На 21 април Русия извърши първия пуск на най-новата си междуконтинентална балистична ракета "Сармат", която е най-мощната, с най-голям обхват и с най-унищожителен товар, в това число планиращите хиперзвукови блокове "Авангард".

"Сармат" е най-мощната, с най-голям обхват и с най-унищожителен товар машина на апокалипсиса

Това беше поредно – и може би последно – предупреждение към САЩ и Англия на стратегическо равнище.

Новата супер тежка междуконтинентална балистична ракета "Сармат" – РС-28 /наричана "новият Сатана"/ може да носи 10-15 тежки ядрени бойни глави, 15 най-нови хиперзвукови планиращи апарати "Авангард" или комбинация от бойни глави и средства срещу ракети. Това е епохално събитие.

Представете си "устройство", тежащо 208 тона, което носи 10 термоядрени бойни глави с автономна ускорителна мощност, по 750 килотона всяка или 15 блока по 150 килотона. Представете си?

Сега си представете, че цялото това "чудовище" ще достави за 35 минути на разстояние от 18 000 км (диаметърът на планетата е 12 742 км) своя товар до която и да било точка на планетата, даже през Южния полюс.

Знаем, че не можете да си представите, както и никой друг.

Каква е тази машина за апокалипсис? Ще се опитаме да обясним. Това е новата руска междуконтинентална балистична ракета РС-28 "Сармат" (по класификация на НАТО: SS-X-30), чийто изпитателен пуск беше извършен на 21 април. И беше успешен.

Няколко дни по-късно, на 28 април, беше съобщено, че Русия възнамерява да въведе на въоръжение най-малко 46 тежки МБР "Сармат". Общият капацитет на 46 тежки МБР "Сармат" е такъв, че е в състояние да унищожи площ от около 18,5 милиона квадратни километра, т.е. общата площ на САЩ и Канада.

На 30 април се появи инфографика, че ще са необходими 2 минути и 2 секунди за "Сармат" да унищожи Лондон. Преди това Борис Джонсън заплаши, че Англия може да използва ядрените си оръжия /срещу Русия/ без консултации с НАТО. Така че руското предупреждение беше и за него. Както и че до Берлин "Сармат" ще долети само за 1 мин. и 46 секунди, и до Париж – за 2 минути, и че с един удар "Сармат" гарантирано ще унищожи площ от 400 000 кв.км.

Това е междуконтиненталната балистична ракета "Сармат" – РС-28 /наричана "новият Сатана"/.

"Сармат" има много бърз старт, който я прави почти неоткриваема за спътниците на противника и за прехващане.

Има и още две характеристики – с обхвата си от 18 000 км тя може да нанесе удар по САЩ не над Северния, а над Южния полюс, където САЩ нямат никаква защита.

Всяка "Сармат" може да носи и хиперзвукови планери "Авангард", предназначени да избегнат всички противоракетни защити на противника, т.е. на САЩ.

С една дума, в момента "Сармат" е най-мощната ядрена ракета в света. И ще бъде такава още няколко десетилетия.

"Сармат" разполага и с възможност за фракционна орбитална бомбардировка (FOBS). За какво става дума?

Системата за частично бомбардиране от орбита (FOBS) е система за доставка на ядрено оръжие, разработена през 60-те години в Съветския съюз. Една от първите съветски програми за използване на Космоса за доставка на оръжия – FOBS, предвиждаше изстрелване на ядрени бойни глави в ниска орбита, преди да ударят целите си.

Подобно на кинетично бомбардиране, но с ядрено оръжие, FOBS притежава няколко особени качества – няма ограничение на обсега, траекторията на полета му не разкрива местоположението на целта и бойните глави могат да бъдат насочени към Северна Америка не над Северния, а над Южния полюс, избягвайки откриването им от NORAD – американската система за ранно предупреждение, гледаща на Север. Максималната височина на орбитата им е около 300 км. Това изисква ракета-носител, достатъчно мощна, за да може да пусне оръжието "на орбита".

Как работи FOBS.

От стартовата площадка в Русия "Сармат" е изстрелвана. Изкачва се към Космоса. Докато се изкачва, тя освобождава един или повече FOBS, например "Авангард", на около 150-300 км.

САЩ не разполагат с позиционирани радари, за да се вижда дали това се случва.

След като FOBS са освободени, те започват свой собствен полет, може и в друга посока.

В най-ранната точка за тяхното прехващане САЩ ще разполагат само с две минути предупреждение, ще бомбардират американските ракетни силози, обезглавявайки националната им отбрана, преди да могат да направят каквото и да било. Ще разберат чак когато градовете им започнат да се взривяват.

Сега да предположим, че ракетите са "изстреляни" към Южния полюс, където САЩ нямат никакви радари. Още повече, ако идват от Южния полюс и оттам летят на Север. САЩ не разполагат с никакъв радар за ранно предупреждение, обърнат на Юг. Нито един. И няма да знаят, че тези бойни глави или "Авангарди" са на път, докато не се покажат над Мексиканския залив и не започнат да се взривяват от Юг на Север, унищожавайки САЩ.

Да не забравяме, че всяка "Сармат" може да носи по 24 хиперзвукови средства "Авангард" с ядрена бойна глава или без – кинетична.

Малко математика – три ракети с по 24 хиперзвукови бойни глави прави 72 ядрени бойни глави.

Това е достатъчно, за да бъдат унищожени всички големи градове с население над 1 милион в САЩ, както и всяка военна база, която има значение в страната. С един удар само с три ракети "Сармат" САЩ ще бъдат унищожени.

И така, "Сармат" – господарят на съвременната война вече е на сцената, готов за използване.

Защо беше необходима още една тежка руска ракета? Ще обясним по възможно най-достъпният начин...

Представете си, че трябва да ударите цел на 10 метра с камък. По каква траектория ще хвърлите камъка? Най-вероятно просто ще го хвърлите право по посока на целта.

Въпреки това, ако целта е на 50 метра разстояние , хвърлянето на камък с пряко насочване няма да работи. Просто нямате сила да хвърлите камък достатъчно бързо за да прелети 50 метра. Можете обаче да промените метода на хвърляне и да хвърлите камъка в дъга. При подходящо умение и точност шансът да се удари целта от 50 метра е напълно реален.

Както ни учат в училище, за максимална далечина на полета камъкът трябва да бъде хвърлен под ъгъл от приблизително 45 градуса спрямо хоризонта. Тоест, чрез прилагане на приблизително една и съща сила е възможно да се постигне полет на камъка на различни разстояния, само чрез промяна на ъгъла на хвърляне.

"Калибри" и "Кинжали" са добри оръжия. Но те имат минус – сравнително малка далечина, около 1500–2000 километра. Тоест такава ракета няма да стигне до Северна Америка. Тя просто няма достатъчно гориво. Увеличаването на размера на резервоарите за гориво също няма да се справи, тъй като увеличаването на количеството гориво увеличава масата на ракетата. А за все по-голяма маса е необходимо все повече гориво. Оказва се омагьосан кръг. Какъв е изходът? Изходът е да се изпращат ракети не директно към целта, както правят "Калибър" или "Кинжал", а по същата крива траектория. Или по балистична дъга.

Ракетите, които се изпращат по такива траектории, се наричат балистични ракети. Това е най-страшното оръжие, способно да лети до междуконтинентален обхват от 7000 – 10 000 километра и дори по-далеч. Например прочутата "Сатана" ("Воевода") в най-добрата си модификация е способна да "отлети" на 16 000 километра. Тоест почти половината от екватора (дължината на екватора е 40 000 км).

Балистичните ракети, като правило, летят през Космоса, т.е. през пространство, в което няма въздух, а следователно и съпротива. Така ракетата не се нуждае от огромно количество гориво, за да прелети всичките тези 16 000 км с включен двигател. Двигателят на балистичната ракета работи само в началото за преодоляване на атмосферата (до височина около 100-150 км). След това лети по инерция (включва само малки двигатели за корекция на траекторията).

Това прилича на хвърлянето на същия камък. Камъкът няма двигател, той получава енергия само в момента на хвърлянето. По-нататък полетът става по инерция. Ако хвърлите камък в безвъздушно пространство, той ще отлети на няколкостотин метра от вас.

И така, какво ново предложи "Сармат"?

Междуконтиненталните балистични ракети са на въоръжение от средата на 20-ти век. Сега руската армия разполага с няколко вида такива ракети наведнъж.

Например "Топол-М", който стартира от мобилен влекач на колела.

"Булава" стартира от подводница, директно от под водата.

Или "Сатана", която стартира от специална шахта.

Накратко, има много балистични ракети, но всички те имат един недостатък – еднаква далечина на полета.

Да кажем, че най-мощната и съвършена от всички описани ракети – "Сатана", лети на 16 000 км. Това е много и лесно стига до САЩ.

Например разстоянието от Москва до Ню Йорк е само 7700 км. А от Бурятия до Тексас почти 12 000 км. Тези разстояния "Сатана" успешно преодолява. Но тя трябва да лети през Арктика. Защо? Защото това е най-краткото разстояние между Русия и САЩ.

Разбира се, самият полет през Арктика няма някакви критични недостатъци. Просто САЩ знаят от коя посока ще пристигнат. Затова на целия "фронт", от който може да долетят, американците са изградили система за противоракетна отбрана /ПРО/. Това са както сухопътни системи, така и системи на кораби, които постоянно се движат в северната част на Атлантическия и на Тихия океан.

Или ето как изглежда това на плоска карта:

Както казахме, балистичните ракети летят по инерция. Тоест, те не могат значително да маневрират в полет. Точно както камък, който сте хвърлили, не може да завие на 90 градуса настрани в полет. Ето защо "Сатана" не може да избегне американската система за противоракетна отбрана. Защото за да избегнете, трябва първоначално да насочите ракетата в посока от която САЩ не очакват никакъв удар.

Но "Сатана" не е в състояние да направи това, няма двигатели за това.

Американците знаеха това и затова в продължение на десетилетия изграждаха своята противоракетна отбрана приблизително по линията на инфографиката.

Но тогава дойде "Сармат".

Сега ще ви бъде лесно да разберете каква е основната характеристика на "Сармат". Тя е невероятната далечина, която значително надхвърля далечината на "Сатана". Съобщава се, че "Сармат" може да долети до САЩ през Южния полюс. Ето така:

Тоест ако по-рано ракетите се насочваха по посока на САЩ по най-късата траектория над Северния полюс сега те се насочват по посока на САЩ по най-дългата траектория – над Южния полюс. Земята е кръгла.

Тоест американците изградиха своята система за противоракетна отбрана срещу атака от север, но от юг всичко им е отворено.

Така Русия сякаш заобиколи САЩ отзад и направи цялата американска система за противоракетна отбрана безполезна.

Да, САЩ могат да започнат изграждането на нова система за противоракетна отбрана, но трябва да се знае колко е скъпа и колко време ще отнеме. Американците все още не са завършили сегашната си (северна) система за противоракетна отбрана.

Още един плюс на "Сармат" – освен дълъг обхват "Сармат" има и висока скорост на старта.

Това означава, че отива в Космоса много по-бързо от всички свои предшественици. Това се прави, защото всяка балистична ракета е най-уязвима, докато е близо до земята.

Тоест на теория "Сармат" не може да бъде свален дори по време на излитане. Той отива на недостижима височина в рамките на няколко десетки секунди.