Кабинет по медицина

Най-важната част от всяко лечение е намаляването на стреса, основният виновник за системните възпаления в тялото и непривлекателния външен вид.

Каква е неврохимията на стреса.

Реакцията на стрес започва в мозъка. Когато срещнете нещо, което може да застраши вашето спокойствие и сигурност – не само физическо, но и емоционално, очите или ушите (сетивните органи) изпращат информация до амигдалата, област от мозъка, част от лимбичната система, която влиза в действие в отговор на заплахата.

Амигдалата е постоянно бдителна, интерпретирайки образи и звуци с главоломна скорост и когато най-накрая открие потенциална опасност (от физическа заплаха – като атака, до заплаха за вашето его), тя незабавно изпраща сигнал за бедствие до хипоталамуса.

Хипоталамусът е команден център, отговорен за много функции. Той "управлява" глада и насищането, поддържа телесната температура, регулира съня, отговаря за взаимоотношенията ви с другите, агресията и като цяло формира много емоции. Хипоталамусът също е част от лимбичната система и е отговорен за комуникацията на цялото тяло коя емоция е доминираща в момента и как да реагира на нея. Тази област на мозъка комуникира с останалата част от тялото чрез автономната нервна система, която контролира телесните функции като дишане, кръвно налягане, сърдечен ритъм, храносмилане и др.

Вегетативната нервна система се състои от два компонента: симпатичната нервна система и парасимпатична.

Симпатичната нервна система се включва, когато сме под стрес – това е един от механизмите на стресовата реакция. Той задейства реакцията – бори се или бягай, мобилизирайки тялото да реагира на опасност.

Парасимпатичната нервна система действа като спирачка, която помага да се "изключи" стресовата реакция, да се отпусне и накрая да се правят обичайните неща.

Според статистиката 3/4 от населението на Европа е постоянно подложено на стрес, а останалата 1/4 е в тежко стресово състояние.

Много от проблемите, от които пациентите се оплакват, са почти в 90% свързани със стреса, който са изпитали. В наше време психосоматичният стрес се смята за болест на западния човек, защото бавно и сигурно разрушава тялото. Нека разберем защо.

В биологията има една удивителна дума – хомеостаза (курс по човешка биология). Оптимизира процесите на нашето тяло. С други думи, хомеостазата е саморегулация и всички хора я имат, тя работи "неуморно". От друга страна се появява стресор – фактор, предизвикващ състояние на стрес. Така че този стресор нарушава хомеостатичния баланс, задействайки системата за реакция на стрес (stress response).

И тук се озоваваме в омагьосан кръг. Отговорът на стреса е производството на адреналин и други хормони, които задействат набор от процеси в тялото, необходими за възстановяване на хомеостатичния баланс.

Тоест, стресорът задейства вашата система за реакция на стрес, нарушавайки хомеостазата и по този начин принуждавайки тялото да изразходва енергия за възстановяването си. Ами ако има много стресови фактори? Има ли време тялото да се възстанови, преди да трябва да задейства отново системата за реакция на стрес? Какво се случва с него след това?

Всъщност нашата система за реакция на стрес е оформена от еволюцията – тя е идеална и логична.

И така, от какво се нуждае тялото, за да преживее стреса.

1. Енергия – за това се произвеждат хормони и се изпращат до мастните клетки в черния дроб (енергийния склад на нашето тяло), за да вземат цялата енергия оттам. В резултат на това е освобождаването на гликоза в кръвта (бърза енергия).
2. Бързо доставя енергията до местоназначението си чрез кръвоносната система. В резултат на това пулсът се ускорява, кръвното налягане се повишава и дишането се ускорява.
3. Изключва (за мобилизиране на енергия) всички други енергоемки програми: например храносмилане (пресъхва устата), растеж, размножаване.
4. Повишава имунитета. За притъпяване на болковите усещания. Благодарение на отделянето на хормони за кратко време паметта и способността ви да се концентрирате се подобряват.

Тялото ни не е адаптирано към това, което означава, че колкото по-често се активира вашата система за реакция на стрес, толкова повече се износва и тялото се разпада по-бързо. С това има свързани заболявания.

По този начин, твърде честото включване на системата на реакцията срещу стреса или за дълго време (главно поради психосоциални причини) ще доведе до заболявания. Ако вашата реакция на стрес често е включена, тогава в тялото не протичат възстановителни процеси. С други думи, ако живеете в състояние на хроничен стрес, тогава цялата телесна система е износена и унищожена.

Поради невъзможност съзнателно да изключите "педала на газта" (симпатичен) и да включите "спирачния педал" (парасимпатичен), човек живее в различна степен на садомазохистични отношения със себе си и със света около него.

Вегетативната нервна система има два клона.

Симпатичната нервна система отделя адреналин и норепинефрин, контролира реакцията за битка и бягство. Ускорява сърдечната честота. Това е "газът" на нашето тяло.

Парасимпатичната нервна система освобождава невротрансмитера. Съпътстващото състояние на релаксация и спокойствие е ацетилхолинът. Забавя работата на сърцето. Това е "спирачката" на нашето тяло.

"Газ" и "спирачка" трябва да са напълно функционални и да имат еднаква сила, за да се балансират взаимно, когато възникне необходимост. Тяхната работа засяга дейността на емоционалния мозък.

В нашата поредица за стреса ще научите:

• какво е стрес и защо хроничният стрес допринася за развитието на всички заболявания;
• как да спрете стреса в началния етап;
• как да премахнете последиците от хроничния стрес, както в тялото, така и в психиката;
• ще разберем какво е страх, защо се нарича илюзия и защо просто "обичаме" да сме в тези илюзии.

Продължение в следващия брой.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ