Веднага след посланието на Путин пред Федералното събрание и обявеното спиране на участието на Русия в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/ вниманието на експертите отново се насочи към най-новите оръжия – "Посейдон", "Сармат", "Булава", "Буревестник" и др.

Да се спрем на "Буревестник", на Запад Skyfall, но не онзи от филмчетата за Джеймс Бонд.

Става дума за крилата ракета с неограничена далечина и време на действие за сметка на свръхмощната малогабаритна ядрена установка на "Буревестник", която превръща тази крилата ракета в напълно автономен и с неограничен обхват и потенциал крилат монстер, срещу който няма да има никакво противодействие.

Неговата изключителност е именно минигабаритната, но свръхмощна ядрена енергийна установка, т.е. двигател на основата на миниядрен реактор.

За нея беше споменато за първи път на 1 март 2018 г., като "ядрена крилата ракета и апарат с миниядрен източник на енергия".

Изделието 9М730 "Буревестник" /по класификацията на НАТО SSC-X-9 Skyfall/, се разработва от конструкторското бюро "Новатор" (Екатеринбург). Когато през 2018 г. Путин за първи път обяви разработването на такива оръжия в Русия, западни експерти единодушно твърдяха, че това е измислица, "мултифилмчета на Путин".

Но за две и половина години средствата за обективен контрол на американските разузнавателни служби, които следят изпитанията на най-новите руски оръжия трябваше да приемат "Буревестник" като реалност.

Русия вече разполага с ракета "Буревестник", която е задвижвана от пулсиращ ядрен въздушно-реактивен двигател (ПЯВРД), подобен на класическия пулсиращ въздушно-реактивен двигател. Но вместо горивната камера, в ПЯВРД се поставя само малка активна зона. Като модератор вероятно се използва график, вероятно и по-модерни материали, а като охлаждаща течност се използва уплътнен атмосферен въздух.

Американците бяха първите, които се опитаха да създадат стратегическа крилата ракета с ядрена електроцентрала. Vought SLAM `Supersonic Low-Altitude Missile – свръхзвукова управляема ракета с ниска височина) – Vought SLAM беше аеродинамично проектирана крилата ракета Canard.

Конструкцията му е специално адаптиране за екстремни условия на полет при проектни скорости до М=3 на височина не повече от 300 метра.

Въпреки че прототипът на ракетата SLAM никога не е бил построен, прогнозната скорост на полета на височина от

30 000 фута (9100 м) трябваше да достигне Mach 4,2, а обхватът на полета на тази височина трябваше да бъде 182 000 км. На ниски височини (300 м) и скорост от Mach 3 и обсег от 21 300 км.

Основната разлика между руския "Буревестник" и американския SLAM е оборудването на неговия пулсиращ ядрен двигател, а не директен ядрен двигател, наличието на въздушен клапан в първия, чиято цел е да предотврати обратното движение на работното тяло напред по посока на апарата, което би неутрализирало реактивната тяга.

Ядрената силова установка премахва ограниченията върху количеството гориво, което позволява на ракетата да използва траектории, които не се проследяват от врага, и да нанася удари по слабо защитени обекти. Такава ракета ще даде възможност за пробив на системата за противоракетна отбрана на противника.

Първоначално Западът беше доста скептичен относно перспективите на тази ракета. До лятото на 2020 г. представител на президента на Съединените щати за контрол на въоръженията каза, че такова оръжие изобщо не трябва да съществува, тъй като това е "летящ Чернобил". Не позна.

Ракетата "Буревестник" ще бъде оборудвана само с ядрена бойна част, не е предвидена "конвенционална" опция.

Въз основа на работата, извършена в СССР през 70-90-те години, беше постигнат голям ръст на стратегическите боеприпаси, включително боеприпаси от малък, среден и висок клас на мощност. За боеприпасите от малък и среден клас тя нарасна от 1 кТ/кг до 5.25 кТ/кг.

Обхватът или "радиусът" на американските ракети Tomahawk за конвенционалната версия е 1000 английски мили (1600 км) (Tomahawk Block IV) с горивен резерв от 365 кг, тази стойност е "оперативен" обхват, който отчита фактори като маневриране около защитени зони, отклонения от курса за прелитане над предварително определена територия (коригиращи зони) за актуализиране на информацията в инерционните системи за насочване, вертикално маневриране за избягване на препятствия, изисквания за гориво, летене при по-високи от оптималните скорости през защитени зони и полет на ниски нива.

Праволинейният "аеродинамичен" обхват на полета на Tomahawk (с 650 кг гориво) е около 4300 км, при условие, че целият полет се извършва на оптимална височина от 20 000 фута (6000 метра).

"Буревестник" провежда целия маршрут на полета, независимо от дължината му, независимо дали е 10 000 км или 20 000 км, на височини от 25 до 100 метра с крейсерска скорост около 800-850 км/ч. Вероятно максималната скорост, поради спецификата на работа на ПЯВРД, може да достигне до 1100-1300 км/ч. Тяга на двигателя, най-вероятно е около 1800-2000 кг. Което е напълно достатъчно за дозвукова ракетна установка със стартова маса 4500-5000 кг.

"буревестник" е лишен от основния недостатък на всички съществуващи стратегически ракети – дозвукови, свръхзвукови и дори хиперзвукови, които лесно се откриват на крейсерските участъци от полета. Много преди да достигне целта "Буревестник" има почти неограничен резерв на обхват, което му позволява да заобикаля зоните за противовъздушна отбрана без никакви проблеми, да навлиза във въздушното пространство на потенциален враг от всяка посока. В САЩ, например, от границата с Мексико.

Контролът на въздушното пространство на САЩ е зле организиран, особено за неизвестни цели, които не са идентифицирани от транспондери. Малките цели, летящи на ултраниски височини (под 60 метра), изобщо не се виждат от радарите на гражданските летища.

В момента системата NORAD се занимава с радиолокационен контрол на въздушната обстановка над територията на континенталната част на САЩ и Канада само за балистични цели в интерес на противоракетната отбрана. За контрол на въздушното пространство на аеродинамични цели се използват мобилни радари, до 12 изтребителя на ПВО и 2-3 самолета AWACS са постоянно във въздуха. Това е цялата ПВО на територията на САЩ.

Стандартен самолет за ранно предупреждение във въздуха на НАТО – AWACS E-3C /D/F/G ще открие "Томахоук" или "Калибър" на разстояние от 240 до 320 км, в зависимост от ъгъла на целта и височината на нейния полет. Но "Буревестник" на разстояние от 40 до 100 км, ако е в точното време на правилното място веднага изчезва. Ракетата само ще се появи за кратко на екрана на радара и ще изчезне, операторът няма друг избор, освен да приеме това пръскане за ято птици или голяма вълна.

Това е като да търсиш игла в купа сено с магнит, особено ако не знаеш къде да търсиш.

Тялото на ракетата "Буревестник" е направено по технологията Stealth, напречното сечение на фюзелажа е обърнат трапец, сигналът, отразен от ракетата в бордовата проекция, преминава под него и не се връща към антените на радара, а това е на височина на полета 25-50 метра. Единственият надежден начин за засичане на ракетата "Буревестник" е по радиоактивната й следа, която ще остави по пътя си изотопи на йод 131, рутений 103, цезий 134 и цезий 137. Но има недостатък – засичането на ракетната следа ще бъде на третия или четвъртия ден, когато радиоактивните елементи достигнат горните слоеве на атмосферата.

За "Буревестник" САЩ ще научат чак когато някой от големите градове внезапно изчезне заедно с цялото население.