Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
75 години контрареволюции: 75 години "Гладио" - Gladio /27/
Продължение от предишния брой
03.2022

След 1990 г. нашата основна хипотеза, а след това и доказана теза, за атентата срещу Йоан Павел II беше, че атака с такава сложност би могла да бъде замислена и организирана само от тайни структури с богат опит в подобни операции и че единствената подобна структура е супер тайната мрежа на НАТО, с кодовото име Gladio /Gladio/. Така се наричаше мрежата в Италия, Австрия, Португалия, Испания, Швеция и т.н., която анализираме от над 30 години.

Днес това име е общоприето по отношение на мрежата на НАТО като цяло в Европа, със седалище в Брюксел.

Всъщност дейността на Gladio може да се разглежда в два етапа:

  • от 1945 г. до 2001 г., т.е. до тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. – години, в които Gladio беше основно оръжие срещу СССР и социализма под контрола на ЦРУ и НАТО;
  • и след 2001 г., когато "войната срещу комунизма" на Gladio морфира в Глобалната война срещу тероризма, т.е. срещу исляма, Русия и Китай, отново под контрола на ЦРУ, НАТО, Моссад, Mi6, "дълбоката държава" и банкерите.

От няколко броя се концентрирахме върху дейността на Gladio в Турция, Сивите вълци, Али Агджа, стрелбата по Йоан Павел II и др.

Сега ще се спрем на дейността на Gladio в Италия и Ватикана, както и в Германия, Португалия, Австрия и др.

Да се върнем накратко към генезиса на Gladio в Европа и неговото проникване в Италия и Ватикана с философията си за тероризма.

В края на Втората световна война се случи едно супер секретно събитие. ЦРУ все още не беше създадено, но OSS – Службата за стратегически услуги на САЩ, създадена по съвета на британците по време на Втората световна война, беше вече на място.

Алън Дълес, впоследствие начело на ЦРУ, сключи странно споразумение с нацисткия генерал Райнхард Гелен, ръководител на германското военно разузнаване. Дълес беше масон от 33-та степен и дълбоко обвързан с масонските международни банкери. Яростен антикомунист, генерал Гелен беше създал тайни армейски части, чиито членове бяха известни като "главорези". Те трябваше да действат като нормални граждани през деня и да станат убийци през нощта.

Скоро след споразумението от Ялта между Сталин, Чърчил и Рузвелт, Гелен беше транспортиран във Форт Хънт, Вирджиния, където беше преработен от агента на Ротшилд генерал Донован, ръководител на OSS. Във Форт Хънт беше договорено генерал Гелен да се върне в Германия под военната защита на САЩ и да реорганизира своите "главорези". Беше договорено също, че те вече няма да са главорези, а ще се наричат "гладиатори".

Това беше секретна операция на няколко лица, лоялни към международните банкери и вградени във военната и шпионска йерархия на САЩ.

Операцията нямаше одобрението нито от Конгреса, нито от Пентагона. Кой беше дал на тези хора властта да действат. Малко хора в правителството на САЩ знаеха за това. Медиите не знаеха нищо, както и хората в САЩ и Европа.

Тъй като операцията, известна като "Операция Gladio", нямаше официално одобрение от създадените по конституция органи възникваше въпросът откъде ще дойде финансирането.

Първоначалното финансиране от 200 милиона долара дойде от Фондациите на Рокфелер и Мелон. По онова време 200 милиона долара бяха огромна сума. Това че парите идваха от масонските международни банкови кланове, които притежаваха тези фондации, показваше, че Дълес и Донован са работили по заповед на тези семейства. Банкери не дават двеста милиона долара за благотворителност.

Парите се даваха за раздори и кръвопролития, за да може програмата им за Новия световен ред да бъде допълнително налагана.

Последващото финансиране се управляваше чрез други средства и по-специално от трафика на наркотици.

Gladio трябваше да проникне и да се разшири във всички западно-европейски страни – Италия, Германия, Австрия, Белгия, каuто и в Турция и Южна Америка и трябваше да претърпи трансформация.

Целта беше да се окаже съпротива на съветската армия, в случай че те нахлуят в Западна Европа.

Звената на Gladio в цяла Европа обаче се превърнаха в орган на подривна дейност вътре в страните от НАТО, включително в Турция, под предложа, че ограничават комунистическото влияние.

Всяка страна от НАТО имаше своя тайна Stay behind армия, съставена от различни тайни части. Тези звена бяха използвани за убийство на избрани хора, извършване на саботажни дейности под фалшив флаг, подстрекаване на преврати, елиминиране на политици на високо равнище, актуални премиери, бивши премиери, бъдещи премиери и т.н., които пречеха на политическите цели, разработени от ЦРУ и тайната група от офицери от американската армия.

Името на генерал Лемницер беше най-важното в това отношение, що се отнася до американската армия. Лемницер беше отстранен от Съвместния началник-щабове от Джон Кенеди и изпратен в Европа. След това Лемницер участваше в убийството на Кенеди заедно с няколко агенти на ЦРУ.

В различните страни подразделенията на Gladio носеха различни имена.

В Швеция тайната армия беше известна като Sveaberg, в Австрия подразделението носеше кодовото име Osterreichisicher Wander-Sport-und Geselligkeitsverein (Австрийски клуб по туризъм, спорт и общество), в Германия това беше Technischer Dienst des Bundes Deitscher Jugend (TD-BD, Техническият отдел на Лигата на немската младеж).

В Гърция Gladio беше с кодовото наименование "овча кожа", докато в Турция беше кръстено "Counter-Guerilla.

Италианските части носеха името Gladio.

Скоро след като бяха създадени, подразделеният на Gladio в някои държави, по-специално Франция, Австрия, Германия и Швеция, стигнаха до знанието на властите. Но те не направиха нищо срещу тях, освен във Финландия, където ръководството демонтира Gladio още през 1945 г.

Няколко години след Втората световна война френските власти разбраха за частите Gladio във Франция. През юни 1947 г. социалистическият френски министър на вътрешните работи Едуард Депре обяви на пресконференция, че френските власти са открили тайни десни части на съпротива, които са планирали "Операция Bleu", атака, която би се състояла през юли или август 1947 г. Те бяха демонтирани, но година по-късно отново бяха на място.

В Австрия тайните нацистки и десни крила бяха открити през 1947 г. Те притежаваха сериозно оръжие, включително ракетна артилерия. Те бяха съдени, но по време на следствието двамата им лидери твърдяха, че са защитници на държавата.

Двамата лидери бяха осъдени на смърт през 1949 г. за предателство, но след като бяха в затвора за кратко, излязоха и бяха помилвани от австрийския канцлер. Не беше дадено никакво обяснение за това скандално решение. Дълбоки, тъмни и много мощни сили действаха, за да ги защитят на всяка цена. Двамата лидери твърдяха по време на процеса, че са финансирани от ЦРУ.

В Германия човек на име Ханс Ото влезе в полицейски участък във Франкфурт през 1952 г. и обяви, че е част от тайна структура, която е била обучена да взривява мостове в случай на "съветска инвазия". Той също така разкри, че неговата орган изация е получила милиони от ЦРУ и че съпротивата е била организирана от ген. Гелен, който се укрива във… Ватикана. Тези разкрития разтревожиха Август Зин, министър-председател на Хесен и той арестува всичките сто членове на организацията. Той поиска пълно разследване на дейността на организацията Technischer Dienst des Bundes Deitscher Jugend (TD-BD, Техническият клон на Лигата на немската младеж). Накрая, по указания на висшите органи, германският върховен съд в Карлсруе отхвърли искането на Зин за пълномащабно разследване.

Арестуваните членове на TD-BD бяха освободени по заповед на Върховния съд. Не бяха посочени никакви причини за освобождаването, което принуди министър-председателя да отбележи горчиво: "Единственото обяснение за това освобождаване може да бъде, че хората от Карлсруе заявиха, че са действали под американско ръководство".

През 1953 г. шведските власти арестуваха бившия командир на SS Ото Халберг. Той беше обвинен в насърчаване на тероризма. Въпреки това, по време на съдебното преследване Холберг открито заяви, че няма да бъде наказан и че историята му ще бъде потушена, тъй като шведското правителство не би искало да се знае до каква степен са под влияние на ЦРУ и НАТО и той наистина беше освободен.

Горните инциденти ясно показваха, че мощни скрити сили успяха да принудят различни европейски правителства да не докосват Gladio, въпреки че Операция Gladio нямаше абсолютно никаква официална санкция от който и да е конституционно или законно конституиран орган или от правителството на САЩ.

Имаше и скрит компонент на тайното общество, който влияеше и защитаваше тази дяволска операция. В Италия беше създадена масонска ложа, известна неофициално като P2, за да се продължи каузата на Gladio и да се защити операцията.

Масонска ложа с името Propaganda Masonica беше създадена в Италия още през 1877 г., но Мусолини забрани масонството през 1924 г.

Тази ложа беше възродена под името Propaganda Masonica Due (Due е италианската дума за 2) и стана известна като P2.

P2 имаше в своите редици много влиятелни хора, включително водещи политици, генерали, членове на висшата съдебна система, личности в медиите и др. Например бъдещите премиери на Италия Джулио Андреоти и Силвио Берлускони бяха членове на P2. Дори бъдещият президент на Аржентина Раул Алберто Ластири беше член на P2.

Така стигаме отново до темата, която разработваме от над 20 години – Ватикана, Мафията, ЦРУ, наркотиците и т.н.

До 1955 г. се появи и католическият Gladio – Gladio. Свещениците и епископите бяха обучавани за реални военни битки.

Трима духовници ръководеха тази тайна армия от свещеници и епископи. Това бяха Августин Беа – ректор на Папския библейски институт, Гостино Казароли – личният чембърлейн, и Фиоренцо Анджелини – майстор на папските церемонии.

Това беше много тревожно явление.

Catholic Gladio, който е финансиран от ЦРУ.

Ватикана беше наясно с тези развития и ги подкрепи.

Всъщност ген. Бил Донован "Дивият", беше награден от Ватикана през 1945 г. Папа Пий ХII му връчи Големия кръст на ордена на Свети Силвестър, едно от най-престижните папски рицарски отличия. Тази чест му беше предоставена, след като Донован обсъди операция "Gladio" с папата и го информира, че тя има за цел да се противопостави на "червената заплаха". Въпреки факта, че християнството забранява лихварството и въпреки факта, че Ватикана беше обявил масонството за светотатство.

Ватикана се насочи към банкиране. Неговите банки и фиктивни компании получаваха значителна част от приходите си от наркотици, като в същото време някои масонски елементи бяха разрешени или проникнаха дълбоко във ватиканската йерархия.

По-късно се появи списък на някои видни католически масони, включително тези, които са заемали важни длъжности във Ватикана. Беше ясно, че Ватикана е проникнат от масони и че те оказваха влияние върху избора на папски кандидати, в т.ч. на Йоан Павел II и т.н.

След първоначалната "безвъзмездна помощ" от 200 милиона долара от фондациите Рокфелер и Мелон, тези, които бяха отговорни за тази операция в САЩ, по-специално OSS и след това в ЦРУ, откриха, че могат да финансират своите тайни дейности чрез трафика на наркотици. Това изискваше участието и на мафията.

Затова скандално известният Чарлз "Лъки" Лучано, босът на мафията, който излежаваше присъда от 50 години изправителното заведение "Клинтън" в щата Ню Йорк беше "приближен" от Службата за военноморско разузнаване (ONI), която обеща освобождаването му и репатрирането му в Сицилия, откъдето е дошъл, в замяна на работа за ONI. Така един мафиотски главорез стана агент на ONI и чрез безпрецедентни правни процедури беше осигурено освобождаването му. В Сицилия "Лъки" Лучано постави сицилианската мафия под влиянието на ONI. Той се завърна в Сицилия през 1946 г. и беше посрещан като герой.

През 1947 г. отношенията между ЦРУ (което току-що беше създадено) и мафията бяха формализирани в смисъл, че условията на "работните взаимоотношения" бяха уредени. Това се отнасяше особено за финансовите аспекти на трафика на наркотици.

ЦРУ переше голяма част от мръсните си пари в банката на Ватикана – OIR. Тези пари трябваше да се използват за влияние върху изборите чрез репресии на левите партии, тероризирането им чрез "гладиатори", влияние върху медиите и т.н. През 1948 г. ЦРУ премести 65 милиона долара във Ватиканската банка. Година по-рано правителството на САЩ вложи 350 милиона долара във Ватиканската банка за "икономически помощи и политически плащания".

Идеята да се използват пари за наркотици за финансиране на скрити дейности беше родена от полковник Пол Е. Хелиуел, който взе назаем от Гоминтана на Чен Кайши по време на мандата му като началник на OSS в Китай. Всички герои като Дълес, Донован, Енгълтън, Уиснер и други, решиха да възприемат тази стратегия. Беше решено, че така получените пари ще им позволят да извършват подривни дейности без одобрение от който и да е конституционен орган или орган на правителството на САЩ. "Героите се съгласиха да предизвикат епидемия от наркотици сред ниските слоеве на обществото в САЩ, по-специално в черната общност. Много скоро ЦРУ установи, че се нуждае от повече източници на хероин и нови маршрути, тъй като сицилианската мафия не можеше вече да отговаря на изискванията.

ЦРУ и военните откриха нови места за отглеждане на мак и прокараха нови маршрути.

Корсиканската мафия също беше привлечена от ЦРУ в трафика на наркотици, след като я използваха, за да разбият работническите съюзи в морските пристанища и доковете, които отказаха да разтоварят стоки от американски кораби в знак на протест срещу войната във Виетнам.

Марсилия се превърна в нов център на наркотичната индустрия. Маршрутът за Югоизточна Азия и Турция се разработваха за контрабандата на хероина през Балканите, в т.ч. през България и Сърбия от турската мафия, клубът Сафари, P2, ЦРУ, Банката на Ватикана и т.н.

Но най-важното беше изгревът на чудовището на наркотрафика – банката на ЦРУ и хероина – ВCCI…

Изграждането на Gladio в Европа се развиваше едновременно както в Италия, Англия и Турция, така и в Германия, Австрия, Португалия, Ватикана и т.н.

Нека започнем с по-важните операции с фалшив флаг в Италия.

На 12 декември 1969 г. бомба експлодира в претъпканото фоайе на земеделска банка на площад Фонтана в Милано, убивайки седемнадесет души и ранявайки осемдесет и осем. В същия ден в рамките на час още три бомби експлодираха на различни места в Рим, ранявайки 40 души. Тази вълна от атаки срещу невинни цивилни беше приписана на "елементи от лявото крило". Осемдесет заподозрени от лявото крило бяха арестувани. И пак – 16 години по-късно, беше установено, че тероризмът беше извършен с операция на "Gladio". Италианската полиция откри, че истинските извършители са от фашистката организация на има Ordo Nuovo (Нов ред). По-късните разследвания, продължили почти три десетилетия, разкриха, че бомбардировките са били извършени с участието на капитан от ВМС на САЩ Дейвид Карет, оперативен служител на ЦРУ.

Година след бомбардировките на площад Фонтана беше планиран преврат и опит за сваляне на италианското правителство на 7 декември 1970 г. Той е известен като преврата на Боргезе. Боргезе беше черен принц (черното дворянство включваше онези, които застанаха на страната на папата след възхода на Гарибалди в Италия).

Хунио Валерио Боргезе беше командир на италианско командно звено, което след капитулацията на Италия през 1943 г. започна да атакува италианските партизански групи, подкрепяни от Италианската комунистическа партия. Той беше арестуван за военни престъпления през 1945 г. Но тъй като бащата на Джеймс Исус Ангълтън от оперативната служба на OSS и впоследствие оперативен служител на ЦРУ, беше негов приятел (бащата на Ангълтън също работеше за OSS) дойде на помощ на Боргезе. Спасяването му обаче не беше без скрита цел. Повече от 10 000 фашисти, воювали под негово командване, бяха необходими за тайните части на Gladio. Боргезе беше прехвърлен под военното командване на САЩ след ареста му, впоследствие освободен и поставен начело на италианския "Gladio".

Превратът Боргезе беше спрян в последния момент, когато се разкри, че правителството е разбрало и е готово да въведе военно положение. Когато през 1974 г. Боргезе почина, имаше спекулации, че той е бил отровен Три десетилетия по-късно беше установено, че в убийството е замесен американският военен аташе в Рим.

Бившият италиански министър-председател Алдо Моро беше отвлечен на 16 март 1978 г. по време на път за парламента, където трябваше да обсъди правителство на национално единство, включващо коалиция от христяндемократи, социалисти и комунисти. Алдо Моро беше министър-председател на Италия от 1963-1968 г., а след това от 1974-1976 г. При посещение в САЩ през 1974 г. Хенри Кисинджър го заплаши: "да изоставиш политиката си за привличане на комунистите в сътрудничество, иначе ще "платиш скъпо за това". След отвличането на Моро премиерът Джулио Андреоти, който беше член на масонската ложа P2, обвини организацията от лявото крило – Червените бригади. Започна търсене на Алдо Моро, но никъде не беше намерен. По времето на отвличането на Моро президент беше Франческо Косига. През 2008 г. той заяви, че е разрешил разпространение на фалшиво изявление, че Моро е бил убит, докато Моро е бил жив по това време. Той също заяви, че Моро е убит в името на "стабилността на държавата". Това беше признание, че държавата е убила Моро чрез звената на "Gladio".

Най-смъртоносният атентат на Gladio беше извършен на 2 август 1980 г. на гарата ва Болоня. Бомба със закъснител експлодира в чакалнята на гарата, убивайки 84 души и равнявайки 200. Тази касапница разтърси Италия. Това беше и началото на разкриването на операциите на Gladio в Италия.

Експлозивът беше използван изключително от американската армия. Бившият италиански министър на отбраната Пауло Тавиани заяви пред магистрат по време на разследването през 1990 г., че "по време на управлението му италианските тайни служби са били ръководени и финансирани от "момчетата във Виа Венето", т.е. агентите на ЦРУ в посолството на САЩ в сърцето на Рим.

ЦРУ даде своето одобрение за поредицата от атентати в Италия през 70-те години, за да сее нестабилност и да попречи на комунистите да поемат властта. ЦРУ искаше чрез раждането на краен национализъм и крайна десница, особено Ordo Nuovo, да спре (Италия) да се плъзга наляво.

Ложата P2 беше под подозрение и когато полицията нахлу в резиденцията на Личо Джели, където откриха списък с 962 членове на P2. Списъкът включваше висши военни офицери от италианското и аржентинското разузнаване и сигурност, както и важни политици, съдии, медийни личности и т.н. Багажът на дъщерята на Джели беше проверен, когато тя заминаваше от летище Рим. Нейният куфар съдържаше два секретни документа, разкриващи генералния план на P2, участието на американските агенции в тези саботажни дейности и връзката между P2 и американските агенции.

Официалните данни показват, че само в периода между 1 януари 1969 г. и 31 декември 1987 г. в Италия е имало

14 591 акта на насилие с политическа мотивация – 491 мъртви и 1181 ранени и осакатени – без аналог в никоя друга европейска държава.

След края на Студената война през 1990 г. Gladio беше използван и за елиминирането на шведския премиер Олаф Палме . Той беше убит с куршум на неизвестен убиец, докато беше още премиер.

Защо беше убит Олаф Палме? Тези, които контролираха Gladio на оперативно ниво, т.е. ЦРУ и някои висши военни офицери, упражняващи контрол над военните агенции, бяха решили, че всеки политик или лидер, който пречи на целите на ЦРУ трябва да бъде елиминиран.

Олаф Палме беше привлекателна фигура, която бе запалила надеждата сред западните хора. Той беше съпричастен към палестинците, критикуваше политиката на САЩ и Израел и опитваше да спре войната между Иран и Ирак. Когато излизаше от Grand Cinema в Стокхолм на 28 февруари 1986 г. един убиец излезе и го застреля в гръб. Той също рани и г-жа Палме. Полицията действаше странно. Въпреки призива за помощ, бяха необходими цели седем минути, за да пристигнат първите полицейски коли. Нямаше блокиране, както се очаква при тези обстоятелства. Най-сериозното обвинение беше, че "полицията е помогнала на стрелеца да избяга".

Две години след убийството дребен наркодилър – Петерсън, се появи като убиец и първо беше осъден, а след това оправдан. По-късно, през 2004 г., той обяви пред медиите, че има съобщение за сина на Олаф Палме и би искал да се срещне с него. Но срещата не се състоя. Петерсън беше намерен в кома в апартамента си със сериозни наранявания на главата на 16 септември 2004 г. Не оцеля. Вестниците съобщиха, че за последно е бил посетен от полицията ден преди това, на 15 септември.

Шведско-американският журналист Джон Андерсън, който от години разследваше убийствата на Кенеди и Палме написа: "Отговорността за убийството на Олаф Палме е на ЦРУ и на Gladio, контролирана от американския разузнавателен апарат. ЦРУ и Джордж Буш бяха "лошите момчета". Буш продължи политиката на войни за печалба с доставки на оръжия за Иран, Ирак и Контрите в Никарагуа".

Gladio не се задоволи само с убийството на Олаф Палме. На 10 септември 2003 г. шведският външен министър Анна Линд беше намушкана, докато пазаруваше в ексклузивен магазин, и почина на 13 септември в болницата, след часове операция. Анна Линд беше широко възприемана като наследник на Олаф Палме и нейният мироглед беше подобен на неговия.

Анна Линд на 3 април 2002 г. с писмо до Европейския съюз го призова да прекъсне връзките с Израел в знак на протест срещу престъпленията на Тел Авив срещу палестинците и че единственото решение в Близкия Изток се крие в прекратяването на израелската окупация в противен случай всички ще станат заложници за конфликта.

Това изигра важна роля при оформянето на решението на ЕС за политика в полза на палестинския президент Ясер Арафат, различна от тази на САЩ.

Анна Линд беше четвъртата видна шведка, която се противопостави на Израел. Първият, граф Фолке Бернадот, беше убит от прословутите терористи на Stern Gang през 1948 г. Той беше главният преговарящ на ООН за Палестина.

Генералният секретар на ООН Даг Хамаршалд, миротворец, беше убит в самолетна катастрофа през 1961 г. от британски и американски агенции.

Олаф Палме беше убит през 1986 г.

Убиецът или убийците на Линд избягаха много лесно от магазина. Нямаше съпротива от охраната.

Видеокамерите, където беше нападната, камерите на ескалатора или не работеха, или мистериозно бяха изключени този ден. Линейката пристигна след минута със старшият съветник от министерството на Линд. Дали линейката чакаше зад ъгъла заедно със старшия съветник в нея? А на полицията бяха необходими 10 минути за да пристигнат.

Според първоначалните съобщения Линд беше само намушкана в ръката и не беше сериозно ранена. Но след това тя почина след "продължителна операция".

Има много въпроси без отговор за нейната смърт и до днес. Разследването показа, че Линд е била следвана онази сутрин най-малко от четирима убийци, най-вероятно сговор на ЦРУ, МОССАД и Gladio.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 316, March 2022
Възможно ли е да настъпи ядрена зима на планетата
Вероятността някоя от ядрените държави умишлено да вземе решение за ядрена война е малка. Колкото и напрегнати да са отн...
    Русия и Беларус се обединиха в навечерието на Студената война
В периода 10 - 20 февруари се проведоха мащабни съвместни учения на Русия и Беларус "Съюзническа решимост – 2022". По вр...

 



 

 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com