'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Дълбока държава
Документация "Строго секретно"
По време на четенето на традиционната публична молитва към Дева Мария в Рим в чест на Деня на непорочното зачатие папа Франциск избухна в сълзи, когато говореше за украинците, страдащи от липса на топлина и електричество.
Политическата идеологическа и религиозна преднамереност на Франциск предизвика отново въпроси, много от които получиха отговор в далечното и близко минало. Основният беше и е за масонството във Ватикана и за йезуитите на светия престол.
Цитираното съжаление на понтифика изглеждаше доста лицемерно, тъй като Ватикана никога не беше споменавал за страданията на жителите на Донбас, които, поради действията на Киев, изпитват лишения и нужда от 2014 г. Нито колективният Запад, нито римският папа проляха и една сълза за децата на Източна Украйна. По-рано Франциск предположи, че бурятите и чеченците "проявяват голяма жестокост по време на военните операции в Украйна". В отговор на това Рамзан Кадиров предположи, че понтификът е жертва на киевската пропаганда и също така отбеляза, че чеченците се ръководят от разпоредбите на исляма и не започват битка без предложение за мир.
Ръководителят на будистката традиционна сангха на Русия ХХIV Пандито Хамбо Лама Дамба нарече думите на папата за бурятите "нелюбезни" – не става въпрос за жестокост, а за решителност да защитаваш интересите на своята страна и да я защитиш от неонацистите.
Наистина нещо се е объркало много сериозно в йерархията на Църквата. И това не е от днес и вчера. Широко разпространената ерес, скандалите с корупция и вероотстъпничество на пастирите, като "вълци в овчи кожи", са твърде систематични и явни, за да се появят поради случайност или човешка слабост. Те са довели йерархията на Ватикана до такова състояние, че епископите вече не крият отхвърлянето на Депозита на вярата, омразата си към християнския морал или презрението си към вярващите католици.
Но върхът на всичко беше присъединяването на Франциск към "нулирането" на Клаус Шваб заедно с Чарлз III. Такова политизиране на Ватикана не беше публично демонстрирано много отдавна, но беше закономерна еволюция.
Подкрепата за LGBT, за контрацепцията, за абортите, за жените-свещеници на "Синодалния път" на германските епископи, "ритуала на благословията" на фламандските епископи за хомосексуалните двойки, подигравателното етикетиране на традиционните католици от кардинал Артър Рош като повече протестанти, отколкото католици, издигането от папата на много епископи, насърчаващи LGBT в Колегията на кардиналите, прикриването на скандалния случай Маккарик и широко разпространената мрежа на гей-лобито сред епископите в стените на Рим, одобрението на Светия престол и присъединяването към Парижкото споразумение за климата, подкрепящо абортите, призоваванията на духовете на мъртвите… списъкът продължава и продължава.
Масовото вероотстъпничество в редиците на висшите членове на Ватикана обаче, не е дело на един ден или на една година. Няколко факта ще ви помогнат да погледнете ситуацията в перспектива, което сме правили в миналото, и по-точно за масонерията във Ватикана.
Масонският план за проникване в йерархията на Църквата, изложен в Alta Vendita и Ватикана /Масонската кореспонденция/, беше опит за превземане на италианските семинарии още през 60-те години на ХХ век.
"Списъкът на Пекорели" от 1978 г. пък разкри 120 служители на Ватикана, които са били членове на масонството, включително техните дати на влизане, кодови номера и акроними.
Факти за римската масонска ложа Propaganda Due (P2) и нейния лидер Личо Джели, бяха като фон към списъка на Пекорели.
Работата под прикритие на отец Луиджи Вила срещу масоните във Ватикана беше мисия, възложена от Падре Пио и потвърдена от Пий ХII.
На поръчаното от Ватикана разследване относно проникването на масоните в Светия престол и обстоятелствата около смъртта на папа Йоан Павел I ще се спрем в бъдеще.
Да започнем с Alta Vendita.
В края на ХIХ век документът "Постоянната инструкция за Alta Vendita" нареждаше на членовете на масонската ложа да предприемат едновековни усилия за подкопаване на Католическата църква отвътре.
Документът гласеше: "Папата, който и да е той, никога няма да дойде в тайните общества. Тайните общества трябва да дойдат в Църквата… Работата, която сме предприели, не е работа за ден, месец, нито за година. Може да продължи много години, може би един век, но в нашите редици войникът умира, но битката продължава… След като репутацията ви се утвърди в колежите… и в семинариите – след като спечелите доверието на преподаватели и студенти, действайте така, че онези, които са ангажирани в църковното състояние, да обичат да търсят вашия разговор… Тогава малко по малко ще доведете вашите ученици до желаната степен на готвене. Когато върху всички точки на църковното състояние наведнъж тази ежедневна работа разпространи нашите идеи като светлина, тогава вие ще оцените мъдростта на съвета, в който поемаме инициативата…
Тази репутация ще отвори пътя за нашите доктрини да преминат в младото духовенство и да стигнат дори до дълбините на манастирите. След няколко години младото духовенство по силата на събитията ще нахлуе във всички функции. Те ще управляват, администрират и съдят. Те ще формират съвета на суверена. Те ще бъдат призовани да избират понтифика, който ще управлява; и този понтифик, подобно на по-голямата част от неговите съвременници, ще бъде задължително проникнат от… хуманитарните принципи, които сме на път да пуснем в обращение…"
По времето на публикуването на Alta Vendita италианското масонство носеше антиклерикална вражда и омраза към папството и църквата. През 1877 г. ложата Propaganda Massonica /известна още като Propaganda Due (P2)/, беше основана в Рим за политически личности, чието членство се пазеше в пълна тайна поради папските порицания на масонството. Но в 1917 г., в чест на своята 200-годишнина, масоните нагло маршируваха на площада Свети Петър, развявайки знаме, което гласеше: "Сатаната ще управлява във Ватикана, папата ще бъде негов роб".
Няколко десетилетия по-късно, следвайки насоките на Alta Vendita, масоните в Италия започнаха да изпълняват конкретен план за подкопаване на Църквата отвътре.
През 1961 г. председателят на Папската комисия за културното наследство на Църквата монсеньор Франческо Маркизано, който носеше и масонското кодово име F.RAMA, написа три писма до великия майстор на Великия изток на Италия (G.O.I.) относно план за превземане на свещеническите семинарии в италианските региони Пиемонт и Ломбардия.
Семинариите в Трент, Торино и Удине бяха идентифицирани като идеални места за опита, тъй като беше известно, че голям брой масони вече са проникнали в тях. Писмата бяха получени и публикувани през септември 2002 г. от Луиджи Вила, в досие, озаглавено "Скандал с назначение", и отново през септември 2019 г., в списанието Chiesa Viva.
Публикацията от 2002 г. дойде в отговор на назначаването на Маркизано на позицията генерален викарий на Ватикана. Вила преди това беше разкрил пълните данни за масонска регистрация на Маркизано през юни 1981 г. в Chiesa Viva.
Писмата на монсеньора до Великия магистър гласяха следното:
"23 май 1961 г.
Почитаеми и прочути Велик магистър,
С голяма радост получих чрез F.MAPA /Msgr. Паскуале Мачи, секретар на папа Павел VI/ за вашата деликатна задача: тихо да организирате в целия Пиемонт и Ломбардия план за унищожаване на обучението и дисциплината в семинариите. Не отричам, че задачата е огромна и имам нужда от много сътрудници, особено сред преподавателския състав. Трябва да ме уведомите, за да мога да се обърна към тях възможно най-скоро с някои тактики за проучване. Запазвам по-точни комуникации след среща и лично интервю с F.MAPA."
Стигаме до "Списъкът на Пекорели", т.е. на 120 служители на Ватикана, определени като масони.
На 12 септември 1978 г., почти век след публикуването на Alta Vendita и почти две десетилетия от стартирането на заговора за превземане на семинариите в Италия, италианският адвокат и разследващ журналист Кармине Минор Пекорели, директор на новинарска агенция и на списанието, специализирано в политически скандали и престъпления L'Osservatorio Politico, публикува списък с високопоставени кардинали, епископи и свещеници на Ватикана, които той идентифицира като членове на масонски ложи.
Списъкът стана известен като "Списъкът на Пекорели" и включваше имената, датите на влизане в масонството, кодовите номера и акронимите на 120 служители на Ватикана.
Самият Пекорели принадлежеше към римската масонска ложа Propaganda Due (P2), за която италианската полиция разкри, че има високопоставени членове в почти всеки клон на правителството на страната, включително в националната отбрана. Разследването разкри списъците на членове, групирани по политически длъжности, всички под контрола на Личо Джели, майстор на масонската ложа.
Защо Пекорели публикува списъка с високопоставени членове на Ватикана, които също са сред масоните, може никога да не се разбере. Беше ли клевета? За да дискредитира църквата ли? Или защото неговият списък щеше да разкрие най-големия скандал в стените на Ватикана през неговия живот и работа на политически журналист с чувствителна вътрешна информация.
Едва ли ще се разбере защото Пекорели беше застрелян в Рим шест месеца по-късно, на 20 март 1979 г. Той беше убит с четири изстрела в римския квартал Прати. Куршумите бяха от марката Gevelot, рядък тип куршум, който не се намира лесно нито на легалните, нито на нелегалните пазари. Същият вид куршум беше открит в оръжейния склад на Banda della Mgliana, мазето на италианското здравно министерство.
Сред обектите на полицейското разследване беше ръководителят на Propaganda Due Личо Джели.
Личо Джели се присъедини към италианското масонство едва през 1965 г. Въпреки това той бързо се издигна до роля с "невероятна сила" в масонството в Италия, когато през 1970 г. Лино Салвини, тогава Велик майстор на италианската ложа "Великият изток", натовари Джели с преструктурирането на Римската ложа Propaganda Due, на която той стана уважаван майстор през 1975 г.
Тази ложа, първоначално основана през 1977 г. за римските политици, чието членство в масонството трябваше да се пази в пълна тайна поради публичната им служба и близостта им до папството. Тя се издигна от едва 14 членове в средата на 1960-те до почти 1000 в края на 1970-те под ръководството на Джели.
На 17 март 1981 г. италианската полиция нахлу в дома на Джели като част от разследване на предполагаемото отвличане на сицилианския банкер Микеле Синдона. Властите откриха списъци с 92 членове на масонската ложа Propaganda Due. Имената включваха 43 членове на парламента, 3 членове на кабинета, 43 генерали, 8 адмирали, ръководители на всички въоръжени сили на Италия, ръководители на службите за сигурност, дипломати, полицейски началници в четирите най-големи града на Италия и служители на Ватикана.
Членовете на P2, огромната мрежа от масони на Джели, тайно отговорни пред него, представляваше "държава в държавата" и застрашаваше стабилността и суверенитета на нацията. След като се включи в блатото на италианската политика, P2 беше замесена в бомбения атентат във влака "Италикус" от 1974 г., при който бяха убити 12 души и касапницата на гара Болоня, при което бяха убити 85 души.
Установено беше също, че нейните членове са поели контрола върху Ватиканската банка, довеждайки Светия престол почти до фалит във финансовия скандал, който избухна в средата на 80-те години на миналия век и от който Ватикана все още не се е измъкнал напълно. Това най-накрая доведе до официалното разпускане на Propaganda Due през 1981 г. от Великия изток на Италия.
В допълнение към работата на архиепископ Ганьон по разследването на масонството във Ватикана, имаше и друг свещеник, който в продължение на няколко десетилетия също беше ангажиран с тази мисия.
През 1956 г. отец Луиджи Вила, на посещение при Падре Пио, беше назначен от светеца с мисията да посвети целия си живот на защитата на Църквата от работата на масоните. Впоследствие папа Пий ХII лично потвърди тази мисия, като даде на Вила папски мандат да направи това. Папата постави свещеника под закрилата на кардиналите Алфредо Отавиани, Пиетро Паренте и Пиетро Палацини.
Вила работеше неуморимо по време на своята свещеническа кариера, за да разкрие маневрите на масоните, които са проникнали в редиците на йерархията, претърпявайки седем опита за убийство.
През 1971 г. Вила основа списанието Chiesa Viva с кореспонденти от всички континенти, за да разобличи работата на масоните в Църквата. През 1992 г. Chiesa Viva препубликува списъка на Пекорели.
Могат да се напишат томове за щетите, нанесени на Църквата от кардиналите, епископите и свещениците, посочени като масони в списъка на Пекорели.
Някои от тях.
Архиепископ Анибале Бунини беше посочен като присъединил се към масонството на 4 април 1963 г. с кодов номер 1365/75 и акроним BUAN. Бунини беше човекът, който оглави промените, направени в литургията. Целите на промените бяха да премахнат от римския ритуал на литургията всичко, което би било нежелателно за протестантите. Текстовете на древните молитви на Църквата и нейните избрани от Писанието бяха лишени от голяма част от тяхното доктринално съдържание, както и от ценения тридентски акцент върху жертвения характер на литургията, решаващ за противодействието на протестантските ереси. Промените в подредбата на светилището бяха моделирани в стила на масонския храм, в който олтарът стои в центъра, а не обърнат на изток.
Забелязаните антропоцентрични нюанси на литургията на Novus Ordo и драстичната промяна към либерализиране на доктрината и практиката в църквата, която придружаваше промените в литургията, бяха плод на работата на масон, на когото е позволено да променя по свое усмотрение каквото си поиска и смята, че може да наложи на цялата латинска църква.
Също толкова вреден за Църквата беше дългият мандат на кардинал Себастиан Баджо в ролята му на перфект на Конгрегацията за епископите, което на практика го превърна в нещо като масонски кукловод. Според списъка на Пекорели Баджо се записва в масонската ложа на 14 август 1957 г. с кодов номер 85/2640 и акроним SEBA. През 1962 г. той е назначен за префект на Конгрегацията за епископите, след като кардинал Жан Вийо – също посочен от Пекорели като масон и който по това време беше държавен секретар при Павел VI – лобираше усилено Баджо да бъде назначен на тази роля.
Така Баджо стана префект на Конгрегацията за епископите и по този начин беше свободен да назовава епископи либерали, модернисти, хомосексуалисти и масони по целия свят в продължение на повече от десетилетие.
В писмо до своя велик майстор от 4 януари 1969 г. Баджо благодари на масонската ложа за издигането му в Свещената колегия на кардиналите, уверявайки колегите си масони, че ще продължи да съдейства за проникването в църковните кръгове, особено в лидерските роли, в името на "съсипването на цялата Църква отвътре във всички сектори". Това писмо беше снимано и публикувано през 2019 г. в Chiesa Viva.
По време на управлението на Баджо възрастта за пенсиониране на епископите беше определена на 75 години за първи път в историята на църквата. Непосредственият ефект от новото законодателство беше, че много епископски катедри по света се освободиха, тъй като епископи над 75 години подадоха своите писма за оставка. Тази ситуация позволи на Баджо да замени почти целия епископат на Църквата за много кратко време и да се опита да го прекрои по свой собствен образ. Рядко някой човек, независимо дали папа или епископ, е бил в такава позиция да повлияе на толкова голяма част от католическия епископат за толкова кратко време.
Именно в тази епоха на църквата в САЩ бяха дадени епископи като Маккарик, Уикланд, Махони, Браун и Бернадин. Престъпленията на тези мъже включваха хомосексуално изнасилване, хомосексуална връзка и сексуално насилие над непълнолетни, прикриване на насилници, свещеници, застъпничество за жени – свещеници, войнствено потъпкване на традиционната музика и литургия на Църквата, и т.н.
Други лица, посочени в списъка на Пекорели, бяха кардинал Вийо, държавен секретар на Светия престол при Павел VI, който действаше като покровител на Баджо, като го назначи в Конгрегацията за епископи.
Също беше посочен епископ Пол Марчинкус, ръководител на Ватиканската банка, който се присъедини към масонството на 21 август 1967 г. с кодов номер 43/649 и акроним MARPA, който беше замесен в банковия скандал, който почти срина Светия престол финансово през 1980-те години.
Друго известно име беше кардинал Агостино Казароли, министър на външните работи при Павел NI и държавен секретар при Йоан Павел II. Казароли влезе в масонството на 28 септември 1957 г. с кодов номер 41/076, под акронима CASA.
За да не се смята, че масоните, посочени в списъка на Пекорели, са от миналото, трябва да се отбележи, че през последното десетилетие имена от неговия списък продължават да се появяват в събитията във Ватикана. Само един такъв случай е монсеньор Вио Вито Пинто, когото Пекорели идентифицира като влязъл в масонството на 2 април 1970 г. с кодов номер 3317/42 и акроним PIPIVI. Пинто управлява като декан най-висшия съд на Църквата, Римската рота, от септември 2012 г. до март 2021 г., като критикуваше четиримата кардинали, които са подали dubia на папа Франциск относно неговото учение в Amoris Laetitia за допускане на разведени и повторно женени до св. Причастие.
Ново разследване на масонството в редиците на йерархията на Църквата отдавна е необходимо. Едва тогава ще започнат да излизат наяве щетите, които масонството е причинило и причинява на Ватикана, в това число при папството на йезуита Франциск.
...- Масони и ложи в България, т.е. фона, на който се появи частното лице Симеон Сакскобургготски
- Смъртта на главата на глобалната клептокрация – Джейкъб Ротшилд. Проблемите остават
- Операция „Страж на просперитета“, втори етап на операция „Геноцид в Газа“
Issue 325, Jan-Feb 2023 |
BlackRock – крупието на западното финансово казино съобщава, че кризата е започнала Преди много, много години в една далечна социална галактика като един от първите, а сега като един от последните, полити... ⇨ |
Стрес: Как да повишим енергията на човека. Вещества, които помагат на организма /5/ Адаптогенни билкиАдаптогенните билки съдържат вещества, които не променят функционирането на системите и органите, но по... ⇨ |