На 26 април военните министри на повече от 40 държави се срещнаха в американската база в Рамщайн (Германия), за да договарят доставките на оръжие за Украйна.

По този начин САЩ реанимираха коалицията на Хитлер срещу СССР от 1941 г., в която участваха повече от 40 държави, в т.ч. и България.

Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин, който председателстваше срещата, каза, че САЩ ще "преместят небето и земята", за да дадат на Украйна това, от което се нуждае. Остин приветства изявлението на германското правителство да доставя самоходни зенитни оръдия на Украйна.

Според Остин "повече от 30 съюзници и партньори, включително САЩ, вече са предоставили на Украйна над 5 милиарда долара военно оборудване". И добави, че контактната група ще координира действията на страните – партньори за оказване на военна помощ на Украйна на месечни срещи.

Наред с Германия и правителствата на Великобритания и Канада също обещаха да продължат да предоставят на Украйна военна помощ.

На челни позиции, по традиция, излиза Англия. В навечерието на срещата от Лондон бяха направени изявления, че Украйна има пълното право да атакува цели на руска територия, включително да използва британски оръжия за това. А британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че страната му разполага с ядрен арсенал и е готова да го използва.

Остин обяви новата цел на САЩ по отношение на Русия – да постигне максимално нейното отслабване в знак за трансформацията на конфликта, борба, в която Вашингтон пряко се изправя срещу Москва. Времената, когато САЩ можеха да седят отвъд океана, докато останалата част от света е във война, потънаха в забвение.

Показателно е мястото на тази среща. Рамщайн е активна авиобаза, където се намират командването на ВВС на САЩ в Европа и командването на ВВС на НАТО. Тази база е пряко замесена в украинския конфликт, поне по провеждането на разузнаване и доставка на товари до Киев. На нея са разположени и ядрени оръжия на САЩ.

От своя страна, руското ръководство взе решение, че, ако някоя страна се опита да се намеси в хода на специална военна операция в Украйна, създавайки стратегически заплахи, трябва да знаят, че стратегическите ответни удари ще бъдат светкавични. "Имаме всички инструменти за това – каза Путин. Такива, с които никой друг не може да се похвали в момента. И няма да се хвалим. При необходимост ще ги използваме".

По-рано беше съобщено, че на територията на Украйна са сформирани най-малко 16 различни въоръжени формирования, които включват наемници от над 50 държави.

Картината е ясна – изгражда се структурата на военна коалиция на Запада срещу Русия.

Вашингтон покани на събитието не само партньори от НАТО, но и други страни. Освен членовете на НАТО – 30 държави. В срещата са участвали още Финландия, Израел, Южна Корея, Украйна. Но ако се прегледа целия списък на участници, тогава всички тези лица са познати.

Приблизително в същия състав през 1941 г. европейските страни под диктата на Хитлер атакуваха СССР.

Днес малко хора на Запад си спомнят, че от 1934 г. насам почти цяла Европа беше обвързана с "мирни" споразумения с Германия. През същата година Полша сключи пакт за ненападение с германците. Декларацията беше първият външнополитически успех на Хитлер, който по този начин подсигури източните си граници и му позволи да се съсредоточи върху разширяването на своите западни граници. От своя страна полското ръководство се надяваше на "равноправен съюз" с германците. Но нито пактът за ненападение, нито съюзът с Англия и Франция помогнаха. На 28 април 1939 г. Германия прекрати споразумението и на 1 септември 1939 г. обяви война на Полша.

Англо-германското военноморско споразумение, подписано през 1935 г., позволи на Германия да придобие флот, който преди това беше забранен поради поражението на германците в Първата световна война.

Дания също се опита да установи приятелски отношения с Третия райх. Въпреки това през април 1940 г. германската армия окупира страната за няколко часа, превръщайки я в марионетна държава.

Франция, основният съперник на Германия, през 1938 г. също сключи пакт за ненападение с Хитлер. Страните се отказаха от взаимни териториални спорове и обявиха активно финансово сътрудничество. Берлин можеше да се съсредоточи в борбата срещу СССР. Всъщност Германия беше предпочитана и от Италия, Испания, Унгария и други държави, които станаха германски съюзници.

Няколко месеца преди избухването на Втората световна война германците сключиха пактове за ненападение с Литва, Латвия и Естония. Договорът съдържаше тайни клаузи за помощ срещу Съветска Русия.

Година по-късно Германия завзе тези земи в началния етап на войната. Отделно в тази поредица от споразумения, които всъщност бяха безполезни за европейската сигурност, беше Мюнхенското споразумение от 1938 г. Всъщност именно то отвори пътя за Хитлер към Изтока, като Втората световна война можеше да започне още през 1938 г.

Германия искаше да отнеме със сила териториите на Чехословакия, населени с немци. Великобритания и Франция направиха отстъпки. В резултат на това Чехословакия трябваше да отстъпи Судетите на Германия, на Полша – района на чешки Тешин, на Унгария – територии в Южна Словакия.

Хитлер не беше доволен от постигнатото и до 1939 г. превзе останалата част от Чехия.

Новите територии значително увеличиха индустриалния потенциал и въоръжиха германската армия. В Европа никой не устоя на възхода на Хитлер.

Всички европейски държави взеха участие в нацисткия Drang nach Osten. Съвсем доброволно . Днес всичките са в състава на НАТО.

Общо през годините на войната на страната на Хитлер воюваха 1,8 млн. от други държави. От тях бяха формирани 59 дивизии, 23 бригади, полкове, легиони и батальони.

По непълни данни безвъзвратните загуби на Германия и нейните съюзници възлизаха на около 11,8 милиона души. Загубата на цивилното население на Третия райх – около 3,3 милиона души.

Въпреки безславния край на тази общоевропейска кампания хората, които искат да завземат руските земи, не намалява. Неслучайно днешният Рамщайн напомня за Мюнхен от 1938 г. – в русофобската си същност.

Съставът на главните герои обаче е малко по-различен. Берлин смени мястото с Вашингтон, но Франция и Англия все още се опитват да решават съдбата на света. Тълпата остава почти същата. В нея по странен начин се появи Израел.

В цялата тази история с Рамщайн може да се види символика: тя, подобно на Мюнхен, води към общоевропейски крах. На Украйна вероятно е предназначена ролята на Чехословакия, която ще бъде делена. Кандидати са Полша, Словакия, Румъния, Унгария.

Ефектът от териториалното "домино" ще подкопае основите на сигурността на Европа, която започва да се руши. Според някои източници по време на срещата в Рамщайн е било взето решение за започване на военна операция на НАТО срещу Русия. Операцията може да започне, например с участието на военните контингенти на НАТО, разположени в Полша и балтийските държави. Западът залага на максималното удължаване на конфликта, възнамерявайки да води прокси война срещу Русия "до последния украинец", като осигурява Киев с оръжия.

Но колко дълго тези коалиция ще бъде "прокси" е голям въпрос. Ако на Хитлер отне малко повече от две години и половина по пътя от Мюнхен до атаката срещу СССР, то в съвременните условия, благодарение на супероръжията, месеците се компресират в седмици и в дни. Реално преходът от мир към глобална война може да отнеме часове и минути. И отново на дневен ред е старата максима "никой не искаше война, войната беше неизбежна.

В лятото на 1914 г. Първата световна война беше предопределена от съвсем обективни причини. Назряваше необходимостта от ново преразпределение на света, преди всичко икономическо.

Втората световна война беше резултат от непълнотата на това преразпределение.

Днес назряха причините за ново преразпределение, след като САЩ повече от 30 години се обявиха за главен арбитър на световните съдби.

Путин каза, че в навечерието на Великата отечествена война СССР е направил грешка и че няма да има такава грешка в историята на Русия за втори път. "Ние знаем добре от историята как през 1940 г. и началото на 1941 г. на миналия век СССР се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне да отложи избухването на войната. В резултат на това страната не беше готова да посрещне напълно нахлуването на нацистка Германия, която атакува СССР на 22 юни 1941 г. без обявяване на война. Врагът беше спрян и след това смазан, но с колосална цена. Втори път няма да направим такава грешка, нямаме право" – каза Путин.

Русия изпревари атаката на Украйна срещу ДНР и ЛНР с няколко часа.

Юни 1941 г. не се повтори. Съдейки по действията на САЩ и техните васали, те още не са разбрали или осъзнали това.