На 2 август председателят на Камарата на представителите на САЩ - 82-годишната Нанси Пелоси, се приземи привечер на китайския остров Тайван. Това беше най-голямата провокация на САЩ срещу Китай през последните 50 години.

Един ден по-рано се състоя телефонен разговор между Джо Байдън и Си Цзинпин. Пекин съобщи, че атмосферата на телефонния разговор Байдън - Си е била най-лошата сред петте разговора между лидерите, и че президентът Си е показал най-твърдото отношение, което някога е показвал към световен лидер.

Темата на разговора бяха китайско-американските отношения и особено "тайванският въпрос". Си в разговора с Байдън е начертал и "червените линии" на Пекин.

Веднага се появиха анализи на различни възможни хипотетични сценарии на китайския отговор.

Сценарий 1: Минималистичният подход. Китайската народна армия заема островите Jinmen или Matsu, както и островите на Тайван в Южнокитайско море и островите Penghu. Те също така обявяват част или целия Тайвански пролив за "забранена" зона за чуждестранни военни кораби.

Сценарий 2: Хибридна война. Частична морска и въздушна блокада на Тайван, предназначена да попречи на икономиката, съчетана със засилен натиск като например прелитане над територията на Тайван от китайски самолети или навлизане в морското пространство на Тайван от военноморската милиция на Китай, защитени от военни кораби на Пекин. Това може също да бъде придружено от кибератаки, предназначени да спрат интернет и друга инфраструктура за дни наред.

Сценарий 3: Сериозна атака, но без навлизане. Това ще включва само война по въздух и море, без "крак на земята". Пълна въздушна и морска блокада, продължителен набор от морски и въздушни битки, предназначени да деградират армията на Тайван, съчетани с атаки с балистични ракети срещу военни цели. Агресивни кибератаки, изключващи интернет и затварящи критична инфраструктура за дни или седмици. След като беше установено превъзходство във въздуха и флота, Китай можеше да избира цели по свое усмотрение, увеличавайки заплахата, докато правителството в Тайпе не падне.

Сценарий 4: Пълна инвазия. Пълна въздушна и морска блокада, масивни атаки с балистични ракети срещу военни цели, масивни кибератаки за парализиране на почти цялата военна, правителствена и гражданска комуникация и затваряне на критична инфраструктура. Агресивни военноморски и въздушни сражения за влошаване на силите на Тайван и постигане на превъзходство в бойното пространство, последвани от продължителни въздушни атаки от изтребители и бомбардировачи срещу военни цели. Обезглавяващ удар срещу Тайпе от части на специалните сили, за да заловят ключовият ръководен персонал. Добре координирана вътрешна така наречена "5-та колона". Амфибийно нападение с непосредствена въздушна подкрепа от изтребители, хеликоптери и бойни дронове на едно или повече места в Тайван и вероятно превземане на голямо пристанище, като Keelung, Taipei Port, Taichung или Kaohsiung. След това стотици хиляди войници ще започнат да навлизат докато островът бъде окупиран.

Сценарий 5: Най-лошият сценарий (освен ядрения). Пълна въздушна и морска блокада, масивни атаки с балистични ракети срещу военни цели, масивна кибератака, агресивни морски и въздушни атаки за унищожение на силите на Тайван и постигане на превъзходство на бойното поле, последвани от въздушни атаки от изтребители и бомбардировачи на военни цели и бомбардировки на цивилни цели. Огромни жертви. Тайван е смазан.

Това бяха хипотетичните сценарии преди 2 август.

Ясно беше, че се очаква най-лошото развитие на конфликта САЩ - Китай, още повече, че по същото време към Южнокитайско море се насочиха две самолетоносачни групировки на САЩ - "Рейгън" и "Линкълн", а китайските въоръжени сили започнаха маневри в регионалните води под лозунга "ние сме готови за война".

Китайската телевизия информира, че НОАК вече ще провежда редовни учения на изток от средната линия в Тайванския пролив и че така наречените "териториални води на Тайван" не съществуват, и че Китай ще преосмисли много от подходите към тази дейност, които са съществували през предишните години и десетилетия.

На 3 август се появи и първият официален китайски отговор на американската провокация.

1. Осъждане на дипломатическо ниво.

2. Започнаха военни учения с ракетни стрелби, включително ракети, потенциално способни да носят ядрени бойни глави, но засега с неядрени бойни глави.

3. Частична блокада на острова от зони за учения. Най-малко до 8 август.

4. Изисквания към авиокомпаниите да не летят във въздушното пространство на Тайван.

5. Спиране на проекта за завод за батерии CATL за 5 милиарда долара за 10 000 работни места в САЩ.

6. Ембарго върху доставките на естествен пясък за Тайван.

7. Спиране на вноса от Тайван в Китай на два вида риба и цитрусови плодове.

8. Забрана на китайските компании да си сътрудничат с Тайванската фондация за демокрация и Тайванската международна фондация за международно сътрудничество и развитие.

На 6 август китайското външно министерство обяви допълнителни контрамерки в отговор на пътуването на Нанси Пелоси до Тайван:

1. Прекратяване на планираните разговори по линията на комуникация между лидерите на ниво бойни командни зони на въоръжените сили на Китай и САЩ.

2. Отмяна на работните срещи на представители на министерствата на отбраната на Китай и САЩ.

3. Отмяна на срещи по механизма на китайско-американските консултации за военна сигурност на море.

4. Прекратяване на сътрудничеството между Китай и САЩ за репатриране на нелегални имигранти.

5. Прекратяване сътрудничеството между Китай и САЩ в областта на правната помощ по наказателни дела.

6. Спиране на сътрудничеството между Китай и САЩ в борбата с транснационалната престъпност.

7. Спиране на сътрудничеството между Китай и САЩ в областта на контрола върху наркотиците.

8. Спиране на преговорите между Китай и САЩ относно изменението на климата.

Освен това:

1. Военните учения на Китай бяха удължени до 15 август.

2. Вече се говореше за частична морска и въздушна блокада, което засяга голям брой морски и въздушни полети.

3. Пентагонът се оплаква, че китайските военни просто не вдигат телефона, когато американците се обаждат в Пекин.

На 7 август китайското външно министерство излиза с декларация за ситуацията с Тайван с основни точки:

• САЩ брутално се намесиха във вътрешните работи на Китай;
• Тайван не е част от САЩ, а е територия на Китай, което е публичен ангажимент на самите САЩ. Действията на американската страна са сериозно нарушение на суверенитета на Китай;
• действията на САЩ са подкрепа на сепаратистките сили, които са за независимост на Тайван;
• САЩ умишлено подкопават мира в Тайванския пролив. Те са свикнали първо да създават проблем и след това да го използват за постигане на собствените си стратегически цели;
• Китай се стреми да защити суверенитета и териториалната цялост, срещу опитите на САЩ да “използват Тайван, за да сдържат Китай".

Китайските медии обясниха и причините, поради които КНР е избрала конкретни райони около Тайван за военните учения:

• северозападна част: да се пробие т.нар. "делимитационна линия" в Тайванския пролив;
• източна част: да се насочат към военните бази в Hualien и Taitung и формиране на позиция за фронтален удар;
• южна част: да се осигури ефективен контрол на влизане и излизане от пролива Баши;
• югозапад: да се обкръжат и контролират военните бази в Kaohsiung и да се даде възможност на шестте зони за учения да блокират остров Тайван.

Без обяснение остават две зони в североизточната част, недалеч от японските острови, за които Китай претендира.

Можем да кажем, че Пекин изпълнява оперативен план за превземане на Тайван и тества неговата ефективност в симулирана бойна ситуация.

КНР постепенно разкрива картите си на "ясно фокусирани военни операции", обявени в отговор на драматичното посещение на оратора Нанси Пелоси на летището в Тайпе.

Накратко, добре дошли в Четвъртата криза в Тайванския пролив.

Както и през 1996 г., основният аргумент и сега са изстрелването на балистични ракети, както и морските маневри и действията по отработване на десантна операция. От публикуваните планирани зони за учения може да се създаде впечатлението, че КНР обкръжава острова от всички страни, подготвяйки се за блокада или нещо по-лошо. Инфографиките, тиражирани в китайските социални мрежи с разполагането на авиация и флот точно край бреговете на острова, явно целят такъв ефект.

Всъщност най-близките квадрати на югозапад и североизток от Тайван са зони за долитането на ракети, докато самолетите и надводните кораби вероятно ще спазват известно разстояние.

Последното се вижда с примера на предишната криза от 1995-1996 г., когато ъгълът на един от "квадратите на долитане" докосна границата на 12-милната зона. Днес съответният квадрат се е изместил дълбоко в териториалните води, леко докосвайки границата на вече вътрешните води на Тайван. При наистина независимите държави суверенитетът над вътрешните води е еквивалентен на суверенитета над сушата. За КНР, разбира се, както и за половината от международната общност, няма суверенни води близо до остров Тайван, защото Китай е единен и неделим.

Сега видяхме най-малко 11 изстрелвания на балистични ракети с малък и среден обсег: по предварителни данни това са комплексите DF-11 и DF-15. След масово производство през 1990-2000 г. арсеналът на тези ракети може да достигне 1500 бройки. За сравнение през двете години на предишната криза Китай изстреля само 6 ракети от същия клас.

В допълнение, най-новата ракетна система PHL-16 с необичаен калибър: 370 mm също участва в обстрела. Всъщност този комплекс е специално проектиран за обстрел на основната територия на Тайван като заместител на балистичните ракети с малък обсег.

В близко бъдеще могат да се очакват и изстрелвания на по-модерни балистични ракети: прословутия "убиец на самолетоносачи" DF-21D и неговия по-стар брат със среден обсег на действие DF-26.

Носят се слухове и за демонстрацията на DF-17 с хиперзвуков планер. Би било интересно да се видят резултатите от тестовете на тези ракети срещу мобилни надводни цели.

Като цяло ракетният арсенал на КНР днес е съотношение между мащабни комплекси от миналите поколения и техните по-модерни и напреднали аналози. Съответно масовите изстрелвания на такива балистични ракети, като например DF-16 DF-21 могат да бъдат сигнал за увереност в дълбочината на най-новата част от техния "барутен склад".

Засега Китай предпочита мирното разрешаване на конфликта, въпреки че създаде основание да се очаква по-драматично развитие на събитията. Китайската държава е убедена, че взаимозависимостта между тези сили позволява дори най-сложните въпроси да бъдат решени въз снова на преговори. Освен ако не се наложи друга реакция.

Би било наивно да се очаква, че САЩ все още се надяват да спечелят китайците на своя страна - борбата между тези сили се основава на обективно противоречие на стратегическите приоритети на развитие.

САЩ искат да запазят възможността за паразитно съществуване в глобален мащаб, докато Китай се нуждае от ресурси, за да избегне вътрешна стагнация и евентуален социален взрив. Потреблението на китайското общество расте, а това са стотици милиони хора, които искат да живеят по-добре и за целта трябва да си върнат от САЩ онова, което американците са им отнели.

Такава беше ситуацията към края на август.