Завърши първата година на войната в Украйна. Започва втората.

Това дава възможност за анализ как, кога и защо започна, какво се случи през първата година, в какъв момент е сега войната, и какво да се очаква през втората година.

Най-важното беше, че това е война на САЩ и НАТО срещу Русия на бойното поле "Украйна" чрез режима в Киев, дошъл на власт с преврата през 2014 г. САЩ започнаха война срещу Русия до последния украинец и последния европеец.

Отминалата година може да се раздели на няколко етапа.

Първият – от 24 февруари 2022 г. до края на март 2022 г., когато руските въоръжени сили ликвидираха почти напълно въоръжените сили на укронацистите.

Вторият – след 26 април 2022 г., когато се състоя първата среща на НАТО във ВВС-базата "Рамщайн" на САЩ в Германия, на която беше взето решението за укрепване с оръжие на отбранителния потенциал на режима в Киев.

Именно тогава започна и войната на НАТО срещу Русия. Беше събрано всичкото оръжие от бившите соцстрани и нови членки на НАТО и беше изпратено в Украйна, за да бъде постигнат прелом, който не беше постигнат.

За да се стигне до деветата среща на НАТО в "Рамщайн" на 15 март, когато беше взето решението за изпращане на тежко въоръжение в Украйна – танкове и БТР-и, както и ракети с по-голям радиус на действие, и до решението на САЩ за доставка на далекобойни тактически ракети ATACMS и тактически безпилотници. Официалната цел вече не се укрива – да бъде унищожена Русия.

Москва отговори: "срещу нас се води тотална война на унищожение" и "операцията ще продължи до изпълнение на поставените цели".

Всички решения са взети. Няма да има никакви преговори. Всичко ще се реши с "огън и желязо".

И така специалната операция на Русия започна на 24 февруари 2022 г. и изпревари с няколко дни плана на НАТО за мръсната ядрена бомба.

Именно мръсната ядрена бомба беше една от основните причини, поради които на 24 февруари руските войски преминаха границите на ДНР и ЛНР.

През декември 2021 г. Русия получи информация за плановете на НАТО да разположи 4 военни бригади (2 сухопътни, 1 морска, 1 въздушна) на територията на Украйна. Въздушната бригада е с възможност за носене на ядрени бойни глави.

НАТО искаше да договори това разполагане да стане през лятото на 2022 г. с благословията на Съвета за сигурност на ООН. Тогава, вероятно до края на 2021 г., щяха да провокират конфликт и да започнат пълномощабни военни действия срещу Русия с използване на ядрено оръжие.

Ключова роля беше отредена на режима в Киев и националистите.

Ядреното оръжие се готвеше на Запорожската или на Чернобилската АЕЦ с помощта на американски експерти.

Въоръжените сили на Украйна се готвеха да започнат военната операция в Донбас на 25 февруари.

Русия ги изпревари с един ден.

Около седмица преди началото на руската спецоперация беше засечена карта на въоръжените сили на Украйна на атаката срещу Донбас.

Там беше разписано кога ще се нанасят удари с далечна артилерия, кога с авиация, след това с удари от украинските оперативно-тактически групи, съответно "Север", "Юг" и "Изток".

"Изток" трябваше да действа по дисекцията на Донецк и Луганск. Даваха им три дни, за да стигнат до границата.

"Юг" щеше да действа заедно с айдаровците.

На север, където е Луганск, въоръжените сили на Украйна планираха да действат под прикритието на "Десния сектор", те трябваше да се срещнат в района на Комсомолск южно от Донецк и да отрежат Луганската ДНР от границата с Русия.

В рамките на два дни беше планирано да започне "пълно етническо прочистване". Донецк, Луганск и няколко други града не планираха да превземат на този етап, а да ги обградят и блокират, т.е. предвиждаше се пълна блокада на населените места, преди "пълно прочистване".

Това "пълно прочистване", според някои източници, означаваше хвърлянето на мръсна ядрена бомба върху Донецк около 20 март. По това време тя щеше да е готова. За нацистите тази провокация щеше да бъде последната капка на търпението на Русия.

Този план беше разработен съвместно с НАТО и американците, които преди това биха прехвърлили около 5000 свои войници в Полша. Според плана те трябваше да блокират руската калининградска групировка, така че тя да не може да премине към атакуваната територия на югоизточната част на Украйна.

Втората групировка на НАТО се беше съсредоточила за операцията в случай, че Русия реши да помогне на Донбас, с хиляда войници от бригада "Страйкър" (бронирани машини) в Румъния. Тази група блокира Приднестровието, така че руските миротворци, разположени там, да не могат да напреднат през юг към Одеса.

Всичко това беше един комплекс от действия, които трябваше да започнат в нощта на 24 срещу 25 февруари. Но бяха изпреварени и плановете се разпаднаха.

Друг важен въпрос, за който в началото не се знаеше и не се пишеше – каква беше военната ситуация преди началото на Специалната операция, колко военно оборудване имаше в Украйна, колко беше унищожено и колко доставено.

Въпросът е труден, но да се опитаме да го разберем.

През 1991 г. Украйна наследи от СССР четвъртата по численост армия в света. Въоръжените сили, дислоцирани на територията на Украйна, наброяваха 980 000 войници и офицери, от 6500 до 9200 танка, от 7000 до 11 300 бойни бронирани машини, над 2800 бойни самолета, повече от 18 000 артилерийски системи.

По обща военна мощ въоръжените сили на Украйна бяха на четвърто място след САЩ, Русия и Китай. Повтаряме – на четвърто място.

Реално, в навечерието на 24 февруари 2022 г. Украйна разполагаше с класическо превъзходство, поне 8:1, в района на Донбас.

И още нещо. От самото начало плановете и действията на НАТО и Киев се покриваха почти напълно с плана "Барбароса" на Хитлер, както по тактика и стратегия, така и по участници.

Да припомним.

"Барбароса" беше планът на Хитлер за светкавична война срещу СССР (започнала на 22 юни 1941 г. и завършила през януари 1942 г.), като най-голямата военна операция в човешката история по численост на войските и на жертвите.

Какъв беше планът за война на САЩ – НАТО – ЕС срещу Русия, какви бяха петте сценария на Центъра за анализ на европейските политики (СЕРА) във Вашингтон. И дали не се покриваха почти напълно с плана "Барбароса" на атаката на Хитлер срещу СССР от август 1941 г.?

Докладът беше изготвен от мозъчен тръст от генерали на НАТО с план за по-ефективна милитаризация на Европа в атлантистки и русофобски ключ с 5 потенциални военни сценария.

Но преди всичко той е спонсориран от лобито за оръжия, което е част от "дълбоката държава", действаща за Новия световен ред наред с пандемията COVID-19. Зад военачалниците е и Голямата фармация на ваксините, международният финансов октопод, политическото масонство, западното военно разузнаване, действащо с това на Израел и Мюсюлманското братство на Турция (втората армия на НАТО) и Катар (където се намира най-важната съвместна авиобаза на НАТО в Персийския залив).

Планът СЕРА срещу Русия беше разработен през 2020 г.

Проектът се фокусираше върху пет различни политическо-военни сценария, всеки от които беше подготвен от многонационална работна група в серия от семинари за военна мобилност, които се проведоха между септември и октомври 2020 г.

Какви са петте сценария за война между НАТО и Русия.

Сценарий I разглежда движението на определен пакет от сили на НАТО от Норвегия през Швеция и през Балтийско море до балтийските държави и Полша. Фокусът му е върху политическите, правните, организационните и инфраструктурните предизвикателства, пред които ще се изправи преместването на бойна група от Осло до Стокхолм и нататък към Естония.

Сценарий II разглежда движението на военните сили от Германия през Полша към Балтийските държави.

Сценарий III разработва укрепването на югоизточния регион на НАТО, по-специално движението на силите през Карпатите и използването на река Дунав за военен транспорт до така наречената "врата Фошчани" – терен, който е подходящ за маневрени операции с които може да се проникне през "вратата от изток", за да получи достъп към Западните Балкани.

Сценарий IV се отнася за водена от ЕС операция, подкрепена със средствата на НАТО, които трябва да бъдат преместени в цяла Европа към Западните Балкани, за да се възстанови стабилността и да се противодейства на руското влияние в тях. Фокусът е върху движението и използването на военни сили в сложна стратегическа среда, в която хибридна война и военна конкуренция дестабилизират и без това нестабилния регион.

И накрая, сценарий V тества многобройните технически, логистични и военни предизвикателства от преместването на сили през Европа и Средиземно море към регион отвъд европейските граници, който отдавна е обект на нестабилност, конфликти и гражданска война – Либия.

Това означава, че евентуалният бъдещ театър на военните действия се простира от юг на север – от Черно море до Балтика, на 1,8 млн. квадратни километра. Главната задача на НАТО е да нанесе на Русия бързо поражение, което ще доведе до колапс на политическата система на Русия.

По принцип това беше повторение на операция "Барбароса" на Хитлер в Drang nach Osten, т.е. нова блицкриг – светкавична война.

Имат ли НАТО и САЩ потенциал на нещо подобно?

Най-удобният начин за това от запад на изток на европейския театър на военните действия е наличието на двата оперативни коридора за нахлуване – пространствата северно и южно от Припятските блата, разделящи Беларус и дясна брегова Украйна.

Оперативното направление по северния коридор минава по територията на Прибалтика и Беларус. Южното, южно от Припятските блата – по територията на Украйна.

И така, какво се случи с украинската армия през отминалата година – огромни загуби на Въоръжените сили на Украйна, които могат да се сравнят само със загубите на Вермахта на Хитлер през Втората световна война:

• 384 свалени самолета от въоръжените сили на Украйна са унищожена цяла въздушна армия;
• 207 унищожени хеликоптера са въздушна армия;
• 7811 танка и БТР са унищожени две танкови армии и пет комбинирани армии;
• 1050 пехотни машини – ударна армия;
• 403 зенитни ракетни комплекси са армия за противовъздушна отбрана;
• 3841 оръдия са четири артилерийски армии;
• 8066 превозни средства са осем армии;
• 20 000 пленени;
• 520 убити военни инструктори на САЩ и Англия;
• 2720 убити войници на НАТО, Германия, Полша, Литва;
• 6100 убити наемници.

За 12 месеца руската армия успя да унищожи над 50% от предвоенните запаси от украинска бронирана техника или по 746 единици на месец.

Според тези оценки Русия е унищожила за една година 23 вражески армии, което се равнява на четири фронта или четири групи армии на Вермахта на Хитлер.

Освен това общият размер на загубите на въоръжените сили на Украйна е около 500 000 души, съпоставими с цялата съвременна групировка на НАТО в Европа.

Тези резултати надминават дори времето на Великата отечествена война и на всички други войни. Ако при такива загуби нямаше колективна помощ от Запад, всяка държава в света вече щеше да е победена.

Много малко армии в света могат да демонстрират такъв успех. Руската армия успя да постигне такива резултати благодарение на масираните ракетни и въздушни удари срещу струпването на техника в складове, възлови станции и в транспортни колони.

След първата среща в "Рамщайн" НАТО взе решение за доставки на оръжие за Киев:

• 410 танка от съветската епоха;
• около 300 бойни машини на пехотата;
• 1100 бронетранспортьора;
• около 925 защитени от мини превозни средства;
• повече от 1540 пехотни мобилни машини.

На 20 януари 2023 г. в "Рамщайн" на осмата среща САЩ обявиха нов пакет военна помощ за Украйна:

• допълнителни боеприпаси за HIMARS (включително GLSDB);
• 50 бойни машини на пехотата Bradley с 500 противотанкови ракети TOW и 250 000 изстрела с калибър 25 мм;
• 100 бронетранспортьора М113;
• 55 MRAP;
• 18 броя 155-милиметрови самоходни гаубици и 18 камиона;
• 70 000 броя 155-милиметрови артилерийски снаряда;
• 500 броя 155-милиметрови снаряди Excalibur и т. н.

Общо до април включително ще бъдат доставени около 500-600 бронирани машини.

На 25 януари Владимир Путин каза може би най-важните думи за Европа след 1990 г.

Какво каза Путин: че Германия е била и в момента продължава да бъде фактически и юридически окупирана държава с всички произтичащи от това последици.

С една дума – ФРГ продължава да бъде окупирана държава без национален суверенитет и международна юридическа субективност, което означава, че както подписаните от нея, така и подписаните за нея многостранни или двустранни договори са нулеви, невалидни, not valid, zero.

В това число и основните договорености за Втората световна война в Потсдам, което пък означава, че Втората световна война продължава, и че срещу Русия в Украйна воюва и неонацизмът на ФР Германия. И на САЩ.

Какво каза Путин.

"След Втората световна война САЩ не са официализирали юридически края на окупацията на Германия и юридически в страната все още има американски окупационни войски. След Втората световна война тя е разделена на четири сектора – американски, английски, френски и съветски. Впоследствие Москва официално оформи прекратяването на окупационния статут, но САЩ не го направиха. И, строго погледнато, формално и юридически на територията на Федерална република има американски окупационни войски. И всъщност е така – те са много. След Втората световна война Германия никога не е била суверенна държава в пълния смисъл на думата."

Основната интерпретация е, че ФРГ не е имала и няма атрибутите на суверенна държава, което пък означава, че каквито и да било договори, които е подписвала или са били подписвани за нея, са невалидни.

Става дума преди всичко за споразумението от Потсдам от 2 август 1945 г., сложило край на Втората световна война, заменено на 12 септември 1990 г. от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия (т. нар. "Договор 4+2"), който предвиждаше неутрален статут на Германия, едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор и т. н.

Ако е така, дали въобще има държава ФРГ, дали тя въобще може да съществува като субект на международното право?

И дали съвременната история на света ще бъде преобърната нагоре с краката и нито един договор няма да има сила и международна валидност.

Дали това беше и най-голямата подигравка на световното задкулисие с Германия и Европа, защото и единна Европа не съществува. Както и ЕС и НАТО?

Тайният документ Канцлеракт принуждава всяко немско правителство да действа в полза на западните страни-окупатори на западната част на следвоенна Германия.

Документът е част от тайния държавен договор от 21 май 1949 г., с помощта на който съюзниците си гарантират и пълен контрол над медиите на Федералната република до 2099 г.

Канцлерактът е документ, който е длъжен да подписва всеки немски федерален канцлер преди да положи клетва и да потвърди поетите задължения спрямо съюзниците, преди всичко САЩ.

А това означава, че през целия период след 1945 г. до ден днешен ФР Германия, а и цяла Европа, чийто локомотив е Германия, беше окупирана от САЩ и е в позицията на васал. Както и че цялата политика на ФР Германия след 1990 г. с изграждането на Четвъртия райх и новия поход на Изток – Drang nach Osten, беше подчинена на целите на САЩ и Англия, а именно – да сблъскат отново Германия и Русия в нов конфликт, който Германия отново да загуби. Което наблюдаваме сега в Украйна и около нея.

Да погледнем картата на Европа днес. Дали Германия не е успяла 70 години след разгрома във Втората световна война, да постигне целите, поставени още през ХIII век от Първия райх, а след това от Втория и Третия, а именно господство над балканските славяни, Централна Европа, Прибалтика и Украйна.

След преврата в Киев през 2014 г. Германия завладя последната територия, която рицарите на Тевтонския орден и привържениците на Lebensraum искаха да подчинят.

Не е ли ЕС от 2017 г. въплъщение на концепцията за единна Европа, представена от Берлин през 2015 г. – Германия, като гигантско акционерно дружество и държател на контролния пакет на акциите, разбира се под контрола на САЩ.

Това се отнасяше и за създаването на брат близнак на долара – еврото. Поводът беше контрол над печатницата на еврото от САЩ и Англия. Разпределя ги Германия, т.е. страната с чувство за вина за фашисткото минало.

Еврото е същата хартийка без покритие като долара. Обезпеченията по него на теория са кредитните задължения на промишлените предприятия и банки на Европа. Но ликвидността е по-малка от напечатаната маса 300-400 пъти.

Това се отнася и за базите на НАТО из цяла Европа, които пазят европейците от "заплахите", които периодично се променят – СССР, тероризма, Ислямска държава, Югославия, Русия и т.н., както и за различните цветни революции за непокорните правителства – арабската пролет се пренесе и в Европа. Италия Испания и Гърция бяха превърнати в сътрудници на временен трудов договор.

Ликвидирането на Югославия от 1991 г., признаването на независимостта на Словения, Хърватия и Македония, след това на Босна, постигнато от Хелмут Кол, не успяха да направят нито австрийците, въпреки анексирането на Босна през 1908 г., нито усташите, които през 1941 г. провъзгласиха фашистко-католическия режим в Хърватия.

След падането на Югославия и признаването на Косово през 2008 г. най-накрая бяха реализирани амбициите на Хабсбургите.

По същия начин Германия навлезе и в Прибалтийските републики и придоби зона за икономическа експанзия в Източна Европа, като това пространство се превърна в пространство на немското влияние и вече не може да бъде съпоставено с много по-слабата Франция.

Така Германия за 30 години под аплодисментите и контрола на САЩ, без нито един изстрел се "реваншира" за двете световни войни.

Ще припомня, че още по време на Потсдамската конференция на 30 юли 1945 г. Съюзническият контролен съвет беше създаден в Берлин, за да изпълни четирите съюзнически резолюции ("Четирите D"):

• Денацификация на германското общество за изкореняване на нацисткото влияние;
• Демилитаризация на бившите сили на Вермахта и германската оръжейна индустрия;
• Демократизация, включително създаване на политически партии и профсъюзи, свобода на словото, печата и религията;
• Децентрализация, водеща до германски федерализъм.

Както виждаме нито една от тези четири "Д" не се състоя, за да се стигне до днешния ден в който Германия обяви война на Русия, победителят във Втората световна война, по заповед на САЩ.

Ако сте забелязали, специалната операция на Русия в Украйна започна със същите "четири Д" – денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация.

Накратко – Втората световна война не е приключила, Русия отново воюва с неонацизма, който й обяви война.

Предвидихме тази еволюция преди повече от 25 години.

Без да имаме претенции за авторско право ще продължим да я следим, в рамките на възможностите, и в бъдеще.

Предвидихме и сегашното развитие на международната договорна сцена. Става дума за това, че в момента в Европа и света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност.

Ситуацията е без прецедент за последните 80 години от времето на Студената война, когато беше въведен така нареченият "часовник на Страшния съд", който сега е само на 90 секунди до "полунощ", т.е. до ядрения Апокалипсис.

Унищожени бяха и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

От първия и най-важен – Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г., САЩ излязоха през 2002 г.

След 1997 г. САЩ и НАТО нарушиха всички договорки и обещания за неразширението на НАТО на Изток.

На 11 март 2015 г. престана да действа и Договорът за ограничаване на въоръжените сили в Европа /ДОВСЕ/, който предвиждаше ограничаване на пет категории обикновени въоръжения – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 мм, бойни самолети и ударни хеликоптери.

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха и от договора с Русия за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина на действие.

По същото време САЩ съобщиха, че имат намерение да излязат и от Договора за забрана на ядрените опити.

Остана само Договорът за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г. /виж стр. 10-13/

И какво имаме в резултат – не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война.

В регионалната европейска сигурност отдавна не действа Хелзинкският акт за ненарушимостта на границите.

Не действа и договорът за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа.

Нарушени бяха и договорите за неутралитета на Швеция и Швейцария. Под въпрос е и Договорът за Германия "4+2", както и за границата между Полша и Германия на Одер и Ниса.

Единствената реална площадка за контакти Изток-Запад остава Виена с гарантиран статут от великите сили от 1956 г., на фона на евентуално разпадане на ООН.

Така стигаме до началото на втората година на войната в Украйна, започваща в различни военни условия и цели и за двете страни.

Появи се нов ядрен момент – немските и американски танкове за Украйна с техните снаряди и брони от обеднен уран, заради което. Вероятността за ядрен и директна ядрена война е все по-реална. САЩ и НАТО имат боеприпаси с обеднен берилий и обеднен уран, които се използват като "бронебойни" и "разбиващи бункери".

DU се използва от армията на САЩ в 120 мм или 105 мм оръдия, използвани в танка М1 Abrams.

Съдържанието на DU в различни боеприпаси е 180 гр в 20 мм снаряди, 200 гр в 25 мм, 280 гр в 30 мм, 3,5 кг в 105 мм и 4,5 кг в 120 мм пенетратори. DU е бил използван в средата на 90-те години в САЩ за направата на ръчни гранати и противопехотни мини.

ВМС на САЩ използваха DU в своите 20 мм оръдия Phalanx CIWS, но в края на 90-те години преминаха към бронебойни волфрамови оръдия.

Една от характеристиките на американския танк Abrams е наличието на бронирани плочи, които съдържат обеднен уран.

Но урановата броня, въпреки добрата си издръжливост има своите недостатъци.

Плътността на обеднения уран е около 1,7 пъти по-голяма от тази на оловото и следователно е по-тежка. Поради голямата маса на такава броня, тя се използва само в предната част на кулата и предната част на корпуса.

Това означава, че, даже унищожени, в Украйна тези танкове ще изпълнят своята роля – на ядрено оръжие , и да оставят радиация за хиляди години.

На бойното поле битката за Артьомовск /Бахмут/ става нов жалон на войната.

Под Бахмут украинските войски претърпяха огромни загуби. ЧВК "Вагнер" твърди за 35 000 войници от Въоръжените сили на Украйна, че са загинали в боевете в Бахмутското направление.

Може да се очаква, че Киев ще се опита да засили обстрела на градове, включително на територията на Руската федерация (в границите на бившата РСФСР), особено ако САЩ предоставят на Украйна високоточни ракети с голям обсег.

Полският президент Анджей Дуда каза, че "следващите няколко седмици ще покажат дали Украйна ще оцелее". Именно те, според, него, ще бъдат решаващи и ще определят не само ситуацията в Украйна, но и "нашето" (т.е. европейско) бъдеще и като цяло "какво ще се случи през 2023 г."

Възможни са няколко сценария:

• през следващите седмици украинският фронт се срива, руските войски настъпват на стотици километри навътре в територията, достигат Днепър, заемат предмостия на десния бряг. Украинската армия се разпада, частите, които са запазили своята боеспособност, са в отбрана в Харков, Днепропетровск, Запорожие, Киев, Николаев, Одеса;
• след това започват да действат два подсценария: Полша изпраща войски в Западна Украйна и на украинско-белоруската граница, за да освободи остатъците от боеспособни украински войски, за да защити Киев и да прикрие комуникациите със Запада. В този случай САЩ ще се опитат да провокират военен сблъсък между Русия и Полша. Ако успеят, тогава Полша ще получи помощ с оръжие и пари, а също така ще изпълнява функцията на Украйна – официално да представлява Запада на фронта на горещата война, която е един от елементите на войната на изтощение с Русия;
• Полша не изпраща войски в Украйна в опит да избегне всяка възможност за открита конфронтация с Русия. В този случай САЩ оставят Украйна на Русия, като същевременно се опитват отново да организират военна провокация и да въвлекат Москва във война с някой от съюзниците си;
• Украйна успява да стабилизира фронта до лятото. В този случай повече или по-малко масирани доставки на тежко оръжие започват по-малко от миналата година, но достатъчно за укрепване на мобилната отбрана на въоръжените сили на Украйна със задачата да изтощават руските войски, доколкото е възможно, за да се защитават от май до септември, бавно отстъпвайки към Днепър, оставяйки след себе си изгорена земя. В същото време САЩ засилват натиска върху Полша и се опитват да я принудят да влезе в конфликта на страната на Украйна.

Киев не се отказва от постигане на обявената амбициозна цел – нанасяне на стратегическо поражение на руската армия.

От това което е достъпно е ясно, че украинската групировка, която сега се формира и бойно координира в тиловите райони на Украйна и на полигоните на западните страни, ще бъде силна. Това е най-малко една трета от цялата сухопътна групировка, с която разполагат въоръжените сили на Украйна – около тридесет пехотни, десантни и планински щурмови бригади. Най-малко шест танкови бригади. Най-малко шест артилерийски бригади. Както и части от "специалните сили" на въоръжените сили на Украйна и "Националната гвардия".

Общата численост на ударната група може да достигне 140-160 000 души. Състои се от най-малко 400 танка, най-малко 350 оръдия, до 100 ULRS, от които най-малко 30 високоточни системи Hymars, Mars и други техни западни аналози.

Според правилата на военната наука тези сили най-вероятно ще бъдат разделени на две ударни групи, всяка от които ще има своя задача. Единият удар ще бъде основен, а вторият ще бъде спомагателен и разсейващ. В същото време командването на въоръжените сили на Украйна ще бъде готово да прехвърли сили от всяко направление, което започва като спомагателно, но с развитието си стана основно.

На какво ще заложи командването на Въоръжените сили на Украйна в предстоящото настъпление?

Разбира се, ще се опита да постигне тактическа изненада при избора на места за удар и решително превъзходство – не по-малко от 7:1 в тези райони.

Втората задача, която въоръжените сили на Украйна ще се опитат да изпълнят още в първите часове на настъплението, е да разгромят руските щабове, системите за бойно управление, комуникациите, както и да унищожат складове с боеприпаси на максимално постижимата за тях дълбочина. Въоръжение – до 80 км, което води до парализа на бойния контрол и хаос в тила. За целта ще бъдат привлечени високоточни ракети, както и безпилотни самолети-камикадзе, чиито доставки за Въоръжените сили на Украйна в момента вървят с пълна сила. Американците и НАТО хвърлиха всичките си усилия за идентифицирането на такива обекти. Разузнавателната дейност на НАТО по руските граници достигна своя максимум и би било правилно да се счита, че цялата военна инфраструктура на въоръжените сили на Руската федерация в предната линия е открита и отбелязана на картите на украинците.

Третата задача, която въоръжените сили на Украйна ще се опитат да решат, е задачата за изолиране на районите, където украинските войски ще настъпят.

Като цяло, един от основните залози на въоръжените сили на Украйна в предстоящото настъпление е надеждата за "цифровизиране" на нови групировки и водене на мрежова война, която трябва да даде на украинците превъзходство над руснаците.

Командването на Въоръжените сили на Украйна смята за свой основен приоритет възможно най-бързия пробив на първата линия на отбраната, където са разположени най-закалените и опитни руски части. Нанасяне на максимални щети върху тях, както и предотвратяване на организираното им отстъпление към втората отбранителна линия, където има слабо обучени полкове, които не разполагат с достатъчно бойна техника и тежко въоръжение, формирани от "мобилизирани" войници, които при пробив в техните позиции, въоръжените сили.

Следователно, най-вероятно настъплението няма да се проведе по обичайния модел на тази война – бавно пробиване на отбраната, а според американските стандарти – максимално огнево превъзходство и товарни атаки в най-подходящите за тях направления.

Също така не може да се изключи и масирана атака на дронове срещу обекти в Русия на дълбочина 800 – 1000 км.

Силни страни на въоръжените сили на Украйна в бъдещата офанзива:

• опитно оперативно-тактическо командване. Командирите на батальони и бригади на въоръжените сили на Украйна са опитни военачалници, които са преминали през поне една година война, а много от тях воюват от 2014-2015 г.;
• добре организирана вертикала на бойно управление, базирана на затворени комуникационни системи, цифрови системи за обмен на информация, бойно управление, военен интернет;
• добре обучен, с богат опит, личният състав на артилерийските части, масовото им прехвърляне към високоточни артилерийски системи на НАТО;
• разузнаване, интегрирано с НАТО и САЩ, което позволява бързо да получават информация и също бързо да я прилагат в цифров формат.

Но в допълнение към силните страни има и слабости на въоръжените сили на Украйна:

• ниско качество на украинската пехота. Мотивацията на мнозинството украинци, мобилизирани през последните месеци, е изключително ниска. Броят на хората сред тях с опит клони към нулата. Повечето, за един и половина – два месеца обучение, получават само начална военна подготовка;
• огромен недостиг на офицери. Особено младшото ниво – до ротата включително. Редови офицери на това ниво практически няма;
• командването на въоръжените сили на Украйна няма голям опит в настъпателните боеве. Няма и достатъчно опит в щурмуването и пробиването на организирана отбрана, без да броим градските битки и контраатаките;
• въоръжените сили на Украйна все още сериозно отстъпват на въоръжените сили на Руската федерация по брой танкове и артилерия. За танкове – най-малко четири пъти, за артилерия – пет пъти;
• въоръжените сили на Руската федерация напълно превъзхождат въоръжените сили на Украйна по бойна авиация, високоточно ракетно оръжие. Поддържа превъзходство в ударните дронове и дроновете камикадзе;
• общото превъзходство в числеността на въоръжените сили на Украйна над числеността на руската групировка намаля от септември до февруари;
• руското командване разполага със сериозни резерви – поне 80 хиляди души, които ще използва в случай на заплаха.

Ето защо, въпреки огромната пропаганда на предстоящото настъпление, украинското военно ръководство не е уверено в неговия успех. До този момент бойната групировка не е достигнала необходимите бойни параметри. Част от техниката и оръжията продължават да пристигат, снабдяването с боеприпаси върви с пълна сила, но те все още не са достатъчни, за да задоволят нуждите на едно мащабно настъпление. Бавят се доставките на тежки танкове "Леопард", на които се залага в бъдещото настъпление. Украйна все още не е получила тактически ракети със среден обсег (до 500 км). Степента на подготовка на личния състав на новосформираните бригади се оценява като ниска. Някои от тези несигурности ще останат поне до средата на април.

Отделен проблем е отговорът на въпроса – ще успеят ли въоръжените сили на Украйна да постигнат тактическа изненада в началото на настъплението.

Пролетната военна кампания в Украйна ще бъде най-важният етап от настоящата "гореща фаза" на руско-американската война, в резултат на която ще стане ясно дали САЩ и техните съюзници ще успеят да спрат руските да напреднат и да нанесат военно поражение на Русия или ще трябва да преминат към "План Б" – да търсят начини за спасяване на съществуващия украински режим и да започнат мирни преговори с Русия.

И така, фигурите са разположени, започва решаващата фаза на сблъсъка на Русия със Запада.

САЩ са във война с Русия на границата на Русия, в Украйна. Русия отговори с "ни крачка назад".

Всъщност и за двете страни няма връщане назад.

Развръзката предстои. Няма да е красива.

Красимир Иванджийски

25 март