Нло и тайните на вселената

Преди дни се случи нещо абсолютно невероятно: първо няколко сайта започнаха едновременно да предават изображение на някакъв неразбираем кръгъл обект близо до Слънцето, след това внезапно се изключиха, след това се включиха отново – но обектът вече не беше дори в архива им. Бдителни нибирулози обаче запазиха няколко екранни снимки.

Не знаем какво витае от известно време около Слънцето, но вярваме, че ако продължава така, скоро всички орбитални телескопи ще бъдат "временно" изключени. И това може да стане скоро.

Въпросът е дали планетата Х от външния Космос вече е в Слънчевата система?

Още през 2016 г. учените от Калифорнийския технологически институт /Caltech/ съобщиха, че са намерили доказателства за гигантска планета, движеща се по изключително удължена орбита във външния обсег на Слънчевата система. Според тях това е Десетата планета, планетата Х или Нибиру, като изчисляват, че масата й е 10 пъти масата на Земята и 5000 масата на Плутон. Така за първи път от 150 години учените имаха солидни доказателства за присъствието на планетата Х – Нибиру, която обяснява и ледените обекти и останки зад Нептун, наричани Пояс на Юпитер.

Десетата планета може да обясни и защо в нашата Слънчеа система има една липсваща планета между Земята и Плутон.

Но дали десетата планета е Нибиру?

Малко хора знаят защо планетата ни се нарича Земя. Произходът на думите се намира в древния град Ериду, където археолозите откриха доказателствата за шумерската цивилизация. Ериду е бил не само първият град на шумерите, но и първото селище на боговете. Неговото име Е.РИ.ДУ. е ехо на по-ранната му история, защото буквално означава „дом в далечна сграда“, най-подходящото име за посетителите от планетата Нибиру.

Шумерските летописи твърдят, че Ериду е принадлежал на бога Енки, който трябвало да „отговаря“ за Земята преди пристигането на брат му Енлил.

Защо обаче археолозите не са намерили следите от по-ранно заселване на боговете? Обяснението е, че Ериду е бил унищожен от Потопа и е покрит с дебел пласт кал. От него не е останало нищо.

Същият район сега се нарича Южен Ирак.

Другите места на боговете са били унищожени по подобен начин от Потопа.

През 1976 г. се появиха първите потвърждения на шумерските твърдения, че техните градове са били построени според „личния земен план“ на боговете. Анализът доказва, че местоположението на древните шумерски градове наистина следва внимателен географски план. Те са били разположени на равни разстояния върху три линии, които се пресичали в Сипар. Ериду е бил най-южният град, разположен до предната част на Персийския залив.

Линията през Бад, Тириба, Шурепак, Нипур и Ларак до Сипар разделя точно на 45 градуса меридиан от планината Арарат, ориентир, който е на около 500 мили на север. Същността на този геометричен план става ясна, когато беше прочетено значението на имената, дадени на градовете.

В центъра е бил Нипур, градът на Енлил, шефът на боговете. Неговото шумерско име всъщност е било НИБРУ.КИ, означаващо „Земното място на Нибиру“. Шумерите са го определяли като мястото на ДУР.АН.КИ – връзка небе-земя.

Следващият град на северозапад от Нипур е бил ЛА.РА.АК. Въпреки че още не е намерен от археолозите, той се споменава в текстовете заедно с другите открити градове, като името му означава „Разпръскващ ярко сияние“.

Сипар е бил градът на шумерския бог УТУ, известен още като Шамаш. Неговото име е означавало Светещият или „Онзи, който осветява“. В по-късните езици на Близкия Изток се оказало, че Сипар означава и Птица. Не е случайно съвпадението, че такива споменавания за полети се свързвали с Уту, защото това бил богът на Хелиополис, известен още като Хелиос, бог на Слънцето, който летял с „искряща колесница“.

Какво е известно за другите градове? Ларса или ЛА.АР.СА значи „Виждане на червена светлина“.

Лагаш или ЛА.АГ.АШ значи „Виждане на Блясъка в шест“, вероятно обяснение на близкия индустриален център на БАД.ТИБИРА – „Светлото място, където рудите се обработват“.

И накрая, там бил Шурупак /ШУ.РУП.ПАК, „Мястото на изключително доброто съществуване“, който несъмнено е бил медицинският център на боговете.

От това трябва да се предполага, че преди Потопа в този район е съществувал Триъгълен коридор за приземяване с космическо летище в Сипар и контролен център за полети в Нипур.

От перспективата на отминалите хилядолетия е трудно да се разбере дали този район е бил удобен за кацане, тъй като той е унищожен от Потопа.

Идеята, че Сипар е бил древен космически център е потвърдена от неговото свързване с Уту, който в по-късните времена е известен като бога на ракетите.

Ако всичко това е истина, тогава градовете в Шумер са били съсредоточени върху много специфични места в южната част на Месопотамия.

След като Потопът разрушил всички космически съоръжения от предишния период и след като водите се отдръпнали, боговете се върнали на Земята. Според Библията, това станало в планината Арарат, когато Ной излязъл от ковчега.

„Епос за Гилгамеш“ също твърди, че боговете слезли след като Ной опекъл няколко животни за жертвоприношение и Господ слязъл долу, като „помирисал сладкия вкус“. Това обаче не е правдоподобно, тъй като боговете едва ли биха могли да се приземят върху стръмния планински склон на Арарат. Точните подробности за това как Ной и семейството му са пристигнали от Арарат до „страната на окончателното си заселване“ не са изследвани. Но вероятно отговорът се намира в загадъчния район Баалбек в Ливан.

Предполага се, че Баалбек съществува откакто свят светува, като легендата го свързва с мястото, където Хелиос е докарал каретата си, за да почине.

Докато най-ранната история на Баалбек остава необяснена, използването му за целите на въздушен транспорт по времето на шумерите е описано в „Епос за Гилгамеш“. Тази поема се отнася за приключенията на Гилгамеш, владетел на шумерския град Урук през 2900 пр.н.е. и за неговия приятел Енкиду. Гилгамеш, който се е считал две трети бог и една трета човек, е бил изцяло погълнат от въпроса за смъртта и възможното безсмъртие. По-голямата част от епоса е посветена на неговото пътешествие за откриване на дома на боговете в кедровата планина. Когато той и приятелят му стигат до кедровата гора, виждат, че тя се охранява от електрическа мрежа и когато отворил портала „ръката му се парализирала“.

Днес кедровото дърво продължава да е национална емблема на Ливан. Защо е била охранявана обаче ливанската кедрова гора? Защото в близост до нея е имало жилище на боговете.

„Епос за Гилгамеш“ потвърждава използването на Баалбек, като пристанище за въздушни кораби.

Как тогава Баалбек се свързва с легендата за Ной и Потопа? Всички научни доказателства внушават, че земеделието след Потопа е възникнало в долината Бекаа, където е разположен Баалбек. Това подкрепя теорията, че Баалбек е оцелял от Потопа и се е превърнал в рая за връщането на боговете.

За една обикновена гробница в джамия в Карак Нух /недалеч от Баалбек/ се твърди, че е на Ной. Местното предание обяснява, че Ной е бил много висок и е можел да се разпростре през цялата долина Бекаа с единия крак върху планината Ливан на Запад, а с другия – на АнтиЛиван – на Изток. Според легендата, именно един от краката е заровен в „гробницата“. Вероятно тази необичайно оформена гробница, дълга 60 фута и широка само няколко фута, съдържа крило на древен самолет.

Няма съмнение, че Баалбек, а не Арарат е бил фокусът за боговете и човеците след Потопа.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ