На 30 август, на 92 години почина Михаил Горбачов.

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като Горбачов – в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа, не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

• главен гробар на СССР и Източна Европа;
• който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
• който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
• който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
• който лично ръководеше най-голямата "цветна революция", т.е. контрареволюция, пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които пишат и мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става около Русия, в Европа е контрареволюция. С Украйна, като анти-Русия, също е контрареволюция. Продължение на горбачовската.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново ще се върна към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен анализатор от онези години във висшите етажи на политиката, и като единствен, за съжаление, журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се пада, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е обаче, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълних една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. Не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Заради това ще си позволя отново няколко думи за моето позициониране в тези събития, защото и до днес анализите на вътрешните и външни причини за разгрома на България, Източна Европа и СССР след 1990 г. са дефицитни и защото бяха написани нелепости и глупости от аутсайдери, сополанковци, провокатори, "журналисти", реститути или някои хора от предишната върхушка, които изопачават, замъгляват или не разбират картината.

И защото продължаваме да търсим отговорите на въпросите, както и в другите бивши социалистически страни, които изчезнаха заедно с НР България почти по едно и също време – в края на 1989 г. СССР ги последва една година по-късно.

Ще припомня, че в "Работническо дело", /който беше и ще остане най-големият вестник в историята на България, въпреки вербалните упражнения на разни комплексарчета от други по онова време вестници/, най-важният отдел беше "Международният", през който минаваше и координацията на международната политика заедно с международните отдели на централните комитети, на идеологическите и информационните структури в тях и т.н.

В международния отдел на "Дело", в който постъпих още през 1974 г., и чийто последен шеф бях след 1989 г. "към мен" беше цялата икономика на СИВ и ЕИО, целия социализъм, в това число Китай, КНДР, Румъния, Югославия, цялата социалистическа и капиталистическа интеграция. Имах достъп до секретните документи не само на Варшавския договор, но и на Съвета за икономическа взаимопомощ – Изпълкома, и различните комисии.

Пишех и уводните статии на официоза, които имаха директивен характер.

12 години бях кореспондент на "Дело" в Централна Европа – ЧССР, Австрия и ПНР, а след това за цяла Африка. Повтарям – бях единственият кореспондент на централен партиен орган от целия Варшавски договор за цяла Африка през 1985 – 1990 г. "Правда", "Трибуна люду", "Руде право", "Нойес Дойчланд", "Непсабатшаг" ме последваха или въобще не се показаха.

Ще припомня, че след 1990 г. Африка беше основният фронт на политическия и идеологически сблъсък, а не Европа, Азия или Латинска Америка.

А когато бях в София, "големите началници" – Живков, Станко Тодоров, Гриша Филипов, Милко Балев, Владимир Бонев и др., искаха аз да пътувам с тях по света, като специален пратеник на "Работническо дело", в това число и най-сложните визити или конгреси в ПНР, ЧССР, Румъния, Куба, Етиопия, Йемен и др.

Спирам се на тези неща и на тези години и като обяснение защо след 1990 г. "перестройчиците", начело с Луканов, направиха всичко възможно да ме отстранят от "Дело".

Направиха ми обаче услуга, създадох "Строго секретно", който днес е единственият вестник в Европа, четен в 193 държави.

Всичко това ми даваше възможност да следя процесите отблизо и в техния най-важен участък не само в България, но и в СССР, СИВ, Варшавския договор. Не ние избираме съдбата си, а тя ни избира.

Вероятно заради това на мен се падна да напише и първото голямо интервю на Тодор Живков от домашния му арест на улица "Секвоя" през 1995 г., което публикувах в "Строго секретно" и което стана ъглов камък за оценките му: "Горбачов беше предател. Каква пародия на историята и до каква степен един сбъркан човек може да унищожи една велика страна и един велик народ. Това е трагедията на ХХ век. Една жалка историческа личност. Реформите на Горбачов причиниха идеологически банкрут, делегитимираха системата. Той не разбираше простата истина, че всяка система се нуждае от идеология. Горбачов доведе до дегенериране на кадрите, до деморализиране на обществото, до мафиотски неофеодализъм и до капитализъм в най-уродливото му издание, включително в България."

И тогава, за първи път написах, че може би най-важната причина за превратите в социалистическите страни и в СССР беше атаката на англосаксонския ционизъм, че социализмът не рухна защото беше изчерпан, а защото беше унищожен отвътре и предаден отгоре.

***

Всъщност процесът започна много преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна "перестройката" – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се питаха направо да го обезглавят. И този път успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за "перестройката" и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше "нежизненоспособността на социалистическите държави". Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно Mi6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант /такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: "Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни."

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: "Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря".

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обяснява всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия, не само в Украйна.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на "капитализъм с човешко лице", щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов.

Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

***

Тази ултра агресивна геополитика на САЩ и Запада имаше своите идеолози начело с Rand, Пърл, Ледин, Фейт, Кисинджър, Бжежински, Гейтс...

През 80-те години те масово фалшифицираха аналитичните оценки за СССР, за да подхранват информационно-психологическата война срещу него. Те бяха и създателите на активните мероприятия за българското "участие" в смъртта на Марков и за съветско-българското "участие" в стрелбата на Агджа по Йоан Павел II през 1981 г.

През 1989 г. в САЩ беше формирана суперсекретна група от Робърт Гейтс и Кондолиза Райс, в "случай на извънредна ситуация в СССР”, която беше моделирана от тях за СССР и другите социалистически страни, в това число и България.

Тук ще направим едно отклонение, свързано с личността на родения през 1943 г. Робърт Гейтс, чиято кариера започна в средата на 60-те години като млад съветолог на университета в Джорджтаун, специалист по съветско-китайските отношения, поканен да работи в ЦРУ. Биографията на Гейтс, който беше и секретар по отбраната на САЩ при Буш-младши, показва че това е единственият аналитик в историята на ЦРУ, който стана негов директор (1991-1993 г.) и единственият директор, започнал кариерата си като редови сътрудник. Такава чест той получи не заради някакви извънредни качества, а заради пълната си подчиненост лично на Буш-старши и на военнопромишления комплекс на САЩ.

Гейтс взе участие и в заговора, който доведе на власт Рейгън и Буш. През 1974 г. при Картър той работеше в Съвета за сигурност, но през 1979 г. се върна в ЦРУ. Дойде така наречената "Октомврийска изненада” от 1980 г., т.е. заговорът между агентурата на десните републиканци в ЦРУ и иранската Революционна гвардия с цел да забавят освобождаването на заловените в американското посолство в Техеран заложници до приключване на президентските избори в САЩ. Според някои експерти именно Гейтс е предал на Рейгън информацията за преговорите на хората на Картър с иранците. Ако те се бяха договорили, Картър щеше да спечели втори мандат. Тогава Рейгън установи контакт с иранците с помощта на група бивши и действащи служители на ЦРУ, като в преговорите участваше и Буш-старши на среща в Париж.

Гейтс и Райс заемаха най-силните два поста в администрацията на Буш-младши, с изключение на Дик Чейни, който също е от екипа на Буш-старши, при когото беше секретар на отбраната.

След като победи Картър, Рейгън назначи Гейтс за заместник-директор на Директората по разузнаването на ЦРУ, а от 1986 г. и за заместник-директор на ЦРУ.

Към края на 1986 г. се разрази Ирангейт. Започна разследване на заговора на ЦРУ и на администрацията на Рейгън, която тайно продаваше оръжие на Иран и със спечелените пари финансираше контрите в Никарагуа, въпреки забраната на Конгреса.

Насочиха се към Белия дом - Рейгън и Буш. Но Рейгън беше само витрина. Истинският президент беше Буш-старши. Междувременно Гейтс стана и.д. директор на ЦРУ по настояване на Буш. Но той си направи отвод заради недоверието на сенаторите към него.

Интересно е да се припомни, че през 1991 г. Гейтс отново застана пред комисията на Сената, за да бъде утвърден за директор на ЦРУ, но избухна скандал. Група бивши аналитици от ЦРУ го обвиниха, че е манипулирал информацията за СССР. Стигна се и до друг парадокс. Горбачов се оплака на американците, че за директор на ЦРУ назначават негов недоброжелател, който е привърженик на Елцин. Въпреки това Сенатът одобри назначаването на Гейтс, който оказа силно влияние върху ускореното разпадане на СССР и други соцстрани.

Това бяха годините, когато в СССР на власт дойде Горбачов със своята перестройка. По същество това бяха огледални процеси. САЩ вече си бяха поставили задачата да ликвидират СССР и бяха подготвили екипа за това, начело с Буш-старши.

Разбира се, на първо място е въпросът откъде се появи одиозната фигура на Михаил Горбачов, чиято дейност премина не само в разгром на СССР и другите социалистически страни, но и в контрареволюция, която още не е спряла.

С Горбачов историята изигра най-лошата си шега със СССР и с източноевропейския социализъм. Това беше съзнателно унищожение не толкова на комунизма, колкото на геополитическата формация СССР и Източна Европа.

Имаше само една, по-точно две структури, които можеха да реализират плановете на Горбачов. Това бяха КГБ и ГРУ (военното разузнаване на съветската армия).

Действаше още един процес, започнал в органите на СССР още от 70-те години, когато се появи нова социална тенденция, която се отнасяше и за другите социалистически страни. Докато КПСС оставаше водещата сила на съветското общество, децата на номенклатурата и висшата бюрокрация рядко избираха партийна кариера. Повечето предпочитаха кариера, свързана с контактите със Запада - дипломация, външна търговия, медиите и т.н. Но над всички беше външното разузнаване, т.е. КГБ и ГРУ. Там децата на големите началници се лепяха като мухи на мед. Над света цареше мирното съвместно съществуване, в тила на немците вече не се стоварваха десанти, КГБ и ЦРУ не се стреляха взаимно по улиците. Всички бяха убедени, че СССР е непобедим, че социализмът е завинаги, че на Запада му остават само няколко години. Големите игри се свеждаха до кабинетни интриги и подкупи на кадровиците на разузнаванията за по-топло място в чужбина.

Американците също бяха делови хора, на които заплатите не достигаха. В ЦРУ работеше съветският агент Олдридж Еймс, в КГБ - американският Поляков, когото Еймс за всеки случай издаде на руснаците и те го разстреляха. След това американците разобличиха Гейтс и го пратиха в затвора.

Но това бяха по-дребните риби, защото взаимните услуги ставаха на висше равнище Горбачов - Буш-старши, тогавашният началник на Първо главно управление на КГБ Крючков, а от американска страна в различни периоди от ЦРУ - Улси, Кейси и разбира се, Робърт Гейтс.

Постепенно каналите и връзките така се оплетоха, че реално имаше пряко сътрудничество между спецслужбите на САЩ, СССР и другите соцстрани.

По този начин се стигна до най-големия парадокс - че превратите в източноевропейските страни, в това число в България, се осъществяваха съвместно от КГБ, ГРУ и ЦРУ. Не можеха да липсват MI6 и Моссад.

Така например, когато през декември 1987 г. Михаил Горбачов пристигна с "историческата си визита” в САЩ, в неговото обкръжение се намираше и един сив, непривличащ вниманието човек, който беше напълно инкогнито. Това беше Владимир Крючков, един от възпитаниците на Андропов (Горбачов също беше сред тях), по онова време началник на Първо главно управление на КГБ на СССР, т.е. на външното разузнаване. Във Вашингтон Крючков пристигна за суперсекретна среща с американските си противници, като детайли за тези срещи станаха известни през 1996 г. от споменатия Робърт Гейтс. Даже ако се допусне, че тези спомени са манипулирани, те разкриват изключително важни кулиси на ставащото тогава по линията СССР-САЩ. А то беше предателство на Горбачов и спецструктурите.

По онова време Гейтс беше заместник-директор на ЦРУ (директор беше Уебстър). И на 4 декември 1987 г. се срещна с Крючков на интимен обед във вашингтонския елитен ресторант Maison Blanche - "Белият дом”, недалеч от едноименната резиденция на Роналд Рейгън. С Гейтс беше и Фриц Ермарт, който по онова време работеше за Националния съвет за сигурност, и Колин Пауъл - директор на Националния съвет за сигурност. Крючков се съпровождаше от посланика на СССР в САЩ Юри Добринин.

Това беше първата среща между съветски и американски разузнавачи на такова равнище и не е чудно, че Гейтс така добре я е запомнил.

Впрочем някои думи на Крючков така изненадаха Гейтс, че той едва ли е могъл да ги забрави, Например Крючков под секрет каза на Гейтс, че "перестройката върви много по-бавно, отколкото очаквахме преди две години.”

По този начин Крючков търсеше... помощ на САЩ и на ЦРУ за перестройката и лично за Горбачов. Капанът се отваряше.

Ето какво пише Гейтс: "Крючков направи няколко забележки за САЩ, които ми се сториха много откровени. Той каза "колко мощни са САЩ - направо чувствате тази мощ”. В един момент Крючков се обърна към мен и каза: Надявам се, че ЦРУ ще обясни на ръководството на САЩ, че Съветският съюз не е слаба и бедна страна, която може да се подценява.”

Представете си какво е мислел Гейтс тогава - човекът, който над 15 години фалшифицираше разузнавателните анализи на СССР, за да създадат плашило за американците. Това е все едно по време на Втората световна война да се обвини Хитлер в мекушавост спрямо евреите. Крючков все пак знаеше, че Гейтс и Ермарт са крайни ястреби, т.е. Гейтс знаеше, че Крючков му предава послание от Горбачов. Но какво искаше да каже на ЦРУ Горбачов чрез Крючков?

На първо място искаше да каже, че би искал да ускори перестройката в СССР, която през последните две години върви много бавно заради съпротивата в КПСС, силовия блок, армията и широките съветски маси. И молеше САЩ да му помогнат именно срещу тези негови противници. По този начин Горбачов правеше второ предателство като казваше, че външнополитическата цел на перестройката е да стане младши партньор на "мощните САЩ”. Това се подсказваше от Крючков, един от най-посредствените ръководители на съветското разузнаване в неговата история.

Молбата беше ясна - ЦРУ да продължи да преувеличава мощта на СССР и да плаши с нея американците, т.е. върху СССР да продължи военно-политическото давление. Тогава на Горбачов ще бъде по-лесно да убеди своите противници в партията, армията, спецслужбите и военнопромишления комплекс, че съюзът със САЩ, като по-младши партньор, ще бъде най-добрият изход за СССР. Може би Горбачов и Крючков се опитваха да манипулират ЦРУ, но това беше толкова примитивно, че беше невъзможно.

Крючков знаеше (все пак за КГБ в ЦРУ работеше Олдридж Еймс), че в ЦРУ Гейтс и Ермарт са лидерите на така наречените "привърженици на Елцин” (не на Горбачов), който малко преди срещата във вашингтонския ресторант беше изгонен от поста московски секретар на КПСС. Крючков се опитваше да внуши на Гейтс, че Горбачов е истинският демократ и че Елцин е бил изгонен за пиянство и професионална неадекватност (което си беше истина). Но Гейтс разбра, че с тази карта може да се играе много силно срещу Горбачов.

Едно е сигурно - че Горбачов установи чрез Крючков и Гейтс конспиративен канал за връзка с висшето ръководство на САЩ, по-точно с дясното крило на Републиканската партия около Буш-старши, Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър, Райс, които определяха и външната политика на САЩ. И именно по онова време, според Гейтс, те започнаха да схващат, че Горбачов и СССР вече са в миналото. Ставаше дума за 1987 г.

Несъмнено заслуга за разгрома на СССР носи и Крючков, който от 1988 г. до 1991 г. беше председател на КГБ, т.е. в пиковия момент на перестройката, ликвидирането на социализма в Източна Европа, слизането от сцената на Горбачов и появата на Елцин. Крючков не само безприкословно се подчиняваше н заповедите на Горбачов, но сам се опитваше да ги формира.

Специалистите добре разбират, че срещата в ресторанта Maison Blanche във Вашингтон беше фактическа вербовка на Крючков от ЦРУ, а не обратното.

Първият признак за това беше, че перестройката след срещата на Крючков с Гейтс и Ермарт започна да се движи по-бързо. И именно след нея започна ускорената подготовка на превратите срещу партийно-държавнит ръководства в социалистическите страни.

След тази среща Горбачов направи Крючков от шеф на външното разузнаване, председател на КГБ.

Втората среща на Гейтс и Крючков се състоя в Москва през май 1989 г. Това беше първата визита на Гейтс в СССР в делегацията, водена от Бейкър. Срещнаха се конспиративно, в дома на Берия на Малая Никитская. От Крючков Гейтс разбра, че КГБ продължава да подкрепя перестройката и че Крючков е в групата на Горбачов.

На следващия ден в присъствието на Гейтс, Горбачов говореше на Бейкър, че Гейтс е лидер на звеното в Белия дом, чиято цел е да бъде дискредитиран Горбачов и, че, ако отношенията между СССР и САЩ се подобрят, Гейтс ще загуби своята работа. Но на прощаване Горбачов каза на Гейтс, че е чул, че "неговата среща с Крючков е била много полезна.” Гейтс отговори, че "той и неговите колеги се възхищават от Горбачов и че никой не е срещу него”. Гейтс не можеше да каже на Горбачов за последния анализ на ЦРУ, в който оценяваха шансовете му да оцелее на 50:50 и че ще падне в течение на 3-4 години. Оценката се оказа неточна. Горбачов ги изпревари.

Третата и последна тайна среща между Крючков и Гейтс се състоя през февруари 1990 г. в Москва е стария кабинет на Андропов, в щаб-квартирата на КГБ на Лубянка. В навечерието на срещата Бейкър беше убедил Горбачов и Шеварднадзе да се съгласят с влизането на обединена вече Германия в НАТО, като по този начин ще бъде контролирана като евентуална опасност... срещу СССР.

Гейтс описва последната си среща с Крючков, но премълчава едно важно обстоятелство - че още през 1989 г. Гейтс създаде секретна група от 4-5 души за планиране в случай на извънредни събития в СССР и че е нея освен Кондолиза Райс, бяха и Пол Вулфовиц, Ермарт, Денис Рос. Техните срещи бяха толкова секретни, че се бяха договорили да не ги отбелязват в своите бележници.

Подробности за тази група се появиха в една статия във "Вашингтон пост” на Дон Обердорфер на 17 януари 1993 г., като нейните инициатори бяха от обкръжението на Буш-старши. С тази статия от САЩ изпращаха предупреждение към Кремъл и лично към намиращия се вече в него Елцин, че Гейтс разполага с информация за заговор и държавна измяна на самия Елцин. Ставаше дума за неговите контакти с тази суперсекретна група на Гейтс.

Какво всъщност планираше тя? Работеше над сценария какво да се прави в Русия след като рухне СССР и контролираното разрушение на Русия.

Сред привържениците на окончателното решение на "руския въпрос” са били Гейтс, Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър. Става дума не за 2001 г., а за 1989 г., когато в София съветските служби готвеха преврата срещу Живков.

Каква беше тази последна среща на Гейтс и Крючков в кабинета на Андропов през февруари 1990 г.? Тонът на Крючков се отличаваше от предишните срещи. Той беше напрегнат. Изглежда, че вече се беше отказал от Горбачов и перестройката, и беше стигнал до извода за "ужасната грешка”.

Това оформяше и последния етап от предателството и дилетанщината на Крючков.

В началото молеше вашингтонските ястреби да помогнат на Горбачов да се пребори със съпротивата на съветските "консерватори”. Накрая, през февруари 1990 г., Крючков говореше на същия Гейтс да съобщи на своите началници, че вече не могат да разчитат на неговата лоялност към Горбачов. Разбира се, Крючков добре знаеше, че Гейтс и Райс вече са отписали Горбачов и работеха за "техния човек” - Елцин.

Гейтс стана директор на ЦРУ през май 1991 г., няколко седмици преди августовския пуч в Москва, неслучайно. След пуча позициите на Елцин вече бяха много по-силни.

Идването на Горбачов на власт беше началото на новия кръстоносен поход на САЩ и Запада.

Този нов фундаментализъм има две "свети земи” - "старозаветният Израел” и "новозаветните САЩ”, чийто политически институти са сакрални, а евангелизмът и американизмът са едно и също.

Заради това днешният неоконсерватизъм признава идентичността само на две държави - САЩ и Израел, като външната политика на САЩ стана заложник на ционисткото лоби. Заради това и в преврата в София през 1989 г. съществена роля имаше и прикритият ционизъм на групата на Луканов. Логично дойде и разгромът на България и геополитическата контрареволюция с насочването й към атлантизма и НАТО.

От американска страна олигархичното семейство на Буш-старши, обединяваше американските неоконсерватори зад неостаряващата програма за англосаксонския миропорядък, начело със САЩ и Англия.

Основателят на този клан Прескот Буш беше финансов агент на Фриц Тисен в САЩ и поканен да финансира превъоръжаването на нацисткия Вермахт. Стоманеният крал Тисен, наричан "ангелът на Хитлер”, беше главният финансист на Националсоциалистическата партия на Германия от 1923 г. и вдъхновител на "нощта на дългите ножове”. Само войната на Хитлер в Австрия накара Тисен да стане опозиция и накрая се озова в Даха.

След поражението на нацистка Германия, консервативните елити на САЩ и Англия наследиха нейните разузнавателни и научни кадри (групата на Вернер фон Браун) и създадоха в САЩ и Англия общности от колаборационисти на Хитлер от Европа и СССР.

Втората елитна формация се подхранваше от идеологията на американския "месианизъм и изключителност”, за които и днес бръщолевят, чийто носители бяха елитите от Ню Йорк, Бостън и Нова Англия, с база във финансовия и индустриален капитал на Източното крайбрежие на САЩ. Това бяха предимно републиканци, възпитаници на елитните колежи и университети Харвард, Йейл и Принстьн, като веруюто им беше интервенционизмът, т.е. активната външна политика, основана на вярата в месианското предназначение на САЩ в света. Те нямаха намерение да спасяват Британската империя, а да я заменят с Американска. Техният капитализъм беше либерален, на новите западни ценности.

Но този външнополитически елит изчезна заедно със смъртта на неговия последен президент Джон Кенеди. Заменилият го консервативен елит на Рейгън и Буш-старши и на неоконсервативните идеолози около Буш-младши се формираше вече на базата на политическите и финансови елити на Юга и Запада на САЩ. В негови ръце американският месианизъм възприе чертите на религиозен фундаментализъм, с апокалиптично чувство за съвременната история.

Най-новата инкарнация на този месианизъм стана "Проектът за новото американско столетие”. Десните републиканци не можеха да се примирят с мирното съвместното съществуване със СССР. Към средата на 70-те години те започнаха да се прегрупират и да приключват с политиката на разведряването.

Центърът на този елит, в това число и в спецслужбите на САЩ, се формираше около Буш-старши. Именно той, а не Рейгън, беше в центъра на неоконсервативната революция на САЩ, защото, за разлика от Рейгън, беше и елитообразуващо олигархично семейство.

И именно около тях през последните 25 години се формираше предана бюрокрация, в която, тогава и сега, личаха имената на Чейни, Гейтс, Райс, Ермарт... Този център постепенно стана щаб на стотици сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия и Израел, които бяха участвали във военни преврати, генерали от спецназа, бивши началници на генщабове, на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на закрити елитни общества на атлантизма и новия световен ред. Тристранната комисия, Клубът на Билдербергите, Съветът по международните отношения, ръководството на основни банки и корпорации като всички заемат и видни места в агентурни проекти на трансатлантическия елит, предимно с неоконсервативна насоченост.

За съжаление, всичко това не се знаеше или не подлежеше на правилен анализ през втората половина на 80-те години в София, Прага, Варшава и преди всичко в Москва. Това беше огромният провал не само на социалистическата идеология, но и на спецслужбите на всички соцстрани и на КГБ и неговото ръководство, получаващо задачите си лично от Горбачов.

Продължение в следващия брой