Според последни симулации, в ядрена война на САЩ срещу Русия, базираща на актуалната позиция на войските и способностите на актуалните им оръжия, 91 милиона души ще бъдат унищожени само в първите часове.

Ситуацията в края на януари и в началото на февруари е критична. Всъщност тя е без прецедент в новата история на най-големите кризи Изток – Запад от втората половина на ХХ век.

Украйна готви атака срещу Донецк и Луганск. Никой не знае какво има в главата на шута Зеленски и кой му го налива.

Към Украйна летят оръжия от САЩ, Англия, балтийските страни, Румъния.

Американски инструктори "на място" обучават украински спецназ в Лвов.

Американски F-35 и F-16 са позиционирани в Източна Европа.

Танкове и бронетехника пътуват от Гърция към границите на Украйна.

САЩ започват евакуация на посолството си в Киев, подобно на бягството им от Кабул /Афганистан/.

Русия предприема контрамерки: Москва декларира, че няма да позволи нейни граждани в ДНР и ЛНР /над 500 000/ да бъдат убити с оръжия, доставяни от НАТО. Ако се стигне до контраакция на Москва, тя ще бъде със сухопътни сили, военна авиация, военни кораби и подводници, и ще бъде унищожителна. Лидерите на Луганск и Донецк декларираха, че, ако се наложи, ще нанесат на украинските сили невъзстановителен удар.

На последната среща на Лавров с Блинкен в Женева – на 21 януари, руската страна призова САЩ да използват влиянието си върху Киев, за да се вразуми.

Междувременно президентът Байдън спомена, че "може да се примирят с по-малка, ограничена агресия на Русия срещу Украйна. "С една дума – влезте поне малко, за да можем да избягаме от Украйна и от хаоса, който сътворихме там, и въобще от Източна Европа, и да оставим на Русия да се оправя с тях /старият номер на Чърчил след Втората световна война/.

В резултат на затъването е украинската бездънна действителност Западът разбра, че всичко, което е свързано с Киев няма никакъв смисъл, освен в една точка. Украйна се превърна в гробище на чиято централна алея са изкопани гробовете на първите лица на САЩ и НАТО.

Сегашна Украйна се появи в резултат на кървав държавен преврат на англо-американския ционизъм

/именно това е съчетанието/, който оттогава се занимава с държавен тероризъм, което означава, че Зеленски и Порошенко ще бъдат арестувани за престъпления срещу човечеството, ако преди това не офейкат в Израел.

Същото се отнася и за Източна Европа. Шерифът не се интересува от проблемите на индианците в Източна Европа. Те ще бъдат жертвани, за да се опитат САЩ да запазят господството си над Западна Европа.

На предна позиция е изтласквана Англия и умствено неуравновесения Борис Джонсън. Лондон изведнъж счете за нужно да съобщи, че се разглежда възможността от създаване на троен пакт между Лондон, Варшава и Киев. Нещо да ви напомня това за навечерието на Втората световна война, с по-различни участници, но със същата цел – война на Изток.

На САЩ не е нужна просто война на Украйна. На САЩ е нужна такава война, която ще им позволи да запазят своите позиции в Западна Европа. Най-добрият вариант за тях е да представят Русия като неадекватен агресор, който напада "беззащитната, миролюбива, тръгнала по пътя на демокрацията Украйна".

Заслужават внимание и някои последни нюанси в позицията на Берлин не само с опитите за реанимиране в последния момент на Нормандската четворка Русия – Германия – Франция – Украйна, но и с еволюцията около новия канцлер Шолц. Той беше извикан в САЩ, за да подпише като пореден канцлер "закона за канцлера" – канцлер-акта, разрешението на САЩ за временно управление на Германия. Но Шолц отказа за първи път след 1945 г. Освен това Германия отказа да доставя на Украйна оръжие. Германия не даде разрешение на англичаните да летят над нейна територия и да возят оръжие за Украйна. Берлин не позволи на Естония да даде на Украйна предадените й по-рано оръжия от бившата ГДР.

Опити за лавиране на Берлин? Все пак нещо, но дали няма да бъде твърде малко, твърде късно.

В момента ситуацията е такава, че срещу САЩ не са нужни никакви "Циркони", "Кинжали", "Авангарди", крилати "Калибри", "Сармати" и др. Засега срещу тях е достатъчна гросмайсторската позиция на Путин, Лавров, Шойгу и Герасимов в голямата игра.

Въпреки това "партията на войната" в САЩ е в пълен истеричен mode и направо молят Русия да влезе "поне малко в Украйна", за да имат претекст да хвърлят вината върху Москва и да офейкат и от Украйна, и от Източна Европа, като оставят след себе си хаос и унищожения.

Руските искания за писмено фиксиране на договорености не се дължат на това, че от "бумагата" има някаква голяма полза. Както се казва "всички договори са, за да бъдат нарушавани". Но това е опит на Москва да принуди така наречения "колективен Запад" да спре да работи във формата на отдавна загубената хегемония, да седне на преговорите, да се фиксират позициите и да се оформи вече променилата се в полза на Русия геополитическа ситуация.

Именно заради това Русия заплашва, че в случай на отказ на Запада ще предприеме мерки, които допълнително ще влошат и без това лошото му геополитическо положение.

Фактически целият набор от искания на Русия се свежда до това Западът да признае, че светът се е променил и че с това се промениха и правилата на играта. По принцип САЩ са готови да избягат от Източна Европа. Вече няма какво да крадат там. Но искат преди това да превърнат Източна Европа в пустиня за десетилетия и молят Русия "да влезе поне малко в Украйна".

Междувременно десетки влакове с оръжия и оборудване пристигат от Русия в Беларус, в това число два дивизиона С-400. С тях и със С-400 в Крим и Латакия и с "Искандер" от Калининград, и с радара "Мурманск", Русия може всеки момент да затвори цялото въздушно и наземно пространство над Европа, целия Близък Изток, Средиземно море, Северна Африка.

Помня всички етапи на Студената война след 1960 г. до днес, като по-голямата част от този период бях и съм активен участник във висшата международна журналистика, анализ и т.н.

Помня добре и западните журналисти, с които със сигурност не бяхме партньори, но повечето от които бяха също подготвени образовани и професионалисти.

Заради това и днес съм убеден, че Студената война, въпреки всичко, беше за предпочитане в сравнение с днешния лунатичен хаос и безумие.

Заради това не съм оптимист за очакващото ни.

Красимир Иванджийски
25 януари