На 26 октомври паралелно с ученията на НАТО Steadfast Noon започнаха ученията на руските стратегически сили "Гром-2022". На тези маневри беше отработен масиран ядрен удар в отговор на ядрена атака срещу Руската федерация и бяха проведени учебни пускове.

В тях участваха всички компоненти на руската ядрена триада – ракетните системи "Ярс", атомната подводница "Тула", изстреляла балистичната ракета "Синева", стратегическите бомбардировачи Ту-95МС, т.е. всички компоненти на руската ядрена триада: стратегически ракетни войски, подводни сили и авиация на далечни разстояния.

От космодрума Плесецк беше изстреляна междуконтинентална балистична ракета "Ярс" до полигона Кура в Камчатка.

А от водите на Баренцово море по тази дестинация беше изстреляна балистична ракета с морско базиране "Синева".

В допълнение, авиацията на далечни разстояния отработи изстрелвания на крилати ракети с въздушно изстрелване.

Те тренираха да нанесат масиран ответен удар при ядрен удар по руска територия. Досега не е имало такава легенда. По време на такива учения, в допълнение към единичните изстрелвания на ракети от различни типове, се тества системата за бойно управление на стратегическите ядрени сили.

Ученията се провеждаха на фона на ядрените учения на НАТО в Европа от 17 октомври Steadfast Noon с участието на 14 държави.

Ще припомним, че още на 27 февруари Путин даде заповед за въвеждане на руските сили за сдържане в специален режим на бойно дежурство. Заповедта дойде в отговор на изпращането от САЩ, Англия и Полша на смъртоносни оръжия в Украйна и най-вероятно в секретната в онези дни информация, че киевският режим е разработвал, с помощта на САЩ на Чернобилската АЕЦ, ядрена програма за производство и използване на мръсно ядрено оръжие и на биооръжие, което е военно престъпление.

Заповедта на Путин е заповедта, преди да се даде окончателната заповед "Пуск" на ракетите.

Да обясним за какво става дума.

Стратегическите ядрени сили съществуват в Русия от много време. Но чак на неотдавнашните учения по изстрелване на ракети започна да звучи нов термин – стратегически сили за възпиране. Каква е разликата?

За обикновения човек тези два подобни термина могат да предизвикат объркване. Въпреки че има разлика.

Стратегическите ядрени сили е обобщеното име за руските войски, чието основно оръжие е ядрено. Компонентите са три – ракетните стратегически сили, военно-морските сили и стратегическата авиация. Те се наричат "ядрена триада".

От своя страна стратегическите сили за сдържане са предназначени да победят противниците на Русия с използването на различни видове оръжия, включително ядрени. Подчертаваме – различни видове оръжия, не само ядрени. Ето къде се крие разликата.

Това означава, че стратегическите сили за възпиране, за които говори Путин, са най-силното оръжие на Русия, както в ядрената, така и в неядрената техника.

Стратегическите сили за възпиране са изключително опасно устройство.

Те са разделени на стратегически настъпателни сили – СНС, и стратегически отбранителни сили – СОС.

Първите включват наземни, морски и въздушни ядрени системи с междуконтинентален обсег, авиацията на далечни разстояния и ВМС, плюс всички войски, които пътуват, летят и ходят по моретата, включително тези с конвенционални високопрецизни оръжия.

СОС са силите за въздушно-космическа отбрана, системите за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана.

Привеждат се в предпоследен специален режим на "бойно дежурство".

Това означава най-висока степен на бойна готовност. Следва само "пълна бойна готовност", когато "червеният бутон" може да бъде активиран по всяко време.

Москва може да използва и ядрени оръжия в отговор на атака срещу нея или нейните съюзници с използване на ядрени оръжия или на други оръжия за масово унищожение, или в случай на агресия с конвенционални оръжия, ако самото съществуване на държавата е застрашено.

Заповедта на Путин беше предупреждение срещу плановете на НАТО да се намесят в Украйна.

Тя означаваше, че наред с другите ядрени и неядрени оръжия, в специално бойно дежурство са въведени и руските хиперзвукови оръжия "Циркон" и "Кинжал", които станаха game-changer.

На сегашните учения "Гром-2022" бяха извършени пускове на междуконтиненталната балистична ракета РС-24 "Ярс".

"Ярс" беше разработена като пътно-мобилна или наземна и базирана в силоз системи, които използват една и съща бойна глава. За първи път беше приета от руските стратегически ракетни войски през 2010 г. Тя замени предишната "Топол-М".

Към 2016 г. руските стратегически ракетни войски разполагаха с 63 мобилни и 10 силозни "Ярс". Именно "Ярс" се превърна в основата на наземния компонент на руската ядрена триада.

"Ярс" е тристепенна ракета с обхват 12 000 км. Основната разлика от "Топол-М" е, че "Ярс" може да носи поне 6 независимо насочвани бойни глави с мощ 100-300 Кт.

Други източници съобщават, че "Ярс" може да носи до 10 маневриращи хиперзвукови бойни глави "Авангард". Това е огромно подобрение в сравнение с "Топол-М", която носи единична бойна глава от 550 Кт. Съобщава се, че "Топол" също може да бъде модернизирана, за да носи много бойни глави с независима насоченост от 150 Кт.

През 2019 г. хиперзвуковият "Авангард" влезе в експлоатация. Изстрелва се на върха на ракетата, но за разлика от обикновената бойна глава, която следва предсказуем път, "Авангард" се движи с хиперзвукова скорост и може да прави остри маневри. Това го прави по-труден за прихващане. Планираше се през 2019 г. общо 31 ракети "Ярс" да бъдат оборудвани с хиперзвуковите "Авангард".

"Ярс" е по-точен от "Топол-М". Попада в радиус 150-200 м.

Базираната в силоз версия на "Ярс" е съвместима със силоза на по-старите руски балистични ракети, които бяха изведени от експлоатация. Тя използва пълната инфраструктура на предишните ракети. Необходимо е само зареждането на новата ракета в силоза. Типична силозна единица има 10 ракети "Ярс" и команден пункт.

Подготовката на ракетата за изстрелване отнема само 7 минути. Тя може да бъде изстреляна от подготвена площадка, от специален хангар с плъзгащ се покрив или от неподготвена позиция в района. Установката напуска позицията си, след като ракетата бъде изстреляна.

На ученията "Гром-2022" атомната подводница "Тула" изстреля балистична ракета "Синева", а няколко дни по-късно атомната подводница "Генералисимус Суворов" изстреля другата основна ракета "Булава".

Подводниците ракетоносители "Делфин" бяха заложени през 1984 г. – общо 7 лодки. В средата на 2000 г. те претърпяха ъпгрейд. Те получиха нови балистични ракети "Синева/Лайнер", най-ефективните стратегически ракети в своя клас. Със своите 40 тона тя доставя до 10 ядрени бойни глави на разстояние повече от 11 000 километра.

Общо "Делфин" носят 48 балистични ракети, оборудвани с 288 ядрени бойни глави, достатъчни да унищожат САЩ и Западна Европа няколко пъти.

Ядрената подводница от клас "Борей" е не по-малко страшно оръжие. На борда има 16 балистични ракети от комплекса "Булава".

Една от тях, новата руска стратегическа атомна подводница "Генералисимус Суворов" на 6-7 ноември успешно е изстреляла ракета "Булава". Полетът на ракетата е преминал безпроблемно и бойните блокове са достигнали целевия район на полигона Кура.

"Генералисимус Суворов" е третият сериен ракетоносец от проекта "Борей-А" от четвърто поколение. Подводницата е дълга 170 метра при най-голяма ширина на корпуса 13,5 м, има водоизместимост от 24 000 тона, максималната дълбочина на потапяне е 480 метра, а продължителността на автономен престой под вода е 90 дни.

"Генералисимус Суворов" носи на борда си и междуконтинентални балистични ракети "Булава".

Още през 2018 г. от района на Северно море руският подводен крайцер "Юрий Долгоруки" от подводно положение извърши залпов пуск на 4 балистични ракети "Булава" по траектория от Бяло море към полигона Кура на Камчатка. Времето на залпа беше точно 20 секунди. Стреляха като с картечница.

Американските ядрени експерти изчислиха общата мощност за залповия пуск на четирите "Булава", като еквивалентен на мощността на 160 бомби, хвърлени над Хирошима от САЩ.

Според американците всяка от ракетите "Булава" може да има 6 бойни глави с мощност по 100 килотона. Излиза, че 4 "Булави" носят 2,4 мегатона.

В други източници се появи информацията, че "Булава" има не 100, а 150-килотонна мощност, значи на борда на "Долгоруки" има 16 ракети х 6 блока /150 мегатона = 14,4 мегатона/, т.е. 685 Хирошими /21 килотона/, т.е. само "Долгоруки" в течение само на една минута от подводно положение, ако изстреля всичките 16 ракети, ще унищожи напълно САЩ.

Освен "Долгоруки" в морето действат и "Александър Невски" и "Владимир Мономах", значи, само тези три подводници могат да унищожат напълно всички държави и цели, влизащи в така наречения англосаксонски западен свят. Сега идва и "Суворов".

Всяка ракета при стрелбата от подводно положение отнася със себе си своята тежест от 37 тона. Подводницата най-напред потъва малко, след това започва да се издига под водата, като тапа - тресе и люлее, за запазване на исканото подводно равнище.

Основното преимущество на тази ракета е съкращаването на активния начален участък и неговата продължителност като важен елемент за противодействие срещу противоракетната отбрана на противника.

При "Булава" активният участък в сравнение с американските, френските и китайските, е по-къс 1,5 - 2 пъти. Времето на пребиваване на "Булава" на началния участък съвпада с най-добрата и бърза твърдогоривна балистична ракета на САЩ и НАТО - Trident II.

"Булава" има и други преимущества - тя е твърдогоривна, по-проста от конкуренцията и по- евтина за експлоатация. За подготовка на пуска отива малко време - изстрелва се с барутен заряд, като двигателят се включва след като ракетата вече е над водата.

Някои сравнителни данни на "Булава" и Trident II.

"Булава" - маса 36,8 тона, далечина - 9300 км, бойно тегло - 1600 кг.

Trident II - маса 59,1 тона, далечина – 11 300 км, бойно тегло - 2800 кг.

Но за американците максималната далечина и максималното тегло са чист пиар. За различните конфигурации - максималната далечина и максималното тегло - не е на бойно дежурство. Реално Trident II лети на същите 9800 км, носи същите 1,3 тона, но е с 60 процента по-тежка от "Булава".

Важно преимущество на "Булава" пред Trident II е така наречената настилна траектория с апогей, много по-нисък от американската. Наклонената квазибалистична траектория, създаваща сложност за ПРО на противника, съкращава не само дистанцията, но и полетното време на ракетата.

Онова, което няма Trident II, са управляемите бойни блокове. При "Булава" бойните блокове не летят по балистична траектория, а маневрират, с което намаляват шанса да бъдат унищожени до нула.

На "Гром - 2022" са участвали и стратегически бомбардировачи Ту-95МС.

Известно е, че бомбардировачите с голям обсег Ту-160 и Ту-95МС са въоръжени със съвременни крилати ракети Х-101 с обсег на действие до 4500 километри и с Х-102 с термоядрена бойна глава.

В света няма аналози на тези ракети и те вече преминаха успешно бойни изпитания в Сирия. Но те имат един недостатък - могат да бъдат свалени от съвременните системи за ПВО на врага. Но вероятността да се свалят хиперзвуковите ракети е много малка. И ако, има такива ракети и те летят на дълги разстояния от няколко хиляди километра, това ще бъде голямо главоболие за онези страни, които са агресивни. Ту-160 и Ту-95МС ще могат да изстрелват ракети Х-95 по вражески цели, без да влизат в тяхната зона за ПВО и на значително разстояние от тяхната територия.