'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Военен анализ на „Строго секретно“
Светът е във война. Войната се води преди всичко с оръжия.
Таймингът /времето/, в което Русия въвежда най-новите си оръжия в края на 2022 г. и началото на 2023 г. със сигурност не е случаен и съвпада с развитието на специалната операция в Украйна.
И обратното.
Това се отнася и за новината от 16 януари, че за "царят на оръжията" – подводното суперторпедо "Посейдон", носено от подводницата "Белгород" са били произведени първите ядрени бойни глави.
Но, имайки предвид, че такива съобщения се правят обикновено postfactum, може да се предполага, че "Посейдон" вече е въоръжен с ядрените глави и вероятно направи обход на някои бойни позиции, което предизвика паника в НАТО.
Какво се случи?
През октомври 2022 г. най- голямата тема при най- големите оръжия бяха отново "Белгород" и "Посейдон", т.е. най- голямата атомна подводница в историята - "Белгород", носеща най- смъртоносното оръжие - колосалното подводно торпедо "Посейдон".
Но този път интересът на Запада към тях се дължеше на тяхното "изчезване". През целия октомври въпросът в НАТО беше къде "изчезна" "Белгород".
Но "Белгород" със сигурност не изчезна, а най- вероятно беше излязла на бойни позиции след поредното предупреждение от Москва към Запада.
Заради това беше и истеричният смут на Запада - руската атомна подводница със специално предназначение БС-329 "Белгород" (проект 09852) взе и изчезна от радарите на Пентагона.
И въпреки изявлението на Naval News, публикувано на 05.10.2022 г., че сателитното разузнаване НАТО уж е намерило "най-ужасната руска подводница някъде в Арктика" (районът който е около 27 милиона квадратни километра), липсата на нейните реални координати хвърля в трепет американските генерали и адмирали, за които наличието на борда на "Белгород" на оръжието на "края на света" и на "ядрения апокалипсис", е доказателство, че "Русия подготвя ядрена атака".
Ръководството на НАТО предупреди всички свои подводници и надводни военни кораби, разположени в открито море, за загубата на контрол върху движението на "Белгород" от американското и натовското разузнаване. този "безпилотен подводен апарат със заряд от около два мегатона, поставен на борда на "Белгород", представлява смъртна опасност за Запада, тъй като е в състояние да унищожи не само военноморска база или крайбрежен метрополис, но и цяла държава".
А когато през декември US-спътниците откриха, че "Белгород" се е върнала обратно в пристанището, изчислиха, че тежи по- малко с 200 тона. Аритметиката е проста. Един "Посейдон" тежи 100 тона, значи "Белгород" е оставила някъде два "Посейдона", най-вероятно на 1800 км от брега на САЩ. "Белгород" може да носи 6 "Посейдона".
И започна нова дискусия колко може да е висока цунами от "Посейдон" срещу Източното крайбрежие на САЩ - 500 или по-малко метра, и на каква дълбочина в територията на САЩ - 300 или 500 км.
Би могло да се напише и, че руският флот получи първата подводница "ядрена цунами". И това е истина. Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо "Посейдон".
По този начин "Посейдон" става и първото оръжие геополитическа реалност.
Защо?
Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата "Белгород", заедно с апарата "Посейдон", като уравнение на голямата политика.
Преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.
Това торпедо е "Посейдон", който може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.
В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия законова забрана на тази оръжейна система. Руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.
Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.
Неправилно е, разбира се, да се говори за "Посейдон" с терминологията "торпедо". Просто звучи красиво, но трябва да се каже правилно - автономно необитаемо подводно превозно средство (AUV). С много необичайни характеристики за този тип оръжие - скорост до 200 км/ч., дълбочина на потапяне до 1 км, неограничен обхват на "автономност".
Експлоатационните характеристики на "Посейдон" са най-голямата държавна тайна.
Но има достатъчно официални данни, умножени по много технически решения и предишни разработки. Има и някои снимки и видеоклипове.
И така, "Посейдон" е аналог по тегло и размер на торпедото Т-15 (дължина 24 метра, диаметър 1,6 метра, водоизместимост 40 тона). Размерите позволяват поставянето на компактен ядрен реактор, бойна глава и баластен резервоар.
В "Посейдон", има място за бойна глава с тегло до 4 тона.
Прелистваме ядрената номенклатура и намираме тристепенен термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Ужас...
Теоретично "Посейдон" могат да бъдат скрити във всякакви надводни кораби и дори рибарски лодки, превърнати в превозвачи, с прости инженерни решения и механични ръкохватки за скачване. Или, самите "Посейдони" могат да бъдат оборудвани с пневматично залепване, което ще им позволи да се "залепят" на дъното на всеки кораб, под всеки флаг. Познавайки глобалния корабен трафик е невъзможно да се проследи този трик.
Най-добре е да легнат до границите на териториалните води на противниците, като изберат места с висок корабен трафик. Обикновено там дъното е осеяно с безброй останки от корабокрушения, а средствата за откриване са заглушени от акустичния фон от минаващите кораби. Препоръчително е да се избере сложен релеф на дъното с разлики в дълбочината и хидрология на течения с термоклинове и чести бури на повърхността. И след получаване на кодирания сигнал със 50- 100 възела в зависимост от дълбочината на курса, да унищожат голямата морска сила на врага.
Възможно е "Посейдоните" да бъдат оборудвани с апаратура за сценария "Мъртва ръка", т.е. неизбежното възмездие срещу агресорите.
Разполагането на "Посейдони" близо до териториалните води на САЩ (6 мили до брега) или други страни от НАТО (12 мили), означава, че балистичните ракети изобщо не са необходими в големи количества. "Посейдоните" ще организират Армагедон в лагера на врага по-бързо. Нищо не може да се направи срещу тях, ако ги поставят на бойно дежурство по двойки, с малка разлика във времето за атака.
Последствията ще бъдат катастрофални - мъртва зона, пламтяща от пожари с дълбочина в брега 150 км, директно въздействие върху надземните обекти - 72 км, радиоактивни отлагания, замърсяване с разпадане на плутоний /уран 4/ в зона с ширина до 300 км и дължина до 2000 км. И способността на "Посейдон" да генерира цунами на голямо разстояние от брега е добър ход, за да унищожи военноморските бази. Ако "Посейдон" е разработен в концепцията на съветското ядрено торпедо Т-15, което трябваше да носи "Цар Бомба" на 100 мегатона, тогава може да се опита да удави крайбрежието. Но, ако вярвате на съобщението от 2018 г., че апаратът е снабден с муниция "до 2 мегатона" - вече не.
Русия плавно променя глобалния стратегически баланс в своя полза. Отправната точка за руските инженери беше разработването на компактен ядрен двигател, който би дал на малките атакуващи оръжия способността да преминават междуконтинентални разстояния. Резултатът беше, че "Посейдон", предназначен да промени радикално правилата на играта, установени от САЩ в морските театри на войната.
Американските противоторпеда и други оръжия на флота не са в състояние не само да унищожат, но дори да спрат "Посейдон".