Каква ще е третата световна война?

Въпросът не е само за формулировката:

• дали това е последната неядрена война в историята на човечеството;
• дали това е първата ядрена война, след която няма да има история;
• дали това е последната неядрена, която преминава в първа ядрена, което покрива и двата горни варианта.

Въпросът вече е и в конкретните изисквания на аритметиката на ядрената война, за което предупреждаваме от години и във въпросите как и колко, т.е. основните въпроси на ядрения Армагедон, за който вече от всички страни се сипят прогнози, особено от Украйна, където може да започне "ограничена" ядрена война между Русия и Запада, сценарий със сериозни глобални последици

"Съществува пряка заплаха от използване на тактически ядрени оръжия от руските въоръжени сили – заявиха от режима в Киев.

"Невъзможно е също така да се изключи напълно възможността за пряко участие на водещите световни държави в "ограничен" ядрен конфликт, в който перспективата за Трета световна война вече е пряко видима.

От години предупреждаваме за това. Читателите ни посрещаха тези предупреждения със смесени реакции – от приемане на съветите ни за подготовка, до тяхното омаловажаване. Но сега Лондон, Вашингтон, Киев го признават публично. Тяхната цел е ограничена ядрена война.

Ако войната в Украйна премине дори прага на бойното (тактическо) ядрено оръжие, тя няма да спре дотук. Тя ще ескалира до първа и последна глобална ядрена война.

И така, да започнем от ядрената аритметика.

Броят на бойните глави се е увеличил през последните години и така нареченият часовник на Страшния съд вече е на няколко секунди от полунощ, т.е. от ядрения Армагедон.

Колко ракети имат Русия и САЩ.

Преди няколко години специалисти по ядрените оръжия изчислиха, че 15 500 бомби, равни по мощност на прословутата Цар Бомба, ще са достатъчни, за да унищожат напълно планетата.

През 2021 г. американски учени изчислиха, че девет държави имат 13 000 бойни глави. Значителната част от ядрените оръжия се падат на САЩ (5550) и Русия (6257).

Ядреният потенциал на други държави е значително по-скромен – той е стотици пъти по-малък и теоретично не може да доведе света до глобална катастрофа.

Известно е, че ядрен удар на САЩ срещу Русия ще предизвика отговор много преди първата американска бойна глава с ядрена бойна глава да падне на руска територия.

В същото време от общия брой ядрени оръжия в постоянна бойна готовност Русия и САЩ имат приблизително еднакъв брой заряди – съответно 1900 и 1700.

Но как всъщност ще се развие ядрена война между двете страни.

Общо списъкът на американските ракетчици съдържа информация за 1100 цели по света.

Всъщност така е от години.

Архивът за национална сигурност на САЩ наскоро публикува разсекретен списък с ядрени цели от 1956 г., който включва 1100 места в Русия, Източна Европа, Китай и Северна Корея. Публикуваната карта показва всички 1100 ядрени цели в този списък.

Въпреки че днешният списък с ядрените цели е секретен, той вероятно е много подобен. САЩ разполагат с около 1900 ядрени бойни глави, разположени върху ракети и бомбардировачи (хиляди в резерв), готови за пуск всеки момент. Те могат да стигнат до местоназначението си за половин час. Тази нестабилна ситуация представлява сериозна опасност да ескалира в случайна ядрена война.

Освен това мощността на много съвременни водородни бомби е стотици пъти по-голяма от мощността на двете ядрени бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Възниква важен въпрос: от колко ядрени оръжия наистина се нуждаем?

От деветте ядрени държави седем са установили, че са необходими по-малко от 300 ядрени бойни глави за възпиране и нито една от тези държави не е била подложена на ядрена атака.

Въпреки това, САЩ и Русия не само имат приблизително 7000 ядрени бойни глави (или 90% от световния арсенал), но харчат огромни пари, за да разширят арсеналите си с още по-точни смъртоносни ядрени оръжия. Много военни анализатори са съгласни, че САЩ и Русия биха могли да следват политика на възпиране с много по-малко ядрени оръжия. Дори Пентагонът каза че са необходими само 1000 ядрени оръжия за ефективно възпиране на САЩ.

Според картата на потенциалните ядрени удари Русия е изправена пред поне сто атаки с боеприпаси с различен капацитет. САЩ обаче няма да нанасят удар с една ракета с ядрен заряд 100-200 килотона. Според плана Prompt Global Strike (PGS) нападението срещу руска територия ще се извърши не само с помощта на балистични ракети Minuteman III от континенталната част на Америка. Ще бъде използван почти целият ядрен арсенал на САЩ, от балистични ракети от подводници Trident II D5 до ядрените оръжия, разположени в Европа. В рамките на няколко минути полет от границите на Русия може да има от 200 до 300 боеприпаса с различен капацитет, включително бомби и ракети с висока мощност от 500 килотона или повече.

Обхватът на тези ракети (с потискане на противовъздушната отбрана в западните и централните райони на Русия) може да бъде достатъчен за унищожаване на обектите до градовете на Поволжието. За да унищожат няколкостотин военни цели и дузина градове (заедно с корабните стоянки, военните бази и силозите за балистични ракети), САЩ може да се нуждаят от 2000 до 2200 хиляди бойни глави. Защо толкова много? Защото ядрената война изисква участниците да вземат предвид и рисковете. Просто казано, към всяка цел няма да се използва един заряд, а пет или повече наведнъж.

Заради това американците и руските военни предвиждат такова количество боеприпаси в механиката на ядрен удар, след което врагът определено няма да може да отговори.

Целите на всички са почти еднакви. В края на 70-те години военната доктрина предполагаше само ответно-насрещен ядрен удар или удар след началото на пълномащабна война с преминаване на границата. По това време ядреният арсенал на СССР трябваше да бъде два пъти по-голям от американския.

Но мина много време, бяха подписани документи, които ограничаваха ядрения потенциал. Но целите на ракетните карти, въпреки подобряването на отношенията, не се променят.

Ще припомним още едно обстоятелство: САЩ трябва да унищожат не само всички руски ядрени бойни глави и балистични ракети, в които те са инсталирани, но и всички летища, пристанища, големи отбранителни зони, например в северната част на страната, в Арктика или Камчатка. Разбира се част от американските самолети ще бъдат унищожени с ответен огън, някои балистични ракети ще бъдат прихванати от системата за противоракетна отбрана на Русия.

Повече от половината ракети обаче, дори и при оптимистичен сценарий за прехващане, могат да достигнат целите си и няколко десетки милиона души, особено в големите градове, ще умрат почти мигновено, а оцелелите ще се опитват да съществуват в условия на пълно унищожение.

Според офицери от руските стратегически ракетни сили, чиято задача е да планират руския ядрен удар, неизбежното възмездие очаква САЩ 10 минути след като бъде потвърдено използването на ядрено оръжие срещу Русия. Толкова време ще е нужно за ответен удар на подводниците на руския флот в северните ширини и Атлантическия океан.

При изстрелване от шахтата ракетата лети до САЩ за около 20 минути. А от подводница – около 10 минути. Ако подводницата с ядрено оръжие е някъде в Саргасово море, то изстрелването на десетина ракети "Булава" няма да е трудно. 10 такива ракети, в зависимост от конфигурацията, са около 100 бойни глави, тоест само една подводница може да унищожи сто цели.

Освен това високата гъстота на населението на Съединените щати, съсредоточено главно на двата бряга, опростява задачата за руската армия: достатъчно е да се ударят няколко големи града – и броят на жертвите ще се измерва в десетки милиона души.

Но руската армия няма задачата да удари големи милионни градове. Но така се е случило, че много цивилни живеят около най-големите военни бази в Норфолк, Сан Диего, до позициите на противоракетната отбрана в Калифорния и други части от Съединените щати. По груба оценка цивилните жертви в САЩ след руски ядрен удар ще са около 65 милиона души.

И тук идват най-новите руски ракети "Сармат". С тях въпросът за съществуването на САЩ може да бъде решен за няколко минути и с ограничени сили – една ракета е достатъчна, за да унищожи всички военни обекти в три щата на Източното крайбрежие наведнъж, а шест такива ракети могат напълно да лишат САЩ от способността да се бият през следващите 100-200 години.

За да се унищожи цялото население на САЩ, на Русия са достатъчни десет междуконтинентални балистични ракети РС-28 "Сармат", въпреки че САЩ все още са уверени, че 1550 руски ядрени оръжия могат да унищожат само 32-35 милиона американци.

Известно е, че в японските Хирошима и Нагасаки загинаха около 100 000 души. През 1945 г. мощността на ядрените бомби беше средно 20 килотона, т.е. 1 килотон моментално отне живота на 5000 души. Новата междуконтинентална балистична ракета "Сармат" е способна да доставя от 6,75 до 7,5 ядрени мегатона. Това може да отнеме живота на 33,75 до 37,5 милиона души в гъсто населените райони на САЩ. Десет "Сармата" ще унищожат цялото американско население.

В общи линии "четири ракети "Сармат" могат да унищожат напълно САЩ. Две ракети ще унищожат цялото Източно крайбрежие на САЩ и две ракети – западния бряг". "Четири ракети и няма да остане нищо".

В началото на май Москва съобщи, че армията й е извършила в руския анклав Калининград електронно симулирани пускове на ракети, способни да носят ядрен заряд. Картата показваше, че една руска междуконтинентална балистична ракета "Сармат", когато бъде изстреляна от Калининград, ще изпари Берлин /Германия/ за 106 секунди, Париж /Франция/ - за 200 секунди, и Лондон /Англия/ - за 202 секунди след изстрелването. И трите града ще бъдат ударени само с едно изстрелване на една ракета "Сармат", всяка от които носи до 15 ядрени бойни глави.

От изстрелването до удара дори в най-далечния град – Лондон, ще има само около 3,5 минути радарно предупреждение, със сигурност недостатъчно, за да предупредят хората дори да се скрият.

Населението на тези градове е както следва:

• Берлин /Германия/ - 3,645 милиона (2019);
• Париж /Франция/ - 2,161 милиона (2019);
• Лондон /Англия/ - 8,982 милиона (2019).

Почти никой в тези градове няма да оцелее.

На 21 април Русия извърши първия пуск на "Сармат", която е най-мощната машина на апокалипсиса.

Това беше поредно и може би последно предупреждение към САЩ и Англия на стратегическо равнище, заради намесата на Вашингтон и Лондон във войната в Украйна и доставките на ново оръжие за Киев.

"Сармат" – РС-28 /наричана "новият Сатана"/ може да носи 10-15 тежки ядрени бойни глави, 15 най-нови хиперзвукови планиращи апарати "Авангард" или комбинация от бойни глави и средства срещу ракети.

Представете си "устройство", тежащо 208 тона, което носи 10 термоядрени бойни глави с автономна ускорителна мощност по 750 килотона всяка, или 15 блока по 150 килотона.

Сега си представете, че цялото това "чудовище" ще достави за 35 минути на разстояние от 18 000 км (диаметърът на планетата е 12 742 км) своя товар до която и да било точка на планетата, даже през Южния полюс.

Това е новата руска междуконтинентална балистична ракета РС-28 "Сармат" (по класификация на НАТО – SS-X-30).

На 28 април беше съобщено, че Русия възнамерява да въведе на въоръжение най-малко 46 тежки МБР "Сармат". Общият капацитет на 46 тежки МБ "Сармат" е такъв, че е в състояние да унищожи площ от около 18,5 милиона квадратни километра, т.е. общата площ на САЩ и Канада.

На 30 април се появи инфографиката, че ще са необходими 2 минути и 2 секунди за "Сармат" да унищожи Лондон. Преди това Борис Джонсън заплаши, че Англия може да използва ядрените си оръжия /срещу Русия/ без консултации с НАТО. Така че руското предупреждение беше и за него. Както и че до Берлин "Сармат" ще долети само за 1 мин. и 46 секунди, и до Париж – за 2 минути, и че с един удар "Сармат" гарантирано ще унищожи площ от 400 000 кв. км.

"Сармат" има много бърз старт, който я прави почти неоткриваема за спътниците на противника и за прехващане.

Има и още две характеристики – с обхвата си от 18 000 км тя може да нанесе удар по САЩ не над Северния, а над Южния полюс, където САЩ нямат никаква защита.

Всяка "Сармат" може да носи и хиперзвукови планери "Авангард", предназначени да избегнат всички противоракетни защити на противника, т.е. на САЩ.

С една дума, в момента "Сармат" е най-мощната ядрена ракета в света. И ще бъде такава още няколко десетилетия.

Ракетите могат да са "изстреляни" към Южния полюс, където САЩ нямат никакви радари. САЩ не разполагат с никакъв радар за ранно предупреждение, обърнат на Юг. И няма да знаят, че тези бойни глави или "Авангарди" са на път, докато не се покажат над Мексиканския залив и не започнат да се взривяват от Юг на Север, унищожавайки САЩ.

Да не забравяме, че всяка "Сармат" може да носи по 24 хиперзвукови средства "Авангард" с ядрена бойна глава или без – кинетична.

Малко математика – три ракети с по 24 хиперзвукови бойни глави прави 72 ядрени бойни глави.

Това е достатъчно, за да бъдат унищожени всички големи градове с население над 1 милион в САЩ, както и всяка военна база, която има значение в страната. С един удар само с три ракети "Сармат" САЩ ще бъдат унищожени.

И така, "Сармат" – господарят на съвременната война вече е на сцената, готов за използване.

Каква е все пак основната характеристика на "Сармат". Тя е невероятната далечина и "Сармат" може да долети до САЩ през Южния полюс. Тоест, ако по-рано ракетите се насочваха по посока на САЩ по най-късата траектория над Северния полюс, сега те се насочват по посока на САЩ по най-дъгата траектория – над Южния полюс. Земята е кръгла.

Така Русия сякаш заобиколи САЩ отзад и направи цялата американска система за противоракетна отбрана безполезна.

Да, САЩ могат да започнат изграждането на нова система за противоракетна отбрана, но трябва да се знае колко е скъпа и колко време ще отнеме. Американците все още не са завършили сегашната си (северна) система за противоракетна отбрана.

Още един плюс на "Сармат" – освен дълъг обхват има и висока скорост на старта.

Това означава, че отива в Космоса много по-бързо от всички свои предшественици.

Ще припомним, че още на 27 февруари Путин даде заповед за въвеждане на руските сили за сдържане в специален режим на бойно дежурство. Заповедта дойде в отговор на изпращането от САЩ, Англия и Полша на смъртоносни оръжия в Украйна и най-вероятно в секретната в онези дни информация, че киевският режим е разработвал с помощта на САЩ на Чернобилската АЕЦ ядрена програма за производство и използване на мръсно ядрено оръжие и на биооръжие, което е военно престъпление.

Заповедта на Путин е заповедта, преди да се даде окончателната заповед "Пуск" на ракетите.

Тя беше и отговор на ситуацията, която се развиваше в света между Москва и Вашингтон, и между Русия и НАТО.

Да обясним за какво става дума.

Стратегическите ядрени сили съществуват в Русия от много време. Но чак по време на неотдавнашните учения по изстрелване на ракети започна да звучи нов термин – стратегически сили за възпиране. Каква е разликата?

За обикновения човек тези два подобни термина могат да предизвикат объркване. Въпреки че има разлика.

Стратегическите ядрени сили е обобщеното име за руските войски, чието основно оръжие е ядрено. Компонентите са три – ракетните стратегически сили, военно-морските сили и стратегическата авиация. Те се наричат "ядрена триада".

От своя страна стратегическите сили за сдържане са предназначени да победят противниците на Русия с използването на различни видове оръжия, включително ядрени. Подчертаваме – различни видове оръжия, не само ядрени. Ето къде се крие разликата.

Това означава, че стратегическите сили за възпиране, за които говори Путин, са най-силното оръжие на Русия, както в ядрената, така и в неядрената техника.

Стратегическите сили за възпиране са изключително опасно устройство, последният аргумент.

Те са разделени на стратегически настъпателни сили – СНС, и стратегически отбранителни сили – СОС.

Първите включват наземни, морски и въздушни ядрени системи с междуконтинентален обсег, авиацията на далечни разстояния и ВМС, плюс всички войски, които пътуват, летят и ходят по моретата, включително тези с конвенционални високопрецизни оръжия.

СОС са силите за въздушно-космическа отбрана, системите за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана. Привеждат се в предпоследен специален режим на "бойно дежурство".

Това означава най-висока степен на бойна готовност. Следва само "пълна бойна готовност", когато "червеният бутон" може да бъде активиран по всяко време.

Но голямата новина за последните 3 месеца беше следната.

На 8 юли "Севмаш" предаде на руския флот подводницата "Белгород", която ще бъде първият носител на "Посейдон". "Посейдон" е торпедото на Апокалипсиса и заедно с другите серийно произвеждани в Русия оръжия, като "Авангард" или "Циркон" то е оръжието, което предварително решава всяка война.

Би могло да се напише и, че руският флот получи първата подводница "Ядрено цунами". Това е истина. Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо "Посейдон".

По този начин "Посейдон" става и първото оръжие геополитическа реалност.

Защо?

Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата "Белгород", заедно с апарата "Посейдон", като уравнение на голямата политика.

Оценките на военноморските експерти по този въпрос варират от логични предположения до полет на фантазията. Но преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.

Такова торпедо може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.

В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия законова забрана на тази оръжейна система.

Повтаряме, не знаем доколко съществуващите военно-технически оценки отговарят на действителността. Независимо от това обаче сме убедени, че руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.

Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.

Съответно Русия получава възможност да действа в защита на стратегическите си интереси, основавайки се на факта, че основният противник не е в състояние да атакува Русия с основното оръжие, дори ако конфликтната ситуация в Европа достигне нивото на голяма конвенционална или ограничена ядрена война.

Готовността на САЩ да използват дори тактическо ядрено оръжие срещу Русия ще бъде неутрализирана от заплахата за гарантирано унищожение на самите САЩ. Просто защото "Посейдон" във всеки случай ще нанесе своя неотразим удар.

Всяко оръжие се разработва с определена цел. А основният проблем на Русия (и СССР) винаги е била постоянната заплаха от "морските сили", които имат мощни флотове и са разположени много далеч от руските граници. Да застрашиш сериозно САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Италия, Япония и така нататък с руските военноморски сили е трудно, невъзможно без ядрени оръжия. Но тези страни са много уязвими, тъй като по-голямата част от индустриалния им потенциал и население са концентрирани близо до бреговете им.

Има военноморски бази и пристанища, ключови градове, които са свързани с цялата транспортна, енергийна, комуникационна и военна инфраструктура. За търговията и просперитета – това е много добре, но от гледна точка на стратегическата им сигурност е ужасно проклятие. Унищожението на цялото им крайбрежие ще върне морските сили няколко века назад в развитието. А сухопътните страни, като Русия, ще оцелеят чрез вътрешноконтинентална комуникация.

Сегашната геополитическа ситуация говори ясно – врагът е способен да затвори плътно Санкт Петербург, Мурманск, Севастопол, Новоросийск и Владивосток с военноморските си сили, отразявайки Русия от моретата и океаните. Така е от векове, във всички конфликти. Но сега по морските господарки може да се отговори с такава сила, че да загубят от 60 до 100 процента от икономиките си за миг.

Именно за тези цели служат "Посейдоните", променяйки радикално тактиката и стратегията на съвременната война. И невъзможността да им се противопоставят оставя западните нахалници пред горчивата истина: флотовете на страните от НАТО са беззащитни срещу новите руски оръжия. Може да си представим и апокалиптичен сценарий, когато Източното крайбрежие на САЩ е отнесено от вълна цунами с височина 500 метра.

Така че експлоатационните характеристики на "Посейдон" са най-голямата държавна тайна, но не и за хора, които разбират от военноморската тема. Има достатъчно официални данни, умножени по много технически решения и предишни разработки. Има и оскъдни снимки и видеоклипове.

И така, "Посейдон" е аналог по тегло и размер на торпедото Т-15 (дължина 24 метра, диаметър 1,6 метра, водоизместимост 40 тона). Трябва да бъде оборудван с водомет с голям диаметър, задни хоризонтални и вертикални кормила. Размерите позволяват поставянето на компактен ядрен реактор, бойна глава и баластен резервоар.

След това започва обикновената физика. Декларираната максимална скорост от 185 км/ч. на "Посейдон" се постига само на дълбочина от 1000 метра или повече, тъй като само там налягането на водата предотвратява развитието на квитанция върху лопатките на витлото.

Кавитацията е физическият процес на образуване на мехурчета (кухини) в течна среда, последван от тяхното свиване и освобождаване на голямо количество енергия.

Разпадането на "кавитационните мехурчета" образува места с висока температура по ръба на лопатките на витлата, възникват ударни вълни, които са източници на шум и водят до разрушаване на метала. Шумът от кавитацията се счита за проблем на подводницата, основен демаскиращ фактор при крайцерски скорости.

И така, сега се опитваме да отгатнем характеристиките на "Посейдон". Без много труд получаваме скоростта на апарата близо до повърхността на водата (без кавитация) – стандартните 50 възела. Скоростта на нискошумно движение е малко по-малко – 20 възела, "прокрадващата скорост" - 10 възела. За постигането на такива вече обявени показатели е необходима максимална мощност на силовата установка на "Посейдон" от 10 mW, минималното "прокрадване" е 100 кW.

Останалото оборудване на необитаемия подводен дрон трябва да бъде стандартно – система за информация и контрол, инерционна навигационна система с жироскоп, хидроакустичен комплекс с електронна карта на релефа на дъното, гравиметър с електронна карта на нееднородностите на гравитационното поле на Земята, средства за хидроакустична, нискочестотна радио и сателитна комуникация.

Ако всичко това се побере в декларираните размери на "Посейдон", има място за бойна глава с тегло до 4 тона.

Прелистваме ядрената номенклатура и намираме тристепенен термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Ужас…

Теоретично "Посейдони" могат да бъдат скрити във всякакви надводни кораби и дори рибарски лодки, превърнати в превозвачи, с прости инженерни решения и механични ръкохватки за скачване. Или, самите "Посейдони" могат да бъдат оборудвани с пневматично залепване, което ще им позволи да се "залепят" на дъното на всеки кораб, под всеки флаг. Познавайки глобалния корабен трафик е невъзможно да се проследи този трик.

Ако вземем Евразия и Африка, тогава "Посейдоните" могат сами да стигнат до местата на бойно дежурство по протежение на континенталния шелф и след няколко години да се върнат в базата за поддръжка. Но за да пресечете Атлантическия океан или други големи океани, ще трябва да се возят от атомна подводница до определена зона. Там се откачват и продължават на шелфа на дънна позиция.

Най-добре е да легнат до границите на териториалните води на противниците, като изберат места с висок корабен трафик. Обикновено там дъното е осяно с безброй останки от корабокрушения, а средствата за откриване са заглушени от акустичния фон от минаващите кораби. Препоръчително е да се избере сложен релеф на дъното с разлики в дълбочината и хидрология на течения с термоклинове и чести бури на повърхността. И след получаване на кодирания сигнал със 50 – 100 възела в зависимост от дълбочината на курса, да унищожат голямата морска сила на врага.

Възможно е "Посейдоните" да бъдат оборудвани с апаратура за сценария "Мъртва ръка", т.е. неизбежното възмездие срещу агресорите. Ако са пропуснати няколко сесии за получаване на кодиран сигнал или самото устройство ще регистрира сеизмичните вълни от експлозиите на ядрени бойни глави на междуконтинентални ракети.

Разполагането на "Посейдони" близо до териториалните води на САЩ (6 мили до брега) или други страни от НАТО (12 мили) означава, че балистичните ракети изобщо не са необходими в големи количества. "Посейдоните" ще организират Армагедон в лагера на врага по-бързо. Нищо не може да се направи срещу тях, ако ги поставят на бойно дежурство по двойки, с малка разлика във времето за атака. Ако изведнъж първият "Посейдон" е открит от някакво невиждано чудо, ще се опитват да го атакуват с антиторпеда, дълбочинни бомби, подводни дронове. В такъв случай той се взривява, разрушава всички противоподводни защити и отваря коридор за "колегата", стартиращ малко по-късно.

Последствията ще бъдат катастрофални – мъртва зона, пламтяща от пожари с дълбочина в брега 150 километра. Гарантирано разрушаване на подземните съоръжения от сеизмичната вълна в радиус от 10 км, директно въздействие върху надземните обекти – 72 км, радиоактивни отлагания, замърсяване с разпадане на плутоний /уран 4/ в зона с ширина до 300 км и дължина до 2000 км. И способността на "Посейдон" да генерира цунами на голямо разстояние от брега е добър ход, за да унищожи военноморските бази. Ако "Посейдон" е разработен в концепцията на съветското ядрено торпедо Т-15, което трябваше да носи "Цар Бомба" на 100 мегатона, тогава може да се опита да удави крайбрежието. Но, ако вярвате на съобщението от 2018 г., че апаратът е снабден с муниция "до 2 мегатона" - вече не.

И един последен въпрос – ако напрежението между Русия и САЩ предизвика тотална ядрена война между двата съперника, 5 – 7 милиарда души ще умрат само от глад, според последно проучване.

Обикновено ядрените карти показват общия радиус на ядреното унищожение, но метеорологичните условия също ще играят важна роля за това колко хора ще бъдат засегнати от радиоактивните отпадъци. Времето се променя от ден на ден, така че ако ядрена бомба бъде хвърлена близо до границата в неподходящия момент, невинните жители на съседната държава също могат да бъдат засегнати от радиацията. Накъде и в каква посока ще се разпространят радиоактивните материали зависи от размера на бомбата и местното време.

Обхватът на бомбите постепенно се увеличава и ядрените отпадъци се разпространяват в посоката, зададена от местното време. Но обикновено не се показват възможните ефекти от ядрената зима: ако достатъчно дим от ядрените пожари се издигне в стратосферата, той може да се разпространи по цялата планета и да предизвика десетгодишно мини ледникова епоха, която ще опустоши селското стопанство и вероятно ще завърши със смъртта на повечето от 7 милиарда души на земята.

Голямата амерканско-руска война ще унищожи глобалното производство на храни – свивайки го с 90% в рамките на три до четири години след спирането на експлозиите. 75% от човешките същества ще бъдат мъртви след две години.

Връщайки се към началото – въпросът е дали човечеството е в последната неядрена или в първата ядрена война.

В момента сме в окото на бурята.