"Златната афера" продължава да тежи над глобалния златен пазар и да внася огромна сигурност с основния въпрос – колко злато имат САЩ и дали въобще го имат заради огромната измама с волфрамовите кюлчета.

За първи път /може би в света/ се спряхме на нея още през 2009 г. и след това през 2020 г.

Спираме се на нея и сега, когато редица страни трескаво се опитват да репатрират златото си от САЩ, въпреки че там може отдавна, много отдавна, да го няма.

Да разгледаме "златната афера" от 2009 г., от юни 2020 г. и от май 2022 г., както и основният въпрос дали в трезорите на Федералния резерв на САЩ и на Bank of England има над 10 000 метрични тона фалшиво злато, т.е. заменено с волфрам.

И така, най-разпространеният начин за фалшифициране на златните кюлчета е да се направи в тях волфрамова сърцевина, покрита отгоре с тънък слой злато.

по своята плътност (маса и обем) металите са почти еднакви: волфрам (W) – 19,25 g/cm3, злато (Au) – 19,3 – 19,32 g/cm3.

Информацията за златните резерви на вяска страна е важна, но не винаги показва реалното им състояние. Така се сложи, че след Втората световна война по-голямата част от златните резерви на западните страни са в САЩ и Англия, т.е. златото физически се намира на друго място и там започват "номерата".

Но през 2009 г. избухна скандалът – има ли още злато въобще във Форт Нокс?

Според статистиката САЩ имат 8500 тона на разположение, но на практика това злато може да го няма или да е фалшиво. Преди 13 години историята с фалшивите американски кюлчета за Китай от Форт Нокс беше потулена. Кой, кога и къде го беше заменил, не е ясно и до днес.

Но през 2020 г. скандалът избухна отново, но в обратен вариант, т.е. фалшиви китайски кюлчета към САЩ, в което дълбоко се съмняваме, още повече че епицентърът му е Ухан, същият, на когото в САЩ стовариха и вината за Covid-19.

Вирусът беше заменен с фалшиво злато и със скандала, че златният резерв на Китай реално може да е най-големият притежател на златни резерви. Целта беше ясна – да се всее недоверие и да се елиминира Китай от златния пазар. /От началото на 2022 г. САЩ се опитват да елиминират и Русия с различни санкции./

Фирмата Wuhan Dingold Jewelry Inc. официално е основана през 2002 г. с мрежа от предприятия за добив на злато в провинцията Хубей, собственост на Народната банка на Китай. В хода на китайска приватизация – предприятията бяха регистрирани на Цзя Джихун – бивш високопоставен военен, решил да се занимава със златния бизнес. През 2010 г. Kingold дебютира в Nasdaq и оттогава акциите му нарастваха, тъй като фирмата се занимава със създаването на златен резерв на Китай, един от най-големите в света.

Тъй като и бизнесът за добив на злато от земята, предполага кредити, Kingold е правил заеми и е давал златни кюлчета като гаранция на банките. Общо банките са взели 83 тона, което се равнява на 22% от годишното производство на злато в Китай и 4,2% от държавния златен резерв за 2019 г.

В една банка – /разбира се в Хонг Конг/, решили да проверят кюлчетата и се оказало, че под тънкото златно покритие има волфрам.

И именно на този фон ще се върнем към споменатата колосална златна афера от 2009 г., но с други изпълнители на друго място. И не за 83 тона, а за 10 000 тона…

Това е аферата на ХХI век, въпреки че е започнала през 80-те и 90-те години на ХХ век. Със сигурност е най-голямата в историята на човечеството по отношение на златото. Защото в трезорите на Форт Нокс и Bank of England, както и в други централни банки, може да има над 10 000 метрични тона фалшиво злато. Става дума за колосална фалшификация и замяна с позлатени кюлчета, пълни с волфрам.

Информацията започна да прониква през октомври 2009 г., въпреки яростната съпротива на така наречените основни медии. Измамата беше невероятна. Едно нещо е да фалшифицираш 20 или 100-доларова банкнота, друго – ако става дума за фалшифициране на огромни количества злато, което винаги е било универсално средство и еквивалент на всяко богатство – лично, национално, държавно. С една дума – милиони кюлчета злато са фалшиви…

…През октомври 2009 г. /обърнете внимание – отново в Хонг Конг/ получиха пратка от златни кюлчета. Злато редовно се обменя между страни за изплащане на дълговете или за уреждане на търговския баланс. Повечето злато по света се държи в трезори под наблюдението на специална организация, базирана в Лондон (IMBA).

При получаване на пратката китайското правителство поиска специални тестове, за да бъде гарантирана чистотата на теглото на кюлчетата. В тях се правят четири малки дупки и златото се тества.

Но официалните лица бяха шокирани, когато установиха, че кюлчетата са фалшиви. В тях имаше пълнеж от волфрам, като само отвън бяха покрити с истинско злато.

Кюлчетата, с редовни серийни номера, с произход от САЩ, са били държани във Форт Нокс. Говори се, че пратката е била от 5600 – 5700 кюлчета, като всяко тежи 400 унции.

В началото експертите предположиха, че фалшификацията идва от Китай. Но китайците излязоха с декларация, че схемата е прилагана от САЩ.

За какво става дума. Преди години, по време на администрацията на Клинтън и неговите съветници Роберт Рубин, Алън Грийнспан и Лорънс Самърс, около 1,5 милиона фалшиви кюлчета от волфрам – 400 унции всяко, са били произведени в една рафинерия на САЩ (това прави над 16 000 метрични тона фалшиво злато). След това 640 000 от тези волфрамови фалшификати са били покрити със злато и продадени на международния пазар. Според американски източници измамата е за от 600 милиарда до 1 трилион долара, което даде възможност на федералния резерв на САЩ да си печатат колкото искат зелени хартийки.

Въвеждането на фалшивото злато, т.е. на волфрама е започнало още през 1991 – 1992 г., когато тогавашният президент Джордж Буш – старши, започна своя многомилиарден проект Hammer за икономическото унищожение на СССР и Източна Европа, кражбата на колосалния златен резерв на СССР, дестабилизирането на рублата и подкрепата на перестройката на Горбачов и Елцин.

Неслучайно на 1 ноември 2001 г. неговият син Джордж Буш – младши, като президент на САЩ, издаде Директива 13233, с която бяха унищожени или засекретени архивите на неговия баща, най-вече през периода 1990-1991 г. Сред тях е и визитата на Борис Елцин в САЩ през юни 1991 г. и неговата тайна среща с Джералд Калигън, председател на Федералната резервна система в Ню Йорк.

Авторът на проекта Hammer беше дългогодишният директор на ЦРУ Уилям Кейси. Волфрамът е идвал от "една страна от Източна Европа" – най-вероятно от предишен стратегически запас от времето на СССР, който е бил получен като "трофей" от Буш старши през 1991-1992 г.

1,3 – 1,5 милиона унции волфрам са били изпратени от Източна Европа в Панама, а след това по въздуха до Мена (щата Арканзас), когато губернатор там беше Бил Клинтън, преди да стане президент на САЩ. От Мена волфрамът е бил изпращан за покриване със злато и подпечатване на кюлчетата. След това са били връщани в Мена, откъдето са пътували към трезорите на Форт Нокс или към Панама.

В момента златните резерви в централните банки са около 30 000 тона. Говори се, че резервите на Федералния резерв на САЩ са над 8000 тона (но може и да са само 2000 тона), следват Бундесбанката и МВФ.

Това може да означава, че целият златен резерв на Запада е една голяма фикция.

Какво ще стане, ако доверието към златото изчезне, никой не знае. Може да се предполага, че истинското злато е много малко и една унция ще достигне 50 000 долара. Не е грешка. Става дума за 50 000 долара.

Начална информация за фалшивото злато се появи в края на януари 2004 г. в New York Post. Съобщаваше се, че един от висшите чиновници на NYMEX – борсата в Ню Йорк, е разследван от прокурора на Манхатън. Ставаше дума за Стюарт Смит, вицепрезидент на операциите на NYMEX.Това е човекът, който отговаря за записването (серийният номер на производителя) на всяко златно кюлче, което се е появило на борсата. Тези служители са длъжни да поддържат този архив. В него може да се направи оценка на физическите обеми на златото, преминали през борсата и да се докаже, че не съвпадат, т.е. че са по-големи от златото, което може да дойде от американските златодобивни и златопреработвателни операции.

Никой не знае какво се случи с този Стюарт Смит. Той получи административен отпуск от NYMEX и оттогава нищо не се чува за него.

По същото време се появи и друга изненадваща история (за която съобщихме през 2004 г.). На 14 април 2004 г. беше съобщено, че кланът Ротшилд, по-точно NM Rothschild & Sons Ltd., базираща в Лондон (филиал на инвестиционна банка, традиционно занимаваща се със златото), се оттегля от търговията със злато. Тогава се появи предположението, че Ротшилд правят това, защото знаят, че се задава "някакъв огромен скандал" и че не искат да бъдат част от него, въпреки че са го причинили.

Въпросите за спекулациите и състоянието на златния пазар по това време идваха от GATA.

Какво е GATA? Това е организация, която се опитва да разбере мошеничествата на Федералната резервна система на САЩ. Обвиненията на GATA са, че тази институция, със съучастието на централни и инвестиционни банки, търгуващи със злато в САЩ, от десетилетия манипулират неговата цена.

Какво е GLD? Това е съкращаването на Good London Delivery, асоциацията на лондонския златен пазар, която определя дали доставката на злато идва от доставчик, който е в техния списък и дали отговаря на стандартите, определяни от асоциацията и актуализирани от време-навреме.

Кюлчетата трябва да са чисто злато от 995,0 до 999,9 на 1000. Тегло – минимум 350 унции злато, максимум 430 унции (теглото се изразява в тройни унции, умножава се по 0,025 и се закръглява надолу до най-близката 0,025 тройна унция). Размери – препоръчваните размери на златното кюлче са горна повърхност 255х81 мм, долна повърхност 236х57 мм. Дебелина – 36 мм. Маркировка – сериен номер, печат на рафинерията, година на производство. Ясно е, че лондонската GLD беше параван за въвеждането на тези фалшиви волфрамови кюлчета.

Защо се използва именно волфрам?

Както споменахме в началото, ако имате намерение да фалшифицирате злато, трябва да намерите заместител със същото тегло и свойства като златото. Проблемът с правенето на качествено фалшиво злато е, че златото е много тежко. То е почти два пъти по-тежко от оловото и два и половина пъти по-тежко от стоманата.

Но има и изключения. Първото е обедненият уран, който е по-евтин – ако сте държавно правителство но трудно се намира от отделни лица. Освен това е радиоактивен и не става за фалшиво злато.

Второто изключение е волфрамът. Той е поне 40 пъти по-евтин от златото? И което е по-важно – има абсолютно същото тегло като златото до три места след запетайката. Основната разлика е, че има погрешния цвят и е много по-твърд от златото. Истинското злато е много меко и може да бъде драскано с нокът.

Следователно волфрамът трябва да отговаря на цвета, твърдостта на повърхността, теглото, химическите и атомните свойства на златото перфектно.

За да постигнете това можете да започнете с кюлче волфрам, което е по-тънко с 1/8 инч от размерите на златното кюлче, след това му нанесете 1,16-инчов слой истинско злато върху него. Това кюлче ще има същото тегло и същият звук, когато го чукнете, ще реагира "правилно" химически и вероятно ще издържи рентгеновото флуоресцентно сканиране. Слоят злато е достатъчен да спре рентгеновите лъчи да стигнат до волфрама.

И само някой като китайците може да се сети да направи в него малки дупки, за да разбере какво има вътре. Разбира се, има и още една разлика – производството на фалшиво кюлче е около 50 000 долара, докато истинското струва 700 000.

Какво ще стане на златния пазар никой не знае. Но ясно е, че става дума за най-малко 10 000 тона фалшиво злато и, че Федералният резерв и Лондон отказват и днес каквато и да било информация.

Проблемите със златото, във всички явни и тайни аспекти, са едни от най-големите не само за световните финанси, но и за мира и войната. Колосалните "златни" маневри, необяснимите ценови скокове и непонятното поведение на САЩ или на клана Ротшилд – всичко това е сложна кръстословица, от която зависи бъдещето на Запада и на света.

След краха на златно-доларовия стандарт през 1971-1972 г., централните банки на водещите държави постоянно правеха тайни операции с жълтия метал в подземията и трезорите на банките.

Всъщност какво става там никой не знае, какви количества реално (физическо) или "книжно" злато се продават и на кого и колко злато по времето на Буш – старши беше фалшифицирано с волфрам, закупен от разпадналия се СССР? И защо Ротшилд се оттегли от златния пазар и т.н.?

В историята на човечеството имаше много златни трески като сегашната. Например само през ХIХ век те бяха няколко – сибирската – през 30-те години, калифорнийската – в края на 40-те години, австралийската – 50-те години, южноафриканската – в края на ХIХ век. Но това бяха локални трески. Сега златото се тресе глобално.

Тогава копаеха златото от дълбоките мини, сега то изтъргват от мазетата на централните банки.

Златото се измерва и оценява в "златни тройунции", т.е. масата на един кламер. Този грам обикновено не е на едно място, а е разпръснат в един тон скали и пръст в малки количества, невидими за човешкото око. Не е за вярване, че толкова малко количество злато може да струва толкова много. И ще струва още повече.

Заради бягството от долара Китай, Русия и други държави увеличават своите златни резерви и преминават към разчети в свои валути. Тенденцията към елиминиране на долара като глобален еквивалент и връщане към златния стандарт се засилва.

Заедно с това се появява въпросът колко злато има в световните банкови трезори и кой го има, т.е. за геополитиката на световните златни резерви.

Прието е тези данни да се отнасят за резервите на централните банки на отделните държави. Те не включват притежаваното злато от частни лица или от финансови институции. Но данните на златните резерви на централните банки не могат да бъдат проверявани, както и обемите златни деривати, движещи се на финансовите пазари. Няма и достоверни данни за частните златни резерви.

Що се отнася до златния резерв на САЩ във Форт Нокс, последният му одит беше направен в далечната 1953 г., по време на президента Айзенхауер.

Данните за златните запаси, които не се отнасят към категорията на официалните резерви, тоест намиращи се в частни лица, са ненадеждни или частични.

Има само приблизителни оценки, че в частни лица се намира злато във вида на бижутерийни изделия и други немонетарни форми над 30 000 – 80 000 тона.

Още толкова има във вид на монетарно злато – монети и стандартни кюлчета. Това е злато на частни инвеститори – юридически и физически лица.

Според някои експерти тези неофициални запаси от монетарно злато вече са по-големи от официалните златни резерви. Това е много мощен ресурс, ако се вземе предвид, че зад официалните данни за запасите на централните банки могат да се крият празни мазета или така нареченото волфрамово фалшиво злато.

Появява се въпросът доколко консолидирани са неофициалните запаси от монетарно злато.

Хранител на злато е банката HSBC, намираща се под контрола на клана Ротшилд. Златото се съхранява в лондонското хранилище на банката. Освен трезорите на HSBC работят и хранилищата на HP Morgan и Bank of Nova Scotia.

Активни услуги по съхранението на златото оказват и швейцарските банки, UBS и Credit Suisse. Ако по-рано това бяха услуги по приемане на златото на депозитни сметки, сега по принцип се приема злато за съхранение. Това елиминира много проблеми, които могат да се появят при проверка на банките.

В Швейцария има голямо хранилище за скъпоценности в Олтен. То се управлява от компанията SIX Securities Services, която е дъщерна структура на SIX Group.

Това хранилище е най-голямото в Европа. В него има над 800 тона скъпоценни метали и се нарича швейцарски Форт Нокс.

Не е тайна, че зад златото се крие кланът на Ротшилд. Ще припомним какво правеха тази световни лихвари със своето злато преди две столетия. Тогава Ротшилд, по време на наполеоновите войни, успяха да натрупат несметни за онова време запаси от злато. Накараха златото да работи и го превърнаха в капитал, носещ печалба. Ротшилд намериха прост и ефективен начин – натрапиха на Европа златния стандарт. Златният стандарт е такъв начин за организиране на паричното обращение, при който за пари се обявява златото, а хартиените пари – за знаци и представители на златото. При златния стандарт хартиените парични знаци се покриват с определено количество злато (определен процент от покритието) и се обменят без каквито и да било ограничения при поискване на злато.

За да поддържат нуждите на икономиката от пари, централните банки винаги трябва да имат достатъчно злато. Липсата на скъпоценния метал можеше да бъде компенсирана със злато, предлагано на централните банки в кредит.

Кой можеше да предлага тези кредити? Същите Ротшилд, които без да полагат никакви усилия можеха да увеличават своите златни богатства за сметка на кредитите.

При златния стандарт, подкрепян със златни кредити, постепенно цялото световно злато се съсредоточаваше в ръцете на онези, които го имаха най-много от началото – Ротшилд.

Под контрола на златния стандарт най-напред се оказа Великобритания. След наполеоновите войни Bank of England беше поставена под контрола на Натан Ротшилд, един от петте синове на основателя на клана Майер Амшел Ротшилд. След това към златния стандарт през ХІХ век последователно се присъединиха Германия, франция, Белгия, Италия, Русия, САЩ и други страни.

С прекъсване през двете световни войни златният стандарт издържа до 70-те години. В началото той беше класически, тоест златномонетарен стандарт. След Първата световна война беше преобразуван в златнокюлчев стандарт (хартиените парични знаци се обменяха само на златни кюлчета със стандартен образец) и златновалутен стандарт – обезпечение на обмена на националните парични знаци на валути, които от своя страна можеха да бъдат конвертирани в злато.

След Втората световна война до 1971 г. съществуваше златнодоларов стандарт, при който съкровищницата на САЩ обменяше долари за злато.

Ротшилд биха искали още веднъж да разиграят своята печеливша игра – златен стандарт. Но ако преди две столетия въвеждането на златния стандарт започна от Англия, сега най-подходящият вариант е Китай. И кланът Ротшилд пренесе своите златни операции на Изток, към Хонг Конг с банката HSBC. Но Китай въведе новият закон за Хонг Конг и НSBC – известна още като "банката на наркотрафика", увисна.

В мюсюлманския свят отдавна зрееше идеята за въвеждане на златен динар, независим от Ротшилд, което беше и една от причините за въоръжената агресия на Запада, зад която бяха Лондон, Вашингтон, Париж, срещу Либия и конфискацията на стотици тонове злато на Кадафи, което беше един от първите сериозни сигнали за наближаващия "златен прелом".

Другата стратегическа линия на Ротшилд е дестабилизирането на международните отношения до състояние на хаос и войни, в това число световни.

Въобще Ротшилд обичат да разпалват войни. През първата световна война Русия се нуждаеше от оръжие и го получаваше от страните от Антантата, но срещу златото, което царят държеше в подземията на Bank of England в Лондон.

През годините на Втората световна война САЩ успяха да увеличат своя златен резерв, защото изискваха съюзниците да им плащат с монетарно злато.

За Хитлер златото също беше единственото средство за разчети със страните, които се намираха извън немска окупация. Появиха се данни, че конфискуваното от Хитлер злато от Чехия например, е било в трезорите на Bank of England.

Не е случайно, че Ротшилд бяха и в основата на Втората световна война, разчитайки, че след нея цялото злато на света ще се окаже в техните ръце. Но историята внесе корективи в този сценарий, и заради Сталин Ротшилд бяха на ръба на катастрофата.

За Ротшилд този стар сценарий е валиден и днес. В него се появяват нови лица с нови роли.

И така се връщаме към началото на анализа – за колосалната "златна афера", която мирише все повече и продължава да виси като дамоклев меч над световния златен пазар.