Генезисът на човечеството

В нашата слънчева система има още една планета, която минава между Марс и Юпитер на всеки 3600 години. Тя е 12-та планета, като се включват Слънцето и Луната. Хората от нея са посетили Земята преди 500 000 години и генетически са създали човека и повечето от нещата, за които пише в Библията.

Планетата, наричана Нибиру, е населена от интелигентни същества. Те са създали Homo Sapiens. Ние приличаме на тях. Те се наричали Ануннаки. В Библията се споменава за Нефилим - синовете на боговете, които се оженили за дъщерите на Човека в дните преди Великия потоп.

Думата Нефилим означава дословно "тези, които са дошли на Земята от небесата". Те са създали и най-древната култура на Земята - Шумерската. Да не забравяме, че за древните хора "боговете" са били "безсмъртни". Земята обикаля около Слънцето за една година, а Нибиру - за 3600 години, заради което те наистина са безсмъртни спрямо нас.

Мистериозната поява на цивилизацията в Шумер преди около 6000 години е повторена от нейната внезапна смърт. Обстоятелствата са замазани във всички исторически източници. Те ни разказват, че тази великолепна цивилизация се е сдобила със съперник в съседната, също така мистериозна Акадска империя и около 2000 г. пр. Хр. шумерите и акадите са изчезнали без особена причина. След това ни казват, че нови две цивилизации - вавилонската и асирийската, са се появили от нищото, за да завладеят Месопотамия.

Самото шумерско описание на това огромно за тях нещастие е толкова странно, че обикновено се разглежда като митология. Археологически факт все пак е, че изчезването на Шумер е станало внезапно, а не постепенно.

След 1985 г. се появиха няколко теории, че шумерите са били унищожени от ядрен взрив. Свидетелство за това се съдържа в различни текстове, познати като "жалби" за унищожението на различни шумерски градове.

Долният превод е публикуван от най-изтъкнатия специалист по Шумер проф. Крамер:

"Земята на Шумер бе налегната от бедствие, непознато на човек,

огромна буря от небето, буря унищожаваща земята.

Злокобен вихър като стремителен порой,

убийствена буря, последвана от знойна жега.

Посред бял ден тя лиши земята от яркото си слънце,

на свечеряване звездите не изгряха.

Хората едва можеха да си поемат дъх,

зловещият вятър ги сграбчи

дори не им дари следващ ден.

Устите се изпълниха с кръв,

глави, облени с кръв,

лицето пребледня от злокобния вихър".

Естеството на бедствието било такова, че дори боговете не могли да му устоят.

Много шумерски "жални" плочки бяха открити през последните години, включително в Урук, Ериду, Ур и Нипур. Те внушават, че всички градове едновременно са преживели едно и също нещастие. Но няма споменаване за военни действия. Напротив, злокобното събитие не е "разрушение", а "опустошение".

Онова, което пронизало Шумер, е било "злокобен вихър", довел "невидим дух", приличащ на смъртта, какъвто никога не е бил срещан преди. Не е чудно, че случаят е оприличен на ядрен взрив.

Нека сега се спрем на доказателствата за такава експлозия.

Библейската притча за разрушението на Содом и Гомор чрез "огън и сяра" ни е позната. Ако обаче възприемем приказката за Содом и Гомор като свидетелско показание, а не като митологизиране, това означава, че там е имало експлозия с такава мощ, че тя би могла да се сравни с атомните бомби над Хирошима и Нагазаки през 1945 г.

Третираме Содом и Гомор обаче като мит, защото не можем да повярваме, че преди 4000 години на Земята е имало ядрени оръжия. Според притчата жената на Лот се е обърнала назад и се е превърнала в "стълб от сол". Но ако става дума за погрешен превод щяхме да открием, че думата "нимур" означава едновременно "сол" и "пара". Поради това жената на Лот може да се е превърнала и в "стълб от пара".

Пълната значимост на нещастието в Содом и Гомор бе разбрана от Закария Сътчин през 1985 г.

Обстановката в Содом и Гомор, според него е възбудила спор във връзка с правото на бога Мардук да се върне в своя град Вавилон и да приеме върховенството над боговете. Докато бащата на Мардук Енки защитавал правата на първородения си син другите богове яростно се противопоставяли. Един от тях Ерра обещал да използва сила срещу Мардук. Това е дълъг текст, известен като "Епос за Ерра", описващ какво се е случило след като Ерра гневен е напуснал съвета на боговете с отправената към Мардук заплаха:

"Земята ще разруша,

тях ще превърна в купчина пепел,

градовете ще разтреса,

планините със земята ще изравня,

животните им ще изчезнат,

ще разбуня моретата,

хората ще накарам да изчезнат,

душите им на пара ще превърна

никой няма да бъде помилван."

Боговете молят Ану да разреши конфликта. Ану се съгласил с употребата на седем мощни оръжия за атака срещу Мардук, но Гибил - братът на Мардук, го предупредил за плана на Ерра.

Бог на име Ишум (което означава "носещ нещо, което пари") бил изпратен да се присъедини към Ерра в Долния свят (Африка), да зареди оръжията и да ги насочи към целите. Ишум е съперник на Мардук. За Ерра няма съмнение, че този бог е Нергал, често изписван в древните текстове като "яростния цар", "насилника", или "онзи, който изгаря", "бог на войната и лова, и носител на чума".

Именно Ерра/Нергал, озлобен и ревнив брат на Мардук, е този, който е възприел най-агресивната роля и предлага да бъдат употребени оръжия срещу Содом и Гомор, където се смятало, че са Мардук и синът му Набу, и да стреля по самия космически център в Синай.

След съгласуването на плана двама от боговете извършили съкрушителна атака -Ишум към космическия център, и Ерра - към Содом и Гомор.

Според "Епос за Ерра" атаката му не само разрушила "сатанинските градове" Содом и Гомор, но също създала Мъртво море, каквото го знаем днес:

"Той прекопа морето,

целостта му той раздели,

онова, което там живееше,

крокодилите дори

той накара да умрат."

Не е съвпадение, че 900 години по-рано Гилгамеш е бил предупреден да не допира с ръка "водите на смъртта" като лодката му стигнала далечния западен бряг на "Морето на водите на смъртта". Днес то е познато като Мъртво море, но по напълно различни причини - неговата концентрация на сол е станала през вековете толкова висока, че никакъв морски живот не може да има в него.

Къде са се случили събитията от Содом и Гомор? Библията определя Долината на Содом като Соленото море, подсказваща, че там където днес са неговите води някога е имало долина. Съвременните източници твърдят, че унищожените градове някога наистина са били разположени в района на Мъртво море, правейки този извод от гръцки и римски писмени паметници, които твърдят, че долината била наводнена след "събитието”. Неслучайно на местните езици Гомор означава "потопяване”. А Библията се отнася към Мъртво море като към "Морето на Араба”, което означава "изсушен” или "изгорен”. Може ли тези източници да са неточни?

Към тях трябва да се прибави, че местоположението на "порочните градове” е в южната част на Мъртво море, което и до днес се нарича Морето на Лот /в памет на човек на когото е било позволено да избегне нещастието/.

Библията предлага и други свидетелства, които фиксират точното място - описания на сол и катранени ями, които съвпадат с южната част на Мъртво море.

И наистина този район все още съществува. Това е едно безжизнено солено тресавище. И до наши дни тези парчета битум плуват по Мъртво море, което още в древни времена е било наричано Асфалтово море. Освен това югоизточната част на Мъртво море е богато на растителност и отговаря на библейското описание.

Но какво веществено доказателство би могло да потвърди, че именно в този район в древността е била извършена ядрена експлозия?

Геологията на Мъртво море е необикновена. То е разделено на две части от огромен полуостров, наричани Лайсан, езикът, който достига на две мили до западния бряг. Северно от Лайсан морето е с дълбочина около 400 метра под морското равнище, най-ниската точка на света без излаз на море. На юг, в пълен контраст, водата е плитка и варира от 1 до 5 метра. Би ли могло тази необикновена геология да се дължи на взрив, който е нарушил първоначалния Лайсан и е причинил потъване под водата на предишната суха "долина на плодородните полета”.

И до ден днешен необикновени нива на радиоактивност се откриват във водите на изворите около южните брегове на Мъртво море. Други доказателства за ядрена експлозия бяха открити в снижаващото се ниво на Мъртво море, което в последните години падна от 350 до 400 метра под морското ниво. Свиването на повърхностната площ извади на показ причудливи гънки, описани като "почти архитектурно изработени скални пролуки”.

А какво да кажем за високата концентрация на сол, почти пет пъти над нормалната? Тя се дължи на липсата на излаз на Мъртво море. Шест и половина милиона тона прясна вода се вливат всеки ден от река Йордан и ерозират естествената сол от дъното на морето, която не може да се изпари и увеличава още повече солната концентрация във водата. Но тук има още един странен факт. През 1993 г. учени се опитаха да вземат мостри от скалите под Мъртво море с най-новата технология на пробиване. Предишните опити се проваляха заради изключително твърдия слой солена скала, само на няколко стъпки под нивото на дъното на морето. Какво явление би могло да оформи кора от солена скала толкова твърда, че да не може да бъде пробита от съвременните технологии?

На юг има други, още по-драматични доказателства за използването в древността на ядрени оръжия. На полуостров Синай има огромен геоложки белег - точно където е трябвало да се намира космическият център на "боговете”. Този белег се вижда от Космоса и е загадъчна бяла кръпка, обхващаща област с размери 170 х 170 км. Докато хилядите тънички линии са сухи речни корита в пустинята, то за светлия белег, разположен вляво от средата, няма никакво обяснение. Освен това в Източен Синай са намерени милиони овъглени камъни, разпръснати на десетки мили. Наскоро тези скали привлякоха вниманието на поредните експедиции. Така например Еманюел Анати направи няколко експедиции до Джебел Дйдеид, свещена планина от третото хилядолетие пр Хр. В книгата си "Планината на Господ” той разказва за много заоблени речни камъни, няколко метра в диаметър, върху които древните нашественици са издълбали различни знаци и символи. Снимките ясно показват, че скалите са овъглени само на повърхността.

Какво казват геолозите за овъглените скали на Синай? Те предполагат, че са вулканични, но това не е истина, тъй като никъде тук не е имало вулкани. Камъните са една аномалия, която не може да бъде обяснена от конвенционалната наука. И защо се изключва предварително невъзможността от употреба на ядрени оръжия преди 4000 години?

Науката стига до задънена улица. Но скалите са там както и огромният белег. Единственото възможно обяснение е, че те са резултат на неестествена еволюция. В този контекст имат смисъл и потвърждават достоверността на Синай като географското местоположение на космическия център.

Разрушаването на космическия център на Содом и Гомор и залезът на Шумер могат да бъдат свързани и отнесени към 2000 година пр Хр. Шумерският "текст-ридание” свързва "зловещия вятър” със събитията в Синай чрез обясненията за "огромната буря, изпратена от Ану”, "буря от светкавици” и че "на запад тя се роди”. Мъртво море и космическият център в Синай наистина се намират на запад от Шумер.

Остава да се отговори на въпроса защо "боговете” са позволили да бъде използвана такава огромна разрушителна сила. За това ще разберем от Вавилонската кула, където бог Мардук е направил опит да възстанови разрушения от потопа град в Шумер.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ