'23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 | '15 | '14 | '13 | '12 | '11 |
'10 | '09 | '08 | '07 | '06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Все пак ни четат
От главния редактор
Както се казва, актуалната ситуация върви от лошо към по-лошо.
Заради това още през лятото на 2021 г. предупредих читателите, че минаваме към извънреден режим. Това, не само в информацията, но и в политиката и военното дело означава, че ситуацията се променя не с месеци или дни, а с часове и даже с минути. И е напълно непредвидима.
От началото на 2022 г. тя е още по-непредвидима, тъй като не съм сигурен дали ще мога да издам следващия брой на "Строго секретно" или да поддържам сайта в интернет при евентуално неблагоприятно развитие на военната ситуация в Европа и света.
В случая това означава, че от датата, когато вестникът влиза в печатницата до датата, когато ще бъде по будките, може да се случи и най-лошото.
Работата в извънреден режим не е нещо ново за мен. През 50-те години на професионалната ми дейност поне 30 съм работил в извънредна ситуация, която нямаше нищо общо с онази, която се вижда на авансцената.
Но сега и авансцената, и кулисите са тотално извънредни, защото сегашната криза превъзхожда всички досегашни конфликти. Ситуацията е с много стеснен временен хоризонт, който само след няколко часа може да се промени радикално.
В момента, в който пиша тези редове, войната изглежда неизбежна.
Светът е в безпрецедентна криза. Никой не може да предвиди кога и как ще завърши.
Що се отнася до "Строго секретно", много вода изтече под моста на времето от момента, когато преди 29 години започнах да издавам това уникално издание. През тези три десетилетия станахме един от най-важните световни информационни и аналитични агрегати.
Устояхме на всякакви бури. С това твърдение ще напомня, че останахме напълно независими и безкомпромисни издатели.
Но едновременно се превърнахме и в гръмоотвод на много бури, които най-напред удряха в нас. Но, както се казва "можете да оцените човека не заради неговите приятели, а заради качеството на неговите врагове".
Поне в това отношение съдбата не ме жалеше. Имах възможно най-качествените врагове за последните 50 години.
Но не искам да си плащат сметките. Приемам го като "данък на времето", в което ни се падна да живеем на тази неблагодарна сцена.
С цялото уважение към читателите на "Строго секретно" – минали и сегашни. И бъдещи. Дано.
Красимир Иванджийски