Представените на 17 декември 2021 г. от руското външно министерство два проекта за договори – "За гаранциите за сигурността между Русия и САЩ" и "За мерките за сигурността между Русия и НАТО", ще определят международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влязат в световните учебници .

Русия никога не е разговаряла със Запада по този начин.

По същество след 30 години отстъпления Русия отправи към САЩ и НАТО ултиматум, като обозначи зоната на своето влияние, с която САЩ и НАТО трябва да се съгласят. Иначе?

Иначе – нищо добро.

Тъй като текстовете са доста големи, ще ги публикуваме в следващ брой.

Тук ще ги обобщим с въпроса "Какво ще се случи, ако си изкарал мечката от бърлогата и не знаеш как да я върнеш там, и тя те погне в гората?". Отговорът го знаят ловците, на които се е случвало това. Вероятно това ще се случи със Запада в обозримо бъдеще след формализирането на руските червени линии на 17 декември спрямо САЩ и НАТО.

В този момент изглежда малко вероятно, че САЩ ще признаят правото на Русия да има своя собствена сфера на влияние, т.е. да се подпишат, че хегемонията им е приключила.

Следователно споразумението по-скоро формализира руските червени линии и служи като отправна точка в случай на хипотетично договаряне в контекста на продължаващата Студена война.

От гледна точка на САЩ, ако даже започнат преговори за сключване на подходящ договор, това ще се счита в света като безусловна капитулация на Вашингтон.

В седемте клаузи на проектодоговора със САЩ става дума за исканията "да не се използва територията на други държави за подготовка или извършване на въоръжена атака срещу другата страна", "да се откаже разполагането на въоръжени сили в тези райони, където това ще бъде възприето от друга страна като заплаха за националната сигурност", "да се откаже разширяването на НАТО на Изток и създаването на военни бази на териториите на държавите, които са били част от СССР и не са членки на НАТО", "въздържане от изпращане на бойни кораби от всички класове извън националните териториални води, откъдето могат да поразяват цели на територията на другата страна" и др.

Тези изисквания не ограничават работата на руския флот в Източното Средиземноморие. Цялата военна дейност на Москва в постсъветското пространство също не подлежи на ограничения. Дори САЩ няма да могат да настояват за извеждането на "Искандер" от Калининградска област, защото оттам те не представляват заплаха за територията на САЩ, а с НАТО ще се сключва отделно споразумение.

НАТО от своя страна може да поиска извеждане на "Искандер" от Калининград. Но искането към НАТО е за задължение за изключване на по-нататъшно разширяване на блока и отказ от военна дейност на териториите на Украйна и други страни от Източна Европа и Централна Азия. Искането алиансът в границите на 27 май 1997 г. да се откаже от разполагането на войски на териториите на всички европейски държави, с изключение на онези сили, които вече са били разположени там, ограничава възможностите на НАТО дори за разполагане и движение на войски в самия блок и го принуждава да изтегли американските и западноевропейските войски, разположени в източноевропейските страни, както и да демонтира цялата военна инфраструктура, създадена там след 1997 г.

От Москва казаха, че исканията не са "меню по избор", т.е., че руснаците няма да се пазарят за съдържанието. САЩ и НАТО или ще се съгласят с документа като цяло, или ще го отхвърлят.

Такъв ултиматум обикновено има две цели: ако противникът го приеме, се съгласява да се предаде без битка или го отхвърля, което означава, че ще последват изключително болезнени за него "мерки за влияние".

Ако САЩ и НАТО отхвърлят ултиматума на Русия, публикуването на съдържанието на документите може да се счита за предпазна мрежа, в случай, че Западът реши да печели време за преговори, а след това, в удобен момент, да ги прекъсне.

Тези два документа, въпреки че поставят сходни изисквания, които САЩ и НАТО трябва да изпълняват съвместно, третират Вашингтон и Брюксел като различни субекти, като с всеки Русия ще се договаря поотделно. Това е пълноценна претенция за изтласкване на САЩ и от Западна Европа.

Това дава основание да се смята, че САЩ и техните европейски съюзници не могат при сегашните условия без огромни щети за техния международен авторитет и без сериозни вътрешнополитически сътресения да не приемат предложението на Русия във вида, в който е формулирано.

Кремъл заяви, че смята територията на бившия СССР за сфера на свои изключителни интереси и че доминирането се обуславя на интересите на неговата национална сигурност. От формулировката на "предложенията" под формата на ултиматум е ясно, че Русия е готова да реализира правата и интересите си със сила.

В същото време тя съобщава, че няма да бъде спряна не само от санкциите, обявени от Вашингтон, но и от пряк военен сблъсък със Запада. По отношение на съвременните оръжия Москва отдавна изпревари Вашингтон, а съюзът с Китай им дава възможност да се нулира относителното количествено превъзходство на САЩ и НАТО при определени видове оръжия.

Комбинираният ядрен потенциал на Русия и Китай, допълнен от хиперзвукови ракети, не оставя шанс на Запада, дори ако реши да започне тотална ядрена война.

На Вашингтон беше предложено да се бие с Русия не с чужда кръв – на Украйна, а вместо Украйна или заедно с Украйна.

И още нещо. Предложените споразумения по отношение на Украйна, Молдова, Грузия и балтийските държави, са: изтеглете войските от там, премахнете самолетите, патрулиращи в небето и корабите на ВМС, САЩ и НАТО, изпълняващи подобна функция в морето. Без никакви гаранции.

Подобни изисквания важат за цяла Източна Европа – бивши членове на Варшавския договор и СИВ, в това число и за България.

Все пак в НАТО нека благодарят, че от Москва не са поискали изтеглянето на войските на ФРГ от… ГДР. Въпреки че и това може да се случи.

Ще припомним накрая, че Китай не е признал и няма да признае настъпилите промени в Европа след 1990 г., т.е. ревизията на резултатите от Втората световна война след 1990 г.