В средата на юли КНДР призна независимостта на ДНР и ЛНР.

В отговор Киев обяви, че прекъсва дипломатическите отношения с КНДР и прекратява икономическите и политически контакти. Това е втората ядрена сила в Азия, с която украинците се държат грубо. Първата е Русия. Китай и КНДР са стълбовете за ядрена сигурност в Евразия.

Една седмица след признаването на ЛНР и ДНР от Пхенян съобщиха, че ще вземат участие във възстановяването на двете републики в Донбас.

Но веднага се появи и друг въпрос - дали КНДР в рамките на възстановяването на ЛНР и ДНР няма да им окаже и военна помощ, която може да бъде оформена в двустранни договореност. Още повече, че в ЛНР и ДНР северно-корейците ще имат възможността за директен сблъсък с американците и израелците на чужда територия, а за това са готови да отидат и до Антарктида. Това ще е тест за народната армия на КНДР в реални военни действия.

Не е тайна, че КНДР има сътрудничество с Иран и Сирия, която, преди КНДР, призна ЛНР и ДНР.

С една дума - КНДР може да получи възможност за поява на фронта от Донбас до Сирия и Иран срещу САЩ и Израел.

Ще видим.

Още повече, че КНДР е динамична нова ядрена сила - има и междуконтинентални балистични ракети "Хвасан 17", и разполага с една от най-силните армии в света и вероятно с най-силния спецназ от 120 - 140 000 души, т.е. няма проблем да изпрати експедиционен корпус в Донбас и САЩ няма да посмеят да гъкнат.

Неслучайно заплахата от пълномащабна война в ядрен вариант на Корейския полуостров достигна най-високите показатели за последните години. Ще припомним, че още с влизането си в Белия дом Доналд Тръмп заяви, че КНДР е основна заплаха за САЩ, като това продължи и Байдън още по-войнствено и заплашително.

В отговор от януари 2017 г. Пхенян извърши около 20 пуска на междуконтинентални балистични ракети, някои от които с възможност да покрият цялата територия на САЩ, прелитайки над 10 000 км, т.е. промениха изцяло стратегическото съотношение между САЩ и КНДР.

От направените изчисления се оказа, че КНДР сега може да покрие не само Западното крайбрежие на САЩ, но и всички големи американски градове, в това число Денвър, Чикаго, Бостън, Ню Йорк и Вашингтон.

Беше съобщено, че в армията са постъпили нови попълнения до 3,5 млн. души, т.е. извършена е и военна мобилизация.

Южна Корея съобщи, че ще поиска от Пентагона разполагане на допълнителна противоракетна система ТНААД, срещу което веднага реагира Пекин, който призова Сеул и Вашингтон да прекратят въобще разполагането на ПРО и ТНААД.

Даже без ядреното оръжие на КНДР основната опасност срещу американците и Южна Корея е артилерията на КНДР, разположена по Демилитаризираната зона. Според различни източници там има от 8000 до 23 000 артилерийски ствола, само на 50 км от Сеул. Съсредоточията на артилерийския огън по широчина и дълбочина на фронта ще са наистина ужасяващи за противника.

Планът на КНДР, в случай на атака от страна на САЩ, е за тотална война, а не за "ограничен конфликт с нисък интензитет".

Този план има три аспекта.

На първо място, тоталната война е стратегията на КНДР в случай на превантивни атаки на САЩ. Войната в Ирак показа, че американците могат да нанасят превантивни удари в нарушение на всички международни договори и че ООН е безпомощна да ги спре. Всяка нация, която е слаба във военно отношение, може да стане жертва на САЩ.

На второ място, в Пхенян знаят, че ще трябва да воюват сами срещу суперсилата на света. Разбира се, със затягането на войната, помощ ще тръгне с оглед на решаването на стратегическите цели на Пекин и Москва.

На трето място, тоталната война на КНДР има два компонента - масивна конвенционална война и оръжия за масово унищожение. Ако САЩ нанесат удар по севернокорейските ядрени инсталации, КНДР ще отговори с оръжия за масово унищожение с удари по американски цели. Американците знаят за това и имат собствени ядрени планове.

При обмен на ядрени удари няма фронтове или тилова линия. Заради тази причина военната стратегия на КНДР по същество е офанзивна, отива отвъд отблъскване на американските атаки и стига до унищожението на САЩ.

Военният план 5027 на САЩ предвижда военно окупиране на Северна Корея, т.е. отива по-далеч от унищожението на оръжията й на масово унищожение. САЩ считат КНДР за основен враг. И обратното - КНДР счита САЩ за основен враг.

Южна Корея счита КНДР за основен враг, но КНДР не счита Южна Корея за основен враг, тъй като Сеул е клиент на САЩ и няма възможността или силата да действа самостоятелно или независимо от САЩ. Планът на КНДР не е агресия или окупиране на Южна Корея, а унищожението на САЩ.

Всички държави държат военния си потенциал в тайна. КНДР не е изключение и е трудно да бъде оценена нейната военна сила. Заради това картината на военния потенциал на КНДР може да е само приблизителна и отпреди няколко години.

КНДР произвежда годишно около 200 000 автомата "Калашников", 3000 тежки картечници и оръдия, 200 танка, 400 бронирани коли и амфибии.

КНДР прави собствени подводници, високоскоростни катери и други бойни кораби. Вътрешното производство дава възможност на страната да поддържа огромна военна сила при нисък бюджет. КНДР има 17 завода за леко оръжие и артилерия, 35 завода за муниции, 5 завода за бойни кораби, 3 завода за леко оръжие и артилерия, 3 завода за ракети, 5 завода за комуникационно оборудване, 8 завода за биохимическо оръжие. Общо - 134 военни завода.

Освен това много предприятия имат производство с двойно предназначение и с минимум модификации могат да преминат на военен режим. Те имат собствено електрозахранване, което САЩ не могат да обезвредят.

КНДР е планинска държава, с дълго и насечено крайбрежие. Полуостровът е тесен и тактиката на КНДР отговаря на тази география.

КНДР има уникални военни планове за водене на война срещу САЩ.

Военните са организирани в няколко независими и самозадоволяващи се бойни съединения, които са готови за действия по всяко време.

Редовната армия на КНДР се състои от 4 корпуса на предната линия, 8 корпуса в тила и 1 корпус за защита на Пхенян. Южна Корея има 19 моторизирани дивизии, КНДР има 80 дивизии и бригади.

Парамилитарните организации са напълно въоръжени и провеждат военни обучения редовно.

Общо става дума за армия от 6 милиона души, въоръжена, мотивирана, разполагаща с огромен конвенционален потенциал и най-вероятно с оръжия за масово унищожение.

На различните страни от оръжейния и ракетен арсенал на КНДР сме се спирали неведнъж. Ще припомним, че КНДР е ядрена държава, наред със САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция, Индия, Пакистан и Израел. Пхенян има ядрени заряди и средствата за тяхното доставяне до целта. КНДР има флот от междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден радиус на действие, въоръжени с ядрени бойни глави. Според някои източници става дума за 80 и повече ядрени заряда, в това число водородни бомби.

Вероятно КНДР може да произвежда годишно 100 ракети. В момента САЩ нямат никаква реална защита срещу севернокорейските ракети в случай на война.

КНДР има и огромни запаси от биохимически оръжия. Всеки армейски корпус има химически поделения. Населението е подготвено за биохимическа атака срещу територията на Севера. Една от най-характерните черти на военната подготовка на КНДР са подземните фортификации. Става дума за 8236 подземни отбранителни съоръжения, свързани с тунели. В тях има складирани над 1,2 милиона тона храна, 1,46 милиона тона гориво и 1,67 милиона тона муниции.

Повечето от подземните съоръжения са издълбани в гранитни скали. Основната антибункерна ракета на САЩ В61-11 може да прониква до 6 метра скала. Последната им бомба GBU-28, с лазерно насочване, може да прониква до 30 метра. Севернокорейските бункери имат поне 80 метра покритие от солидни скали.

Със своите бронетанкови части КНДР е готова да води светкавична война. Става дума за 1 танков корпус и 15 танкови бригади. Страната е подготвена за своите особености. Нейният релеф е предимно планински, което означава, че танковите битки ще се водят в пресечен терен без въздушно покритие или превъзходство на противника. КНДР има собствено производство на танкове, които могат да преодоляват стръмни склонове и реки дълбоки 5,5 метра. Строени на базата на съветския Т-62 те се движат с 60 км/час, имат броня 700 мм и единствено американската антитанкова ракета TOW-II може да я пробие.

КНДР произвежда свои антитанкови снаряди, считани за едни от най-добрите в света. Те ще бъдат особено опасни срещу американските хеликоптери Apache, които в Ирак бяха изключително уязвими. Корейците имат най-малко 15 000 противотанкови ракети.

По-голяма част от корейските части - 700 000 войници, 8000 тежка артилерия, 2000 танка, разположени в 4000 бункера, се намират до Демилитаризираната зона.

КНДР е водеща в света по отношение на тунелите. Войната в тях ще е води от специални единици. Входовете издържат на химически и биоатаки. Предполага се, че в района на Демилитаризираната зона КНДР има поне 20 големи тунела, по които за един час могат да минат по 15 000 войници и да излязат в гърба на южнокорейските и американски части от другата страна.

КНДР има най-големите специални части в света - 120 000 души. Те са групирани в леки пехотни, въздушни и морски бригади - общо 25, за атака на американските военни инсталации в Южна Корея, Япония, Окинава и Гуам.

Но най-важният компонент на военната мощ на КНДР са оръжията за масово унищожение. Наред със САЩ, Русия, Китай, Англия, Франция, Индия, Пакистан и Израел, КНДР разполага с междуконтинентални балистични ракети и ракети със среден радиус на действие, въоръжени с ядрени глави.

В морето КНДР има два флота - западният и източният. Западният има 320 кораба, източният - 460. ВМС наброяват 46 000 моряци и офицери. Основният им враг ще бъдат американските самолетоносачни групи. Корейците прилагат тактиката на руснаците - едновременни ракетни атаки. КНДР вероятно е купила от Русия и антисамолетоносачната ракета, за която унищожението на групата "Нимиц" с 6000 души и 70 самолета, няма да е проблем.

КНДР има и 35 подводници. Те са малки, но са въоръжени с ракетни установки и антикорабни ракети.

КНДР има 70 ВВС-бази. Става дума за 770 изтребители, 80 бомбардировачи, 700 транспортни самолета, 290 хеликоптера, 84 000 войници. Тъй като отстъпват на американските ВВС те ще прилагат тактиката на ниските полети, още повече, че американските бази в района са лесни цели. В началото на войната ще бъдат унищожени и осемте им бази в Южна Корея. Корейските пилоти са обучени да водят "ръкопашни боеве" във въздуха, срещу които американските ракети ще бъдат безполезни. В тази битка старите Миг-21 и Миг-19 ще бъдат по-поврътливи от американските F-14 и F-150. През 1999 г. КНДР закупи 40 Миг-21 от Казахстан.

Последното постижение на КНДР е потенциалът й да води електронна война. Пхенян започна да се готви за нея през 70-те години и сега разполага с контра средства срещу евентуална електронна война на САЩ.

Пхенян подготвя годишно по 100 "хакери" и има батальон за компютърни вируси. Те са в състояние да нанесат електронен удар на американските комуникационни мрежи.

В симулирана електронна война още през 1991 г. КНДР победи САЩ с ядрени и без ядрени оръжия. Ако има нова война на Корейския полуостров САЩ ще срещнат противник, който е в състояние наистина да води тотална война, в която американците реално ще бъдат беззащитни и в която може да се стигне до взаимно унищожение, както преди години между САЩ и СССР. Това е и най-важното страна от стратегията на КНДР, която реализира срещу САЩ стратегията на взаимното ядрено възпиране.

На САЩ е нужна нова голяма война. Корейският полуостров е идеален за тази цел, потенциалът за такъв конфликт отдавна е натрупан. Ако бъде взривен, САЩ решават въпроса с КНДР, с Китай, с елиминирането на Южна Корея и Япония като търговски конкуренти и в голяма степен с Русия.

Така е на теория. Но на практика, най-общо казано, КНДР не е нито Сирия, нито Либия, нито Украйна, нито даже съвременна Русия. Това е държава, която от 70 години знае как да защитава своя суверенитет.

Ударът по Сирия, Ирак и Либия беше нанесен не защото бяха слаби, а защото нямат ресурси за защита от по-мощния удар от САЩ и Израел. Иран и КНДР обаче издържат военно, информационно, политически и икономически.

Събитията продължават да се развиват.