Да си представим, че вражеската армия се е настанила някъде в планините, където теренът е много труден – долини, клисури, дерета и т.н. Плюс това, врагът също копае добре – изкопал е окопи, землянки и дори подземни тунели.

Ще бъде много трудно да бъде нокаутиран от подобни позиции. Има нужда от перфектна точност на стрелбата. Защото дори ако мощен снаряд падне малко по-далеч от целта, тогава неравният терен ще изглади ударната вълна и ще предпази от осколки. И тук на помощ идват тежките огнехвъргачни системи (ТОС).

Първата такава система ТОС-1 се наричаше "Буратино" и беше създадена през далечната 1979 г.

Още през 2000-те, на базата на "Буратино" беше издаден ТОС-1А, която се нарича "Солнцепек". От външните разлики той има само една: вместо 30 пускови тръби са използвани 24., т.е. при "Солнцепек" броят на изстрелващите релси е намален от 30 на 24.

В същото време "Солнцепек" е с подобрени характеристики, но като цяло системите си приличат.

Какъв е принципът им на работа.

Всяка от 24-те огнехвъргачки има следното устройство:

• първо, ракетата се доставя до целта с помощта на реактивен двигател;
• когато удари терена, за разлика от други снаряди, ракетата не избухва веднага. Вместо това тя разпръсква експлозивната смес като аерозол (тоест микроскопични капчици, раздробени във въздуха);
• получава се нещо като облак от експлозивен газ;
• облакът се разширява и запълва всички неравности на терени, окопи, блиндажи и т.н.;
• чак след това се задейства детонаторът, който запалва този горящ облак, като на снимката.

Един залп на "Солнцепек" покрива 40 000 квадратни метра с облак. Това е като 6 футболни игрища. И целият район избухва наведнъж.

Гигантската температура прониква във всички окопи и укрития. Унищожава оборудването, сградите, работната сила.

Но температурата е само половината проблем.

Мощната взривна вълна (казват, че само атомната бомба е по-силна от нея) се разпространява много по-далеч от посочените 40 000 кв.м.

А ако това се случи в планина, толкова още по-зле за врага – в ограничено пространство взривните вълни многократно се отразяват от скалите, пресичат се. Накратко, това се оказва истински ад.

Никой друг в света няма подобни огнехвъргачки. Колко от тях има Русия е секретна информация. Но фактът, че те се използват във всички конфликти (от Афганистан до наше време), е сигурен.

Освен това ТОС-2 беше демонстриран на парада през 2020 г., която се нарича "Тосочка".

Такова ласкаво име беше избрано, защото обичайните ТОС-1 и ТОС-1А са поставени на базата на танка Т-72.

Но "Тосочка" вече се движи на колела. Това я прави много по-бърза и по-маневрена, което е много важно: системата трябва да стреля и бързо да сменя позициите, за да не получи "отговор".

Основният недостатък на тези системи е обхватът на стрелба, който не надвишава 6 километра. За сравнение, "Град" има обсег 24 км, а например "Торнадо" има обсег на действие от 120 км.

Тоест, "Солнцепек" трябва да се приближи възможно най-близо до врага. От далече няма да работи.

От това следва, че ТОС изисква допълнителна огнева поддръжка (танкове, например). Освен това тази техника няма сериозна броня.

Въпреки този минус, ТОС остават едно от най-страшните оръжия. Казват, че когато врагът разбере, че срещу него се използва ТОС, той насочва всичките си сили към него – всички оръдия артилерия, ракети, танкове, т.е. ТОС е много сериозен проблем. Никой не би искал да получи 40 000 кв.м пламтящ ад.