На 3 септември 1989 г. генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, изпрати секретно писмо до втория човек на МВР ген. Григор Шопов. Писмото обясняваше много неща, които тогава не бяха известни, в това число и на самия Живков.

"Другарю Шопов,

Във връзка с вашите информации за засилената дейност на чуждестранните разузнавателни централи сред неформалните групи у нас ви обръщам внимание за това, че събирането на информация за тези процеси не трябва да създава напрежение сред интелигенцията. Времето изисква да се приспособим към новото в съвременния свят.

Второ. Трябва да се заемете с един конкретен случай, който е с принципално значение за висшия ешелон на властта. На последната среща на колегиума на министерството обърнах внимание на опасността от корупция и нарастването й. С новите закони и специално Указ 56 се дава възможност някои хора да се възползват от служебното си положение за лично обогатяване.

Неотдавна в Политбюро поставих въпроса за криминализирането от горе до долу и от долу до горе на външнотърговската сфера. Има стенограма от заседанието, която може да ползвате за преустройството на вашата работа.

Искам специално да ви обърна внимание, че наблюдавам "застраховане" или "забавяне" на своевременна и пълна информация от министерството. Така например вече от година никой не може да ми каже какво е закононарушението на брата на Андрей Луканов (б.а. - Александър Атанасов), който като посланик в Зимбабве е присвоил десетки хиляди долари. Петър Младенов го усуква и говори за някаква "черна каса", създадена в посолството, но и до ден днешен никой не се занимава с тези случаи.

Тези дни от други източници научих, че някои членове на семейство Луканови са назначени на работа във виенската фирма "Лотос", създадена според някои, като прикритие за специални нужди, а всъщност може да е параван за назначаване на свои хора. Тук става дума за пари, луксозно обзавеждане на офиси и апартаменти, скъпи коли, с които тези хора са осигурени.

Искам да знам кой е създал тази фирма, кой е разпоредил да се дават пари на тази фирма и как се харчат тези пари. Ако е така - това е безобразие.

Необходима е пълна и всестранна проверка в рамките на закона на основата, на която да се изготви доклад до Политбюро. Осигурете спокойствие и сигурност на хората, които извършват проверката, независимо, че става дума за семейството на Андрей Луканов. Известни са неговите възможности и заиграване със съветското посолство."

3 септември 1989 г.

Подпис: Тодор Живков

Какво съдържаше това писмо.

На първо място. Това беше разпореждане на Живков към Григор Шопов да приключи разработката на "казуса Луканов". С по-прости думи, това означаваше Луканов, брат му и някои хора от тяхното обкръжение да бъдат задържани и съдени за корупция, злоупотреби, заиграване с чужди разузнавания, не само със съветските, и т.н.

На второ място Живков осъзнаваше, че няма време (ставаше дума за 2 месеца преди ноември 1989 г.) и искаше Държавна сигурност и целият апарат по сигурността да действат, като в писмото имаше укор за забавянето с повече от година, и се сочеха причините.

На трето място, визираха се два центъра – Хараре (Зимбабве) и Виена (Австрия), в които бяха близките роднини на Луканов – брат му Александър Атанасов, и сестра му – Маня Луканова.

Живков знаеше или се досещаше и за други неща, които искаше да използва. Операцията засягаше Горбачов и тогавашната администрация на САЩ. В нея бяха включени няколко така наречени "основни разузнавателни централи” – КГБ, ЦРУ, MI-6, Моссад и т.н.

Що се отнася до българските І-во и ІІ-ро управления, те бяха съответно блокирани от КГБ. Същото се отнася и за РУМНО.

Ако превратът срещу Живков не беше успял всички техни началници щяха да бъдат съдени за държавна измяна.

Що се отнася до брата на Луканов – Александър Атанасов, визиран в писмото на Живков до Григор Шопов, нещата бяха много по-сериозни и сложни. Вървеше разработка срещу Атанасов за негов шпионаж в полза на МОССАД и MI-6. Разработката трябваше да завърши с разглеждането през 1987 г. на "казуса Атанасов" в така наречената "комисия Марий Иванов" в МвНР, но не само на неговите финансови престъпления.

Тогава Петър Младенов частично спаси Атанасов.

Разработката на Атанасов беше забавена и от задкулисното сътрудничество между КГБ и ЦРУ.

/На това ще се спра в бъдеще./