Събитията в Украйна със сигурност не бяха изненада за онези, които следят ставащото в тази бивша република на СССР след неговото разпадане.

Не е изненада, че и в Украйна се появи основното действащо лице на всички контрареволюции в Европа след 1944 г., а именно "Гладио" - Gladio.

Да припомним накратко корените на операция "Гладио" - Gladio /Stay Behind/, за да стигнем до нейната съвременна поява в Украйна…

Втората световна война беше току-що приключила окончателно през 1947 г., когато западните стратези започнаха подготовката на Третата световна война. За тази цел тайните служби на САЩ и Англия издирваха укритите нацисти, за да им помогнат да избягат от Германия и да ги използват. Доста от тях бяха и украински нацисти, помагачи на Хитлер.

Помагаше и Ватикана със своите "пътеки за плъхове", които действаха със знанието на висшите американски и английски ръководители. По тези "пътеки" минаха 30 000 нацисти, които намериха убежище в САЩ, Англия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.

Сред избягалите нацисти бяха Клаус Барби - гестаповецът, известен като "палача от Лион",Франц Щангъл - командир на концлагера в Треблинка, Густав Вагнер - командир на концлагера в Собибор, Алоис Брунер - важно лице в програмата за депортиране на евреите. Едно от най-важните бягства, беше на Адолф Айхман - основният архитект на Холокоста, и на д-р Йозеф Менгеле - "белият ангел" на концлагера в Аушвиц.

Най-вероятно по тях се измъкна и заместника на фюрера Мартин Борман.

По тях избяга и цялата елитна SS-Галицийска дивизия от 8000 души, прехвърлени в Англия със статут на "свободни заселници". Сред тях беше и Степан Бандера.

Всички тези нацисти трябваше да оформят ядрото на суперсекретния контингент на САЩ, който се ръководеше пряко от първия директор на ЦРУ Алън Дълес.

Операцията, известна като "Стой отзад" /Stay behind/, изгради в Европа широка тайна мрежа от партизани-антикомунисти, които трябваше да се бият зад линията на фронта в случай на съветско нападение.

Програмата по-късно мина под чадъра на Координиращия комитет на върховното главно командване на европейските обединени сили (SHAPE), което беше към военното крило на НАТО. Американските стратези бяха разтревожени от растящото влияние на италианската комунистическа партия.

През 1957 г. започна операцията "Гладио" (Gladio). Наименованието идваше от късия меч на римските легионери, използван преди 2000 години, който наподобяваше и емблемата на SHAPE, представляваща два допрени меча, като буквата "А".

"Гладио" в началото беше финансирана от ЦРУ. 622 души бяха вербувани и обучени от американски и английски специалисти в Сардиния. Общо бяха вербувани 15 000 души.

През 1972 г., когато опасността от съветска атака вече беше минимална, беше взето решение за "нанасяне на превантивна атака" на Италианската комунистическа партия, която спечели 27 на сто от гласовете в изборите и ги увеличи на 35 на сто през следващите четири години. Започна серия от бомбени атентати, поставили началото на "стратегията на напрежението“ с цел да се измести италианската политическа сцена надясно. През април 1972 г. фашистка бомба уби трима карабинери. През ноември 1973 г. във въздуха избухна самолет "Арго 16".

Ако "Гладио" беше въоръжената сила, то тайната масонска ложа Пропаганда Две (Propaganda Due P-2) беше елитното сенчесто правителство, ръководещо "Гладио".

P-2 се ръководеше от Личо Джели, наричан "кукловода“. През войната Джели беше член на "черните ризи" на Мусолини, по-късно беше офицер за свръзка в SS-дивизията Херман Гьоринг. През 1972 г. ложата P-2 имаше над 1000 члена, представляващи Who is Who на италианската политическа, военна и икономическа върхушка. Сред тях бяха членове на кабинета, шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 члена на парламента, шеф на генералния щаб, дипломати, банкери, издатели, бизнесмени.

През 1974 г. Джели се срещна тайно с Александър Хейг, предишният главнокомандващ на силите на НАТО, който тогава беше шеф на личния състав на Белия дом при президента Никсън. Тайната среща стана в американското посолство в Рим. Получил благословията на тогавашния съветник по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър, Джели напусна срещата с обещанието за сериозна финансова помощ за "Гладо" и за неговите планове за вътрешен саботаж на италианския политически живот. Джели поиска допълнителни средства за P-2 и "Гладио".

Той се свърза с члена на P-2 Роберто Калви - директор на "Банко Амброзиано", най-голямата частна банка в Италия. Калви започна нелегално да им прехвърля пари от своята банка, използвайки ватиканската банка Instituto per de Religione (IOR) за тяхното изпиране. Джели контролираше Калви. През 1967 г. бившият шеф на италианската тайна служба влезе в P-2 и донесе 150 000 досиета на всички висши представители на италианското общество. Сред тях беше и досието на Роберто Калви. Вероятно Калви беше шантажиран, за да продължи да прехвърля средства на P-2 и накрая докара своята банка до банкрут.

Междувременно станаха събития, които шокираха не само Италия, но и целия свят. В началото на 1978 г. министър-председателят Алдо Моро беше отвлечен и убит от "червените бригади“, които се водеха като "революционна просъветска група“. Но убийството на Моро беше организирано и ръководено от P-2. Двете "червени“ и "черни“ бригади бяха инфилтрирани от американското разузнаване.

Няколко месеца след убийството на Алдо Моро за папа беше избран Албино Лучани, приемайки името Йоан Павел І. Считан за почтен, спокоен и задълбочен човек той предизвика паника в някои среди на Ватиканската Курия. Най-разтревожен беше кардиналът Пол Марчинкус, американецът, считан за човека на ЦРУ във Ватикана, който беше и шеф на Ватиканската банка. Той разбра, че неговите дни са преброени и че отстраняването му от банката ще предизвика лавина от разкрития за финансови и други престъпления. Самият Марчинкус беше участник в много финансови машинации. Освен "Банко Амброзиано", IOR използваше мафиотските босове, за да инвестира своите богатства.

Всичко това беше достатъчно. 30 дни след избирането му, папата беше намерен мъртъв.

Той беше наследен от полския кардинал Карол Войтила, който взе името Йоан Павел ІІ.

Със смъртта на Роберто Калви Ватикана се опита да потули нещата и да поправи имиджа си чрез създаването на комисия, която да "разследва аферата". Единият от членовете на комисията беше д-р Херман Абс, стар немски банкер. През войната той беше шеф на "Дойче Банк" и един от основните финансисти на Хитлер. Беше и член на борда на IG Farben, масивният нацистки конгломерат.

Но и Йоан Павел II се опита да контролира парите на мафията във Ватикана и му организираха атентата с турчина Али Агджа.

Междувременно в ЦРУ мафията, P-2 и още няколко разузнавания разработваха версията за прехвърляне на вината за атентата срещу Йоан Павел ІІ на някой друг. Изборът падна на България...

Но мрежата на Gladio се изграждаше не само в Италия. Тя обхвана цяла Западна Европа.

Във Франция се нарича Glaive, което отново идва от гладиаторския меч.

В Австрия носи името Schwert, също сабя.

В Турция се нарича "червена овча кожа", както и в Гърция.

В Швеция организацията носи името Sveaborg. В Швейцария се нарича просто P-26.

Мрежите в Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Германия, Норвегия, Люксембург, Дания нямат имена.

В Англия тя е известна като "Стой отзад" - Stay behind.

В Украйна Gladio се появи доста по-рано от преврата в Киев през 2014 г. Но именно от него започна кървавата гражданска война. Появиха се вдъхновените и организирани от Gladio нацистки военни групи, които извършиха кланета в Киев.

Под ръководството на САЩ/НАТО чрез ЦРУ и други тайни служби те щурмуваха правителствени сгради в Киев и след това бяха институционализирани като "национална гвардия", финансирани, обучавани и въоръжени от Запада.

Именно те унищожиха партийните централи през 2014 г. по време на държавния преврат. Именно те, докато голяма част от пресата възхваляваше бунтовете в Киев като "революционни", линчуваха ръководители, измъчваха и убиваха журналисти, изгаряха живи активисти, както в Профсъюзите в Одеса, и избиваха цивилни в Мариупол, бомбардираха с бял фосфор в Славянск, Луганск, Донецк.

Да не забравяме и клането на площад Майдан, където снайперисти, принадлежащи към екстремистките групи "Свобода" и "Десен сектор", разположени в сградите на консерваторията и хотел "Украйна", избиваха демонстрати в операция под фалшив флаг, целяща да обвини полицията.

Според италианския журналист Манлио Динучи украинските неонацистки бойци от "Уна-Унсо" са били обучавани още през 2006 г. в Естония от инструктори на НАТО на бойни техники, градска война и използване на експлозиви за саботаж и атаки. Това е същата стратегия, която Gladio използваше в Италия и другаде в Европа по време на Студената война.

Нацистите в Украйна организираха оперативната отбрана на територията, подобна на тази, която беше създадена на териториите на НАТО и в неутрални европейски територии като Швейцария, Австрия и Швеция, базирана на структурата на Gladio.

На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин предприе "специалната военна операция за демилитаризиране и денацифициране на Украйна". Западните медии незабавно заклеймиха тези цели, като повтаряха, че твърденията за нацизъм в Украйна са руски "фалшиви новини". Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол заяви, че "в Украйна няма нацисти".

Подобни твърдения звучат в медиите, тъй като настоящият президент на Украйна е еврей, значи нацизъм не може да има. Но се появи и съчетанието "еврейски нацизъм".

Оспорването на съществуването на нацисти и фашисти в Украйна служи на целта за изграждане на изкривен и опростен разказ: Путин е зла, подобна на Хитлер фигура, която възнамерява да атакува свободолюбивото украинско правителство и неговите невинни поддръжници. Целта на подобен разказ е да насърчи сляпата и безпрекословна подкрепа за правителството на Зеленски, НАТО и западните сили, като вероятно ще предизвика Трета световна война, представяна като "жизнеспособна опция". В този контекст всеки опит за предоставяне на трезвен и конкретен анализ на действителната история на нацизма в региона рискува да бъде етикетиран и отхвърлен като "пропутински", защото не подкрепя този наратив за война.

Но едно изследване разкрива, че има дълбока история на фашизма в Украйна, който е бил подпомаган и насърчаван от правителството на САЩ.

За да разберем настоящия конфликт е важно да си припомним, че руснаци и украинци някога живееха в относителна хармония в Съюза на съветските социалистически републики, основан на принципа на самоопределението на нациите. Това беше прекъснато през 1941 г., когато нацистите нахлуха в СССР, превземайки голяма част от Украйна.

Според Джон-Пол Химка една четвърт от всички жертви на Холокоста са живели в Украйна, а украинските ултранационалисти са сътрудничили на нацистите при извършването на техните ужасни дела. Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейните въоръжени сили, Украинската въстаническа армия (Украинская повстанческая армия - УПА), участваха в този геноцид. Милициите на ОУН бяха ключови участници в антиеврейското насилие през лятото на 1941 г.

ОУН набира и инфилтрира полицейски формирования, които осигуряват работна ръка за мобилните единици за убиване на германците; и през 1943 г. хиляди от тези полицаи дезертираха от немска служба, за да се присъединят към ръководеното от ОУН националистическо въстание, по време на което УПА уби евреите, успели да оцелеят при големите ликвидации през 1942 г.

Според Иън Сейер и Дъглас Ботинг ОУН изигра значителна роля в унищожаването на евреите и други "нежелани", като често изпълняваше мръсната работа на германските отряди за унищожаване на айнзацгрупи (напр. убийствата на деца) и продължаваща след война под американско спонсорство.

Всъщност след войната правителството на САЩ дискретно интегрира голям брой нацистки колаборационисти в истинска международна мрежа от фашисти. Към 1952 г. Джон Лофтъс изчислява, че е имало "стотици, ако не и хиляди важни колаборационисти на нацистите от Украйна, Балтийските държави и Балканите", които са били доведени в Съединените щати (и много други са били активизирани по целия свят).

Контраразузнавателното ядро на САЩ проведе операция Anyface, за да защити фашисткия лидер на ОУН - известният нацистки колаборационист Степан Бандера - от изправяне пред правосъдието от Съветите. Началникът на Службата за национална сигурност (SB) на Бандера - Микола Лебед, беше "най-високопоставеният украински нацист, влизал някога в САЩ". Ръководителят на тайните операции на ЦРУ Франк Уизнър призна през 1951 г., че има "най-малко двадесет бивши или активни членове на ОУН/Бандера в Съединените щати".

НАТО беше дълбоко въвлечен в тази антикомунистическа война, т.е. в операцията "Гладио". Под наблюдението на ЦРУ и Mi6, НАТО създаде голяма тайна армия от обучени бойци, много от които бяха утвърдени нацисти и фашисти. НАТО не се задоволи с това нацистите да свършат част от мръсната му работа, като ги наемат в своите тайни армии, за да провеждат отвратителни антикомунистически терористични кампании. Освен това ги интегрира директно в своето ръководство, като по този начин изпрати ясно послание към света относно политическата си ориентация.

През следващите години САЩ продължиха да работят с украинските фашисти в техните кампании за дестабилизация срещу СССР. Според специалиста от ЦРУ Дъглас Валънтайн, "ЦРУ развиваше фашистки активи в Украйна в продължение на 70 години".

Превратът на Майдана в края на 2013-2014 г., който беше открито подкрепен от САЩ и Европа, разчиташе на крайно десни ударни структури, като фашистката организация "Десен сектор" и ултранационалистическата партия "Свобода", за да свалят законното правителство на Виктор Янукович. Трима членове на "Свобода" бяха избрани за членове на първото правителство след преврата, а съоснователят на "Свобода" Андрий Паруби беше председател на парламента в продължение на пет години. Въпреки че "Свобода" се опитва да смекчи своя нацистки имидж, тя поддържа съдържанието си на ултранационалистическа партия, която възхвалява нацисткия колаборационист Степан Бандера.

Батальонът "Азов" беше сформиран през май 2014 г. от ултранационалистическия "Патриот на Украйна" (основан през 2005 г.) и Социалната национална асамблея или СНА (основана през 2008 г.).

Батальонът "Азов", "Десен сектор" и други фашистки милиции изиграха ключова роля в консолидирането на властта след преврата по много начини: участие в улично насилие срещу левицата, провеждане на кампании за сплашване срещу несътрудничещи политици, създаване на лагери за индоктриниране на деца и младежи, оказване на натиск върху правителството за преразглеждане на учебна програма, забрана на руския език и пренаписване на официалната държавна история.

Този период на улично насилие кулминира в това, което някои нарекоха най-лошото нацистко зверство от Втората световна война насам, когато около 42 души загинаха в ада, организиран от фашистите в сградата на профсъюзите в Одеса.

Тази подкрепена от САЩ операция за преврата в Киев е причината за избухването на гражданска война в района на Донбас в Източна Украйна. Когато проруските ЛНР и ДНР обявиха своята независимост от фашисткото украинско марионетно правителство, то не успя да ги задържи. Така батальонът "Азов" и други фашистки милиции бяха отприщени, което доведе до смъртта на около 14 000 души. "Азов" получи подкрепата на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков, както и оръжия и обучение на САЩ. Поради предполагаемата си ефективност в борбата с руските сепаратисти, батальонът беше интегриран в украинската Национална гвардия през 2014 г., като официално стана част от държавата.

През 2015 г. ЦРУ, според петима бивши служители на разузнаването и националната сигурност, е създало секретна програма за интензивно обучение в САЩ за елитни украински спецназ и друг разузнавателен персонал. Същата година Конгресът на САЩ прие законопроект за разходите, който включваше стотици милиони долари икономическа и военна подкрепа за Украйна", тъй като имаше известен дебат относно това колко нацистки са "Азов" или други ултранационалистически милиции, заслужава да се отбележи, че Камарата на представителите на САЩ призна през 2015 г., че "Азов" е "неонацистка" структура.

Нацистки символи като свастика и регалии на SS са широко разпространени по униформите и телата на членовете на "Азов". Униформите им носят неонацисткия символ Wolfsangel, който прилича на черна свастика на жълт фон.

В Украйна фашистките елементи присъстват в управляващата класа, паравоенните организации, украинската армия, парламента и определени сектори на обществото.

На парламентарните избори през 2019 г. "Свобода" формира единна партийна листа с други крайнодесни партии - "Десен сектор", "Национален корпус" и "Правителствена инициатива" на Ярош. Те получиха обаче само 2,15% от гласовете, като не надхвърлиха прага от 5% за депутатско място.

На същите избори партията "Слуга на народа" на Володимир Зеленски, която се кандидатира на антикорупционна платформа спечели 124 места в националната партийна листа. Неговото стремително изкачване до президентския пост се дължеше на финансиране от шепа частни донори, включително на милиардера олигарх ционист Игор Коломойски, който беше негов най-голям поддръжник.

Коломойски притежава дял от собствеността в 1+1 Media Group, чиято телевизия излъчваше "Слуга на народа". Неговата медия осигури логистична подкрепа за политическата кампания на актьора, през което време той пътуваше 14 пъти до Женева и Тел Авив, където е базиран Коломойски. Документите Pandora разкриха паяжина от офшорни мрежи и финансови преплитания между Зеленски и Коломойски.

Освен това Коломойски е един от основните спонсори на ултранационалистическите милиции в Източна Украйна, включително фашистките батальони "Азов" и "Айдар". Освен това финансира "доброволческите батальони "Донбас", "Днепър 1", "Днепър 2".

През 2015 г. беше изчислено, че има около 30 националистически милиции, които се бият срещу сепаратистите в Източна Украйна. Подкрепени финансово от богати олигарси като Коломойски и Сергей Тарута (милиардерът, губернатор на Донецка област, който също финансира батальона "Азов"), те функционират като мощна паравоенна сила, която допълва украинската армия.

През юли 2015 г. Русия издаде заповед за ареста на Коломойски за "организиране на убийството на цивилни" поради финансовата му подкрепа на екстремистите в администрацията си и явни фашисти. Например през ноември 2021 г. Дмитро Ярош, бивш лидер на "Десен сектор" и заклет последовател на нацисткия колаборационист Бандера, обяви, че е назначен за съветник на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна. Скоро след това Зеленски удостои командира на "Десен сектор" Дмитро Коцюбайло с отличието "Герой на Украйна". На 1 март тази година той назначи Максим Марченко, бивш командир на батальон "Айдар", който е обвинен във военни престъпления в Донбас, за регионален администратор на Одеса.

Не е изненадващо тогава, че Украйна беше единствената страна, заедно със САЩ, която гласува против проекторезолюцията на Общото събрание на ООН "борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за подхранването на съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност".

Зеленски използва руската операция като претекст, за да забрани 11 политически партии, включително най-голямата опозиционна партия, която държи 43 места в парламента.

Нацизмът и фашизмът са реални фактори в Украйна и те са широко документирани. Признаването на този факт е от съществено значение за разбиране на настоящия конфликт.

И накрая, не бива да пропускаме, че администрацията на Байдън, която дойде на власт като предполагаема опора срещу разпространението на фашизма у дома, продължава политиката на САЩ за подкрепа на фашистките сили в един от основните центрове на международния фашизъм.

Внимание заслужават и Израел и ционизмът. Манлио Динучи описва Gladio, действащ с Израел в Украйна.

"Делта" е бивш офицер от израелската армия, командващ ръководена от евреи милиция по време на "украинската революция".

Неговото бойно име е Делта. Той е един от военните лидери на "украинската революция", въпреки че, както сам казва, не се смята за украинец. Под шлема носи кипа. Историята беше разпространена от еврейската агенция JTA (с централа в Ню Йорк), след като направи анонимно интервю и го снима в камуфлаж с бронежилетка, лицето му, скрито зад слънчеви очила и черен шал.

Делта е бивш ветеран от израелската армия, специализирал се в градска война като член на пехотната бригада "Гивати", участвала в операция "Лято олово" и други атаки срещу Газа, включително клането на цивилни в квартал Тел Ел-Хауа. Завърнал се в Украйна от няколко години зад прикритието на бизнесмен, той създаде и обучи, заедно с други бивши израелски войници, "Сините каски на Майдана" - бойна единица, прилагаща в Киев същите градски техники, които бяха експериментирани в Газа.

Както каза той пред JTA, неговият взвод получава заповеди от "Свобода", тоест партия, която зад новата си фасада запазва неонацистката си матрица. За да успокои украинските евреи, които с право се чувстват застрашени от неонацистите, Делта настоя, че обвинението в антисемитизъм, повдигнато срещу "Свобода", е "глупост".

Появиха се и редица материали за войната на Хазарската мафия срещу Русия и кой стои зад "украинския проект". Отговорът е - зад събитията в Украйна и така наречения "украински проект" стои Хазарската мафия, ционизмът и съюзяването, не за пръв път, на ционизма и нацизма. Това съюзяване се появи още при Хитлер, чието тясно обкръжение беше съставено предимно от евреи.

Така е сега и в Украйна.

Ще цитираме в началото думите на кръстника на Хазарската мафия в Украйна - Игор Коломойски, който стои зад Зеленски и зад нацистките батальони "Азов", "Днепър", "Донбас" и т.н.

Речта на Коломойски беше в израелския град Хайфа, където той се беше укрил след 2014 г., когато се скараха с другия челен укроционист Петро Порошенко: "Ние извършихме с украинците експеримент. Взехме само езиковите различия и натиснахме върху историята, като позиционирахме руснаците като главни врагове на "Независимата". 20 години по-късно получихме идеалните бойци срещу руснаците. сега всеки украинец, убил руснак, ще бъде считан за герой. Надявам се, че им прекъснахме отношенията поне за 100 години. Сега ще бъде много лесно да бъдат унищожени и самите украинци, откъсвайки ги от Русия. Давайки им пари срещу лихви за войната, след това ще си вземем дълговете от всички тях."

Едва ли има по-убедително изявление за замислите на онези, които са зад украинския проект. Това е ционизмът и така наречената Хазарска мафия.

Ще добавим и думите на Зеленски - марионетка на Коломойски, че иска да превърне Украйна в Голям Израел, т.е. в Нова Хазария.

Ще добавим и участието в преврата в Киев през 2014 г. на Ротшилд и Сорос, на "Сивите вълци", на Gladio и дълбоката държава, ЦРУ, Моссад, Mi6, криминалистите, финансирани от Коломойски и т.н.

А ето и кратък списък на украинските ционисти - евреи, използвани за насъскване на славяните срещу славяните, т.е. на украинците срещу руснаците и белорусите. Списъкът е взет от украински източници, много от тях финансирани от Хазарската мафия.

Кой насъска славяните срещу славяните: президентът Петро Порошенко (Валцман) - евреин; президентът Турчинов (Коган) - евреин; министър-председателят Арсений Яценюк (Бакай) - евреин; министър на финансите Александър Шлапак - евреин; секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрий Парубий - евреин; вицепремиерът Владимир Гройсман - евреин; вътрешен министър Арсен Аваков - арменски евреин; министър на културата Сергей Нишчук - евреин, масон; директорът на Националната банка Степан Кубив - евреин; ръководителят на президентската администрация Сергей Пашински - евреин; основни кандидати за президент - Юлия Тимошенко (Циля Капителман) - еврейка; Виталий Кличко (Етинзон) - баща евреин; Олег Тягнибок (Фротман) - евреин по майка; Дмитрий (Авдим) ?рош - евреин, хасид.

Всички олигарси на Украйна са евреи: И. Коломойски, Е. Хурвиц, Г. Боголюбов, П. Порошенко, Д. Фирташ, С. Левочкин, В. Гайдук, В. Немировский, К. Жеваго, В. Пинчук, Е. Прутник, Р. Ахметов, А. Мартинов, В. Костелман, Е. Сигал, Б. Колесников, А. Елдман, Ф. Шпиг, Н. Шуфрич, А. Роднянски, И. Дворецки, А. Абдинов, В. Ермолаев, М. Киперман, Е. Звягилски, Ф. Жебровская, С. Ронис, Г. Корбан, Г. Суркис, И. Суркис, В. Шамотий, А. Лещински, Ю. Родин, М. Бекер.

Всички медии са в ръцете на ционисти: П. Порошенко, И. Коломойски, Д. Фирташ, В. Пинчук, Р. Ахметов.

Предишни президенти на "Независимата": Кравчук (Блум), евреин; Кучма (Кучман) - евреин.

Икони на нацизма в Западна Украйна: Бандера (Шимон Стефан) - полски евреин, Роман Шухевич - евреин, хомосексуалист.

От страна на САЩ украинската еврейка Виктория Нуделман (Нуланд) през 2014 г. беше инициаторката на Майдана с нейните курабийки. Започна при Обама, продължава и при Байдън, чийто държавен секретар Антъни Блинкен е с украински еврейски произход.

Трансформирането на "Десния сектор" след 2014 г. по подобие на нацистка Германия стана с парите на Коломойски.

Тук се прави грешка. "Азов" не е батальон, а просто се нарича така. В действителност това е нацистка формация, наброяваща много хиляди, по-скоро подсилена бригада, която накрая беше съсредоточена в Азовския стоманодобивен комбинат, собственост на Ринат Ахматов, незаконен син на Кучма.

Именно съчетанието укронацизъм - ционизъм се има предвид с денацифицирането на Украйна, декомунизирането и деолигархизирането на Донбас /най-богатият район на СССР/, окупиран от хазарската мафия.

Украйна е просто пионка във войната на Gladio и Хазарската мафия срещу християнска Русия.