През март войната влезе и в България.

На 6 март американски кораб с военно оборудване, което трябва да бъде предоставено на войските на НАТО в България и Румъния, пристигна в гръцкото пристанище Александруполис. Товарът идва заради военните учения на Пакта в двете страни – "Атлантик резолв 23" (Atlantic Resolve 23) и "Дефендър Юръп 23" (Defender Europ 23), които ще се проведат в контекста на войната в Украйна или на предстоящи събития в Румъния, Молдова и Приднестровието. Военните обучения ще се проведат по Черноморието в България и Румъния. Американският кораб "Либърти прайд" (LIBERTY PRICE) е с дължина 200 метра, широчина 32 метра и с дълбочина на потапяне във водата 8,5 метра. Той е първият от цяла верига конвои с доставки за съюзническите сили в Югоизточна Европа. Това е процес, който се очаква да продължи до края на август. Товарите ще се превозват от пристанището на Александруполис с влакове и камиони.

Едновременно военновъздушните сили на България съвместно с ВВС на САЩ проведоха тренировка за симулирано поразяване на цели в края на февруари.

Изтребители МиГ-29 от авиобаза Граф Игнатиево осигуриха прикритие и въздушно пространство за действие на бомбардировачите B-52 Stratofortress – част от Bomber Task Force 23-2, базирани във военновъздушната база Морон в Испания.

Бомбардировачите B-52 са важна част от американската ядрена триада и носят крилати ядрени ракети. Ясно е, че целта на тези учения е нанасяне на ядрен удар по територията на Русия.

По-рано, на 22 февруари, така наречената "Букурещка деветка" обсъждаше със САЩ откриването на втори фронт в Молдова. На срещата във Варшава, на която присъстваха президентът на САЩ Джо Байдън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, стана "синхронизиране на часовниците" в навечерието на планираната среща на върха на НАТО за юли във Вилнюс на фона на назряващата "молдовска криза".

Тази структура включва държави, разположени на източния фланг на НАТО – България, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия.

"Букурещката деветка" беше създадена през 2015 г. по инициатива на президентите на Полша Анджей Дуда и на Румъния Клаус Йоханис, за да защитава интересите на "новите членове" на НАТО. Участниците в "Букурещката деветка" единодушно се изказаха за необходимостта от ускорено присъединяване на Украйна към алианса и укрепването на "източния фланг на НАТО", където на Букурещ е отредена специална роля.

Румънците полагат всички усилия да превърнат "Синия Дунав" в "път на войната". Боевете все още не са засегнали устието на реката, така че украинските пристанища Рени, Измаил (и двете имат железопътни терминали), както и Килия и Вилково, остават действащи. Оръжията на НАТО идват тук по вода през Румъния в широк поток.

Румънското "гостоприемство" изглежда е възнаградено. Американското военно ведомство възнамерява да модернизира две военновъздушни бази на НАТО, разположени на територията на тази страна – летището Михаил Когълничану и военновъздушната база Кампия-Турзий.

Срещата във Варшава представлява интерес от гледна точка на "загрижеността" относно ситуацията в Молдова, разположена между Украйна и Румъния, както и в Приднестровската молдовска република (Приднестровието), в която могат да нахлуят украински войски /и румънски войски в Молдова/, за да бъдат слети в една държава. Ескалацията върви по няколко линии.

Армейски колони от реактивни ракетни системи Gepard и HIMARS (MLRS) минаха през Румъния, очевидно насочени към границата с Молдова. Това идва на фона на заповед на правителството от 31 януари, към румънските мъже за "незабавно обучение за всички мъже, годни да се бият". От тях се изисква да се явят за задължително обучение до 31 март.

Съвпадението със слуховете за мобилизационни планове в България едва ли е случайно.

От другата страна украинските войски около 20 000 също се струпват по границата с Приднестровието/Молдова.

Москва реагира. Путин отмени на 21 февруари указа от 2012 г., който отчасти подкрепя суверенитета на Молдова при разрешаването на бъдещето на Приднестровието – подкрепян от Москва, регион, който граници с Украйна и Молдова. Указът за отмяна на документа от 2012 г. гласи, че решението е взето за "осигуряване на националните интереси на Русия във връзка с дълбоките промени, настъпващи в международните отношения".

Приднестровието се отдели от Молдова през 1990 г., една година преди разпадането на СССР, поради опасения, че Молдова ще се слее с Румъния.

Трябва да се има предвид, че от 500 000 жители на Приднестровието около 200 000 имат руско гражданство, около 100 000 – украинско, като всички са и граждани на Приднестровската молдовска република, а около половината от населението има документи, останали от съветско време (предимно това са хора от по-старото поколение). В този район е разположена Оперативна група от руски сили, и не само руски миротворци стоят на демаркационната линия, където се поддържа редът на границата между Молдова и Приднестровието в рамките на тристранна комисия.

В Приднестровието живеят 200 000 граждани на Руската федерация, които имат конституционното право да бъдат защитени с всички налични средства в съответствие с международното право.

Във всички военни анализи се сочи, че целта на украинците в Приднестровието са "гигантските оръжейни складове в село Колбасна" и тяхното завладяване. Но това са спекулации. За какво става дума.

Що се отнася до складовете, които се намират в близост до гара Колбасна, това са складове за оръжие и боеприпаси на 14-та армия, които са запазени от 80-те години. "Украйна подготвя нахлуване в Приднестровието, за да завземе тези складове, тъй като се твърди, че това са най-големите складове за боеприпаси от съветско време в Европа и сега украинците се нуждаят спешно от тези боеприпаси за бойните действия на фронта."

Украйна наистина подготвя такова нахлуване, но не за превземане на складовете в Колбасна, а за премахване на Приднестровската молдовска република и руското военно присъствие в този регион. Нахлуването ще е заедно с армията на Молдова и Румъния, в случай на аншлус на Молдова от Румъния.

А в складовете в Колбасна така желаните за Украйна боеприпаси отдавна ги няма и наличните там остатъци от тях едва ли ще са й полезни.

Складовете в Колбасна някога наистина бяха "най-големите в Европа". Към момента на разпадането на СССР те съхраняваха около 42 000 тона боеприпаси, както и бронирани превозни средства. Но на територията на СССР имаше десетки такива складове. Включително и по-големи. Например през март 2017 г. възникна пожар в Балаклеевския арсенал на въоръжените сили на Украйна в Харковска област, последван от детонация на боеприпаси. Този арсенал беше проектиран да съхранява 150 000 тона боеприпаси.

След разпадането на СССР складовете в Колбасна бяха причина за множество дипломатически скандали между Приднестровието, Молдова, Украйна и Русия. Молдова и Украйна поискаха изтеглянето им от територията на Приднестровието. Приднестровието се противопостави на това, тъй като до известна степен те бяха гаранция за независимостта на ПМР тъй като бяха основата за присъствието на нейна територия на Оперативната група на руската армия, която осъществяваше тяхната защита.

През 1995 г. Оперативната група на руските войски в Приднестровския регион на Република Молдова получи задачата на всяка цена да осигури премахването или унищожаването на складовете.

В резултат на това от 42 000 тона 24 000 тона бяха изнесени. Около 18 000 тона са останали в складовете. Това са предимно остарели боеприпаси от Великата отечествена война, боеприпаси с изтекъл срок на съхранение и негодни за употреба. Има и голям брой авиационни бомби и малък брой остарели дефектни бронирани машини. Освен това вероятно складовете са минирани и ще бъдат взривени при заплаха.

Затова не си струва да се разпалват страсти около складовете в Колбасна. Няма да има екологична катастрофа и сериозни нарушения дори при експлозията им. Но това не означава, че заплахата от нападение на Украйна над Приднестровието ще изчезне. Рано или късно Украйна ще го приложи на практика. Но не заради Колбасна, а заради ликвидиране на Приднестровието.

Числеността на Оперативната група на руските войски в Приднестровието се оценява на около 2500 – 3000 души. Противникът, който разполага с ударна авиация, пилотирана или безпилотна, както и с артилерия с голям обсег, е в състояние да победи сухопътните сили на Приднестровието почти без риск за себе си. За това се готви режимът в Киев.

Какъв може да е отговорът на Москва.

Руските мироопазващи войски са в региона на Приднестровието от десетилетия. Сега Русия може да започне да добавя войски там, за да могат да се придвижат срещу югозападна Украйна и големия пристанищен град Одеса. Ако това се случи – а изглежда ще стане – тогава Украйна ще бъде напълно откъсната от Черно море. Значи, целта на всички е Одеса.

Преди началото на специалната военна операция на Русия Украйна беше сключила договор за наем с НАТО/САЩ за разполагане на тяхна военноморска база там.

Когато Русия превземе този район, военноморската база на НАТО никога няма да бъде построена.

Без "пристанище на пристанище" в Черно море, военноморските кораби на НАТО ще бъдат блокирани от Турция от транзитно преминаване през Босфора, към и извън Черно море, ако избухне война.

Всичко това е важно за САЩ, но има нещо в Одеса, което може директно да удари американската икономика, и то много скоро.

За САЩ Одеса е в известен смисъл "украинският Тайван". Ще припомним, че Тайван е световната столица на полупроводниците, на която се основават всички съвременни технологии. Загубата на Тайван или ще направи САЩ сериозно зависима от Китай, или дори ще срине индустрията им, водена от Apple и Ford.

Но Одеса е това, което ще удари САЩ скоро. Ако е изгубена. Преди началото на военната операция в Украйна, Одеса беше почти столица на световното производство на неон – този, който е необходим за производството на същите тези полупроводници и чипове.

Две фабрики на Украйна – Ingaz в Мариупол, и Kryoin – в Одеса, произвеждаха до 24 февруари 2022 г. около 50% от целия световен неон в света. Половината от нуждите на целия свят. САЩ бяха в 90% зависими от тези украински доставки. Останалите 50% от неонова продукция са разпределени между Китай и Русия.

Мариупол Ingaz с началото на специалната операция беше затворен. Одеският Kryoin също беше затворен. Основните производители на полупроводници в Тайван още през есента на 2021 г. по инструкции от САЩ започнаха да приемат, че военните действия в Украйна са неизбежни. И започнаха да купуват и трупат този неон за бъдещето. Създадоха много сериозни запаси. Въпросът е защо САЩ и други заинтересовани страни не създадат сами фабрики за неон?

Отговорът е, че технически не е трудно да ги създадете, но в онези страни, където всичко е наред с производството на стомана. Това ще отнеме само една до две години. Но никой не иска да инвестира в него. Ето защо САЩ толкова се нуждаят от Одеса.

Заради това в момента през България към Румъния и Молдова се движат транспорти с американско оръжие и оборудване, а ние ескортираме американски тежки бомбардировачи B-52, които тренират ядрени удари срещу Русия.

Така войната постепенно влезе в България, и България – в нея.