На 18 август се случи събитие, което много военни наблюдатели не разбраха, а повечето не го забелязаха.

Какво се случи на този ден.

Русия разположи хиперзвукови оръжия в сърцето на Европа.

На 18 август три прехващачи МиГ-31К с хиперзвукови ракети "Кинжал" бяха спешно дислоцирани в Калининградска област. Мунициите дойдоха с отделен товар.

Носителите на "Кинжал" ще бъдат базирани на военното летище "Чкаловск", разположено на 9 км северозападно от Калининград. Там ще бъде организирано тяхното бойно дежурство.

Всеки МиГ-31К е оборудван с една ракета 9-А-7660 "Кинжал" (Х-47М2 Кинжал).

Министерството на отбраната на Русия информира, че предислоцирането от континенталната част на Руската федерация в руския полуанклав е извършено като част от допълнителни мерки за стратегическо възпиране.

Ще припомним, че за първи път хиперзвукови ракети с въздушно изстрелване заедно с техните носители се озоваха в Калининград на 8 февруари тази година. Тогава два МиГ-31К с ракети "Кинжал" престояха 5 дни в руския анклав, след което бяха изтеглени обратно в авиобазата Солци в Новгородска област, когато активността на НАТО в близост до границите на Руската федерация намаля. И само 10 дни по-късно, на 24 февруари, Кремъл започна специалната операция в Украйна.

А сега да се спрем на така наречената стратегическа дълбочина и ролята на "Кинжал".

Да започнем с "Кинжал" и да припомним каква е тази ракета.

При съвременните оръжия Русия е с години пред САЩ и НАТО. Заради това вниманието на експертите е насочено към оръжията, които Русия за първи път използва срещу нацистите в Украйна (след Сирия), а именно "Кинжал", "Калибър", "Бастион", "Искандер" и др.

На челно място е използването на хиперзвуковата ракета "Кинжал".

Най-напред кратка "лекция" по физика и аеродинамика. Скоростта на звука традиционно се измерва в Max – единицата е кръстена на австрийския физик Ернст Мах. На височина от 11 км, 1 Мах е равен на 1062 км/час. Скоростта от М=1 до М=5 се счита за свръхзвукова, повече от М=5 – хиперзвукова.

Оръжието с хиперзвукова скорост на полета дава на военните най-сериозните предимства пред врага. Такива оръжия могат да се отличават с голяма мощност, а високата скорост ги предпазва от прихващане със средства за въздушна или противоракетна отбрана. Прихващачите просто не могат да настигнат атакуващия предмет.

Такова оръжие е "Кинжал", което няма аналози в други държави. Нещо повече, от 1 декември 2020 г. новият комплекс се използва в експериментално бойно дежурство на летищата на Южния военен окръг на Русия, а от пролетта на 2021 г. и в Сирия.

Ракетата с помощта на самолет - високоскоростен носач, трябва да достигне мястото за изстрелване за броени минути. След като бъде пусната, ракетата развива скорост, десетократна на скоростта на звука. По цялата траектория, въпреки високата скорост, продуктът е способен да маневрира. Хиперзвуковата ракета е способна да достави конвенционална или ядрена бойна глава до целта.

Руската преса даде второ обозначение на новата ракета – Х-47М2.

Едновременно бяха разкрити подробности за бойната работа на "Кинжал". И така, в последната балистична фаза на полета ракетата използва самонасочваща се глава. Използването на ракетата е възможно по всяко време на денонощието с необходимата точност и селективност на унищожаването на целта.

Продуктът Х-47М2 "Кинжал" може да носи както конвенционални, така и специални бойни глави, което разширява обхвата на задачите, които могат да бъдат решени.

Една от най-интересните характеристики на "Кинжал" е изборът на самолета - носител.

Ракетата въздух-земя се носи от изтребител с основно въоръжение въздух-въздух. Причините за това са очевидни. Максималната скорост на самолета МиГ-31ВМ на височина достига 3400 км/час, което му позволява да достигне до стартовата точка за минимално време. Високата скорост на носача позволява и други предимства. В момента на освобождаване ракетата вече има висока начална скорост и следователно енергията на нейния двигател се изразходва само за последващо ускорение с изход към квазибалистична траектория. По този начин потенциалът на ракетата, осигурен от хиперзвуковата скорост на полета, не намалява поради недостатъчни параметри на носителя. От гледна точка на скоростта на полета, предварителното ускорение на ракетата и скоростта на решаване на бойни мисии, МиГ-31ВМ е най-успешната платформа.

Продуктът Х-47М2 има много прости форми и очертания. Ракетата получи конусен обтекател за глава, който представлява около половината от дължината на продукта.

Втората половина на тялото е оформена от цилиндрична секция, снабдена с Х-образни равнини в секцията на опашката.

Ракетата "Кинжал" е аеробалистична. Това означава, че се изпуска от самолета-носител, след което включва двигателя и с негова помощ навлиза във възходяща траектория. Освен това полетът протича по същия начин, както при другите балистични ракети. Разликата между Х-47М2 и други системи се дължи на самонасочващата се глава. Устройствата, чийто тип все още не е известен, се използват за откриване на целта и коригиране на курса на ракетата на всички етапи на полета, включително в низходящия етап на балистичната траектория.

На низходящата част от траекторията ракетата развива максимална скорост до М=10. В резултат "Кинжал" е в състояние да покаже най-високи бойни характеристики и да пробие съществуващите системи за противовъздушна и противоракетна отбрана.

Сега, с операцията в Украйна Русия разгъва "Кинжал" не само в Южния, но и в Западния военен окръг, като усилване на тактическото въоръжение срещу НАТО по западните граници на Русия. Появиха се и в Калининград, като важна част от осигуряване на стратегическата дълбочина на Русия с над 2000 км на Запад.

И така, вторият въпрос – за стратегическата дълбочина.

По принцип всички войни са за стратегическа дълбочина. Дълбочината е всичко за войната.

За тези, които смятат, че Путин "нахлу" в Украйна на 24 февруари, което ги обрече на мъки и страдания, искам отново да кажа, че не Путин започна това. САЩ го принудиха да направи това, той само отговаряше на предизвикателства, заплахите от които поставиха под въпрос самото съществуване на Руската федерация в сегашните й граници. Путин нямаше друг избор. Ситуацията, заради САЩ вече беше отишла твърде далеч. САЩ искаха тази война и я получиха.

Помислете сами – къде са САЩ и къде е Европа. САЩ винаги са живели отвъд Голямата локва и само са печелили от това. Спомнете си Първата световна война, тогава президентът Уилсън остана неутрален в продължение на три години и влезе във войната само когато беше необходимо да се фиксира печалбата. Което и направи.

Коя беше Америка преди Първата световна война – регионална сила, и каква стана в края на онази война.

Какво имахме след Втората световна война? Кога САЩ се присъединиха към нея? Точно така – на 7 декември 1941 г., след японското нападение над Пърл Харбър. Бяха минали 2 години от войната в Европа и шест месеца след като Хитлер нахлу в СССР. Но САЩ не се интересуваха, те останаха неутрални, тази война не ги засягаше, докато Япония не посегна на тяхната зона н интереси. Япония беше наказана само защото се осмели да посегне на зоната на жизненоважни интереси на САЩ – нейната тихоокеанска зона, като по този начин лиши САЩ от тяхната стратегическа дълбочина и предимствата, свързани с това.

И все пак какво е стратегическа дълбочина? На какво влияе и за какво отговаря?

Ще дадем само два банални примера от новата история и ще разберете всичко.

Защо Сталин влезе в зимната война от 1939-1940 г.? Точно така – за да се премести финландската граница далеч от Ленинград.

Защо два месеца преди това, според "Договора за приятелство и граница с нацистка Германия", по-известен като пакта Молотов-Рибентроп, той анексира териториите на Западна Украйна и Беларус от Полша, малко по-късно добавя три балтийски републики към тях, слагайки край Северна Буковина и Бесарабия, отнети от Румъния през 1940 г.? Точно така – за да създаде буфер между него и империалистическия Запад в лицето на същата фашистка Германия, с която вече мереше сили по полетата на републиканска Испания.

Осъзнавайки, че войната между СССР и Третия райх е неизбежна, Сталин създаде стратегическа дълбочина, същият буфер, който не позволи на Хитлер да достигне Москва по време на лятната кампания на 1941 г.

Заради това прекрасният план на светкавичната война "Барбароса", разработен от най-добрите умове на Вермахта, се провали, блицкригът не се състоя, войските на групата армии "Център", загубили сила в Беларус, затънаха близо до Москва и цялата нацистка групировка от войски по огромната дължина на фронта от Балтийско до Черно море, посрещна суровата зима на 1941 г. в летни униформи.

Как свърши това за съюзника на фашистка Германия, милитаристична Япония, която се опита да лиши САЩ от стратегическа дълбочина в Тихоокеанския театър на операциите, също знаете.

Сега виждате, че стратегическата дълбочина има значение. Тя е гаранция за териториалната сигурност на държавите, които претендират да водят самостоятелна и независима политика.

Как може Русия да застраши съществуването на САЩ? По никакъв. Русия не заплашва никого.

Какво може да се каже за Китай. В икономическо отношение Китай вече е изпреварил САЩ, а във военно може да ги изпревари след 2 години.

Поне в тихоокеанския и азиатско-тихоокеанския регион, който е жизненоважен и за двете страни, Китай и неговият флот вече представляват реална заплаха за САЩ и сега двете страни защищават стратегическата си дълбочина и войната между тях, както преди 81 години между СССР и Третия райх, става неизбежна.

В резултат, предстоящата война се определя от географията – това е Тихоокеанският регион.

Въпросът вече не е къде, а кога. Вашингтон бърза Китай да не набере още сила и да нанесе първи удар.

Неотдавнашното посещение на Нанси Пелоси в Тайван беше първото действие на тази пиеса.

Но основната задача на Байдън и на онези, които са зад него, е да извади Русия от тази игра. Осъзнавайки, че вече няма да е възможно да привлече Русия на своя страна, Байдън се опита да й върже ръцете в Украйна с превантивен удар, така че Кремъл вече да не може да помага на Китай.

Във военната доктрина на САЩ, приета наскоро, Русия е определена като пряка и очевидна заплаха за САЩ, но в същото време Китай е посочен като основен стратегически съперник. И за да извади Русия като военна заплаха от играта, Вашингтон, чрез своя въоръжаван и обучаван през тези 8 години украински сателит, се опита да я лиши от стратегическата дълбочина, която имаше до сега.

Под стратегическа дълбочина трябва да се разбира зоната за сигурност. В края на краищата всички опити на Украйна, залегнали дори в нейната конституция, да се присъедини към НАТО, преместиха границите на пакта близо до границите на Руската федерация, което създаде екзистенциална заплаха за нейното съществуване.

И сега ви става ясно, че декемврийските ултиматуми на Путин с искания за преместване на границите на НАТО обратно към границите от 1997 г. не са празна прищявка, а жестока необходимост, пред която

Вашингтон изправи Москва. Путин не се шегуваше и Байдън знаеше това. И направи всичко възможно Путин да премине от предупреждения към действия. Имаше нужда от война в Украйна, която трябваше да извади Русия от играта му с Китай, и той го постигна.

Сега разбирате ли защо Байдън е знаел, че Путин ще атакува Украйна. Той не знаеше само точното време, но Украйна беше въоръжавана за тази война през всичките тези 8 години.

Следващият въпрос – къде ще спрат руските танкове. И докъде ще стигне Москва в експанзията си на Запад.

Руските танкове ще спират само на границите на НАТО от 1997 г. Иначе не си струваше Русия да влезе в тази война. В Украйна руснаците се борят за своята стратегическа дълбочина. И ако е необходимо ще използват своите хиперзвукови оръжия за това без колебание.

Сега разбирате ли защо започнахме с тежките изтребители-прехващачи, носещи тези оръжия, разположени в Калининград? Русия не се шегува, ако трябва ще използва ядрените си оръжия, най-напред тактическите.

Ще припомним, че със заповед на Путин от 27 февруари всички подразделения от Силите за ядрено възпиране бяха преведени на специален режим на готовност. Ще обясним.

Специален режим на готовност означава, че ядрената бойна глава се доставя от складовете до носещите ракети. Това е предпоследното ниво на готовност. Последната е висока готовност, последвана от команда за пуск.

За Руската федерация проблемът е, че украинската граница е на по-малко от 500 км от Москва и Русия е оцеляла в многобройни нашествия само поради отдалечеността на Москва от нашествениците. Разпадането на СССР създаде настоящия проблем. Сега той се решава в Украйна и евентуално още по на Запад.

С други думи, Москва е готова да понесе щети в замяна на стратегическа сигурност, която все още не е постигната в резултат на конфликта.

Същото се отнася и за Китай и неговата стратегическа дълбочина около Тайван и в океана.

Следователно, както Москва, така и Пекин играят на повишаване на залога, принуждавайки САЩ да плащат изцяло в тази игра на оцеляване.