Новината от 16 януари беше за "царя на оръжията" – подводното суперторпедо "Посейдон", носено от подводницата "Белгород" са били произведени първите ядрени бойни глави.

Но, имайки предвид, че такива съобщения се правят обикновено postfactum, може да се предполага, че "Посейдон" вече е въоръжен с ядрените глави и вероятно е направил обход на някои бойни позиции, което предизвика паника в НАТО.

През октомври 2022 г. най-голямата тема при най-големите оръжия бяха "Белгород" и "Посейдон", т.е. най-голямата атомна подводница в историята – "Белгород", носеща най-смъртоносното оръжие – колосалното подводно торпедо "Посейдон".

Но този път интересът на Запада към тях се дължеше на тяхното "изчезване". През целия октомври въпросът в НАТО беше къде "изчезна" "Белгород".

Но "Белгород" със сигурност не изчезна, а най-вероятно беше излязла на бойни позиции след поредното предупреждение от Москва към Запада.

Заради това беше и истеричният смут на Запада – руската атомна подводница със специално предзназначение БС-329 "Белгород" (проект 09852) взе и изчезна от радарите на Пентагона.

И започна нова дискусия колко може да е висока цунами от "Посейдон" срещу Източното крайбрежие на САЩ – 500 или по-малко метра, и на каква дълбочина в територията на САЩ – 300 или 500 км.

Би могло да се напише и, че руският флот получи първата подводница "ядрена цунами". И това е истина. Никоя друга подводница на Земята няма такива способности и никой няма никаква защита срещу нейното ядрено торпедо "Посейдон".

По този начин "Посейдон" става и първото оръжие геополитическа реалност.

Отдавна следим темата с въвеждането на подводницата "Белгород", заедно с апарата "Посейдон", като уравнение на голямата политика.

Преобладаващото мнение е, че руснаците ще оборудват своята подводница с ядрени подводни дронове с неограничен обсег, с дълбочина на потапяне до 1 километър или повече, и със скорост до 200 километра в час и ядрена бойна глава до 100 мегатона.

"Посейдон" може да бъде в океана в режим на изчакване неограничено време и съвременните системи за противоподводна защита няма да могат да го открият и унищожат.

В допълнение, ядреното торпедо не е предмет на никакви съществуващи споразумения за контрол на въоръженията. Тоест американците нямат право да изискват от Русия законова забрана на тази оръжейна система. Руснаците имат абсолютното оръжие, което, ако се използва достатъчно масирано (до дузина удари), може да унищожи всички големи градове и индустриални зони на Източното и Западното крайбрежие на САЩ.

Въз основа само на този факт САЩ по принцип не могат да разглеждат варианта за ракетно-ядрена война срещу Русия дори като потенциално възможен. Защото за САЩ това би било гарантирано самоубийство.

Тази година се очаква да бъде пуснат на вода вторият носител на суперторпеда – подводницата "Хабаровск", построена по нов проект.

Тогава идва ред на "Уляновск" – най-мистериозният и без преувеличение интересен превозвач.

Всеки от тях, поне първите два със сигурност, носят по шест суперторпеда, плюс допълнително оръжие или оборудване. Тоест, Русия след пет години ще може едновременно да изстреля 18 ядрени "Посейдона" наведнъж.

Това ни връща и към друг вероятен вносител на Посейдон атомната подводница AS-31, по-известна под името "Лошарик", е руската атомна дълбоководна подводница. Според военноморската класификация е посочена като „ядрена дълбоководна станция", но озадачаващото е, че тази уж невъоръжена машина е класирана сред бойните кораби от 1-ви ранг, т.е. като стратегическите подводници или тежките атомни крайцери.

Според последни информации сега на "Лошарик" се извършва "монтаж и настройка на сонарно, навигационно и специално оборудване за подмяна на повредените или унищожени при пожар.

Възстановяването на устройството ще приключи в края на 2024 г., след което предстои година на морски изпитания".

Защо подмяна?

Ако си спомняте, лодката беше повредена сериозно след трагедията, която се случи на 1 юли 2019 г. Ядреният реактор не беше повреден, но поради "отравяне с продукти на горенето" загинаха 14 моряци (от изключително офицерски състав от 25 души).

Информацията за трагедията на суперсекретната дълбоководна подводница "Лошарик" с обозначението АС-12/АС-31 започна да се появява в различни минимални версии на 1, 2 и 3 юли 2019 г.

В началото беше съобщено, че е имало авария в Северния флот в Баренцово море в териториални води на Русия на дълбоководния апарат "Лошарик", който заедно с големите подводници "Белгород" и "Оренбург" най-вероятно обслужва най-новото руско оръжие, т.е. гигантското подводно торпедо "Посейдон".

"Лошарик" е с ядрен реактор с водоизместимост 2000 тона, с дължина 69 метра, и може да се потопява на невъобразимата дълбочина от 6000 метра, скорост под вода - 30 възела. Тази подводница е уникална във всяко отношение. Има конструкция, която се състои от седем отсека всеки във формата на сфера /шар - на руски, оттук и Лошарик/. Най-вероятно всичките отсеци са от титан, за да издържа огромното налягане на големи дълбочини.

И така, на 1 юли 2019 г. на руската суперсекретна подводница "Лошарик" АС-12 е имало авария. От началото информацията беше противоречива и оскъдна - такава остава и до днес. Не беше ясно /така е и до днес/ с какво се е занимавал екипажът на "Лошарик" - дали с картографиране на дъното на Баренцово море, с унищожение на акустични станции, които САЩ и НАТО са инсталирали в огромно количество в района, или с някакъв уникален експеримент. Защо?

Въпросите започнаха, когато беше съобщена официалната версия, че на борда на "Лошарик" е имало подводен пожар и са загинали 14 души от екипажа, които в онзи ден са били най-висококласни старши офицери с най-голям опит. От 14-те загинали висши подводничари седмина бяха капитани първи ранг и двама "герой на Русия", 4-5 души са останали живи, сред които и един цивилен, който е бил избутан от отсека, в който се е появил пожара навън в друг отсек и е бил спасен.

Тези жертви са огромна загуба за отбранителния потенциал на Русия и според спецификата на тези функции може да се сравнят само със загубата на цял отряд космонавти. Даже повече, тъй като работата на подводничарите е по-сложна от тази на космонавтите.

Когато на 2 юли по руската телевизия беше показана срещата на Путин с министъра на отбраната Шойгу, тези подробности още не бяха известни, а само заповедта на Путин към Шойгу да замине на място и да бъдат изяснени причините на аварията.

Погребението на загиналите беше закрито. Шойгу съобщи, че те са извършили истински подвиг и са успели да предотвратят "планетарна катастрофа". А това можеше да означава само едно нещо - че на борда на "Лошарик" /или на "Белгород"/ е имало поне едно от споменатите суперторпеда "Посейдон", и че срещу "тях и "Посейдон" е могло да има и диверсия отвън - например атака, или отвътре - например саботаж.

Така или иначе, при фатално стечение на обстоятелствата, ако е имало "Посейдон", при взрив той щеше да унищожи не само Колския полуостров, но и цяла Европа и Русия. Наистина планетарна катастрофа.

Почти сигурно беше, че на "Лошарик" е било тествано някакво суперсекретно оборудване, иначе какво ще правят на него няколко капитани първи ранг и герои на Русия. Или пък е имало операция срещу някакъв секретен подводен обект на САЩ или някой обект на САЩ е извършил атака срещу "Лошарик", която можеше да доведе до началото на Третата световна ядрена война. Защо?

Логичният извод е, че, ако това е било предварително подготвена диверсия от хора, които са знаели или какво ще се тества на тази подводница в присъствието на 7 капитани, или е било външна атака срещу "Лошарик" от враг, който е знаел кога, какво и от кого ще се тества на 1 юли в Баренцово море в териториални води на Русия, или това да е била автономна авария, причинена от пожар на йонно-литиева батерия в акумулаторния отсек.

Каква беше официалната версия.

Военните, позовавайки се на секретност, отказаха да разкрият подробностите за инцидента и специфичното съдържание на задачите, решавани от дълбоководните изследователски апарати.

Какво е ясно?

Ясно е, че "Лошарик" е предназначен за извършване на операции на морското дъно на дълбочина шест километра, включително осветлението на околната среда, манипулиране с различни външни продукти, инсталиране на различни сензори, рязане или прослушване на подводни кабели и накрая, общо разузнаване. За да изпълнява подобни задачи, дълбоководният апарат е снабден с манипулационен комплекс, система за повдигане, хидроакустична станция, оптична система и малки (необитаеми) дронове.

Корпусът на "Лошарик" крие седем титанови сферични отделения, относително независими едно от друго, свързани чрез преходи. В опашните отделения най-вероятно се намира атомната установка.

Общата дължина на подводницата - 69 метра, ширината - 7 метра, скоростта на подводния ход - 30 възела. Автономността на плуването - в зависимост от задачите, които трябва да бъдат решени е от няколко дни до няколко месеца. Общото пространство вътре в седемте сфери, за екипаж от 25 души, и оборудването, с около хиляда кубически метра.

За далечните или дългосрочни мисии "Лошарик" е необходим превозвач - друга по-голяма подводница, но и самият той, като малка подводница, може да се движи самостоятелно.

И така, какво можеше да направи "Лошарик" на 1 юли 2019 г. в руските териториални води край бреговете на полуостров Кола?

На първо място, ще припомним, че през септември 2019 г. именно "Лошарик", воден от подводницата "Оренбург", като част от експедицията до Северния полюс, извлече образци от дъното на повече от два километра, които по-късно бяха използвани от Москва като доказателство за принадлежността на хребетите Ломоносов и Менделеев към руската част на континенталния шелф.

Общата площ на подводните зони, считани от Русия за продължение на собствения й континентален шелф (естествената част на континента) е около 1,2 милиона квадратни километра. Запасите от въглеводороди под разширения континентален шелф възлизат на пет милиарда тона условно гориво, или 12 процента от световните запаси от нефт.

Факт е, че третият превозвач на "Лошарик", ядрената подводница "Белгород", трябва да бъде първата, получила шест "Посейдона". Пускането на "Белгород на вода беше през 2019 г.

От началото "Посейдон" се свързваше с големите руски подводници "Белгород", "Оренбург" и "Подмосковие" и с "Лошарик", който ще превозва и поставя на морското дъно "автономни атомни подводни модули", предназначени за зареждането на необитаеми подводни апарати, в това число и за военни цели. "Лошарик" ще осигури и разполагането на глобална система за контрол на подводната обстановка, която военните строят на дъното на арктическите морета.

Ако "Лошарик" и"Белгород" са свързани, тогава в събитията в Баренцово море беше разработвано взаимодействието на различни оръжейни системи, демонстрация на работата на такива системи, подготовката за такива работи или последици от неуспешни тестове на прототип.

Възможно е "Лошарик" наистина, както съобщава Министерството на отбраната, да е участвал в провеждане на батиметрични измервания на дъното и на релефа. В случая обаче не е ясно защо е трябвало да се направи това в непосредствена близост до полуостров Кола на няколко десетки километра от границата с Норвегия.

Освен това, всички руски военни дълбоководни изследователски апарати са под юрисдикцията на Главното управление за дълбоководни изследвания - ГУДИ, което с право се счита за най-секретното в структурата на Министерството на отбраната. Никой не е в състояние да посочи пълен списък на задачите на „институцията", с изключение на рационализираните: картографиране на морското дъно, спасяване на бедстващи подводници, събиране на останки от потънали самолети. Но вероятно познатите и секретни дълбоководни подводници на ГУДИ са заети с „подслушване" и дори миниране на международни подводни комуникационни кабели.

Друг вид дейност на "Лошарик", от който в НАТО толкова се страхуват, е нейната способност да се движи безшумно на големи разстояния и да работи на дълбочини от 1000 и 6000 метра, което представлява заплаха за секретната дълбоководна информационна мрежа DoDIN на Пентагона, защото подводницата може да „копира" мрежата от стационарни хидроакустични наблюдателни станции, които наблюдават руските ядрени кораби.

Още по-тревожно за НАТО е откриването на подводни навигационни „фарове" за движението на американските подводници.

Да се обърнем и към първоначалното име на проекта, дадено му в съветско време - "Врата".

Отговорът е, че подводният флот на СССР трябваше да отвори проход по условната линия Гренландия - Британски острови, където имаше сонарна противоподводна система SOSUS, т.е. веднага след като съветските (а сега и руските) подводници напуснат Колския полуостров и влизат в Северния Атлантик, те стават обект на лов и проследяване, като някои от които са открити именно от SOSUS. "Лошарик" трябва да зададе фалшиви "маяци" от акустични сигнали или да наруши целостта на цялата система или да премахне данните за "подслушване" от някои стационарни устройства на морското дъно.

Ако системата за подводно наблюдение не бъде разгърната и "Вратата" към Северния Атлантик не бъде отворена в пълна степен, базираните на подводници "Кинжали", "Авангарди" и "Синева" губят стратегическото си значение. Дори "Посейдон" на своите превозвачи няма да остане незабелязан до бреговете на противника.

Дрyга задача на "Лошарик" е инсталирането на аналог на американската система SOSUS - руската разработка на системата за позиционно подводно наблюдение "Хармония", представена от специални подводни роботизирани системи, автономни дънни станции, хидрофони и др. До 2025 г. беше поставена задачата тази мрежа да бъде разгърната на разстояние 200 морски мили от руските брегове, за да покрие плътно най-важните пристанища и изходи от руските военни бази.

Центърът за контрол на "Хармония" се намира в Белуша Губа (Нова Земя), докато тренировъчната площадка за АДС е разположена в залива Околна (Североморск), недалеч от предполагаемото местоположение на "Лошарик".

Без "Хармония" руснаците не могат да следят и идентифицират чуждите подводници в собствените си води.

И така се оказва, че най-малката руска подводница "Лошарик" ще изпълнява най-важните стратегически задачи на руския военен морски и подводен флот.

Най-вероятно това беше и причината за аварията на "Лошарик" през юли 2019 г. - вражеска атака отвън или диверсия. Но за това никога няма да разберем, както и кой е бил спасеният цивилен на борда на "Лошарик".