Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'25'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07'06
'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Защо Русия прекрати участието си в Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения /СНВ-3/

Най-големият удар на Русия срещу САЩ беше обявеното от Путин прекратяване на участието на Русия в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/.

Капанът на Русия се захлопна над американския блъф. Шах и мат. Ядрен.

Защо?

Отдавна подсказвахме, че в близките години САЩ могат да загубят 90 процента от своя ядрен потенциал, а може вече и да са ги загубили.

И второ – Вашингтон не знае и няма с какво да замени просрочените си ядрени бойни глави. Тоест, няма и ракети, и ядрени бойни глави.

Това е най-важната и актуална оръжейна, политическа и геополитическа тема. Такава ще бъде и през следващите 20 - 30 години.

САЩ затъваха в блатата на собствените си лъжи. Русия не им пречеше и очакваше своя момент. И той настъпи на 21 февруари, когато Путин съобщи, че Русия суспендира договора СНВ-3.

Как се стигна до този момент? Как се стигна до този момент, в който в света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност. Повтаряме – няма никакви договори.

Преди СНВ-3 бяха унищожени и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

От първия и най-важен – Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г. - САЩ излязоха през 2002 г.

След 1997 г. САЩ и НАТО нарушиха всички договорки и обещания за неразширението на НАТО на Изток.

На 11 март 2015 г. престана да действа и Договорът за ограничаване на въоръжените сили в Европа /ДОВСЕ/, който предвиждаше ограничаване на пет категории обикновени въоръжения – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 мм, бойни самолети и ударни хеликоптери.

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха и от договора с Русия за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина на действие.

Още тогава САЩ съобщиха, че имат намерение да излязат и от Договора за забрана на ядрените опити.

Остана само споменатият Договор за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г., който определя формулата на стратегическите ядрени оръжия на двете страни – по 1550 заряда и по 700 балистични ракети-носители, изстрелвани от 800 активни и неактивни установки.

Но провалът на срещата на консултативната комисия по този договор, която трябваше да се състои на 29 ноември 2022 г. в Кайро, показа, че Русия вече няма намерение да си губи времето с празни преговори със САЩ. И на 21 февруари суспендира СНВ-3.

И какво имаме в резултат – не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война.

В този момент се оказва, че САЩ не бяха и не са готови за нова надпревара в ядрените оръжия и сами се набутаха в капана, от който няма излизане. Защото Русия вече има не само количествено, но и качествено ядрено превъзходство, което САЩ няма да могат никога да преодолеят.

И защото САЩ нямат нито ракетите-носители, нито ядрени бойни глави, нито плутониеви ядра за тях.

И сега изведнъж се забързаха и са изключително заинтересовани да се върнат на масата на преговорите за стратегическа стабилност, и даже критикуват Русия, че не им позволява да правят предвидените от СНВ-3 взаимни инспекции.

Но вече е много късно. Голямата картина е коренно различна.

Въпреки това САЩ продължават да блъфират. На 11 февруари глобалното ударно командване на ВВС на САЩ (AFGSC) изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III от базата на космическите сили на САЩ Ванденберг в Калифорния.

Съобщено беше, че тази балистична ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигон на атола Куаджалейн на Маршаловите острови в Тихия океан. Но имаше един нюанс: на борда на ракетата нямаше бойни глави, тоест на ракетата нямаше полезен товар, т.е. ракетата летеше празна.

Значи, ракетата, която трябваше да измине 1150 км към Русия (за една бойна глава е обявен обхват от 15 000 км с маса от около 400 кг) в действителност успя да прелети само 6760 км. Празна.

Това е резултат от програмата PSRE (Програма за обновяване на ракетния двигател, която върви от 2004 г., чиято същност е, че в твърдогоривния ракетен двигател, чието гориво с течение на времето се напуква, площта на горене се увеличава драстично и двигателят може да избухне по време на изстрелване, заради което се залива със специален пластификатор, който се абсорбира в заряда и го омекотява. Пукнатините се запълват, но енергията на двигателя пада, както и импулсът на двигателя (неговата тяга и време на работа). В резултат на това и обсегът на ракетата пада.

За да се възстанови обсегът, трябва да се намали полезният товар.

Преди това, на 16 август 2022 г., командването на глобалния удар на ВВС на САЩ изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III без заряд, но оборудвана с една "тестова бойна глава" (фалшива глава с неизвестна маса вътре в коничната термична защита) от базата Ванденберг.

Сега новата ракета излетя успешно, но попадението на халосната бойна глава в полигона на атола Куаджалейн не беше демонстрирано. Очевидно остатъчната енергия на ракетата не е била достатъчна, за да докара една бойна глава до 6,760 км, въпреки че сега ракетата беше изстреляна празна, въобще без никакъв товар.

Това означава, че до полигона на атола Куаджалейн не е долетяло нищо и не е могло да долети, защото самата ракета не достига целта, тя изгаря в атмосферата на голяма височина. Летят само конусите от бойните глави, покрити с аблационна защита към Земята.

Тези черни конуси /на снимката/ достигат до земята, вътре в които са скрити ядрените заряди. Така че, когато американците съобщиха, че "балистичната ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигона, "поне малко лъжеха".

Ракетата не е прелетяла 6,760 км. Тя е прелетяла част от балистичната траектория – такава, че ако на борда й имаше бойна глава, тя щеше да продължи да лети по инерция и да падне някъде на разстояние 6,760 км от точката на изстрелване.

Смисълът на тази демонстрация е, че параметрите на траекторията на междуконтиненталните балистични ракети се засичат от спътниците за ранно предупреждение на Русия и Китай, като, според тази траектория, се изчислява предполагаемата зона на падане на бойните глави – поне 15 минути преди бойните глави наистина да долетят някъде.

Освен това полетът на бойни глави може изобщо да не се наблюдава. Те са много по-малки по размер от ракетата. Руснаците и китайците виждат, че Minuteman III е отработила траектория, която съответства на далечина от 6,760 км до полигона.

Въобще, това е обикновена американска лъжа. Това тестово изстрелване е част от периодични усилия на САЩ да демонстрират, че ядреното им възпиране действа надеждно и ефективно срещу заплахите на 21-ви век и е уверение за техните съюзници.

Значи, ракетата – носител Minuteman III не е много наред.

Но това е само началото, защото бойните глави W78 отдавна са изгнили и от 2002 г. до 2009 г. бяха демонтирани и заменени на всички ракети Minuteman III с по-нови бойни глави от 300 kT – Mk21-W87, останали след извеждането от експлоатация на ракетата LGM-118 Peacekeeper. Но дизайнът на новата бойна глава Mk21 е комбиниран с ядрения заряд W87 в едно цяло и не може да бъде демонтиран (ядреният заряд може да бъде изваден от стария блок Mk12A, а самият заряд можеше да бъде частично разглобен за подмяна на компонентите.

Освен това, преди време се появи информация, че конструкцията на интегрирания блок Mk21-W87 е функционално неработеща. Въпросът е следният: ако тази бойна глава бъде занесена на полигона и взривена, тя ще избухне. Но ако се опитате да я пуснете от орбита, ядрената част няма да издържи нагряването на бойната глава в процеса на преодоляване на плътните слоеве на атмосферата.

Това стана очевидно при тестването на "манекените" на бойната глава Mk21 – самият корпус полетя към земята, но не беше възможно да се създаде необходимата топлоизолация за ядрен заряд. Защото в блока не остана място за такава топлоизолация. Затова дизайнерите дори не започнаха да използват топлоустойчиви експлозиви в инициатора, решавайки, че и "това ще стигне" за тестване на полигона, а ако се стигне до ядрена война на никой няма да му пука – ядрен армагедон, ракети ще летят на всички страни.

Значи, и ракетите ги няма, и зарядите им не са наред.

С други думи, Minuteman III не са боеспособни.

Това беше и една от причините да бъде предложена програмата за превръщане на Minuteman в конвенционални ракети на бързия "глобален удар". От ракетите се отстраняват ядрените заряди, в корпусите на старите блокове Mk12A се поставят конвенционални експлозиви или волфрамова фалшивка, която с кинетиката на удара нанася разрушения в точката на удара. Все пак има някаква полза.

Но концепцията не се прие, защото САЩ се опасяват, че всяко необявено по-рано изстрелване на междуконтинентални балистични ракети по необичайни траектории ще бъде прието от Русия и Китай за започване на ядрена атака. И отговорът им ще бъде ядрен още преди да стане ясно, че на борда на Minuteman не е имало ядрен заряд.

Добре де, но в бойните ядрени глави на САЩ има и плутоний-239, който също върши работа. Може да има, но може и да няма.

Още няколко важни обяснения. В разпадащите се материали, използвани в ядрените и термоядрените заряди непрекъснато върви процес на разпадане, в резултат на което чистотата на плутония-239 /всички съвременни ядрени бойни заряди са плутониеви/ намалява и в тях се натрупва америций-241. При известно количествено натрупване на такива неправилни изотопи боеприпасът се превръща в "мръсна бомба".

Ядреният и още повече, термоядреният заряд, е най-сложно изделие с различни комплектуващи части. Веднъж на определено време ядреният заряд трябва да се изпраща на профилактични работи, чиято цел е възстановяването на неговата работоспособност. Срокът на ядрения боен заряд, ако е правилно направен, е голям, но не е безкраен.

Какво е реалното състояние при САЩ?

От тази гледна точка през следващите години САЩ могат да загубят до 90% от ядрения си потенциал. Проблемът е, че животът на повечето бойни глави скоро ще изтече. В същото време американците все още не са успели да възстановят производството на нови, защото не могат да произведат плутониеви ядра, необходими за ядрени бойни глави. 3,800 бойни глави, които съставляват 90% от американския ядрен арсенал, са достигнали възраст 30 – 40 години, а максималният им срок на експлоатация не надвишава 45 години.

През 2019 г. Тръмп се опита да възобнови производството на ядрени бойни глави, но през януари 2013 г. Пентагонът призна, че САЩ не са в състояние да организират това производство до 2030 г. Причината е в остарелите или напълно изчезнали производствени мощности през последните 30 години.

Всичко това поставя въпроса дали САЩ не са в ядрена несъстоятелност, т.е. дали въобще разполагат със стратегически ядрени сили.

Ако е така, това надлъгване може да завърши за САЩ плачевно и трагично.

Неслучайно анализираме постоянно този много важен въпрос – дали САЩ въобще имат стратегическо ядрено оръжие и, ако го имат, дали е в тези бройки, които официално съобщават или блъфират заради стратегическата несъстоятелност, т.е. че нямат вече "големи" стратегически ракети, което носи огромен риск за САЩ и техните съюзници и марионетки.

Защо?

От 1991 г., т.е. след разпадането на СССР, САЩ промениха своята военна доктрина и престанаха въобще да произвеждат ядрени бойни глави и оръжеен плутоний, т.е. най-младата им бойна глава е 30-годишна. А те, както е известно, имат нормативен срок на служба до 30 години, т.е. до 2021-2022 г. Даже обикновеният патрон не се съхранява толкова дълго, всеки трети дава засечка, а какво да кажем за ядреното оръжие.

С тази стратегия САЩ гарантирано трябва да се разоръжат в ядрен аспект към края на 20-те години. Тези процеси имат чудовищна инерция и не могат да бъдат спрени или бързо възстановени.

Каквито и да бяха мотивите на САЩ за спиране на производството на ядрени бойни глави, факт е, че днес ги нямат.

Може би именно заради това Байдън набързо подписа удължаването на СНВ-3 без никакви условия, а сега паниката на Вашингтон, след изтеглянето на Русия от СНВ-3, е голяма.

Най-вероятно САЩ са дали няколко десетки тактически ядрени бойни глави на Израел, за да прикриват своята стратегическа ядрена несъстоятелност, а Нетаняху използва няколко ядрени заряда в Ливан, Йемен и Сирия.

В тази област има два факта, които останаха незабелязани.

На 3 октомври 2020 г., т.е. още при Тръмп, Русия прекрати действието за договора със САЩ за утилизиране на оръжейния плутоний, а два дни по-късно замрази Договора за сътрудничество в научните изследвания, разработките в ядрената и енергийна сфера, както и прекрати Договора за сътрудничество със САЩ по конверсията на изследователските реактори.

Така например командващият стратегическото командване на САЩ адмирал Чарлз Ричард наскоро заяви, че няма смисъл да се удължава животът на Minuteman III – основните стратегически ракети на САЩ, по икономически причини и поради липсата на техническа документация. Освен това, според него, си струва да се спре финансирането на програмата за наземно стратегическо възпиране (GBSH), т.е. на наземните ракети, която струва 264 милиарда долара. По негово мнение е по-добре САЩ да се съсредоточат върху междуконтиненталните ракети с морско базиране 133А Trident II (D5) и да компенсират загубата на наземния арсенал чрез развитието на стратегическите бомбардировачи.

Но тук пък лошият въпрос – бомбардировачите B-1B не са носители на ядрено оръжие, а B-52H са от войната във Виетнам и са силно уязвими, а от B-2 са само 20 броя.

Затова всички надежди са в очакваното въвеждане на "Стелт" - невидимите бомбардировачи B-21, които трябва да се появят до 2030 г.

И така, 450 бройки междуконтинентални балистични ракети LGM-30 Minuteman III ще бъдат нарязани на метал.

336 единици Trident II на застаряващите ядрени подводници от клас Охайо (последната беше въведена в експлоатация през 1997 г.) трябваше да се преработят в Trident II (D5) за новите подводници от клас "Колумбия", които въобще още ги няма и може да се появят чак към 2031 г., но за тях може да няма оръжеен плутоний.

Значи, може да се направи извод за дълбоко деградиране на US-стратегическите ядрени сили, което има необратим и неуправляем характер. Под неуправляемост на процеса се разбира, че той вече не се контролира от военно-политическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян.

Върви и друга деградация.

Американските ядрени специалисти остаряват и излизат в пенсия с тревожна скорост. Още през 2008 г. повече от половината ядрени специалисти в ядрените национални лаборатории на САЩ бяха над 50-годишни, като немного от тях имаха съответните знания. И откъде да ги вземат щом като ядрени заряди не са създавани от над 20 години, а нови не се проектират.

Сега безстопанствеността в националните лаборатории на САЩ е достигнала такова равнище, че правителството беше принудено да извади от лабораторията в Лос Аламос всички ядрени материали, тъй като там ги крадяха и продаваха неизвестно на кого.

Да обобщим отново какво става с ядрената триада на САЩ.

Да започнем с междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране.

САЩ имат само един тип. Това е Minuteman-III на въоръжение от 1962 г. Той е остарял технически и морално. Опитите на САЩ да създадат ракета от тип Peaceкeeper се провалиха. Ракетният комплекс, за който бяха похарчени над 1 трилион долара просъществува по-малко от 20 години и беше свален от бойно дежурство без замяна.

С пълен провал завърши и кампанията за създаване на 5000 леки междуконтинентални балистични ракети Minuteman, аналог на руския "Топол". Бяха извършени само два изпитателни пуска. Първата ракета беше унищожена със сигнал от центъра заради излизането й извън контрол. Вторият пуск беше частично успешен. След това всички работи по този проект бяха замразени и прекратени.

В резултат, на въоръжение в стратегическите ядрени сили на САЩ в техния наземен компонент остават 450 напълно остарели ракети Minuteman-III, които нямат никакви средства за преодоляване на противоракетната отбрана на Русия и не се знае дали ще се взривят въобще. Това се потвърди и от решенията за отмяна на насроченото за 2021 г. модернизиране на Minuteman. Там няма какво да се модернизира. Ракетите просто не са бойно готови. Заради това в САЩ се водят разговори за необходимостта от бърза разработка на принципно нови стратегически ракети от следващото поколение.

Какво е положението при балистичните ракети на подводниците.

Към 2000 г. САЩ планираха да имат 480 балистични ракети на 20 атомни подводници. Но към днешна дата имат 14 подводници с 336 ракети. Това е най-боеспособната съставна част от ядрената триада на САЩ. Но подводниците от клас Охайо бяха конструирани още по времето на войната във Виетнам. Малко по-новите ракети Trident II (D5) вече са над 25 години, като новите подводници "Колумбия" още ги няма. При нормите за бойно дежурство (60 процента от времето) през близките години подводниците на САЩ ще се окажат на стоянки в базите заради неспособност да излязат в морето. Боеготовността на Trident II в момента също предизвика големи съмнения, тъй като са твърдогоривни и носят със себе си тактически проблеми, както и Minuteman.

Да погледнем и стратегическата авиация.

Предполагаше се към 2000 г. САЩ да имат 230 съвременни стратегически бомбардировачи – 130 B-2 и 100 – B1B, но към август 2012 г. имаха в бойния състав само 131, от които 63 са B-52H, които трябваше да излязат от въоръжение още през 1966 г. Но именно те днес са гръбнакът на американската стратегическа авиация.

B-52H са единственият във ВВС на САЩ носител на крилати ракети с голяма далечина с ядрена бойна част. Но тези машини са много стари. Последният B-52-H излезе от цеха на 26 октомври 1962 г., почти преди 60 години. За тези самолети няма нито двигатели, нито запасни части и не се знае дали ще излетят, дали ще долетят и дали ще се върнат, да не говорим дали въобще ще могат да изстрелят ракетите си.

Ръководството на САЩ знае добре, че скоро ще се лиши напълно от ядрената си тояга и заради това на 15 февруари 2016 г. от САЩ дойде съобщението, че могат да съкратят ядрения си потенциал с 80 процента, като през 2020 г. съобщи, че ще предназначат над 1 трилион долара за модернизирането си на ядрените сили, което реално едва ли ще стане до 30 години. А кой ще ги чака дотогава?

Като обобщение може да се каже, че през 2023 г. САЩ влизат напълно неподготвени за ядрена конфронтация с Русия и Китай.

През 2018 г. при Тръмп те приеха нова ядрена доктрина за периода до края на 21 век. Според тази доктрина основата на новосъздадените стратегически ядрени сили трябва да бъдат 400 моноблокови наземни МБР, вероятно наречени Minuteman – IV, първата от които трябва да се появи през 2029 г. За тези цели те искат да оставят 450 мини пускови установки, 50 от които ще бъдат фалшиви.

Според новата доктрина на САЩ военноморският компонент на стратегическите ядрени сили трябва да включва до 240 Trident II, инсталирани на 12 подводници от клас "Колумбия". Първата атомна подводница от новия клас трябва да влезе в бойни патрули през 2031 г.

И накрая, третият въздушен компонент на актуализираната триада на САЩ ще бъдат 60 тежки бомбардировача от типа В-21 Raider /B-3/ с ядрени крилати ракети с въздушно изстрелване и регулируеми ядрени бомби. Първият такъв бомбардировач трябва да се появи през 2025 г. Впоследствие планират да разположат нова крилата ракета с удължен обсег с ядрена бойна глава на тези бомбардировачи.

Както се вижда САЩ имат големи планове за бъдещето. Но точно сега те не са готови да се сблъскат с Русия и вече никога няма да са готови.

Сега разбирате ли за какво всъщност става дума за стратегическо равнище Русия – САЩ.

И защо спирането от Русия на участието й в СНВ-3 може да е окончателна присъда за САЩ в момент, когато Русия ги изпревари както количествено, така и качествено. Особено с най-новите руски ядрени оръжия.

САЩ са особено разтревожени от атомния "Буревестник". Той не попада в рамките на СНВ-3.

С други думи, Русия може да направи и разположи във всякакви удобни за себе си количества нови стратегически носители на ядрени оръжия, които не са в рамките на СНВ-3. А САЩ могат да презаверят с Русия само за онези видове оръжия, които имат и двете страни. Само те могат да бъдат предмет на преговори.

Русия има хиперзвукови "Кинжал", "Циркон", "Авангард", "Сармат". Има и "Посейдон" , и др.

А САЩ нямат и няма да имат до 20 – 30 години нищо такова. А дотогава и Китай ще ги е изпреварил.

Сега разбирате ли защо Путин може да си позволи да говори със САЩ от позиция на силата и за какво всъщност става дума на стратегическо равнище Русия – САЩ.

И разбирате ли защо Русия суспендира участието си в СНВ-3 и остави САЩ в блатото на техния блъф.

И защо Путин предупреди, че Русия може да въведе в доктрината си изпреварващия удар, който може да бъде нанесен и с хиперзвукови оръжия, които са извън СНВ-3.

И защо затъването на САЩ и НАТО в Украйна вече е най-голямата екзистенциална заплаха и за тях.

И защо Москва представи на САЩ още преди 24 февруари 2022 г. своите условия и за преговорите за СНВ-3:

  • да престанат да поддържат престъпния киевски режим;
  • да върнат НАТО от Източна Европа до позициите му от 1997 г.;
  • да гарантират писмено неразполагане на ядрени сили на НАТО до границите с Русия.

Значи, САЩ не са готови за нова надпревара в ядрените оръжия защото не могат вече да произвеждат ядрени бойни глави.

Това е истината. САЩ тръгнаха по дългия /или късия/ път към ядрена несъстоятелност и капитулация.

Решението на Русия от 22 февруари за спиране на Договора СНВ-3 беше страшен удар за САЩ.

На 2 февруари 2023 г. Американската асоциация за контрол на въоръженията "призова за незабавно започване на преговори по нов договор СТАРТ-4, тъй като СТАРТ-3 изтича през 2026 г." Паниката е огромна.

На 10 февруари заместник-държавният секретар на САЩ по въпросите на контрола върху въоръженията и международната сигурност Бони Дженкинс каза, че "нейната страна се надява да отдели дискусиите с Русия относно ситуацията около СТАРТ от кризата около Украйна". Тоест, съобщи за провала на "проекта Украйна": "Ние ще набутаме Русия във война в Украйна, ще им наложим нов договор за СНВ докато си върнем производството". Но няма начин. No way.

Цялата работа е друга.

САЩ не могат да произвеждат ядрени бойни глави.

Упадъкът на ядрената индустрия на САЩ достигна, както писахме, такава дълбочина, че вече не е изненадващо, че в доклада на Сметната палата на САЩ (GAO) се казва: "САЩ не могат да произведат достатъчно плутониеви ядра за своите ядрени бойни глави. До 2030 г. Пентагонът иска да прави 80 нови плутониеви ядра годишно, но това не е възможно, защото ядрената инфраструктура на САЩ е разрушена". Обърнете внимание – плутониеви ядра. Защо?

Плутониевите ядра са най-важният компонент на ядрените оръжия. Те действат като спусък - когато се детонира плутоният предизвиква малка ядрена реакция, която предизвиква по-голямата вторична експлозия на основния ядрен заряд.

САЩ произвеждаха до 200 ядра годишно по време на Студената война в завода Rocky Flats на Westinghouse в Колорадо. Заводът беше затворен през 1989 г. след акция на ФБР и Агенцията за опазване на околната среда заради екологичните нарушения. Заводът беше затворен и разрушен. Повече от 1,3 милиона кубични метра отпадъци бяха отстранени и повече от 72 милиона литра вода бяха рециклирани.

Сега САЩ имат само една лаборатория в Лос Аламос, където могат да се възпроизвеждат плутониеви ядра. От 2007 г. до 2011 г. там са направени 29 модернизации на ядрени бойни глави за ракети на ядрени подводници. но през 2013 г. всички работи и тук бяха спрени поради неспазване на правилата за работа с радиоактивни материали.

Оттогава САЩ не са произвели нито едно плутониево ядро. Нито едно. В резултат повечето ядра в американските бойни глави днес са на възраст между 30 и 40 години. А както казахме, плутоният се разгражда бавно с течение на времето, разяждайки ядрото и потенциално засягайки ефективността на оръжието.

През 2021 г. работата беше възобновена и Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) обяви, че е завършила успешно първата модернизация на бойната глава за ракети Trident II D5 на ядрени подводници. Но същността на модернизацията беше инсталирането на електронен предпазител, взривно вещество за активиране на заряда на ядрена бойна глава от модела от 1988 г. Не се съобщаваше нищо за състоянието на плутониевото ядро на ядрената бойна глава.

През 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп инструктира NNSA да възобнови производството на ядрени оръжия и да го доведе до 80 броя да 2030 г.

На 9 февруари 2023 г. NNSA съобщи за стартирането на проекта за производство на плутониева шахта в Лос Аламос (LAP 4) за производство на плутониеви ядра. За тази цел се планира да се "създаде необходимата инфраструктура в Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL), за да се даде възможност за производство на 30 военни резервни плутониеви ядра годишно", както и да се пренастрои "бивш завод за смесено оксидно гориво в Savannah River , площадка в Aiken, Южна Каролина, за производство на най-малко 50 ядра годишно в проект, наречен Savannah River Plutonium Processing Facility.

Институтът за анализ на отбраната - организация която управлява няколко федерално финансирани фирми, нарече тези планове на NNSA нереалистични.

Освен това Американската асоциация за контрол на оръжията /NCA/ посочи, че "районът на река Савана е уязвим на ветрове и наводнения, причинени от урагани".

Производството на плутониеви ядра на площадката на река Савана ще изисква транспортирането на повече плутоний през СЩА. Вместо да преместят ядрата на около 300 мили от техния склад в завода Pantex в Тексас до Лос Аламос, те ще заминат близо 1000 мили повече, за да стигнат до мястото на река Савана. Това, наред с други неща, ще предизвика искове от транзитните щати.

Що се отнася до лабораторията в Лос Аламос, тя се намира в зона със сеизмично опасни тектонични разломи. В лабораторията редовно се регистрират различни нарушения на безопасността при работа с радиоактивни материали. Лабораторията "има недостиг на квалифициран персонал", който би знаел как да борави с плутоний, така че да не достигне случайно критична маса и да започне неконтролирана верижна реакция", т.е. да не изгърми всичко.

Независим преглед постави под въпрос способността на NNSA да изпълни изискванията на Конгреса за производството на плутониеви ядра в Лос Аламос и река Савана 80 ядра годишно.

На 8 февруари шефът на NNSA призна, че плановете за изграждане на нови ядрени оръжия до 2030 г. са "неосъществими". САЩ не могат да произведат планирания брой плутониеви ядра за ядрени оръжия. Нито сега, нито в близко бъдеще, а може би изобщо никога.

Това означава, че през следващите години 90% от ядрения арсенал на САЩ може да не са боеспособни.

САЩ не могат да произвеждат нови ядрени бойни глави, което поставя под въпрос не само статута им на водеща ядрена сила, но и техния потенциал спрямо такива съперници, като КНДР и евентуално Иран.

Това обяснява и какво търсеха в атомните централи в Украйна – Запорожската и Чернобил, и защо са сегашните им маневри спрямо Казахстан, който също е важен производител на уран.


You have read 1 of your 5 free articles this month.
# 345
# 344
# 343
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 327, April 2023
България е в нова национална катастрофа.
Отново избори. И отново същите престъпници, политизтърсаци, обикновени бандити, заради които след 30 години "демокрация"...
    „Буревестник“: Skyfall, но не като онзи от филмите за Джеймс Бонд
Веднага след посланието на Путин пред Федералното събрание и обявеното спиране на участието на Русия в Договора за съкра...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2025, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com