На 2 юни крилати ракети "Калибър" унищожиха железопътния тунел в Бескидите – до Лвов, Украйна.

Тунелът е много важна логистика за режима в Киев, тъй като осигурява железопътните доставки на оръжия, оборудване и горива и смазочни материали от НАТО – Централна Европа, за Украйна. Крилатите ракети "Калибър", изстреляни от руски военноморски кораб в Черно море са влетели вътре в тунела и са детонирали.

Бескидският тунел – дълъг 2 км, съединява Закарпатската и Лвовската области и минава точно по Бескидския хребет. Тунелът се намира между гара Бескид (област Лвов, Прикарпатието) и гара Скотарское (Закарпатска област). Освен това той е част от международен транспортен коридор, който свързва Италия, Словения, Словакия, Унгария и се простира през Украйна до Русия, и по-нататък на изток.

Тунелът беше построен още по времето на Австро-Унгария през 1886 г. при император Франц Йосиф I. По времето на Великата отечествена война беше повреден при отстъплението на унгарците, възстановен през 1946 г. и модернизиран през 1956 г.

От началото на строителството до 2018 г. тунелът беше еднорелсов.

Работата по изграждането на втория коловоз започна през 2007 г. и продължи до 2018 г., като беше открит втори двуколовозен тунел, прокопан на 30 метра от първия. Това е единственият тунел в Карпатите, през който преминават до 60% от транзитните товари за Украйна от Западна и Централна Европа. Тунелът е бил частично разрушен. Движението на влаковете е спряно.

Като се има предвид, че обектът е много стабилен, може да са необходими по-мощни ракети, за да го затворят напълно. Възможно е да се използват и хиперзвукови "Кинжали", които са ефективни за удар по дълбоко разположени обекти.

Тунелът може да обслужва около 100 влака на ден и е от стратегическо значение за Украйна.

Засега основните високоточни оръжия, с които се провежда руската специална операция в Украйна, са именно крилатата ракета "Калибър" и ракетният комплекс "Искандер". Към средата на юни над 4000 крилати ракети са били използвани за нанасяне на високоточни удари срещу украинските въоръжени сили и обекти на военната инфраструктура. С това бяха опровергали прогнозите, че тези ракети бързо ще се изчерпят.

За сравнение, във войната срещу Ирак, САЩ са използвали около 400 крилати ракети Tomahawk. А досега Русия е използвала около 4000 "Калибър" и краят им не се вижда, т.е. изчерпването, както се надяваха на Запад. Все пак трябва да се знае, че Русия трябва да има и голямо количество резервни крилати ракети на склад в случай на сериозна война в Европа или някъде другаде.

В складовете за по-сериозна война остават "Калибър" с най-новите версии/модификации.

Използват се и много по-евтини и по стари "Бастион", които са почти на цената на употребявана кола. С такива ниски разходи Русия по принцип може да поддържа конфликта завинаги. А вместо употребяваните стари ракети, сега в складовете се доставят ракети с много по-голям обсег. Още когато САЩ се оттеглиха от договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег, това развърза ръцете на Русия и при тези ракети.

Всъщност "Калибър" беше отговорът на Русия на американските Tomahawk.

Каним ви в близката история, т.е. ако американците не бяха създали Tomahawk, Русия нямаше да създаде "Гранат", който от своя страна се превърна в "Калибър", след като премина по еволюционната стълба.

Предшественикът на Tomahawk беше обикновеното торпедо Mark 14, което беше въведено в експлоатация още през 1931 г.

Tomahawk със своите размери (диаметър 533 мм, дължина 6,25 м~ повтори размерите на Mark 14. Защо?

Идеята за разработване на крилата ракета с размер на торпедо беше подходяща. Това решаваше въпросите за поставяне на ракетни установки на подводници, на надводни кораби, особено ако няма място за вертикални пускови установки и т.н.

Идеята как да се вкарат няколко крилати ракети в силоза за изстрелване на големите ракети дойде по-късно. Настаняването на брега беше по-лесно.

Руснаците минаха по същия път и "Калибър" повтори всичко, което направиха американците. Но имаше и нюанси.

Възникна обаче проблем – просто е невъзможно да се създаде "добра" ракета с размер на торпедо. Размерът малък, малко гориво, малко място за електроника и т.н.

Минус беше и дозвуковата скорост – много часове полет до целта причиняваше натрупване на грешки в жирокомпасите, астрокорекцията беше трудна поради ниската височина на полета през деня, а при облачни условия за намиране на небесни тела за ориентация това беше също трудна задача.

Създаването на "разумна" крилата ракета се оказа изпитание, както за американските, така и за съветските конструктори. И двете страни обаче излязоха от битката с две неща, които позволиха на крилатите ракети да се превърнат в ефективно оръжие. Това беше компактен и икономичен байпасен турбореактивен двигател и система за корекция на полета на терена. Но конструкторите на СССР спечелиха предимство. Съветските торпеда бяха по-дълги от американските и то доста.

Съветското стандартно торпедо 53-65К беше с дължина 7,95 м, а американското торпедо от онези години Мк.48 имаше дължина 5,84 м.

Следователно размерът на Tomahawk не беше изненадващ – 5,56 м. Съветският "Граната" беше 8,09 м и можеше да лети на 500 км по-далеч от Tomahawk.

След като през 1991 г. СССР се разпадна в "Новатор" през 1993 г. се роди чудо на инженерството – тристепенна противокорабна крилата ракета.

Ракетата получи обозначението "Алфа" и можеше да бъде поставена както на надводни кораби и самолети, така и на подводници. Авиационната версия беше двустепенна.

По-късно "Алфа" беше трансформирана в продукта 3М-54Е, което роди семейство ракетни системи, които се изнасят под общото име "Клуб".

"Калибър" и "Клуб" обаче не са едно и също нещо. "Калибър" по-голям във военно отношение.

Ракетата на "Калибър" може да бъде оборудвана със специална бойна глава от около 200 килотона, обхватът на полета й е около 2600 км.

Многофункционалността им е впечатляваща. Могат да се изстрелват от пускови контейнери на земята, на автомобилни платформи, от железопътни платформи, от наклонени или вертикални пускови установки, от стандартни подводни торпедни апарати (дълбочина на изстрелване до 40 м),ударни самолети Су и МиГ.

Управлението на "Калибър" е напълно автономно. Блокът за управление определя истинността на курса благодарение на данните от радиовисотомера и приемника на сигнал GLONASS/GPS.

Системата за насочване позволява да лети по терена над сушата на височина от 50 до 150 метра, падайки до 20 метра пред целта и до 20 метра над морето.

Контролният блок, фокусиращ се върху данни от източници, получава точка на позиция и след това я сравнява със стандарта, съхранен в неговата памет. В случай на отклонение от маршрута, коригира курса.

В крайния участък от траекторията влиза в игра активната радарна насочваща глава ARGS-54 или ARGS-14, която фокусирайки се върху данните от контролния блок, улавя целта, сравнява я с данните, съхранявани в паметта, насочва ракетата към целта и взривява бойната глава. Обхватът на целта на търсача е до 65 км.

Дебютът на "Калибър" се състоя на 7 октомври 2015 г., когато ракетен кораб "Дагестан" изстреля масирани залпове от Каспийско море по терористични цели на Ислямска държава в Сирия.

Оттогава военните използват "Калибър" много пъти – и то винаги с успех. Сега и в Украйна, срещу командни пунктове, фабрики, произвеждащи снаряди и експлозиви, оръжейни и горивни складове, терористични лагери с наемници. Кръговата точност на ракетата "Калибър" е около 3 метра. Това означава, че всички цели са унищожени.

Сега в САЩ знаят, че флотилиите от Каспийско и Черно море могат без да напускат своите акватории да унищожат всеки противник в Източното Средиземноморие и в Персийския залив.

Белгийският флот може да държи на прицел Северно море, Ламанша и част от Норвежко море.

Северният флот може да контролира Северния Атлантик извън досегаемостта на противника. Аналогични възможности има и Тихоокеанският флот, т.е. всичко което плува в този океан северно от Хаваите може да бъде потопено за няколко минути.

С една дума, САЩ вече не могат да използват своето основно оръжие – флота, за да проектират сила в световния океан и около Евразия. Тъй като ракетният залп може да бъде извършен от хиляди километри, американските моряци ще видят ракетата, ако въобще я видят, само в момента на падането върху техния кораб.

Сега с тези ракети с няколко кораба в Атлантическия и Тихия океан (става дума за малки кораби, които с хиляди плуват в океаните), руснаците могат да прострелят цялата територия на САЩ – от Изток на Запад и обратно. Това е коренна промяна на военно-политическата ситуация в света.