Събитията в Казахстан не бяха изненада за онези, които следят ставащото в тази важна централно-азиатска държава след разпадането на СССР.

Мащабът на кризата обаче беше изненада – както и крайното насилие. Беше очевидно, че това не е спонтанно, а внимателно подготвено организирано и след това изпълнено.

Изходът от кризата също беше голяма изненада, но само за онези, които доведоха до кризата и я взривиха.

Защото това което се случи в Казахстан, беше опит за държавен преврат, воден от САЩ, Турция, Великобритания и Израел, т.е. от Gladio, но осуетен от Русия.

На 28 декември, след среща с Путин, бившия президент на Казахтан Назърбаев се върна в Астана. След това изчезна – слухове че е мъртъв, тежко болен, под домашен арест.

Това стана спусък на събитията

На 6 януари президентът Касъм–Жомарт Токаев се обърна към Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), която същата вечер започна въздушен мост за прехвърляне на сили към Казахстан, предимно руски. Руските самолети превозваха и малки контингенти от арменски, киргизки и таджикски специални части. Беларус изпрати една подсилена рота от елитната си 103-та отделна гвардейска въздушно-десантна бригада. Като се има предвид скоростта, с която тези сили бяха изпратени в Казахстан, това очевидно беше очакван и подготвян ход.

Казахстан има с Русия огромна граница (7600 км, отворена и незащитена, тъй като Казахстан е член на Евразийската икономическа общност), силен пантюркски ъндърграунд (подкрепян от Турция), също силно такфирско подземие (подкрепено от различни недържавни и дори държавни участници в региона), етническо напрежение между казахстанците и руското малцинство и много важни връзки – икономически и инфраструктурни, с Русия и Китай.

Ако САЩ, Англия и Турция превземат Казахстан ще бъде много лошо за Русия и Китай.

Противопоставен им беше ограничен контингент на организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) предимно руски, които показаха много добра подготовка и ефективност.

Вероятно съм един от последните журналисти в света, които през лятото на 1968 г. в Прага наблюдаваха невероятната операция на съветските части за завладяването на летище "Рузине" в Прага. Тогава началник на Генералния щаб на съветските сили беше маршал Огарков – много силен военен стратег.

Сега началник на Генералния щаб е ген. Валерий Герасимов, който вероятно ще остане в историята на СССР (Русия) също като изтъкнат началник на Генералния щаб.

Частите, които бяха изпратени в Казахстан, са наистина елитни, закалени в битки, професионални, високо обучени и отлично оборудвани сили, с мисия да защитават ключови (казахстански и руски) съоръжения. Но тези сили биха били повече от достатъчни да направят на кайма всякакви западни или турски обучени такфири или националисти. В началото силите контролираха ключови летища, където руснаците (и белорусите) биха могли да изпратят ако се наложи още повече сили, включително поне две въздушнодесантни дивизии. Това би било сила, за която никой в Централна Азия не може да мечтае.

Задачата на тези сили беше:

• Да прекратят конфликта в казахстанските сили за сигурност.
• Да изпратят политическо послание към всички сили, участващи в конфликта.
• Да изпратят политическо послание към метежниците от всякакъв ред или ще сложите оръжие, или ще избягате в чужбина, или ще умрете.
• Да изпратят "послание" към ЦРУ, Mi6, МОССАД, MTi.
• Да изпратят политическо послание до цяла Централна Азия и Кавказ – ако Русия ви загърби, вижте какво ви очаква.
• Да изпратят още едно съобщение на хората, като Ердоган – внимавай какво и къде правиш.
• Да се покаже, че ОДКС е ефективна организация с растяща роля.

Можем да си представим гневът и тревогата в Лангли (САЩ) и НАТО (Брюксел), като гледаха какво се случва.

Защото Западът искаше да превърне Казахстан в "руски Афганистан" (същият план е за Украйна).

Турция искаше да превърне Казахстан във васална държава, управлявана от Анкара.

Такфирите искаха да превърнат Казахстан в някакво емирство.

Е, как ще оцените ефективността на Договора за колективна сигурност, който осуети всички тези планове със силите на една бригада само за няколко дни?

И още нещо – около Назърбаев имаше много агенти на ЦРУ, Mi6, Моссад, които бяха проникнали в силите за сигурност, начело с влиятелния шеф на службите за сигурност (и бивш министър-председател) Карим Масимов, който беше арестуван за държавна измяна.

Споменах ли Китай? Той е също важен актьор в Казахстан. Китай категорично не може да позволи Казахстан да бъде превзет нито от САЩ/НАТО, нито от такфирите, нито от пантюркистите. Казахстан има за съседи Русия и Китай, които са абсолютно решени да не позволят на никоя враждебна сила (антикитайска или антируска) да "оцвети" Казахстан и да го превърне в кошмарна дупка, в която САЩ превърнаха толкова много държави.

Така че на това равнище на анализ може да се каже, че това което се случи в Казахстан, беше предизвикан от САЩ и Англия и някои вътрешни сили опит за преврат. Има доказателства, че руснаците са били наясно какво предстои за да дадат само една възможна опция на Токаев – да се обърне към ОДКС. Изключителната бързина на руската военна операция изненада всички и никоя от страните, участващи в този метеж + преврат(САЩ, такфирите и турците), нямаха време да реагират.

Като цяло, това е само последният от поредицата от провали на лидерите на (вече мъртвата) англоционистката империя и на САЩ да направят нещо. Каквото и да било. Но Русия отново надделя.

Сега да слезем на равнище на анализа на механизма на казахстанските протести.

Какво имахме преди началото на протестите.

1. Казахстан, на Назърбаев, провеждаше многовекторна политика и активно си сътрудничеше със САЩ и ЕС.

2. Въпреки значителното икономическо влияние на Русия и Китай, в страната има много голямо влияние на западния капитал. За Китай стабилният Казахстан е жизненоважен за прокарването на инициативата "Един пояс, един път". Неслучайно китайският лидер Си Цзинпин я обяви преди години именно при посещение в Казахстан.

3. Въпреки факта, че Казахстан е по-богат от съседите си, в страната има растящо имуществено неравенство, което генерира социално-икономическо напрежение.

4. В страната активно действат американски и европейски неправителствени организации, свързани със западните разузнавателни служби, които не крият целта си за "демократизиране на Казахстан" и развитие на "гражданско общество", както и за отслабване на руското влияние в Казахстан.

5. В страната има напрежение на етническа и езикова основа между поддържаните от властите казахстански националисти и руското население на страната. Ситуацията донякъде е подобна на периода на украинизация по времето на Янукович в Киев.

6. През последните години в страната се наблюдаваше нарастване на турското влияние, свързано с инвестициите на Турция в проекта "Големият Туран" и свързаните с него пантюркски тенденции.

7. Властта в страната през последните 2 години формално принадлежеше на президента Токаев, но огромна част от реалната власт принадлежеше на бившия президент Назърбаев и на неговия клан. През втората половина на 2021 г. вътрешното напрежение започна да расте и по тази линия.

8. Ситуацията в Централна Азия през втората половина на 2021 г. се промени, тъй като САЩ се изнесоха от Афганистан, талибаните дойдоха там на власт, което води до промяна в сферите на влияние и, като следствие, променя ситуацията със сигурността в региона. САЩ търсят възможност да останат в региона и се опитват да договорят създаването на военна база в една от републиките на Централна Азия, включително в Казахстан.

9. Заплахата от ислямски екстремизъм и тероризъм продължава да расте в целия район.

10. Раздуването на абсцеса в Казахстан протича на фона на рязкото изостряне на отношенията между Руската федерация и САЩ, където, наред с другите въпроси се повдигат и въпросите да се признаят дефакто бившите републики на СССР (включително Украйна и Казахстан) като част от руската сфера на влияние.

По-подробно, с някои детайли.

1. Веднага след новата година Казахстан внезапно повиши цената на газа за автомобили – от 60 тенге на 120. Точно два пъти. Това доведе до сублимация на протестните настроения. Все още не е напълно ясно кой точно стоеше зад това решение, което доведе до трагични последици. Според една версия увеличаването е било на хора около шефа на КНС – Карим Масимов, провокация, за да се предизвика възмущението на гражданите и да се използва протестът им като част от борбата на казахстанските кланове за власт.

2. Първоначално протестите се развиваха почти мирно и гражданите поставяха доста разумни икономически искания – да се отмени увеличението на цените на газа, да се въведе регулиране на тарифите за комунални услуги и да се накажат виновните за повишаването на цените. Властите реагираха достатъчно бързо и декларираха, че са готови да върнат цената на газа до 60 и дори 50 тенге. Тогава се появи искане за оставка на правителството.

3. На следващия ден исканията изведнъж станаха политически, апаратът за сигурност започна да се разпада в регионите и в Алма-Ата – полицията и Националната гвардия не правеха нищо или получаваха заповеди да предадат градовете на протестиращите. Окръжията на МВР и КНБ попадаха в ръцете на метежниците.

4. Ясно беше, че протестът срещу повишаването на цените на газа се дължи и на конфронтация между Токаев и клана Назърбаев за властта в Казахстан. Но не само. Това доведе до оставката на шефа на КНБ и други промени в ръководството на Казахстан, откъдето започнаха да отпадат хора, свързани с Назърбаев и Масимов.

5. Но беше късно. Алма-Ата всъщност беше предадена на бунтовниците и там на 5-6 януари се извършваха погроми и убийства. внезапно се появиха групи въоръжени добре организирани хора. Започнаха атаки и опити за завземане на всички административни сгради. Според различни оценки, освен случайни, протестиращи и специално освободени престъпници, бяха замесени и бойци от съседни страни.

6. Верните на Токаев части бяха неспособни да запазят контрола и Алма-Ата беше предаден на плячкосване на погромистите. Хаосът се разпространи и в други градове в Южен и Западен Казахстан.

Появи се познатият опит за прехващане и контрол на ситуации от външни сили.

1. САЩ имат развита инфраструктура на "мека сила" в Казахстан. На 16 декември 2021 г. посолството на САЩ издаде предупреждение за протести срещу Назърбаев и Токаев, които трябва да бъдат извършени от движение "Демократичен избор на Казахстан", което скоро след началото на протестите през януари отправи искания за оставката на Назърбаев и Токаев, като разполага с щаб в Киев, от който се опитваше да координира протестите.

Американски сателити от Полша, Литва и Украйна се присъединиха към опитите за пресичане на протестното движение, откъдето започват да работят местни НПО-та,които разпалват омраза в Казахстан и призовават за погроми и убийства. Да не забравяме, че между Русия и САЩ предстояха преговорите за стратегическа стабилност и гаранции за сигурност на 10 и 14 януари.

2. От своя страна Турция се опитва, използвайки ислямския и пантюркския фактор, да подхранва протестните настроения и антируския фактор.

3. Друг важен фактор е ролята на Великобритания, която активно взаимодейтва с Турция в Близкия Изток и Централна Азия и която активно работи в руските сфери на влияние в рамките на новата Студена война. Един от основните активи на Казахстан са урановите мини (ще се върнем към тази важна тема в бъдеще), които са от стратегическо значение, включително и за Русия. Хаотизирането на Казахстан не само носи различни разходи за Русия (и Китай), но и прави възможно лишаването на Русия от достъп до ценни ресурси. Според редица версии именно Великобритания може да бъде основния оператор на процесите, особено след като значителна част от активите на Назърбаев и семейството му са във Великобритания, а самият Назърбаев има силни връзки с британския естаблишмънт.

Казахстан се намира между Русия и Китай – и двете държави са враждебни от гледна точка на Лондон.

Китайският проект "Един пояс – един път" е под заплаха: това води до повишаване на цените на стоките, увеличение на разходите за логистика. В бъдеще това ще удари не само Русия и Китай, но и страните от Европейския съюз, откъдето с Брекзит излязоха британците.

Този почерк води до заключението, че турците са се контролирани от ЦРУ, MI6 и Моссад.

Това президентът Токаев имаше предвид, когато говореше за "един център", т.е. "секретна" американо-турско-израелска военно-разузнавателна стая, базирана в южния бизнес център на Алмати. В този "център" имаше 22 американци, 16 турци и 6 израелци, координиращи саботажните банди, обучени в Западна Азия от турците, и след това вкарани в Алмати. Разрушеното летище в Алмати трябваше да бъде превърнато в хъб за получаване на чуждестранни военни доставки.

Още през ноември се получи информация около 8000 салафитско-джихадисти са доставени от Сирия и Ирак близо до границите на Туркменистан. Някои от тях са били транспортирани в Киргизстан. Оттам е много лесно да се пресече границата от Бишек и да се появят в Алмати.

През май 2021 г. Джонатан Пауъл от MI6 се срещна с ръководството на Джабхат ал-Нусра – която приютява много централно-азиатски джихадисти – някъде на турско-сирийската граница, близо до Идлиб. Сделката беше, че тези "умерени бунтовници" – според американската терминология – ще престанат да бъдат наричани "терористи", стига да следват антируската програма на НАТО. Генезисът на офанзивата започна през юни 2020 г., когато бившият посланик на Англия в Турция – 2014-2018 г., стана шеф на MI6.

Ричард Мур, който работеше в Турция в началото на 90-те с бившия директор на ЦРУ Джина Хаспел, вероятно се срещаше с американския посланик Мортън Абрамовиц, контрольор на мрежата Gladio в Турция, заедно с Моссад. 20 години по-късно Мур стана британски посланик в Турция и се сприятели с Ердоган, когото подкрепи при опита за преврат през 2016 г.

Така че има голяма вероятност за съвместна работа на MI6 с частната военна фирма Садат, чийто основател Аднан Танриверди е дясна ръка на Ердоган, и със "Сивите вълци", т.е. с Gladio.

Това обяснява защо разузнаването на Анкара е спонсор и в много случаи оръжейник, както на ислямска държава, така и на "Сивите вълци" от Туран – от Босна до Синцзян през Централна Азия.

Така "тюркският свят" влезе във фронтален сблъсък с интегриращата руска концепция за партньорство за Голяма Евразия и с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която не приема Турция за член.

Краткосрочната амбиция на Ердоган беше след като Азербайджан спечели войната в Карабах, да използва Баку, за да получи достъп до Централна Азия през Каспийско море, заедно с продажбите на военни технологии от турския индустриално-военен комплекс на Казахстан и Узбекистан.

По този начин в Казахстан имаше акция на подготвена подземна мрежа, която може да бъде активирана по всяко време за смяна на правителството в страната.

Ръководството на Казахстан поне предполагаше за съществуването на турската мрежа Gladio, а след това и на мрежата на Гюлен. По време на "въстанието" грабежите в Алмати и региона бяха избирателни. Списъкът на ограбените търговски центрове не включваше обектите, принадлежащи на най-богатите хора в страната – Нурлан Смагулов (MEGA) и Габит Бейсембаев (GrandPark). Това предполагаше, че грабежите, както и зверствата бяха контролирани.

Не можеше да липсва и президентът на Украйна Зеленски, който през есента на 2021 г. се срещна с ръководството на MI6 по време на посещението си в Лондон и се съгласи да помогне за организирането на политическа промяна в Казахстан.

В специални бази в Киев бяха съсредоточени до 2000 "бойци" от десетте хиляди "муджахидини", които преди това бяха докарани от Афганистан в Косово от американците. Четири самолета, превозващи членове на опозицията и терористи бяха готови да излетят от летище Бориспол в Киев, за да обявят при кацане прехвърлянето от властта в страната на опозиционното правителство, водено от олигарха Аблязов.

Основната фигура, върху която се стовари вината за организацията на метежа беше председателят на казахстанския комитет за национална сигурност /КНС/ Карим Масимов.

Това е доста интересна фигура даже за мащабите на политическите и кланови кръстословици не само в Казахстан, но и в цяла Азия. Да му отделим малко внимание.

В продължение на почти 30 години Казахстан беше управляван от Нурсултан Назърбаев с почетното звание "Елбаси". На 20 март 2019 г. той подаде оставка – но в същото време запази най-високите постове – ръководител на Съвета за сигурност на Казахстан, председател на управляващата партия Нур Отан, член на Конституционния съвет на Казахстан, председател на Народното събрание на Казахстан. Столицата на Казахстан беше преименувана в негова чест (беше Астана, сега е Нур султан). Накратко, въпреки че напусна президентството, той остана на върха на властта в страната. И целият клан Назърбаев остана на власт. Най-влиятелният член на който (след самия Назърбаев) беше Карим Кажимканович Масимов. Този човек (уйгур по националност) по едно време оказа големи услуги на клана Назърбаеви – и направи фантастична кариера за уйгурите.

През 1985-1988 г. завършва Университета за приятелство на народите на името на "Патрис Лумумба" в Москва, след това Казахския икономически университет. След това изучава китайски език в Пекинския езиков институт, обучава се в Юридическия университет в Ухан и Колумбийския университет (САЩ), основен вербовъчен плацдарм за ЦРУ. През 1999 г. завършва Московската държавна технологична академия, през същата година защитава докторска дисертация. През 1991 г. Масимов става началник на отдел на Министерството на труда на Казахстан. През 1992-1995 г. работи в казахстански търговски структури в Китай и Хонконг. През 1995-1997 г. е председател на борда на "Алматинска търговско-финансова банка".

През 1996 г. е временно изпълняващ длъжността председател на борда на Туранбанк. През 1997-2000 г. Масимов е председател на борда на Народната спестовна банка на Казахстан. През 2000-2001 г. той е министър на транспорта и съобщенията на Казахстан. 2001-2003 г. – заместник министър-председател на Казахстан. 2003-2006 г. – помощник на президента на Казахстан. През 2006-2007 г. – заместник министър-председател на Казахстан (едновременно от април до октомври 2006 г. е министър на икономиката и бюджетното планиране). През 2007-2012 г. е министър-председател на Казахстан (уйгурски министър-председател на Казахстан). През 2012-2014 г. Масимов е ръководител на президентската администрация на Република Казахстан.

От 21 януари 2014 г. – временно изпълняващ длъжността държавен секретар на Република Казахстан. От 2 април 2014 г. е отново министър-председател на Казахстан. На 8 септември 2016 г. става председател на Комитета за национална сигурност на Република Казахстан.

Това беше човекът, оставен от Назърбаев за основен контрольор на ситуацията в Казахстан.

Масимов говори добре китайски и английски и има бизнес интереси в Китай и САЩ. Под негово влияние още по време на управлението на Назърбаев, Казахстан започна плавно да мигрира към Запада и Китай. Стъпка по стъпка, усмихвайки се учтиво на Кремъл и не забравяйки да говори за "вечното приятелство с Русия".

След оставката на Назърбаев това движение към Вашингтон започна да набира скорост. Разбира се, това беше забелязано в Москва.

И още някои важни детайли.

Погледнете снимката, направена през 2015 г. на която са Масимов (тогава премиер на Казахстан), Джо Байдън – тогава вицепрезидент на Обама, неговият син Хантър Байдън – същият който участваше в разграбването на Украйна/ и казахският олигарх Кенес Ракишев – от най-богатите олигарси в Казахстан.

В крайна сметка Казахстан дава 60 процента от БВП на Централна Азия, има огромни петрол/газ и уранови ресурси, авангардни високотехнологични индустрии. Той е светска, унитарна, конституционна република, носеща богато културно наследство.

Има много други интересни детайли, свързани с икономическите и геополитически събития в Казахстан, на които ще се спрем в следващи броеве.

В заключение само ще спомена, че частите на ОДКС влязоха в Казахстан на 7 януари 2022 г. и започнаха изтеглянето си на 13 януари. Само една седмица беше необходима за изпреварващия удар на новата руска геостратегия да ускорят ситуацията в Казахстан, да предотвратят нова голяма война в Евразия и още по-голяма в Европа.

С една дума, гросмайсторски казахстански гамбит, който в навечерието на онова, с което предстои в Европа и въобще в света.

На 18 януари Назърбаев се появи по телевизията и каза, че е пенсионер, че не е напуснал Алмати, че няма конфликт с Токаев, който трябва да бъде поддържан. Значи, в елита вече се бяха разбрали, който оставя впечатлението, че казахстанците играят на две ръце за дезинформиране на запада като по същото време руските войски се съсредоточават на запад в навечерието на войната.