Русия изпревари Запада точно с един ден преди режимът в Киев и неговите западни покровители да атакуват Донбас и Луганск, и само с няколко часа – преди атака на Киев срещу Беларус.

Войната на Киев срещу ЛДНР и Беларус трябваше да започне през нощта на 24-25 февруари. /Преди това беше планирана за 8 март./

Москва ги изпревари с един ден и започна специалната военна операция с която спечели стратегичната инициатива.

Операцията беше с отговорен край – според развитието на обстановката, т.е. не определяше сроковете и крайните цели.

Движението се знаеше само в Генералния щаб на Русия, плановете се променяха динамично, според ситуацията на място.

Украйна е само част от започналата колосална битка за бъдещето на човечеството, битка, която няма да завърши бързо.

Що се отнася до Украйна, Русия получаваше информация за плановете на НАТО да разположи 4 военни бригади (2 сухопътни, 1 морска, 1 въздушна) на територията на Украйна, още от декември още. Освен това и въздушна бригада с възможност да носи ядрени бойни глави.

НАТО искаше да разположи тези войски до лятото на 2022 г., като планираше начало на операцията за 8 март и да провокират конфликт с пълномащабни военни операции срещу Русия с ядрено, и с биологическо оръжие.

С една дума – Трета световна ядрена война срещу Русия. Ключовата роля беше отредена на контролирания от САЩ режим в Киев.

Алгоритъмът на действие на украинската страна беше прост. Сутринта на 17 февруари беше открит огън по линията на съприкосновението в Донбас срещу цивилни и промишлени обекти. Същият ден Зеленски съобщи, че няма да изпълнява минските договорености и няма да отиде на преговори с Донецк и Луганск, т.е. Киев заяви, че Украйна няма намерение да изпълнява Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Донбас и комплекса от мерки за изпълнение на минските споразумения.

На 17 февруари Министерството на външните работи на Русия връчи писмен отговор на писмения отговор на САЩ на руските искания за гаранции за сигурност в Европа.

Отговорът на САЩ, както се и очакваше, беше "не" – отказват каквито и да било ограничения на разширението на НАТО, в това число и в Украйна, което беше и е едно от основните искания на Русия до САЩ и НАТО от 17 декември 2021 г.

Определихме тези искания на Русия към САЩ и НАТО като "най-важният документ на ХХI век". Според тях Западът трябва да бъде върнат в рамките на международните закони. Гаранциите за сигурността трябва да са еднакви за всички.

Международните договорености трябва да се спазват, в това число за неразширението на НАТО на Изток извън пределите на линията Одер – Ниса между Германия и Полша, и връщането на Европа във военно отношение към ситуацията от 1997 г., което се отнася и за Украйна, изпълнение на всички задължения, поети в рамките на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в Истанбулската декларация от 1999 г. и Астанската декларация от 2010 г.

На 21 февруари 2022 г. президентът Путин подписа укази за признаване на независимостта и юридическата субективност на Донецката и Луганската народни републики и подписа договорите за дружба и сътрудничество и техния военен компонент.

Едновременно Путин произнесе реч с дълбок исторически екскурс за Украйна, Европа, САЩ и света.

Преди това, на 17 февруари, нацистките украински части започнаха обстрел с различни калибри на Донецк и Луганск.

На 18 и 19 февруари ръководителите на Донецката народна република и на Луганската народна република обявиха евакуация на мирното население на територията на Руската федерация, където в Ростовска област са подготвени места за приемане и разполагане на гражданите на двете републики. Ще бъдат евакуирани над 700 000 души – жени, деца, възрастни.

Едновременно в двете републики беше обявена пълна мобилизация срещу украинските части, строени в боен порядък и чакащи заповед за атака срещу двете републики.

Заповедта беше дадена.

Ще припомним как започна операция "Барбароса" на 21 юни 1941 г. на Хитлер срещу СССР.

Сигналът "Алтон" означаваше, че настъплението се пренася за друга дата, въпреки че войските на Хитлер по това време вече ще се намират в пълна бойна готовност.

Сигналът "Дортмунд" означаваше, че настъплението, както е планирано, ще започне на 22 юни с движение на сухопътните войски и с прелитане на авиацията през границата в 3 часа и 30 минути.

Сигналът "Дортмунд" трябваше да бъде даден до 14.00 часа на 21 юни 1941 г.

На 18 февруари 2022 г. на горния фон се появиха сведения, че режимът в Киев е дал заповед "Дортмунд", т.е. да се започне пълномащабна операция срещу Донецк и Луганск, вероятно за 8 март, изтеглена за 24-25 февруари.

Путин ги изпревари и овладя стратегическата инициатива.

След началото на руската спецоперация беше показана и картата на планираната атака в Донбас на въоръжените сили на Украйна, с разписание кога ще се нанасят далечни артилерийски удари, кога от авиация, кога удари на оперативно-тактическите групи "Север", "Юг" и "Изток".

"Изток" трябваше да действа при дисекцията на Донецк и Луганск. Даваха им три дни да стигнат до границата.

"Юг" ще действа заедно с "айдаровците".

На север – в Луганск, трябваше да действат въоръжените сили на Украйна под прикритието на "Десния сектор", т.е. трябваше да се срещнат в района на Комсомолск, южно от Донецк и да отсекат ЛДНР от границата с Русия.

В два дни се планираше да започне "пълно прочистване" на Донецк, Луганск, няколко други града да бъдат обкръжени и блокирани. Този план беше разработен съвместно с НАТО. Американците преди това прехвърлиха около 5000 свои войници в Полша, които трябваше да блокират калининградската групировка.

Втората групировка на САЩ от 1000 войници е бригадата Stryker (бронирани машини) в Румъния. Тази група трябва да блокира Приднестровието, така че миротворците, разположени там, да не могат да настъпят през юг към Одеса.

Всичко това беше набор от действия, които трябваше да започнат в нощта на 24 срещу 25 февруари.

Но Путин изпревари НАТО и спаси стотици хиляди животи в републиките и вероятно милиони по света.

Москва и Донбас изпревариха с един ден. Подразделенията на ЛНР и ДНР започнаха активно да действат с подкрепата на въоръжените сили на РФ.

Започна специалната военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна.

Първият етап беше демилитаризацията на Украйна – военните съоръжения, оръжейни складове, военна техника, авиация, ПВО и др., трябваше да бъдат унищожени.

Към 10-я ден от операцията над 40% от украинската територия бяха завладени от руската армия и 75% от украинската армия унищожена.

Към 14-я ден процентите бяха още по-големи, като обкръжени бяха Киев, Харков, Одеса и Краматорск, както и групировката на нацистите в Донбас.

Към 20-я ден на операцията започна денацифицирането, което ще продължава дълго време.

Тук ще разгледаме отново няколко основни аспекти на руската военна операция в Донбас и в Украйна.

Какъв беше очакваният обхват на операцията?

Първо, абсолютно никой нямаше никаква представа за действителния план. Това го знаеха само в Генералния щаб на Русия, който има задачата да подготвя планове за почти всяка извънредна ситуация. След като беше информиран за ситуацията, Путин, като главнокомандващ, трябваше да избере един от тези планове и да даде заповед за изпълнението му.

Какво очакваха по-голямата част от анализаторите? Ето няколко опции:

Повечето очакваха, че Русия ще изчака Киев да атакува и след това ще помогне на ЛДНР по начини, вариращи от непряка подкрепа до пълномащабно преминаване в Донбас.

Мненията за това докъде биха стигнали руснаците бяха разделени.

Преобладаваше думата "Донбас". Но вероятно в Генералния щаб стигнаха до заключението, че ако ЛДНР просто се върне към административните си граници, това ще отвори дълъг фронт, в който да се влива в западната помощ. Освен това украинските сили в Донбас бяха силно концентрирани, тежко въоръжени и "мотивирани", от нацистките групи вътре в тях. Всъщност около 60-75% от всички украински сили бяха подготвени за Блицкриг, като "Операция Буря", която НАТО извърши в Хърватия.

Заради това действителната заповед, която Путин даде на руските въоръжени сили беше съвсем различна.

Думата "Донбас" беше заменена с "Украйна":

• разоръжаване, т.е. демилитаризиране на Украйна, пълен отказ от настъпателно въоръжение;
• денацификация, т.е. забрана на националистическите, нацистки и неонацистки партии и обществени организации, отмяна на действащите закони за героизиране на нацистите и неонацистите;
• неутрален статут на Украйна. Никакъв НАТО. Един от гарантите е готова да стане Русия;
• руският език – втори държавен, отмяна на ограничаващите закони;
• признаване от Украйна на руски Крим;
• признаване от Украйна на независимостта на ДНР и ЛНР в административните граници на областите.

Това означаваше, че заповедта на Путин беше за стратегическа операция, обхващаща цялата територия на Украйна. С други думи, повечето мнения, експертни или не, които смятаха, че ще има тактико-оперативна руска интервенция в Донбас, бяха погрешни.

Какво да кажем за предвидените срокове?

Общият консенсус беше, че на Русия ще са необходими около 24 часа, за да превърне украинските въоръжени сили в по-малки, изолирани единици и подразделения, които няма да могат да координират атаките и движенията на силите. Тази част от "специалната операция" беше успешна и постигната навреме, като руснаците използваха максимално своето въздушно превъзходство и мобилност, но не щурмуваха всички градове или украинските укрепления.

Нацистите и босовете им в САЩ бяха предвидили, че руската операция за разчленяване и дезорганизиране на частите на режима ще засегне цяла Украйна, включително удари на далечни разстояния дълбоко в тила на укронацистите, но пропуснаха, че руснаците постигнаха стратегическа изненада със своето пълномащабно стратегическо настъпление.

Сега да разгледаме времевото разписание:

1. Разчленяването и дезорганизирането на украинската армия беше постигнато приблизително за 24 часа.

2. Затваряне на оперативния котел над силите на украинците в Донбас – беше постигнато за 2-3 седмици.

3. В рамките на същите две седмици Русия освободи цялото крайбрежие на Азовско море и голяма част от Черноморското крайбрежие, което сега е или под руски контрол, или под пряката блокада на Черноморския флот.

4. Също така, в рамките на тези две седмици Русия обгради Киев. Както навсякъде другаде руснаците предложиха хуманитарни коридори и обещаха безопасност и добро отношение към всички украински военнопленници (нацистите са изключени, както и чуждестранните наемници, те ще бъдат разпитвани и разстреляни). Но нацистите не се съгласиха на нищо, защото шефовете им в САЩ искат да се бият до последния украинец. И всичко това беше постигнато за две седмици и без числено превъзходство.

Що се отнася до загубите в личния състав, ако има 150 000 руснаци и още 200 000 украинци, които се бият помежду си, ще има кръв и от двете страни. Попитайте всеки военен и той ще ви каже, че ако 300 000 напълно въоръжени войници се бият помежду си, ще имате не стотици, а хиляди жертви от двете страни, плюс много цивилни. Военните анализатори имат формули за изчисляване на всичко – въоръжението, времето и разбира се, очакваните жертви.

В Руския Генерален щаб са планирали много варианти в продължение на месеци, дори години.

И с всеки план те имат записи за "приблизителните загуби". Ето защо Путин и руските генерали се опитаха да направят всичко възможно, за да минимализират загубите на цивилното население и личния състав.

В Генералния щаб се надяваха, че по някакъв начин украинският народ ще намери в себе си сили да "почисти къщата" от нацистите.

Това не се случи и няма да се случи скоро.

Следващият въпрос – какво не е специалната операция. Тя не е:

• не е повторение на Втората или първата световна война;
• не е повторение на едната/и двете войни в Чечения;
• не е повторение на руската военна намеса в Сирия;
• не е повторение на войната в Корея, Виетнам, Афганистан или всяка война, за която се сетите;
• не е Трета световна /поне официално и поне досега/;

Беше измислен много подходящ израз – специална военна операция, а не война.

И ето какво решиха руснаците:

• да започнат тактическа атака срещу силите на украинците в Донбас;
• да заобикалят всички укрепления и градове на укронацистите, които не желаят да се предадат;
• да развият своето тактическо нападение в оперативно, като обградят всички украински сили в Донбас;
• да се придвижат по крайбрежието, за да освободят Мариупол (тактически), след това да продължат на запад (оперативно развитие);
• да разчистят украинското небе и бързо да постигнат надмощие във въздуха, като по този начин драстично намалят способността на нацистите да бягат;
• след като небето е "безопасно" и украинската противовъздушна отбрана унищожена, да ангажират напълно своята авиация за разузнаване, близка въздушна подкрепа и придвижване на сили и т.н.;
• да блокират основните нацистки центрове – Мариупол, Николаев, Харков, Чернигов, Одеса и Киев. След това да изчакат да се предадат. За това градът трябва първо да се отърве от местните нацисти. Ако не могат да направят това, тогава се използват специализирано градско нападение;
• след това да се унищожи далечната артилерия, която все още нанася удари по ЛДНР от няколко места. След това да се блокират останалите сили и да се изчакат. Ако това се провали, да речем в рамките на една седмица, всички контролирани от укронацистите райони да бъдат обявени за "зони на открит огън";
• тогава да се освободи първо юга, т.е. цялото Черноморие;
• след това да се започне придвижване на силите към общата посока на централна Украйна (южно от Киев) и да се изчакат решения на стратегическо ниво от руския Генерален щаб и Кремъл.

Срещу това беше планът на САЩ, които са решили, че най-доброто нещо за тях е да имат колкото се може повече мъртви украинци. И това не е средство за постигане на цел, това е целта – нека тези туземци се избиват взаимно. Това е единственият план на Запада за Украйна.

Междувременно, ако не се промени нещо сериозно, сегашната "операция" ще се превърне в комбинирана операция, разоръжаване и денацификация на цяла Украйна.

Несъмнено в задачата за денацификация на Украйна ще бъде по-сложна и продължителна. Най-трудно е освобождаването на украинските градове от укронацистите.

Към 10 март продължи обкръжението от руските сили на Киев. Западната ос към Киев премина под контрола на силите на чеченския лидер Рамазан Кадиров, на руските формирования за вътрешна сигурност в Росгвардия и Лигата (бившата частна армия на Вагнер). Появата им не вещае нищо добро за укронацистите.

Към 10-15 март въоръжените сили на Украйна:

• вече бяха редуцирани до по-малко от 25% от първоначалния си размер, т.е. на практика не съществуват;
• почти всички останали сили бяха в един или друг вид котли;
• Русия имаше пълно въздушно надмощие;
• флотът на укронацистите вече не съществуваше;
• Русия обгради Одеса и в крайна сметка пое контрола над цялото украинско черноморско крайбрежие.

С други думи, Русия скоро ще има контрол над цялата Украйна с изключение на западните райони (западно от Виница и Житомир).

Това означава, че към 10-15 март войната приключи поне за украинските въоръжени сили. Големият въпрос е Киев. Това е голям град с голямо цивилно население и вероятно 30 000 - 50 000 бойци от всякакви видове (нацисти, Volkssturm, наемници, отряди на смъртта, грабители и т.н.). Логичното решение би било да се предложат на цивилните коридори за излизане от града, но режимът и Западът не допуска това, което ще повлече големи нови жертви.

Разбира се, ако Киев се съгласи на капитулация, тогава нещата могат да бъдат разрешени с най-малко жертви и страдания. Но това не е в плановете на Запада.

Поради тези причини руските части започнаха изграждането на котел не само около нацистите в Донбас, но и около цяла Украйна.

Както писах в началото, думата "Донбас" беше заменена с "Украйна". Което поражда още един въпрос – колко далеч на Запад са готови да отидат руснаците? И извън Украйна? Докато Западът капитулира? Не знам.

За първи път в историята наблюдаваме войната и резултатите й буквално онлайн. В този смисъл операции Z и V нямат аналози в историята на човечеството.

Няма аналок и онова, което САЩ предлагат на света "да прегърне хаоса и да живее в лудост".

Това е същността на момента и на реалностите на Третата световна война.

Въпросът сега е каква ще бъде конфигурацията на света в резултат на войната.

Ситуацията е изключително опасна и непредвидима, както на глобално стратегическо равнище САЩ – НАТО – Европа срещу Русия, така и на локално равнище Донбас – Украйна.

Ясно е, че каквото и да последва оттук нататък проектът Украйна, такъв какъвто го познаваме през последните 8 години, след майдана в Киев през 2014 г., вече го няма. Какво ще се случи с Украйна засега няма да коментирам.

Целта на САЩ в Украйна е ясна – Русия да бъде отслабена по същия начин, по който САЩ подкопаха СССР в Афганистан през 80-те години. Представяте ли си нов Афганистан в центъра на Европа?

Ясно е, че стратегическият пейзаж след Втората световна война никога не е бил по-опасен.

От едната страна имаме принуждаване към мир - от Русия, от другата – принуждаване към война - от САЩ. На стиковката е Украйна.

Единият полюс са САЩ и НАТО, които Русия принуждава към зачитане на нейните жизнени интереси и международното право и връщане към 1997 г., когато започна разширяването на НАТО на Изток. От другата е принуждаване към война от САЩ на Европа в Украйна, за да се спасят от неминуемия крах.

Русия начерта своите "червени линии" – никакво разширяване на НАТО в Украйна, ако САЩ и НАТО не дадат юридически гаранции за сигурността на Русия, отговорът ще е с военно-технически средства. Развръзката може да настъпи всеки момент.

На това равнище търпението на Русия към САЩ и НАТО приключи. Или – или. Или се съобразявате с нашите интереси, или започва бурята.

Заради това Украйна е само върхът на големите проблеми на стратегическо равнище Русия – САЩ. Това е същността.

И колкото повече САЩ се опитват да лавират или да се крият зад Европа, толкова по-ясен става този конфликт.

Или - или!

Какво може да означава второто "или"? Нещата са ясни – принуждаване на САЩ към мир с военни средства. Русия каза на САЩ: "Стоп, дотук, събирайте си багажа и обратно зад океана. Или ще се съобразите с нашите национални интереси, или…!"

Русия тръгна към преразглеждане на европейската и глобална система за сигурност след Втората световна война. Русия ще промени статуквото, независимо от онова, което САЩ могат да направят. Отлагането не е опция. Това се съдържа в алтернативата "или – или", за която Русия има решаващи военни козове.

Москва декларира, че спирането на разширяването на САЩ на Изток не подлежи на обсъждане. Но САЩ и НАТО отхвърлят това.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва, както и опитите на САЩ за протакане и печелене на време. Сега въпросът е какво ще последва.

Но преди това е другият въпрос – защо и как се стигна до сегашния момент, който ще определя международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влезе в световните учебници.

Русия никога не е разговаряла със Запада по този начин. Но дойде и този момент. Моментът е без прецедент. САЩ трябва да бъдат върнати в рамките на международното право и договореност. Но със САЩ вече не може да се водят преговори и да се подписват договори, от които те излизат когато си искат. САЩ доказаха, че са недоговороспособни. Русия не може да разчита на никакви празни обещания от САЩ.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко. Навсякъде.

Това е цивилизационна революция на глобално равнище и на преразпределение на местата на държавите на световната арена и преди всичко на стратегическо равнище между Русия и САЩ. "И, разбира се, Китай.

Противоречията в Русия – САЩ се превърнаха в непреодолима пропаст, от чието дъно се е вторачила в нас най-страшната война в историята на човечеството.

Новата сила на нова Русия са нейните нови оръжейни системи, въведени на бойно дежурство. Никога в историята Русия не е била толкова силна спрямо който и да било противник. И по времето на СССР.

Такъв момент се случва веднъж на 1000 години. Русия няма да го изпусне. Дойде време Западът да си плаща сметката.

Какви ще са тези "военно-технически средства"? Излишно е да спекулирам. Много от тях анализираме от 25 години.

Тук само ще отбележа две неща, които все още не се разбират.

Първо. През последните години се осъществи коренна и безпрецедентна промяна във философията на войната. Съвременната война се води с оръжия и противооръжия за далечни разстояния, даже на хиляди километри.

Именно оръжията на далечната война върнаха Русия в голямата игра със смазващо превъзходство – хиперзвуковите "Циркон", "Кинжал", "Авангард", "Сармат", атомните подводници с "Булава", противооръжията С-400-С-500, С-550 "Нудоль", действащи и в Космоса, колосалното торпедо "Посейдон", оръжията на военния театър начело с "Искандер", стратегическата авиация и т.н.

Заради това няма да гадая къде, кога и как тези оръжия ще бъдат използвани на глобално равнище. Ще бъдат използвани там по такъв начин и в такъв момент, какъвто е необходимо.

Второ. Така нареченият "алгоритъм на Путин", на който отдавна обръщам внимание и който се отнася не само за Украйна, Европа и НАТО, но и за САЩ.

Всъщност, действията на Путин са напълно предсказуеми. Така нареченият "алгоритъм на Путин" вече е известен на западните елити и на така наречената "дълбока държава".

За какво става дума? За степенуването на предложенията на Путин.

Първото предложение на Путин винаги е напълно приемливо и взаимоизгодно, даже с известен ущърб за интересите на Русия.

Второто предложение на Путин вече е доста тежко, но както се казва "все още може да се диша".

Третото предложение вече е най-тежкото – "или – или".

Това означава, че първото предложение на Путин е: "дайте да се разберем, това са нашите интереси, това са вашите, да намерим разумен компромис".

След като е отхвърлено, следва второто предложение на Путин, което е предупреждение и така се озвучава – ако не се вразумите, следват военно-технически мерки.

Когато и то е отхвърлено, следва третото и последно предупреждение – Русия повече няма да отстъпва, ще отстъпи западният свят. "Щом не искате, взимайте си куфарите и обратно. Иначе…"

С отхвърлянето от САЩ на трите предложения на Русия от 17 декември 2021 г., светът навлезе в сегашната мега криза.

Към Украйна започнаха да летят оръжия от САЩ, Англия, Балтийските страни, Румъния.

Американски инструктори "на място" обучаваха украински спецназ в Лвов.

Американски F-35 и F-16 бяха позиционирани в Източна Европа.

Танкове и бронетехника пътуваха от Гърция към границите на Украйна.

САЩ евакуираха посолството си от Киев в Лвов, подобно на бягството им от Кабул /Афганистан/.

В резултат на затъването и украинската бездънна действителност, Западът разбра, че всичко което е свързано с Киев, няма никакъв смисъл, освен в една точка. Украйна се превърна в гробище на чиято централна алея са изкопани гробовете на първите лица на САЩ и НАТО.

Ще припомним, че сегашна Украйна се появи в резултат на кървавия държавен преврат на англо-американския ционизъм /това е съчетанието/, който оттогава се занимава с държавен тероризъм, което означава, че Зеленски и Порошенко ще бъдат арестувани за престъпления срещу човечеството, ако преди това не офейкат в Израел.

Същото се отнася и за Източна Европа. Шерифът не се интересува от проблемите на индианците в Източна Европа. Те ще бъдат жертвани, за да се опитат САЩ да запазят господството си над Западна Европа.

На предна позиция е изтласквана Англия и умствено неуравновесения Борис Джонсън. Лондон започна да разглежда възможността от създаване на троен пакт между Лондон, Варшава и Киев, което напомня навечерието на Втората световна война, с по-различни участници, но със същата цел – война на Изток.

На САЩ не е нужна просто война на Украйна. На САЩ е нужна такава война, която ще им позволи да запазят своите позиции в Западна Европа. Най-добрият вариант за тях е да представят Русия като неадекватен агресор, който напада "беззащитната, миролюбива, тръгнала по пътя на демокрацията Украйна". След това и Европа.

От друга страна, целият набор от искания на Русия се свежда до това Западът да признае, че светът се е променил и че с това се промениха и правилата на играта. По принцип САЩ са готови да избягат от Източна Европа. Вече няма какво да крадат там. Но искат преди това да превърнат не само Източна, но и Западна Европа в пустиня за десетилетия.

Руските искания за писмено фиксиране на договорености не се дължат на това, че от "бумагата" има някаква голяма полза. Както се казва "всички договори са, за да бъдат нарушавани".

Но това е опит на Москва да принуди така наречения "колективен Запад" да спре да работи във формата на отдавна загубената хегемония, да седне на преговорите, да се фиксират позициите и да се оформи променилата се в полза на Русия геополитическа ситуация.

Но САЩ, като лунатици, предизвикват война в Украйна и искат да въвлекат Русия в нея.

Да припомним веригата от събитията:

• От края на октомври 2021 г. САЩ започнаха да разрояват световна истерия в информационното поле.
• В началото на ноември американците откриха струпване на руски войски "близо до границите на Украйна". Е, почти близо, на 350 км от границите на Украйна. Можеха да ги намерят и в Урал, и в Камчатка. Това географията, американците я нямат за нищо.
• В края на ноември западните политици започнаха единодушно да крещят, че "Русия е на път да атакува Украйна в края на зимата". В същото време декларираха, че Западът не приема "червените линии" от Русия, преди всичко за разширяването на НАТО и за Украйна.
• През декември руската страна обяви наличието на данни за подготовка на химическа провокация в Донбас.
• В средата на януари Международният център за стратегическо разузнаване (ICSI) въведе за Украйна "червено" предпоследно равнище на опасност, което означава крайно вероятна криза или сериозен конфликт, като пътуванията до тази страна не се препоръчват. Рискът за живота се оценява от среден до висок.
• В средата на януари стана известна секретната програма на ЦРУ за обучение на украинците и как да убиват руснаци. "Програмата се реализира една от базите в юга на САЩ, и в Донбас.
• Отправна точка за кръвопролитията може да стане провокация "под чужд флаг" и да се припише на руските спецслужби. Идентифицирани са 6 бойни украински групи, подготвящи терористични актове в Луганск и Донецк. Може и да е химическа атака в Горловка.
• На 18 януари американска армада от 22 кораба, в това число три самолетоносача, три десантни кораба и 4 подводници напуснаха Сан Диего.
• Държавният секретар Антъни Блинкен пристига в Киев на 19 януари, за да даде окончателните заповеди за по-нататъшните им действия.
• На 20 януари Блинкен беше в Германия, където се среща с новата германска външна министърка Аналена Бербок, съпредседател на Зелената партия и противник на "Северен поток 2". Договориха координация на взаимните действия.

В същото време:

• Англия изпрати на Украйна 1200 противотанкови гранатомети.
• Генералният секретар на НАТО признава към нарастване на въоръжаването в Европа.
• Дойдоха и визитите на Лиза Трасс и на министъра на отбраната най-накрая в Москва, а след това в Киев.
• От началото на февруари започна рязка ескалация на провокациите на Киев в Донбас.
• На 18 февруари започна евакуация на мирното население на Донецк и Луганск към Русия.
• На 18 февруари започнаха глобалните учения на стратегическите ядрени сили на Русия. Съчетанието им със започналите по-рано глобални военно-морски учения на Русия във всички световни морски акватории означаваше само едно нещо – поредно предупреждение на Русия към САЩ на стратегическо равнище.

Тези глобални военни учения по своя мащаб превъзхождат всичко, което познаваме даже от времето на СССР. И които, в своята военно-стратегическа същност, означават глобална блокада на САЩ и НАТО на цялата планета.

В края на януари и през февруари всички готови за бой руски кораби и подводници, както и съдовете за техническо подсигуряване, бяха едновременно изведени на полигоните на бойната им подготовка, те.. на бойна позиция в Средиземно, Северно и Охотско морета, Североизточната част на Атлантическия океан и в Тихия океан.

Но 10-20 февруари на територията на Беларус, покрай държавните й граници с Полша и Украйна, започна активната фаза на съвместните белоруско-руски учения "Съюзна решимост – 2022 г."

В "Съюзна решимост" взеха участие Южният, Централният и Източният военни окръзи, както и въздушно-десантните и въздушно-космическите сили на Русия. Намекът на Москва от военна гледна точка за първи път в новата история Русия провежда глобални маневри срещу конкретен противник – САЩ и НАТО, които са се разширили до нейните граници и застрашават националните й интереси.

Такова напрежение се предприема само когато големият конфликт, т.е. голямата война, е на прага.

Това е новата война на САЩ, която е тотална война срещу Русия.

Едновременно това е последната битка за контрола над света. Това е финалната битка между Запада и Изтока. Всичко напомня формирането на фронтовете на равнището от Студената война.

Русия каза – няма да има компромис, когато става въпрос за законните интереси на руската национална сигурност.

Що се отнася до американските заплахи, Русия даде своя отговор – всяко усилие за санкциониране на Русия ще доведе до "пълно скъсване на отношенията" между Русия и онези страни, които се опитват да налагат санкции.

И така, какво следва?

Украинската армия не е в състояние да устои дълго време на руската, с оглед пълното превъзходство на последната във всички видове оръжия, качественото професионално превъзходство на всички нива (от обикновен войник по договор до висшия щаб), както и по-високата морална стабилност. Украинската армия ще бъде смачкана.

Най-боеспособните украински части ще бъдат частично унищожени. Руската армия, след бързо прегрупиране, ще започне втория етап от настъплението, чиято цел може да бъде или достигане до сегашната западна граница на Украйна, или достигане на западната граница на СССР съгласно Рижкия мирен договор от 1921 г.

Във всеки случай скоро по-голямата част от Украйна ще бъде под контрола на руската армия и възниква въпросът какво ще се прави с всичко това. Преди началото на операцията Путин заяви, че няма да има окупация. целта на Русия е само да възстанови териториалната цялост на републиките в Донбас, да денацифицира Украйна и да накаже военнопрестъпниците в Киев.

За да се гарантира доброто поведение на Украйна, ще е необходимо, освен Донбас, под една или друга форма (може би дори чрез присъединяване към Русия), да се запази контрола над крайбрежните райони (Запорожие, Херсон, Николаев и Одеса). Това отрязва останалата част от Украйна от морето, лишавайки западните "приятели и партньори" от възможността да правят учения на флота "съвместно с Украйна". Освен това Русия получава сухопътна връзка с Приднестровието и достъп до Дунав, което й дава статут на дунавска сила и специални бонуси в дунавската търговия. Вероятно ще запази и контрола над Харков, което ще лиши Украйна от значителна част от остатъците от индустрията, включително "Турбоатом" и следователно дори от теоретичната възможност за реализиране на ядрения си проект.

Останалата част от Украйна може да се превърне в слаба конфедерация от суверенни региони, зависими от Русия, защото Западът няма да бъде заинтересован нито поотделно от тях, нито от всички заедно. Може да започне и развитие на конфедерация. Суверенните региони ще могат да провеждат референдуми за независимост и присъединяване към Русия, когато и ако Москва има нужда от това.

Подобен вариант за "различна Украйна" разширява пространството на възможните решения за Москва, позволявайки й да се върне към дипломатическото маневриране. В същото време отговорността за по-голямата част от Украйна ще е на суверенните власти на суверенните региони. Регионите, над които Русия ще запази контрола, са най-лоялните и най-перспективните по отношение на икономическото възстановяване (харковска наука и промишленост и южните пристанища). Освен това ще има и масово изселване на "украински патриоти" от контролирани от Русия региони, което ще ги направи още по-лоялни. Руското ръководство обаче знае как да изненада с неочакваните си решения и този път да се намери ефективно и красиво решение на украинския проблем.

И географията, и историята определят необходимостта Украйна да има неутрален военен статут, както по отношение на Русия, така и по отношение на Европа. Но специално за Русия. Това създава търсената стратегическа дълбочина на руската отбрана.

Оттук и основните постулати на руската платформа – пълна капитулация и демилитаризация на Украйна или физическо унищожаване на военния потенциал на страната. Денацификацията на всички неонацистки военни формирования. Отказ от всякакви претенции към Крим и територията на ЛДНР в границите на бившите украински региони. Фиксиране на неутралния военен статут на страната. Всички тези изисквания не се обсъждат.

Друг вариант е формирането на няколко независими републики според историческия принцип: Харков, Днепропетровск, Одеса, Николаев, Волин и т.н. Такива предложения започнаха да звучат вече в самата Украйна. Или формирането на по-мащабни формирования – Малорусия, Новорусия, Западна Украйна, Закарпатие, Буковина.

В крайна сметка е възможна и споменатата конфедерация с възможно най-широки правомощия на ландовете. Това е сложна конструкция, но има и исторически основи, които отговарят на манталитета на местните народи. По-трудно е да се изградят отношения с такива субекти, но при този сценарий е възможно и прилагането на принципа на Минските споразумения – предотвратяване на присъединяването на Украйна към НАТО.

И накрая е сценарият за пълен колапс на Украйна. И постепенното влизане на земите на Новорусия и Малорусия към Руската федерация – вариант, изпълнен с огромни рискове, но също приемлив в настоящата историческа разбивка.

В текущите събития САЩ могат да се разглеждат като може би основният бенефициент.

В началото имаше признаци на някакво условно "споразумение" с което Вашингтон се отърваваше от токсичния актив на висока цена за Русия. На определен етап обаче условията на "сделката" не бяха изпълнени, украинските военни бяха вкарани от Израел в конфронтация с Русия и Киев отказа да капитулира. САЩ прехвърлиха всички разходи за конфронтацията с Русия към Европа и така фактически премахнаха тежестта на конфронтацията с Москва и необходимостта да се държи под пряк контрол евразийския театър на военните действия.

Така САЩ елиминират отново основния конкурент Европа и най-вече Германия.

Сега Джо Байдън трябва да постигне друга задача – да предотврати по-тясното взаимодействие на Русия с Китай.

Но закъсня. Нещата там са с голяма динамика и още по-голяма инерция.

Русия работи проактивно не само в контекста на защитата на своята стратегическа сигурност, но и в перспективата за формиране на нов модел на търговски, технологични и финансови отношения с Китай и света.

Китай, Индия, ислямският свят Латинска Америка и Африка, Югоизточна Азия – това е пространството за изграждане на алтернативно бъдеще. Дори в ООН САЩ не успяха да сформират антируска коалиция. Срещу резолюцията, целяща да осъди Русия за действията в Украйна, сред 35-те въздържали се, освен Китай и Индия (една трета от населението на света), бяха и Пакистан, Шри Ланка, Виетнам, Алжир, Ирак, Мадагаскар, Сенегал, Конго и основната икономика на Черния континент – Южна Африка.

Новият свят ще бъде изграден от всички цивилизации и държави заедно, заедно със Запада или временно без него.