На 30 август, на 92 години почина Михаил Горбачов.

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов – в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа, не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

• главен гробар на СССР и Източна Европа;
• който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
• който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
• който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
• който лично ръководеше най-голямата "цветна революция", т.е. контрареволюция, пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които пишат и мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става около Русия, в Европа е контрареволюция. С Украйна, като анти-Русия, също е контрареволюция. Продължение на горбачовската.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново ще се върна към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен анализатор от онези години във висшите етажи на политиката, и като единствен, за съжаление, журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се пада, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е обаче, че с написаното от мен през отминалите 30 години запъних една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. Не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Заради това ще си позволя отново няколко думи за моето позициониране в тези събития, защото и до днес анализите на вътрешните и външни причини за разгрома на България, Източна Европа и СССР след 1990 г. са дефицитни и защото бяха написани нелепости и глупости от аутсайдери, сополанковци, провокатори, "журналисти", реститути или някои хора от предишната върхушка, които изопачават, замъгляват или не разбират картината.

И защото продължаваме да търсим отговорите на въпросите, както и в другите бивши социалистически страни, които изчезнаха заедно с НР България почти по едно и също време – в края на 1989 г. СССР ги последва една година по-късно.

Ще припомня, че в "Работническо дело", /който беше и ще остане най-големият вестник в историята на България/, въпреки вербалните упражнения на разни комплексарчета от други по онова време вестници, може би най-важният отдел беше "Международният", през който минаваше и координацията на международната политика заедно с международните отдели на централните комитети, на идеологическите и информационните структури в тях и т.н.

В международния отдел на "Дело", в който постъпих още през 1974 г., и чийто последен шеф бях след 1989 г. "към мен" беше цялата икономика на СИВ и ЕИО, целия социализъм, в това число Китай, КНДР, Румъния, Югославия, цялата социалистическа интеграция. Имах достъп до секретните документи не само на Варшавския договор, но и на Съвета за икономическа взаимопомощ – Изпълкома, и различните комисии.

Пишех и уводните статии на официоза, които имаха директивен характер. 12 години бях кореспондент на "Дело" в Централна Европа, а след това за цяла Африка. Повтарям – бях единственият кореспондент на централен партиен орган от целия Варшавски договор за цяла Африка през 1985 – 1990 г. "Правда", "Трибуна люду", "Руде право", "Нойес Дойчланд", "Непсабатшаг" не последваха или въобще не се показаха.

Ще припомня, че след 1990 г. Африка беше основният фронт на политическия и идеологически сблъсък, а не Европа, Азия или Латинска Америка. А когато бях в София, "големите началници" – Живков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Милко Балев, Владимир Бонев и др., искаха аз да пътувам с тях по света, като специален пратеник на "Работническо дело", в това число и най-сложните визити или конгреси в ПНР, ЧССР, Румъния, Куба, Етиопия, Йемен и др.

Спирам се на тези неща и на тези години и като обяснение защо след 1990 г. "перестройчиците", начело с Луканов, направиха всичко възможно да ме отстранят от "Дело". Направиха ми обаче услуга, създадох "Строго секретно", който днес е единственият вестник в Европа, четен в 193 държави.

Всичко това ми даваше възможност да следя процесите отблизо и в техния най-важен участък не само в България, но и в СССР, СИВ, Варшавския договор.

Не ние избираме съдбата си, а тя ни избира.

Вероятно заради това на мен се падна да напише и първото голямо интервю на Тодор Живков от домашния му арест на улица "Секвоя" през 1995 г., което публикувах в "Строго секретно" и което стана ъглов камък за оценките му: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик народ. Това е трагедията на ХХ век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата. Той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

И тогава, за първи път написах, че може би най-важната причина за превратите в социалистическите страни и в СССР беше атаката на англосаксонския ционизъм, че социализмът не рухна защото беше изчерпан, а защото беше унищожен отвътре и предаден отгоре.

***

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се питаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше "нежизненоспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно Mi6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: "Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря".

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обяснява всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия, не само в Украйна.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на "капитализъм с човешко лице", щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

Но да се върнем към средата на ХХ век, когато от Запада започна да се налага теорията на конвергенцията и на разведряването.

Когато СССР достигна ракетно-ядрен паритет със СЩА, това стана сигнал за западния политически елит, че военното противостоене не може да доведе до победа в Студената война. Необходима беше друга стратегия, която да отвори СССР за неговото разлагане отвътре.

Теорията за "тоталитаризма", създадена в началото на 50-те години от учениците на нацисткия философ Хайдегер Арендт, не беше подходяща за тази задача, тъй като тоталитарното общество, заради своята природа, не може да се измени отвътре и може да бъде победено само с външни средства.

Втората идеология – за "империята на злото", в изпълнение на третостепенния актьор Роналд Рейгън, по същество беше връщане към Арендт на равнището на холивудската мелодрама.

Но, за да започне последната атака срещу СССР, трябваше да бъде погребано разведряването, т.е. да бъдат изплашени американците. Сводките на ЦРУ обаче сочеха, че СССР се стреми само към паритет.

Тогава, през 1976 г., директорът на ЦРУ Джордж Буш – старши, създаде външна двупартийна група от експерти от 10 човека, които, под ръководството на известните русофоби Ричард Пайпс и Пол Ницше, призоваха към мобилизиране на ресурсите за постигане на военно превъзходство над СССР и унищожение на неговия военен потенциал и промишлена база. Групата получи названието "Тимът В" и твърдеше, че СССР е постигнал военно превъзходство над САЩ, че се готви за термоядрена война. Всичко това залегна в официалната политика на Вашингтон.

На този фон в Белия дом влезе Роналд Рейгън и започна консолидирането на идеологическата, политическата, военната и финансово-икономическата власт на Запада, предимно в САЩ и Англия, с ясна геополитическа постановка и месианистичното послание за Нов световен ред.

Американската част на този елит беше организиран около олигархичния клан на Буш – старши, обединяващ американските неоконсерватори за програма на англосаксонския световен ред, начело със САЩ. В тяхното изпълнение това придоби чертите на религиозен фундаментализъм и апокалиптично възприемане на съвременната история. Тези крайно десни даже фашизиращи републиканци не можеха да се примирят с идеята за мирното съвместно съществуване със СССР и с разведряването.

Тук има един важен момент, който все още не се разбира. Всичко това ставаше и става под контрола и патронажа на групировката на Буш. През последните 60 години около нея се формира предана марионетна държавна бюрокрация, в това число в спецслужбите на САЩ. В основата на неоконсервативната идеология на САЩ стоеше не актьорът Рейгън, а Буш – старши, който изгради олигархичен клан и продължи да води своите битки за доминиране над икономиката и финансите на САЩ и Англия.

Около него се формира твърдо ядро от сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия, Израел, генерали от спецназа, бивши началници на генщабовете, бивши директори на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на наднационалните корпорации, на елитните общества на атлантизма, крупните лобисти на Вашингтон, директорите на водещите нефто- и газови концерни, които изграждат съвременният трансатлантически елит в неоконсервативния му контекст.

Те имаха и имат ефективни, неформални канали за връзка с елитите на САЩ, Англия, Франция, Германия и Израел, определящи външната политика на тези страни, с армиите и техните ракетноядрени върхушки.

И всичко това постепенно започна да се насочва от началото на 80-те години срещу СССР и социалистическите страни. Задачата беше унищожението на СССР и неговото разпадане като геополитическа формация, не на идеологията, а на източното православие и славянщината.

Най-важна беше не идеологическата , а геополитическата битка. Заради това, след като бяха ликвидирани националните държави в Източна Европа, на дневен ред продължава да е Русия.

Тази ултра агресивна геополитика на САЩ и Запада имаше своите идеолози начело с Rand, Пърл, Ледин, Фейт, Кисинджър, Бжежински, Гейтс...

Продължение в следващия брой.