И този брой на "Строго секретно" е извънреден. Но не само заради извънредната ситуация, която едва ли би могла да бъде по-извънредна, а и заради един още по-извънреден момент в тази ситуация, а именно, че през март 2023 г. се стигна до прелом в ситуацията в света на стратегическо равнище между Русия и САЩ с преимущество на Русия, която спря участието си в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/.

Това е и прелом в започналата Трета световна война, преминал в пряк сблъсък между Русия и САЩ/НАТО на територията на Украйна и на продължаващата от 100 години война срещу нацизма, фашизма и неонацизма.

По-просто казано, през март 2023 г. Русия изпрати нов ултиматум към "колективния Запад", водещ срещу нея война на унищожение: "Опомнете се, иначе…" Това "иначе" е ясно и е формулирано в ядрената доктрина на Русия.

Или, както се казва, "имаме това, което имаме".

В момента светът е в нов глобален конфликт.

Как ще бъде формулиран не е важно. Важното е, че в конфликта участват вече повече държави, отколкото във Втората световна война, че военните операции надминават по обхват и огнева мощ най-големите сражения на Втората световна война, че в конфликта от двете страни са включени по-големи икономически и ресурсни потенциали, отколкото във Втората световна война и т.н.

Такива са реалностите. Това е голямата картина.

В такъв момент "Строго секретно", издаван от мен вече 30 години, продължава да е една от малкото световни медии, които правят най-добрата професионална журналистика, и най-реалните анализи и прогнози.

Така се е случило, че за тази уникалност се събраха на едно място произход, образование, опит, рутина и преди всичко способността да се мисли рационално и независимо. Няма да използвам други сравнения, само ще припомня, че в сегашната извънредна ситуация работим срещу най-координираната и огромна пропагандна машина в историята на човечеството.

Оказа се обаче, че пропагандната и интелектуална машина, в която работех преди и след 1990 г., има по-голям опит, потенциал и ресурси. Е, наистина вече не сме много, но заради това сме по-качествени.

За съжаление за качеството се плаща с възрастта, т.е. и с годините. Но не бързам. Става все по-интересно.

Някога Ванга ми даваше повече /ще се спра на това нейно послание в следващ брой/.

Но, така или иначе вече са 76. А това е толкова странно, даже когато го пиша. Въобще не се възприемам на 76. Но аз предполагам, а друг разполага. И как се случи всичко това? Къде отидоха всички тези години, къде, по дяволите изтекоха толкова бързо…

И въобще философският въпрос "откъде идваме и къде отиваме".

Но, "имаме това, което имаме"…