И така, голямата новина за последните 2 месеца беше следната.

На 8 юли "Севмаш" предаде на руския флот подводницата "Белгород", която ще бъде първият носител на "Посейдон". "Посейдон" е торпедото на Апокалипсиса

и заедно с другите серийно произвеждани в Русия оръжия, като "Авангард" или "Циркон" то е оръжието, което предварително решава всяка война.

Би могло да се напише и, че руският флот получи първата подводница "Ядрено цунами". И това е истина. Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо "Посейдон".

По този начин "Посейдон" става и първото оръжие геополитическа реалност.

Защо?

Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата "Белгород", заедно с апарата "Посейдон", като уравнение на голямата политика.

Оценките на военноморските експерти по този въпрос варират от логични предположения до полет на фантазията. Но преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.

Такова торпедо може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.

В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия законова забрана на тази оръжейна система.

Повтаряме, не знаем доколко съществуващите военно-технически оценки отговарят на действителността. Независимо от това обаче сме убедени, че руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.

Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.

Съответно Русия получава възможност да действа в защита на стратегическите си интереси, основавайки се на факта, чe основният противник не е в състояние да атакува Русия с основното оръжие, дори ако конфликтната ситуация в Европа достигне нивото на голяма конвенционална или ограничена ядрена война.

Готовността на САЩ да използват дори тактическо ядрено оръжие срещу Русия ще бъде неутрализирана от заплахата за гарантирано унищожение на самите САЩ. Просто защото "Посейдон" във всеки случай ще нанесе своя неотразим удар.

Атомната подводница "Белгород" беше обявена за експериментален носител на подводни дронове "Посейдон", но атомната подводница "Хабаровск" от проект 09851 трябва да стане редовна.

В серия се очакват още три подводници от този тип. Така че Северният и Тихоокеанският флот ще имат няколко "аргумента" на Апокалипсиса, напълно обръщайки системата за ядрено възпиране в полза на Русия.

Неправилно е, разбира се, да се говори за "Посейдон" с терминологията "торпедо". Просто звучи красиво, но трябва да се каже правилно - автономно необитаемо подводно превозно средство (AUV). С много необичайни характеристики за този тип оръжие - скорост до 200 км/ч., дълбочина на потапяне до 1 км, неограничен обхват на "автономност".

Това на пръв поглед, което е фантастично, стана възможно благодарение на уникална и много компактна атомна силова установка. Преходът между режими на ниска мощност (прокрадване) и висока мощност (крайцерска) се случва 200 пъти по-бързо, отколкото в конвенционалните ядрени подводници. Това се дължи на наличието на течен метал в охладителната верига, който понася нагряване без силно топлинно разширение. А циркулационната магнитохидродинамична помпа, която няма движещи се части, прави устройството безшумно. Единственото нещо, което може да демаскира "Посейдон" е работното колело на водомета.

Защо?

Всяко оръжие се разработва с определена цел. А основният проблем на Русия (и СССР) винаги е била постоянната заплаха от "морските сили", които имат мощни флотове и са разположени много далеч от руските граници. Да застрашиш сериозно САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Япония и така нататък с руските военноморски сили е трудно, невъзможно без ядрени оръжия. Но тези страни са много уязвими, тъй като по-голямата част от индустриалния им потенциал и население са концентрирани близо до бреговете им.

Има военноморски бази и пристанища, ключови градове, които са свързани с цялата транспортна, енергийна, комуникационна и военна инфраструктура. За търговията и просперитета - това е много добре, но от гледна точка на стратегическата им сигурност е ужасно проклятие. Унищожението на цялото им крайбрежие ще върне морските сили няколко века назад в развитието. А сухопътните страни, като Русия, ще оцелеят чрез вътрешноконтинентална комуникация.

Сегашната геополитическа ситуация говори ясно - врагът е способен да затвори плътно Санкт Петербург, Мурманск, Севастопол, Новоросийск и Владивосток с военноморските си сили, отразявайки Русия от моретата и океаните. Така е от векове, във всички конфликти. Но сега по морските господарки може да се отговори с такава сила, че да загубят от 60 до 100 процента от икономиките си за миг.

Именно за тези цели служат "Посейдоните", променяйки радикално тактиката и стратегията на съвременната война. И невъзможността да им се противопоставят оставя западните нахалници пред горчивата истина: флотовете на страните от НАТО са беззащитни срещу новите руски оръжия. Може да си представим и апокалиптичен сценарий, когато Източното крайбрежие на САЩ е отнесено от вълна цунами с височина 500 метра.

Така че експлоатационните характеристики на "Посейдон" са най-голямата държавна тайна, но не и за хора, които разбират от военноморската тема. Има достатъчно официални данни, умножени по много технически решения и предишни разработки. Има и оскъдни снимки и видеоклипове.

И така, "Посейдон" е аналог по тегло и размер на торпедото Т-15 (дължина 24 метра, диаметър 1,6 метра, водоизместимост 40 тона). Трябва да бъде оборудван с водомет с голям диаметър, задни хоризонтални и вертикални кормила. Размерите позволяват поставянето на компактен ядрен реактор, бойна глава и баластен резервоар.

След това започва обикновената физика. Декларираната максимална скорост от 185 км/ч. на "Посейдон" се постига само на дълбочина от 1000 метра или повече, тъй като само там налягането на водата предотвратява развитието на квитанция върху лопатките на витлото.

Кавитацията е физическият процес на образуване на мехурчета (кухини) в течна среда, последван от тяхното свиване и освобождаване на голямо количество енергия.

Разпадането на "кавитационните мехурчета" образува места с висока температура по ръба на лопатките на витлата, възникват ударни вълни, които са източници на шум и водят до разрушаване на метала. Шумът от кавитацията се счита за проблем на подводницата, основен демаскиращ фактор при крайцерски скорости.

И така, сега се опитваме да отгатнем характеристиките на "Посейдон". Без много труд получаваме скоростта на апарата близо до повърхността на водата (без кавитация) - стандартните 50 възела. Скоростта на нискошумно движение е малко по-малко - 20 възела, "прокрадващата скорост" - 10 възела. За постигането на такива вече обявени показатели е необходима максимална мощност на силовата установка на "Посейдон" от 10 mW, минималното "прокрадване" е 100 кW.

Останалото оборудване на необитаемия подводен дрон трябва да бъде стандартно - система за информация и контрол, инерционна навигационна система с жироскоп, хидроакустичен комплекс с електронна карта на релефа на дъното, гравиметър с електронна карта на нееднородностите на гравитационното поле на Земята, средства за хидроакустична, нискочестотна радио и сателитна комуникация.

Ако всичко това се побере в декларираните размери на "Посейдон", има място за бойна глава с тегло до 4 тона.

Прелистваме ядрената номенклатура и намираме тристепенен термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Ужас…

И така, какво имаме? Подводница с размерите на торпедо, която е два пъти по-тиха от него. Която е 30 пъти по-трудна за откриване чрез сонарни импулси. Икономична, с намалени нива на шум на водомета, турбини с редуктор помпи. Пълна невидимост при скоростта на прокрадване, тишината на всички бордови механизми в дънна позиция, плъзгаща се сянка в дълбините.

Единственото нещо, което модерното откриване означава (теоретично) целенасочено, търсейки притаен "Посейдон", може да чуе, е шумът от изпомпване на вода с водно струйно работно колело при ниски скорости. Откриването е възможно само когато "Посейдон" зададе крайцерска скорост от 185 км/час.

Незабележимото придвижване на "Посейдон" от Северодвинск и независимото му появяване пред Лос Анджелис обаче е невъзможно. Тактиката на използване е различна. Не напразно атомната подводница "Белгород" е построена като носеща, с удължен с 30 метра корпус.

Теоретично "Посейдони" могат да бъдат скрити във всякакви надводни кораби и дори рибарски лодки, превърнати в превозвачи, с прости инженерни решения и механични ръкохватки за скачване. Или, самите "Посейдони" могат да бъдат оборудвани с пневматично залепване, което ще им позволи да се "залепят" на дъното на всеки кораб, под всеки флаг. Познавайки глобалния корабен трафик е невъзможно да се проследи този трик.

Ако вземем Евразия и Африка, тогава "Посейдоните" могат сами да стигнат до местата на бойно дежурство по протежение на континенталния шелф и след няколко години да се върнат в базата за поддръжка. Но за да пресекат Атлантическия океан или други големи океани, ще трябва да се возят от атомна подводница до определена зона. Там се откачват и продължават на шелфа на дънна позиция.

Най-добре е да легнат до границите на териториалните води на противниците, като изберат места с висок корабен трафик. Обикновено там дъното е осеяно с безброй останки от корабокрушения, а средствата за откриване са заглушени от акустичния фон от минаващите кораби. Препоръчително е да се избере сложен релеф на дъното с разлики в дълбочината и хидрология на течения с термоклинове и чести бури на повърхността. И след получаване на кодирания сигнал със 50 - 100 възела в зависимост от дълбочината на курса, да унищожат голямата морска сила на врага.

Възможно е "Посейдоните" да бъдат оборудвани с апаратура за сценария "Мъртва ръка", т.е. неизбежното възмездие срещу агресорите. Ако са пропуснати няколко сесии за получаване на кодиран сигнал или самото устройство ще регистрира сеизмичните вълни от експлозиите на ядрени бойни глави на междуконтинентални ракети.

Разполагането на "Посейдони" близо до териториалните води на САЩ (6 мили до брега) или други страни от НАТО (12 мили) означава, че балистичните ракети изобщо не са необходими в големи количества. "Посейдоните" ще организират Армагедон в лагера на врага по-бързо. Нищо не може да се направи срещу тях, ако ги поставят на бойно дежурство по двойки, с малка разлика във времето за атака. Ако изведнъж първият "Посейдон" е открит от някакво невиждано чудо, ще се опитват да го атакуват с антиторпеда, дълбочинни бомби, подводни дронове. В такъв случай той се взривява, разрушава всички противоподводни защити и отваря коридор за "колегата", стартиращ малко по-късно.

Последствията ще бъдат катастрофални - мъртва зона, пламтяща от пожари с дълбочина в брега 150 километра. Гарантирано разрушаване на подземните съоръжения от сеизмичната вълна в радиус от 10 км, директно въздействие върху надземните обекти - 72 км, радиоактивни отлагания, замърсяване с разпадане на плутоний /уран 4/ в зона с ширина до 300 км и дължина до 2000 км. И способността на "Посейдон" да генерира цунами на голямо разстояние от брега е добър ход, за да унищожи военноморските бази. Ако "Посейдон" е разработен в концепцията на съветското ядрено торпедо Т-15, което трябваше да носи "Цар Бомба" на 100 мегатона, тогава може да се опита да удави крайбрежието. Но, ако вярвате на съобщението от 2018 г., че апаратът е снабден с муниция "до 2 мегатона" - вече не.

А сега да се върнем към реалността. Първоначално беше заявено, че скоростта на апарата ще бъде 100 възела (185 км/час). Никой в световната общност не вярваше как е възможно да се носи на голяма дълбочина два пъти по-бързо от най-модерното американско торпедо. По-късно ТАСС съобщи: "Посейдон" ускорява до 200 км/час".

Предполага се, че апаратът използва технологии за "суперкавитация", които са добре познати на специалистите от НАТО от руските свръхбързи торпеда "Шквал" и "Хищник", които се движат вътре в пълна кухина с газ, достигайки 320 км/час. Колко приложимо е това за "Посейдон" при крайцерска скорост? Не е ясно.