Тайните на вселената

Понятието време е едно от най-мистериозните в съвременната наука. Преди Големия взрив преди 13,7 милиарда години, чиято последица според съвременните научни теории е възникването на Вселената, то не е съществувало. Но без време съществуването на пространството и, като следствие, движението е невъзможно.

В резултат на Големия взрив е бил пуснат универсалният часовник, който е провокирал движението на цялата материя във Вселената.

През последните години във форумите все по-често се появява темата за ускоряване на времето, въпреки че не са получени официални изявления от представители на науката в тази връзка.

По-точно ускоряването, т.е. съкращаването на времето на денонощието, започна да се проявява на границата между 20-ти и 21-ви век. Някои учени даже доказаха, че Земята има нещо като "пулс". В продължение на хиляди години той беше стабилен и възлизаше на около 7,8 цикъла в секунда, но някъде около 1980 г. започна да расте.

В момента този земен "сърдечен ритъм" достига 12 цикъла в секунда, което на теория може да повлияе на човешкото възприятие за ускоряване на времето. Това, което по-рано възприемахме като 24 часа, сега се усеща само като 16 часа, т.е. с около 33% по-малко.

Дори детското усещане за времето се е променило. Ако предишните години на децата им се е струвало, че времето е изключително бавно, сега казват, че времето се ускорява.

Причината за това може да бъде както реална промяна в неговата субстанция, така и просто претоварване с информация. Да не забравяме, че всяка година човек обработва все повече и повече данни, което може да предизвика усещане за липса на часове в денонощието.

На свещения Атон много молитви се отслужват през нощта по време на съня на обикновените хора. През годините монасите са изработили свое молитвено правило, според което трябва да се произнасят определен брой молитви за определен период от време. И това се случва всеки ден, строго по график. Преди това монасите можеха да извършват тази процедура през нощта без никакви проблеми и да оставят време до сутрешната служба, за да си починат малко. Сега обаче, при същия брой молитви, не им стига нощта, за да завършат службата.

Подобно явление се среща и сред йерусалимските монаси. Лампите, поставени на гроба Господен, горят по-дълго от преди. Ако по-рано масло се добавяше към големите лампи по едно и също време – в навечерието на Великден, и след година то напълно изгаряше, сега за пореден път през последните години – достатъчно масло остава в лампата в навечерието на празника.

За свойството непостоянство на времето отдавна беше казано от различни учени, че то е неустойчиво, нееднородно, може да се свива и разширява напълно условно и относително. От 1914 г. то се уплътнява и започва да тече по-бързо. В средата на 30-те години на ХХ век беше изложена теорията за превръщането на времето в енергия. Според нея поради факта, че Слънчевата система променя скоростта на въртене, времето също се променя.

На хората, които не вярват в тази теория, беше показан един прост, но изключително убедителен опит. Бяха взети везни, на едната чинийка се поставя пумпал, а на другата – тежест. За да се намали триенето, беше включен електрически вибратор, към основата на везната. Когато пумпалът започва да се върти по часовниковата стрелка, везните запазват равновесие. Когато се върти в другата посока, балансът на везната се променя и показва намаляване на теглото на пумпала. Причината за това, според учените, е течението на времето. Според тях това не е просто продължителността от едно събитие до друго, а нещо материално, което му дава възможност да участва във всички процеси в природата.

Промяна във времето е регистрирана и в експеримент с часовници, на някои американски физици. За експеримента са използвани два координирани цезиеви хронометъра с малка степен на грешка. Единият е бил разположен във Вашингтонската военноморска обсерватория, а вторият – на реактивен самолет. Последният беше изпратен на околосветски полет. Първо в посока изток-запад, а след това обратно.

И в двата случая е отчетена ясна разлика между часовниците на място и тези на борда на самолета, което напълно съвпадна с теоретичните заключения. Според учените, ако един кораб бъде изстрелян в космоса със скорост, равна на 99,99% от скоростта на светлината, той ще се върне на планетата след 14 години. Но на Земята през този период ще е изминало едно хилядолетие. Това се дължи на факта, че с увеличаване на скоростта на даден обект, времето се забавя.

На 17 юли 1962 г. известният спелеолог Мишел Сифорд сам слезе в пещерата Скарасон. Излезе два месеца по-късно и беше сигурен, че на календара ще е 20 август. Но реално живя в пещерата до 14 септември, т.е. времето под земята за експериментатора се е забавило с 25 дни.

Интересно обяснение за това даде физикът Алберт Виктор Вейник. Той изложи хипотеза, според която времето като физическо явление може да има материален носител. Това е вид субстанция, наречена "хронално поле". Според него Земята остарява и интензивността на процесите на нея се забавя, поради което реалното протичане на времето започва да се ускорява. Възможно е обаче да има и зони на планетата, където този процес е по-бавен, например на Сахалин. Така растенията, които се опитваха да бъдат пресадени от острова на друго място, се изродиха.

През 1990 г. с помощта на "огледалата на времето" на Козирев бяха проведени експерименти върху свръхчувствителното възприятие. Според учения, плътността на времевия поток може да се промени в огледална стая. И наистина, субектите, които са били вътре в камерата от метални изкривени огледала, са се чувствали като "извън тялото си". Престоявайки няколко часа в камерата, те са се чувствали като участници в отдавна минали събития или са виждали бъдещето.

Въпреки че днес на мнозина не им достигат и 24 часа на денонощие, по времето на динозаврите не е имало дори това време. В началото на зараждането на планетата въртенето на Земята е било много по-бързо. Така по време на образуването на Луната, един земен ден е продължавал само два или три часа, а самата Луна, която е била много по-близо до Земята, е могла да обиколи планетата за пет часа.

С течение на времето обаче гравитацията на Луната започнала да забавя въртенето на Земята, което се дължи на появата на приливни вълни не само във водата, но и в земната гора и мантията, което се отразява на скоростта на ускорението на времето. В същото време се е увеличавал орбиталният момент на Луната, поради което нашият спътник се е отдалечавал все повече от планетата. И колкото повече е ставало това разстояние, толкова повече е падала скоростта.

Така че ускорението на времето зависи от гравитацията. Процесът продължава и сега – за един век денонощието се увеличава с 1/500 от секундата. Като в разгара на ерата на динозаврите, тоест преди 100 милиона години, продължителността на денонощието е била около 23 часа.

Силата на гравитацията също може да повлияе на усещането и ускоряването на времето. И така, в дълбочината на мината, където силата на гравитацията е по-силна, времето тече по-бавно, отколкото на повърхността на Земята. На върха на Еверест – напротив, то се ускорява.

Така нареченият ефект на гравитационното забавяне е предсказан от Айнщайн през 1907 г. по време на изграждането на общата теория на относителността. За да се потвърди изложената теория чрез експеримент, беше необходимо да се изчака повече от половин век, докато бяха създадени устройства за фиксиране на ултра-малките промени във времето. В момента най-точните атомни часовници могат да открият ефекта от гравитационното забавяне, даже когато надморската височина се промени само с десетина сантиметра.

Следният ефект е забелязан много отдавна – когато човек погледне циферблата на часовника, секундната стрелка сякаш замръзва на едно място, а последващият "тик" се оказва по-дълъг от всички останали. Това явление е наречено "хроностаза" и датира от времето, когато нашите диви предци са имали жизненоважна нужда да реагират бързо на всяко регистрирано движение. В резултат на това, веднага щом окото попадне върху стрелката и фиксира движението, мозъкът прави нещо като стоп-кадър и след това бързо си връща усещането за време към първоначалното състояние. Невъзможно е обаче да се каже как да се намери времето на ускорението самостоятелно, без физически изчисления.

За съвременните хора е обичайно да разделят времето на минало, настояще и бъдеще, но във физически смисъл така нареченото "настоящо време" е голяма условност. Какво се случва в настояще? И така, човек вижда светлината на звездите, но светлинната вълна лети от всяка от тях за различно време: от няколко светлинни години до милиони (мъглявината Андромеда). слънцето за нас е същото, както преди осем минути.

Всичко, което човек възприема в настоящето, е нещо като "смесица" от явления от миналото.

Да се говори за това, че промените във времето наистина се случват и това е научен факт в края на 20-ти век, и може да се обясни и с други фактори.

На първо място, да припомним, че започна преходът към информационното общество и количеството новини, получавани ежедневно, се увеличи. Преди това човек можеше да чуе една новина на ден или, докато учи в училище, имаше строго определено количество налични знания, поради което информацията се запомняше по-бързо и по-лесно, а също така се съхраняваше в ума за дълго време. Но в момента той получава стотици новини от цял свят сутрин, докато чете сутрешната колонка във вестника.

Не забравяйте за работата и колко информация ще получите и там за целия ден. В резултат на това мозъкът няма достатъчно време да запомни всички наистина важни неща и да сортира ненужните. Поради това се създава усещането, че времето се ускорява и човек не може да се справи с него.

Също така има свързваща формула ускорение – скорост – време.

Освен това и Слънцето постепенно "поглъща" планетата. И така, всяка година Земята постепенно променя орбитата си и се приближава към светилото. Колкото повече намалява това разстояние, толкова по-бавно се върти Земята около Слънцето. Това се случва поради силното гравитационно поле на Слънцето, което може да забави движението на нашата планета. Колкото повече се забавя скоростта на въртене, толкова по-забележимо е ускорението на времето. Все още ще има същите 24 часа на денонощие, тъй като по-малката орбитална траектория ще бъде компенсирана от намаляване на скоростта на въртене в тази орбита, но това няма да са същите часове, които човек е чувствал преди. Невъзможно е човек да забележи процеса със стандартни методи, защото той излиза извън границите на сетивата, както и да определи ускорението на времето на Земята. Нашият биологичен часовник обаче може да възприеме това.

Скоростта на планетата никога не е била постоянна стойност и редовно намалява. Всяка година ще бъде по-бърза от предишната. Ако скоростта на планетата не намалява повече и стане стационарна величина, тогава Земята ще придобие определена орбита и ускорението ще спре. Времето ще започне да тече в обикновен режим.

От горните факти за ускоряването на времето можем да заключим, че този процес на Земята е наистина забележим. Това обаче не означава, че внезапно ще има по-малко часове в денонощие. Ще се промени усещането за течение на времето.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ