопоставяне, Газпром честно изпълнява договорите и увеличава доставките си за Европа.

В ЕС има доста мощно лоби, което продължава да се бори срещу "засилената зависимост" на Европа от руски газ. Не говорим за източноевропейските граници, от които Полша и Балтийските държави се противопоставят на "потоците", а за системните държави на "Стара Европа" (Франция, Германия, Холандия и др.). Това са онези европейски политици, които застъпват традиционната западна политика за сдържане на Русия.

Всъщност тези европейски политици насърчават неадекватното поведение на Украйна, която се опитва да постави под въпрос стабилността на доставките на руски газ и да принуди европейската промишленост да се преориентира към други източници на енергия.

Първоначално се залагаше на замяна на руския газ с газ от Централна Азия, но първо Китай прояви интерес към централноазиатския газ, за който беше прокаран газопровод от Туркменистан през Узбекистан и Казахстан. Покупките възлизат на 50 милиарда кубически метра газ годишно.

Второ, Газпром купи излишъка от газ в Централна Азия.

Трето, имаше проблем с доставките. Транзитът през Русия не беше възможен. Всички мощности на руската мрежа бяха необходими на Газпром. Планираните газопроводи заобикалящи Русия, трябваше да преминат или през врага на САЩ – Иран, или през нестабилния Кавказ.

Освен това, за да се стигне до Кавказ, беше необходимо да се прокара тръба през Каспийско море, а Русия и Иран блокираха споразумението за разделяне на Каспийско море, докато накрая стана ясно, че по дъното му няма да бъде положен газопровод.

В резултат от всички проекти започна да работи само газопроводът от Азербайджан до Турция, където беше свързан с Трансанадолския газопровод с капацитет 16 милиарда кубически метра на година, което очевидно не може да се конкурира с Газпром.

Русия "зарови" проекта за газопровод от Катар през Сирия до пристанищата на Ливан и евентуално до Турция и по-нататък към Европа, подкрепяйки Асад. Собствените източници на газ на ЕС (в Норвегия, Холандия и Великобритания) бързо бяха изчерпани и производството започна да намалява. Доставките от Северна Африка бяха ограничени – те задоволяваха нуждите на Италия и отчасти Франция.

Шистовият газ от САЩ не се превърна в пълноправен конкурент на руския газ нито по цена, нито по отношение на предложените обеми.

И, като цяло, опитът за замяна на Русия с други доставчици се провали.

Освен това руският газ беше най-атрактивен по отношение на цената. Но политическата борба не свършва. Губещият винаги търси възможност за отмъщение. ЕС разчита на енергията от възобновяеми източници, но бързо стана ясно, че това е скъпо удоволствие и би било невъзможно бързо да се намали цената.

Ако е невъзможно да се намалят разходите за зелена енергия, тогава е необходимо цената на руския газ на европейския пазар да се повиши. Между другото, това е от полза и за американските производители на шистов газ. Това е важна подробност.

Парадоксално днес борбата не е за отказа от руския газ, а за поскъпването му.

В бъдеще европейските русофоби ще посочат на своите граждани, че "вредният" газ и "полезната" зелена енергия са почти идентични по цена, което ще мотивира техния ангажимент за "чиста" енергия в рамките на голямото нулиране" на Клаус Шваб. Така че "Северен поток – 2" е само междинен финал, след който предстоят нови битки.

В тази връзка, в контекста на намаляването на геополитическото значение на Източна Европа, значението на Южния и Северен поток е високо, след като се предположи, че крайната цел на "Северен поток" може да доведе до няколко транзитни иновации, които ще опростят геополитическата картина на Източна Европа.

Първо, прекратяването на транзита на газ за Източна Европа през територията на Беларус, той ще е изключително в рамките на вътрешните нужди на Беларус.

На второ място Полша ще започне да получава руски газ не през територията на Беларус, а от Германия, т.е. Полша няма да е транзитна страна, а краен получател на руския газ.

Трето, "Северен поток" ще позволи на Германия да стане не само краен получател на руски газ, но и основна транзитна държава.

Разбира се, това трябва да премине през окончателното сертифициране от различни "надзорни и контролни" органи.

Какво може да се случи по-нататък, защото тази война все още е далеч от края си.

Тук има поне два ключови момента.

Първо, Министерството на енергетиката, инфраструктурата и дигитализацията на германската провинция Мекленбург – Померания казва, че е възможно да се издаде разрешение на Минната администрация на Щралзунд да получава газ от "Северен поток – 2" само след поучаване на съответната документация от оператора на "тръбата", "потвърждаваща" плътността, здравината и наличността необходимите предпазни устройства по двете линии на "Северен поток – 2", които все още не са предоставени.

Второ, въпросът за подчиняването на "Северен поток – 2" на нормите на Третия енергиен пакет на ЕС остава отворен. Досега не беше възможно да се постигне признаване на тръбопровода, че не попада под него. Това означава, че Газпром ще трябва по някакъв начин да се раздели. Има възможност да се регистрира Nord Stream 2 AG, компания, изпълняваща проекта като независим оператор, юридически отделен от руския газов монопол. Ако успеят, Газпром, като доставчик на газ, ще трябва да се съгласи със стандарта за обема на натоварване на тръбите с не повече от 50%.

Като цяло предстоящата есен и зима обещават много интересни неща, които ще продължат да променят газовата геополитика в Европа.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 312, Oct-Nov 2021
55 години контрареволюции: 75 години "Гладио" - Gladio /24/
След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с така...
    "Калибър" – ракетата, която промени войната
Точни, далекобойни, мощни – крилатите ракети "Калибър" с право се считат за "дългата ръка" на въоръжените сили на Русия....

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2022, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com